Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               16.07.2012 г.

 

 

Номер            143                       2 0 1 2 година                              гр. Кюстендил

 

                           В       И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на деветнадесети юни                                                              2 0 1 2 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                               Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: А.М.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 14 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 224 ал. 2  т. 1 от ЗМВР и чл. 226 ал. 1 т. 3 и чл. 228 т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл.227 ал.1 т.2 от Правилника за прилагане  на ЗМВР.

     Р.И.П. – гл. полицай, командир на отделение в 01 група “Охрана на държавната граница” от ГКПП І ст. Г. при РДГП Кюстендил, категория Д, от с. Г., ул. ”****” № 8, ЕГН ********** обжалва Заповед с рег. № 1655/29.12.2011 г. на ВНД Заместник – директор на РДГП-Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “ порицание” за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, като в писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и му бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски по делото.

     Ответникът по жалбата- чрез процесуалния си представител, моли жалбата да се отхвърли, съответно да се потвърди заповедта. Представени са писмени бележки от процесуалния представител юр. М..

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     Р.И.П. е държавен служител, гл. полицай, командир на отделение в 01 група “Охрана на държавната граница” от ГКПП І ст. Г. на ГПУ І ст. Г. при РДГП Кюстендил, категория “Д”. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 21.11.2011 г., с цел да услужи на служител от ГПУ–Олтоманци при РДГП–Драгоман, който го помолил да му предостави документи, касаещи организацията на смесените патрули, за да организира патрулите с Р. Сърбия, е поискал от  ВНД началник сектор ОДГ инспектор К. информация, относно заповед за командироване в Р. Македония на служители от РДГП-Кюстендил от смесените патрули. Опитал се чрез него да получи съответните документи, представляващи заповед на Гл. секретар на МВР и предложения за командироване от Директора на РДГП и от Директора на ГДГП. След като инспектор К. категорично отказал да му ги предостави, тъй като съдържат информация, която не го касае, но му ги показал на екран на компютър, гл. полицай П. отишъл в деловодството на РДГП-Кюстендил. Заблудил системен оператор Т.Б., че инспектор К. щял да му даде съответните документи, съдържащи служебна информация, но в момента е зает и тя му ги предоставила. След това, П. напуснал РДГП като изнесъл документите извън организационната единица и установения ред, с цел да ги предаде на служител от РДГП-Драгоман, който не е оправомощен да изпълнява задължения, касаещи организацията на смесените патрули.

     С действията си жалбоподателят е нарушил чл. 16 т. 3 и т. 4 от Инструкция І-з-223/13.02.2009 г., за организацията и деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР.

     Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се налага за нарушение по  чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 227 ал. 1 т. 2 от ППЗМВР и на основание чл. 226 ал. 1 т. 3 и чл. 228 т. 4 от Закона за МВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 10.01.2012 г. заповедта е обжалвана пред КАС, като на 16.01.2012 г. Директора на РДГП Кюстендил изпраща цялата преписка по повод издадената заповед до КАС.

     По делото са представени и приложени  и следните документи: удостоверение рег. № 1303/13.01.2012 г.; протокол за изслушване рег. № 17487/29.12.2011 г.; обяснение рег №  15463/22.11.2011 г. от Р.П.; докладна записка рег. № 15601/24.11.2011 г. от полицейски инспектор Д. А.; докладна записка рег. № 15625/25.11.2011 г. от ВНД началник сектор “ОДГ” В.К.; докладна записка рег. № 15663/25.11.2011 г. от Т. Б.; становище рег. № 15987/30.11.2011 г.; обяснение рег. № 16871/15.12.2011 г. на Р.П.; заповед рег. № 246/29.12.2011 г. за прекратяване на отпуск; писмен отговор вх. № 557/30.01.2012 г. от ст. инспектор А.К. – ВНД Директор на РДГП Кюстендил; заповед рег. № 1419/04.11.2011 г. на Директор на РДГП Кюстендил; специфична длъжностна характеристика за длъжността командир на отделение в група “охрана на държавната граница” на ГПУ при РДГП; приложение № 8 за йерархичните нива за държавни служители в МВР по чл. 200 т. 1 от ЗМВР; заповед рег. № Із – 3099/29.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи; удостоверение рег. № 5015/16.03.2012 г.; заповед № Із-1815/11.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи; дневник за завеждане на заповеди на ГПУ  Г. № по инвентарната книга 5/2009 г.; Инструкция № Із-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР; кадрова справка за гл. полицай Р.И.П. рег. № 6087/04.04.2012 г.; предложение, относно командироване на служители на РДГП Кюстендил в Р. Македония рег. № 11625/26.08.2011 г., както и заповед за командироване на служители; заповед за прекратяване на платен годишен отпуск рег. № 247/29.12.2011 г.; копие от документ по електронна поща, за връчена  заповед в 09.37 ч. на 29.12.2011 г.

      По делото са разпитани и свидетелите Т.Б., С.З., В.К., Д.А., Д.С. и Д.Д.. 

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

     Обжалваната заповед е законосъобразна и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхвърли, като съображенията за това са следните:    

     В разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя П. с процесната заповед. В чл. 228 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 / в редакцията преди 01.01.2011 г./ изрично е посочено, че всички наказания по чл. 226 ал. 1 т. 1-3 от ЗМВР се налагат от служители на длъжност “началник на сектор”, приравнените на нея и по-висока. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява ВНД Зам. Директор на РДГП Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР. 

     От доказателствата по делото се установява, че на 21.11.2011 г., с цел да услужи на служител от ГПУ Олтоманци при РДГП Драгоман, въпреки нормативната забрана и отказ на отговорните лица, е изнесъл извън РДГП документи съдържащи служебна информация. Първоначално ги поискал от ВНД Началник на сектор “ОДГ”,  но след направения отказ, се обърнал към системен оператор Б. в деловодството на РДГП. Обяснил й, че началникът на сектора не може да му даде документите, защото бил зает, но му поръчал да ги получи  от деловодството. След като взел документите ги изнесъл от РДГП и ги отнесъл у дома си, за да ги предаде на служител на ГПУ Олтоманци при РДГП Драгоман, за да му помогне при организацията на българо-сръбски смесени гранични патрули. От разпита на свидетелите и приложените документи, става ясно, че организацията  на патрулите е различна за българо-македонската и българо-сръбската граници и че тази организация не е в компетенциите на П., като командир на отделение – 16 ниво в йерархията на длъжностите за държавни служители, нито в длъжностната му характеристика. Взаимодействието на П. със служители от ГПУ, РДГП, служители от структурите на МВР, става по разпореждане, съгласно раздел ІV от дл. характеристика. Изнесените документи от П. съдържат служебна информация – имена на полицаи от ГПУ Г. при РДГП Кюстендил, както и техните лични кадрови номера и е недопустимо тази информация да се изнася от РДГП, с цел да се предоставя на лица извън тази структура. Съгласно Инструкция рег. № Із-771/24.04.2007 г. за събирането, обработването, съхраняването и предоставянето на информацията за служителите на МВР, личните кадрови номера се определят от дирекция “Човешки ресурси” – МВР и на съответните структурни звена и не се променят повече, независимо от последващи освобождавания от служба и повторни назначения /чл. 8 ал. 1 т. 3/ Потребителите на тази информация са определени в чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията – министър, зам.-министър, главен секретар, началник сектор и звената “човешки ресурси”. Лица, извън посочените, могат до ползват тази информация само с разрешение на директора на дирекцията, към която служителят е картотекиран. В случая, е извършено нарушение на чл. 16 т. 3 и т. 4 от Инструкция рег. № Із-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. Въпреки забраната полицай П. е изнесъл документи и материали, съдържащи служебна информация извън РДГП Кюстендил и не по установения ред, с цел да ги предаде на представител на друго структурно звено на МВР, поради което виновно е нарушил цитираните разпоредби, като деянието се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР и се изразява в неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни документи, за което на основание чл. 227 ал. 1 т. 2 от ППЗМР е наложено дисциплинарно наказание “порицание”.

    Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. На 22.11.2011 г. П. е дал устни обяснения пред ВНД Зам. директор на РДГП Ал. К. и други служебни лица. Дисциплинарно-наказващия орган е разпоредил на служителите, имащи отношение по случая да изготвят и предадат докладни записки, а П. да изготви писмено обяснение. Такова е депозирано с вх. № 15463/22.11.2011 г. в деловодството на РДГП. ДНО се е запознал с него и останалите докладни записки и е изискал становище от началник “ЧР” и юрист. С изготвеното писмено становище рег. № 15987/30.11.2011 г., жалбоподателят се е запознал на 14.12.2011 г. срещу подпис и е заявил, че ще даде допълнителни обяснения, което е сторил с вх. № 16781/15.12.2011 г. до директора на РДГП.. Доводите не са били приети от ДНО и в изпълнение на чл. 229 ал. 1 от ЗМВР  е приел и изслушал жалбоподателя, в присъствието на инспектор С. от “ЧР” и юриста на РДГП, което е отразено в протокол рег. № 17487/29.12.2011г., като в същия е декларирано от П., че не се намира в отпуск, за което е положил и подписа си. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание рег. № 1655/29.12.2011 г. е връчена в 09.50 ч. на 29.12.2011 г.  

    Издадената заповед съдържа реквизитите по чл. 246 ал. 1 от ППЗМВР. Посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, нарушените разпоредби и правното основание за издаването й, които обосновават и материално - правните предпоставки за прилагането на хипотезата на чл. 227 ал. 1 т. 2 от ППЗМВР. Заповедта е издадена и в срока по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР. Извършеното нарушение е констатирано на 21.11.2011 г., а издадената заповед е от 29.12.2011 г.

    Дисциплинарно - наказващия орган правилно е преценил фактите и обстоятелствата  по случая, вида на извършеното нарушение и съответното му наказание, а именно в минимален размер от 6 месеца. Доколкото извършеното от полицай П. дисциплинарно нарушение не е от рода на тежките такива по смисъла на чл. 227 ал. 1 от ЗМВР, то не се прилага процедурата по чл. 243 от ППЗМВР.

    Настоящият състав на съда, счита че предвид всички изложени съображения, процесната заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на своята компетентност, при спазване на установената форма, административно -производствените правила и правилно приложение на материално - правните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.

 

 

    Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,Кюстендилският административен съд

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.П. ***, ЕГН ********** срещу Заповед № 1655/29.12.2011 г. на ВНД Зам.-директор на РДГП-Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

    Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                            Административен съдия: