Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 6

                                             гр.Кюстендил, 05.01.2012год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Л.С., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело №239 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 Производството е по реда на чл.76а ал.4 от ЗЗО във р. с чл.145 и сл. от АПК.

             М. “С.И.Р.”***, представлявана от управителя д-р Л. Т.  оспорва писмена покана № РД – 20 - 489/13.12.2010год. на директора на РЗОК – гр. Кюстендил, с която на осн. чл.76а от ЗЗО  като изпълнител на медицинска помощ по договор №100381/20.01.2010г., е задължена да възстанови по сметка на РЗОК – гр. Кюстендил сумата 50 867,00лв., която е получила без правно основание за отчетени дейности за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г. по клинични пътеки №№102, 144, 231, 233 и 234 на пациенти посочени в Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год. Изложени са доводи аз незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Възразява се срещу проведеното административно производство и конкретно срещу обхвата на проверката по чл.72 ал.2 от ЗЗО, която осъществяват контролните органи. Излагат се доводи за неправилно посочване на фактическото основание за издаване на административния акт с твърдения, че в случая констатациите не касаят задължителни диагностични процедури по всички КП, както и за неправилно посочване на правното основание на поканата – съответно нормата на чл.76а от ЗЗО вместо 76б от ЗЗО. По същество се оспорват материалноправните предпоставки за възстановяване на процесната сума с твърдения, че същата е получена на правно основание за действително извършени медицински дейности, както и че не е налице хипотезата на чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010, доколкото лечебното заведение разполага със собствено структурно звено “Микробиологична лаборатория”. Претендират се деловодни разноски.

Ответната страна – директорът на РЗОК – гр. Кюстендил,  чрез пълномощника си юрисконсулт И., в хода на устните състезания изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С писмена покана изх. № РД-20-489/13.12.2010г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Кюстендил,  М. “С.И.Р.”*** като изпълнител на медицинска помощ по договор №100381/20.01.2010г., на осн. чл.76а от ЗЗО е задължена да възстанови по сметка на РЗОК – гр. Кюстендил сумата 50 867,00лв., която е получила без правно основание за отчетени дейности за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г. по клинични пътеки №№102, 144, 231, 233 и 234 на пациенти посочени в Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год. Писмената покана е издадена въз основа на  констатациите на проверяващ екип обективирани в Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год. Административният орган в оспорения акт е преценил депозираното срещу визирания протокол възражение от страна на оспорващото лечебно заведение, като го е приел за неоснователно. Прието е, че в периода на платения годишен отпуск на д-р С.К. - специалист със специалност “Микробиология” и завеждаща “Микробиологичната лаборатория” в М. ”С.И.Р.” ЕООД *** за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г., задължителните изследвания от пакет “Микробиология” на хоспитализираните пациенти по КП №№102,144,231,233 и 234 са извършвани въз основа на сключен договор от СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, което лечебно заведение няма договор с НЗОК и не отговаря на условията за осигуряване на дейността, поради което не са налице изискванията на Приложение №18 към НРД-2010  в частта относно процесните клинични пътеки във вр. с чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010. Административният орган счита, че доколкото задължителните диагностични процедури от алгоритъма на КП №№102,144,231,233 и 234 са изпълнени от лечебно заведение, което не осъществява дейност по пакет “Микробиология” по договор с НЗОК, не е налице заложеното в Приложение №18 от НРД-2010 условие и заплатените на изпълнителя на болничната помощ суми за лечение на хоспитализирани пациенти  по Протокол №РД-20-489/03.12.2010г.  са получени без правно основание и подлежат на възстановяване на осн. чл.76а от ЗЗО.

Административното производство, приключило с издаване на оспорената писмена покана е започнало въз основа на заповед №РД–08-427/29.11.2010г. на директора на РЗОК, с която е наредено на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ извършване на тематична съвместна медицинска и финансова проверка на изпълнител на медицинска помощ – М. “С.И.Р.”***, със задача: проверка относно спазване на задължението за уведомяване на РЗОК при промяна на обстоятелствата съгласно чл.191 т.1 от НРД-2010 и проверка на дейността по договор със СМДЛ “М.” ООД  от 01.07.2010г. За резултатите от проверката е съставен Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год., в който са направени следните констатации:  със заповед №413/02.07.2010г. на управителя на МБАЛ-гр.Дупница  е разрешено ползването на платен годишен отпуск на д-р С.К. - завеждащ “Микробиологична лаборатория” за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г.; за извършването на изследвания от пакет “Микробиология”, ЛЗ е сключило договор със СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, която няма сключен договор с НЗОК за извършване на МДИ, поради което не са изпълнени изискванията и условията на Приложение №18 от НРД-2010, според които ЛЗ за болнична помощ  може да осигури чрез договор задължителните звена, медицинска апаратура и оборудване за извършване на задължителните изследвания в структурата на КП №№102,144,231,233 и 234  със структури на извънболничната или болничната помощ, имащи договор с НЗОК; че отчетените дейности, вкл. МД от пакет “Микробиология”  за лечение на всички хоспитализирани пациенти  по посочените клинични пътеки и за процесния период, подробно описани в протокола,  са заплатени от РЗОК  със фактури №№ 144/09.08.2010г. и 1795/09.09.2010г. и сумата възлиза на 50 867,00лв., която се явява получена без основание и подлежи на възстановяване.

 Протоколът е  връчен на управителя на МБАЛ-гр.Дупница, който в срока по чл.76а ал.2 от ЗЗО депозира възражения вх.№РД-20-489/09.12.2010год. Възражението е обсъдено от административния орган в мотивите към оспорената писмена покана.

Към административната преписка са приложени: договор №100381/20.01.2010год. между НЗОК и М. “С.И.Р.” ЕООД ***  за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно с Приложение №1 със списък на специалистите, работещи по КП, от което е видно, че като специалист по всички процесни Клинични пътеки №№ 102,144,231,233 и 234  е вписана д-р С.К. - завеждащ “Микробиологична лаборатория” при МБАЛ-гр.Дупница; договор за извършване на микробиологични изследвания от 01.07.2010г., сключен между М. “С.И.Р.” ЕООД *** и СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница за извършване на микробиологични изследвания срещу заплащане; сертификати за контролен цикъл “Микробиология” за лабораторията по “Микробиология” на СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, вкл. данни относно придобита медицинска специалност на лекар в лабораторията, работещ по трудов договор.   

Издадената писмена покана е съобщена на управителя на ЛЗ на 13.12.2010год., който депозира жалба пред НЗОК по реда на чл.81 и сл. от АПК на 28.12.2010г. Със Заповед №РД-09-306/12.07.2011год., управителят на НЗОК  отхвърля жалбата и потвърждава оспорената писмена показана по съображения за законосъобразност. Актът на по-горестоящия административен орган е съобщен на оспорващото ЛЗ на 13.07.2011год., а жалбата до съда е изпратена по пощата  на 27.07.2011год., т.е. в срока по чл.76а ал.4 от ЗЗО вр. с чл.149 ал.3 вр. с ал.1 от АПК и доколкото изхожда от адресата на административния акт, същата се явява процесуално допустима.

В съдебното производство са представени споразумение към договор за извършване на микробиологични изследвания от 01.07.2010г., сключен между М. “С.И.Р.” ЕООД *** и СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, с което същият е прекратен, считано от 23.08.2010г.; фактури за плащания към СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница за извършените МД, ведно със спецификации; заповед №РД-08-238/17.08.2010г. на директора на РЗОК-гр.Кюстендил за пълна медицинска проверка на МБАЛ “Д.И.Р.” ЕООД-гр.Дупница за м. юли 2010год. и Констативен протокол от 19.08.2010г. на проверяващия екип за липса на  констатирани нарушения в Хирургично отделение, АГ и ОТО; Констативен протокол от 20.08.2010г. на проверяващия екип  с данни за  три нарушения  по чл.199, чл.213 т.6 от НРД-2010 вр. с чл. 55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО, заедно с писмо от РЗОК до ЛЗ за корекция на финансовите отчети; Наказателно постановление №РД-20-487/13.12.2010г. на директора на РЗОК-гр.Кюстендил, с което на М. “С.И.Р.” ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 100,00лв. на осн. чл.105ж ал.1 от ЗЗО за нарушение на чл.191 т.1 от НРД-2010 вр. с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО за това, че ЛЗ като изпълнител на болнична помощ не е изпълнило задължението си за уведомяване на РЗОК за настъпила промяна в обстоятелствата, а именно за сключения договор за извършване на микробиологични изследвания със СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, в 5-дневния срок по чл.191 т.1 от НРД-2010; решение на КАС от 03.06.2011год. по КНАХД №176/2011г., с което е потвърдено наказателното постановление; поименно щатно разписание на ЛЗ, от което е видно, че в микробиологичната лаборатория работи като лекар само д-р С.К.; сертификати за успешно приключил контролен цикъл за лаборатория “Микробиология” към МБАЛ-гр.Дупница.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, както и след  проверка за законосъобразността на атакувания административен акт на осн. чл.168 ал.1 от АПК  и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна, поради което и на осн. чл.172 ал.2 от АПК отменя оспорената писмена покана. Съображенията са следните:

Обжалваната писмена покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По отношение на компетентността на издателя на оспорения акт липсват възражения в жалбата, а съдът констатира наличие на териториална и материална компетентност на директора на РЗОК-гр.Кюстендил /арг. чл.76а ал.3 от ЗЗО/. От формална страна писмената покана съдържа мотиви - описание на юридическите факти, въз основа на които директорът на РЗОК е упражнил публичното си субективно право да разпореди възстановяване на процесната сума. Проведената процедура е съобразно правилата установени в чл.8.76а от ЗЗО, вкл. съставяне на протокол за неоснователно получени суми от проверяващия екип от РЗОК и осигуряване на правна възможност за оспорващото ЛЗ да депозира  възражения по чл.76а ал.2 от ЗЗО. Неоснователни са възраженията срещу обхвата на проверката по чл.72 ал.2 от ЗЗО, която са осъществили контролните органи. Същата е назначена със заповед №РД–08-427/29.11.2010г. на директора на РЗОК, с която е наредено на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО извършване на тематична съвместна медицинска и финансова проверка на изпълнител на медицинска помощ – М. “С.И.Р.”***, със задача: проверка относно спазване на задължението за уведомяване на РЗОК при промяна на обстоятелствата съгласно чл.191 т.1 от НРД-2010 и проверка на дейността по договор със СМДЛ “М.” ООД  от 01.07.2010г.  Видът на проверката, ясно посочен в цитираната заповед, е тематична и съвместна  по смисъла на чл.2 б.”б” и чл.4 б. “а” от Инструкция №РД-16-6/22.02.2010г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72 ал.2 и ал.3 от ЗЗО, т.е. според обхвата на дейността на проверявания договорен партньор проверката е по предварително определена тема, а участващите лица са лекар – контрольор и финансов инспектор. Осъщественият контрол е непосредствен по см. на чл.10 ал.1 от визираната Инструкция, а именно по спазване на установените изисквания в ЗЗО и НРД по изпълнение на договорите с ИМП, като правомощията на проверяващия екип са предвидени в разпоредбите съотв. на чл.73 ал.1 и на чл.74 ал.1 от ЗЗО. Предвид горните констатации относно вида и обхвата на проверката, съдът приема, че същата е извършена от компетентни лица   в рамките на възложената им задача. В контекста на цитираните законови норми, в случая  контролният екип е проверил вида на оказаната медицинска помощ на всеки от хоспитализираните пациенти по процесните клинични пътеки, съответствието със заплатените суми, съотв. отчетените документи и законосъобразността на финансовата дейност на лечебното заведение. Налице са надлежно упражнени правомощия по чл.74 ал.1 т.2 ЗЗО и по чл.73 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗО. Извън предмета на проверката са конкретните медицинските дейности влизащи в обхвата на медицинската помощ с оглед на нейната адекватност, съобразно легалната дефиниция по т.11 от §1 от ДР на ЗЗО, поради което доводите на оспорващото ЛЗ за липса на компетентност на контролния екип са неоснователни.

По отношение на сроковете за издаване на оспорения административен акт се констатира спазване на предвидените такива в разпоредбата на чл.57 от АПК. Приложените в съдебното производство Констативен протокол от 19.08.2010г. на проверяващия екип за липса на  констатирани нарушения в Хирургично отделение, АГ и ОТО и Констативен протокол от 20.08.2010г. на проверяващия екип  с данни за  три нарушения  по чл.199, чл.213 т.6 от НРД-2010 вр. с чл. 55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО са съставени в друго, самостоятелно административно производство, поради което не подлежат на обсъждане в настоящия спор и не обосновават тезата на оспорващия за “ненавременно” издаване на атакуваната писмена покана.  

В аспекта на преценката относно формата на оспорения административен акт, съдът обсъжда възражението на ЛЗ срещу приложението на хипотезата на чл.76а от ЗЗО вместо на чл.76б от ЗЗО за издаване на оспорената писмена покана, като счита  същото за неоснователно. С оглед мотивите на административния акт, издателят на същия е приел, че доколкото задължителните диагностични процедури от алгоритъма на КП №№102,144,231,233 и 234 са изпълнени от лечебно заведение, което не осъществява дейност по пакет “Микробиология” по договор с НЗОК, не е налице заложеното в Приложение №18 и чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010 условие и заплатените на изпълнителя на болничната помощ суми за лечение на хоспитализирани пациенти  по Протокол №РД-20-489/03.12.2010г. са получени без правно основание и подлежат на възстановяване на осн. чл.76а от ЗЗО. Следователно липсата на правно основание за заплащане на болничната помощ в случая се обосновава с изпълнение на същата несъответно на договореното с НРД-2010, съотв. с разпоредбата на чл.186 ал.1 т.7 от рамковия договор вр. с Приложение №18 “Клинични пътеки”. В този смисъл правилно е приложена разпоредбата на чл.76а от ЗЗО  вместо на чл.76б от ЗЗО като правно основание на оспорения административен акт. Наличието на влязло в сила Наказателно постановление №РД-20-487/13.12.2010г. на директора на РЗОК-гр.Кюстендил, с което на М. “С.И.Р.” ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 100,00лв. на осн. чл.105ж ал.1 от ЗЗО, не обосновава приложението на чл.76б от ЗЗО, доколкото няма причинна връзка между нарушението на законовите изисквания, за което е наложено административното наказание и несъответното с договореното изпълнение на  задължението за оказване на медицинска помощ, вследствие на което отпада правното основание за получаване на процесната сума. Административнонаказателната отговорност на ЛЗ е ангажирана  за нарушение на чл.191 т.1 от НРД-2010 вр. с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО за това, че ЛЗ като изпълнител на болнична помощ не е изпълнило задължението си за уведомяване на РЗОК за настъпила промяна в обстоятелствата, а именно за сключения договор за извършване на микробиологични изследвания със СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, в 5-дневния срок по чл.191 т.1 от НРД-2010. От друга страна, отсъствието на правно основание за заплащане на извършената  медицинска дейност не е резултат и следствие на визираното административно нарушение, поради което правилно издателят на оспорената писмена покана е приложил разпоредбата на чл.76а от ЗЗО.  Възражението на жалбоподателя срещу приетото от административния орган, че дейностите от пакет “Микробиология”  са задължителни в алгоритъма на процесните КП, не се отразява върху формата на акта и подлежи на обсъждане във връзка с преценката за спазване на материалния закон.

По съществото на спора, съдът счита, че оспорената писмена покана е  материалноправно незаконосъобразна. Със същата на осн.чл.76а ал.1 от ЗЗО във вр. с чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010 и Приложение №18 от НРД-2010  е разпоредено възстановяване на сума в размер на 50 867,00лв., която лечебното заведение е получило без правно основание за отчетени дейности за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г. по клинични пътеки №№102, 144, 231, 233 и 234 на пациенти посочени в Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год. Прието е, че в периода на платения годишен отпуск на д-р С.К. - специалист със специалност “Микробиология” и завеждаща “Микробиологичната лаборатория” в М. ”С.И.Р.” ЕООД *** за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г., задължителните изследвания от пакет “Микробиология” на хоспитализираните пациенти по КП №№102,144,231,233 и 234 са извършвани въз основа на сключен договор от СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, което лечебно заведение няма договор с НЗОК и не отговаря на условията за осигуряване на дейността, поради което не са налице изискванията на Приложение №18 към НРД-2010  в частта относно процесните клинични пътеки във вр. с чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010. Административният орган счита, че доколкото задължителните диагностични процедури от алгоритъма на КП №№102,144,231,233 и 234 са изпълнени от лечебно заведение, което не осъществява дейност по пакет “Микробиология” по договор с НЗОК, не е налице заложеното в Приложение №18 от НРД-2010 условие и заплатените на изпълнителя на болничната помощ суми за лечение на хоспитализирани пациенти  по Протокол №РД-20-489/03.12.2010г.  са получени без правно основание и подлежат на възстановяване на осн. чл.76а от ЗЗО. Констатациите са неправилни като противоречащи на разпоредбите от раздел V - “Цени, условия и ред за заплащане на болнична помощ” от НРД-2010 във вр. с чл.76а от ЗЗО.  Условията за заплащане от НЗОК на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по клиничните пътеки са регламентирани в чл.220 точки 1-6 от НРД-2010. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършена медицинска дейност, респ. когато дейността е реално извършена, но не е договорена или е договорена, но не е реално извършена или извършването е неточно или непълно съобразно медицинските стандарти, плащане не се дължи. В този контекст и предвид мотивите на административния орган, в рамките на които съдът при оспорване преценява правилното приложение на закона, се приема, че не е налице неоснователно заплащане за извършената медицинска дейност, съотв. фактическото и правно основание за възстановяване на процесната сума, което директорът на РЗОК е посочил в оспорената писмена покана не обосновават приложението на законовите хипотези за неоснователно заплащане на болнична помощ. По аргумент от разпоредбата на чл.220 т.1-6 от НРД-2010 вр. с чл.76а от ЗЗО не са осъществени материалноправните предпоставки за отказ от заплащане на болничната помощ, съотв. при извършено вече плащане – за възстановяване на сумата като неоснователно получена /специфичните хипотези на заплащане на болничната помощ по раздел V на НРД-2010 съдът не обсъжда поради неотносимост към спора/. В случая изложените фактически обстоятелства като юридически факти, въз основа на които директорът на РЗОК е упражнил публичното си субективно право да разпореди възстановяване на процесната сума, не обосновават приложението на никоя от хипотезите по чл.220 т.1-6 от НРД-2010. Нещо повече, същите не кореспондират и с основанието по чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010, несъответствието с което  административният орган е квалифицирал като липсващо условие за надлежно изпълнение на медицинската дейност и за дължимост на извършеното за нея плащане. Цитираната норма на чл.186 ал.1  от НРД-2010 предвижда специалните условия, на които трябва да отговаря ЛЗ като страна по договор с НЗОК за оказване на БП по КП, а в т.7 от разпоредбата е посочена правната възможност за ЛЗ да осигури дейността на липсващите му структурни звена с необходимата лечебна апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ  в случаите, когато КП допуска това., вкл. с лечебно заведение на територията на същата област. Визираната нормативна разпоредба не намира приложение в конкретния случай  с оглед на релевираните фактически основания в оспорената писмена покана. Освен, че се касае за условие, изискуемо от подзаконовия акт при сключване на договор с НЗОК, а не за изплащане на извършена медицинска дейност, в случая е безспорно, че М. “С.И.Р.” има структурно звено “Микробиологична лаборатория” и не е било необходимо да осигурява дейността на същото чрез договор с друго ЛЗ на територията на областта, т.е. липсва нарушение на изрично посочения в писмената покана текст от НРД-2010.

 Идентични са констатациите и по отношение на визираните от административния орган изисквания за процесните КП съобразно Приложение №18 към  НРД-2010. Във всички случаи сред условията за сключване на договор и за изпълнение на КП е предвидено като задължително звено в ЛЗ микробиологична лаборатория, както и възможност при липса на такава осигуряването на дейността  да стане въз основа на договор с лаборатория извън територията на ЛЗ, която отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти  и има договор с НЗОК. Следователно, възможността за сключване на договор за осигуряване на определена медицинска дейност с друго ЛЗ извън територията на ЛЗ, изначало предполага липса на структурно звено, осъществяващо тази дейност при изпълнителя на болничната помощ. В случая безспорно визираната предпоставка липсва и в М. “С.И.Р.”*** функционира микробиологична лаборатория. Действително от доказателствата по делото е видно, че в периода на отпуск на  д-р С.К. - завеждащ “Микробиологична лаборатория”, ЛЗ е сключило договор със СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, а от направеното съдебно признание на факти по чл.175 от ГПК вр. с чл.177 ал.1 т.2 от ГПК вр. с чл.144 АПК, от процесуалния представител на оспорващото лечебно заведение се установява, че при лечението на хоспитализираните пациенти посочени в протокола на проверяващия екип, са извършени микробиологични изследвания именно въз основа на този  договор от СМДЛ “М.” ООД-гр.Дупница, което ЛЗ няма договор с НЗОК. Недопустима е обаче  аналогията между  двете хипотези, поради което необосновано и неправилно административният орган е приел, че в случая не са налице изискванията на Приложение №18 към НРД-2010  в частта относно процесните клинични пътеки във вр. с чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010 и заплатените на изпълнителя на болничната помощ суми за лечение на хоспитализирани пациенти  по Протокол №РД-20-489/03.12.2010г. са получени без правно основание и подлежат на възстановяване на осн. чл.76а от ЗЗО. Описаните неточности при изпълнение на КП с ангажиране на ЛЗ-подизпълнител без договор с НЗОК, не дават основание да се приеме твърдението на ответната страна за получаване на суми без основание, доколкото няма данни за това процесната медицинска дейност да не е договорена или да не е извършена или да не е отчетена или да надвишава стойностите по делегираните бюджети на ЛЗ /арг. чл.220 т.1-6 ЗЗО/. Следователно  заплатената от РЗОК сума в размер на 50 867,00лв. за отчетени от оспорващото ЛЗ дейности  за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г. по клинични пътеки №№102, 144, 231, 233 и 234 е получена от изпълнителя на БП на правно основание. Предвид изложеното, съдът счита оспорената писмена покана за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с  материалноправното основание по чл.76а от ЗЗО във вр. с Приложение №18 към НРД-2010  във вр. с чл.186 ал.1 т.7 от НРД-2010, поради което постановява решение за отмяната и.

            За пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелствата по спора пораждат съмнения относно наличието на условията по чл.220 т.1 предл. последно от НРД-2010 за заплащане на болничната помощ с оглед данните за ползването на платен годишен отпуск от единственият специалист в микробиологичната лаборатория на ЛЗ, посочен като такъв и в Приложение №1 към индивидуалния договор, сключен между страните  и съотв.  изпълнението на микробиологичните изследвания от друг специалист, непосочен в договора. Доколкото обаче липсват фактически констатации и мотиви в изложения смисъл в оспорената покана, съдът не обсъжда визираната хипотеза.

            Също за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът приема за неоснователни  възраженията на оспорващото ЛЗ срещу характера на дейностите от пакет “Микробиология” в диагностично-лечебния алгоритъм на процесните КП. Единствено за КП №102 е предвидено като изискване за завършеност, прилагането и отчитането на три диагностични процедури, сред които и процедурата с код 90.33, съотв. 90.43, а именно микробиологично изследване. Във всички останали КП №№144,231,233 и 234, утвърденият алгоритъм не предвижда изрично видовете диагностични процедури като условие за завършеност на клиничната пътека. Посочен е техният брой, съотв. две или три диагностични процедури, като сред изброените такива фигурира и микробиологично изследване. Безспорно е обаче, че във всички случаи  процесните КП са отчетени като завършени въз основа на диагностични процедури, включващи микробиологично изследване, поради  което задължителния или незадължителния характер на последното в случая е ирелевантен  за правния спор. 

            Що се отнася да размера на сумите по процесните КП, то същият е фиксиран както в НРД-2010, така и в индивидуалния договор, сключен между страните и редукция на сумите при неизпълнение или неточно изпълнение на част от медицинските дейности по КП е недопустима. 

            С оглед изхода на спора и  претенцията на оспорващата МБАЛ, както и на осн. чл.143 ал.1 АПК, в нейна полза се присъждат сторените деловодни разноски, платими от ответника в размер на 1550лв., от които 50лв. - държавна такса и 1500лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл.76а ал.4 от ЗЗО,  Административният съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:                      

           

            ОТМЕНЯ  като незаконосъобразна писмена покана № РД–20- 489/13.12.2010год. на директора на РЗОК – гр. Кюстендил, с която на осн. чл.76а от ЗЗО,  М. “С.И.Р.”***, представлявана от управителя д-р Л. Т., като изпълнител на медицинска помощ по договор №100381/20.01.2010г., е задължена да възстанови по сметка на РЗОК – гр. Кюстендил сумата 50 867,00лв., която е получила без правно основание за отчетени дейности за периода 05.07.2010г.-20.08.2010г. по клинични пътеки №№102, 144, 231, 233 и 234 на пациенти посочени в Протокол за неоснователно получени суми №РД-20-489/03.12.2010год.  

            ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса-гр.Кюстендил  да заплати на М. “С.И.Р.” ЕООД ***, деловодни разноски в размер на 1550лв.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.                                              

                                                              

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :