Р Е Ш Е Н И Е

               175                                                      10.10.2012г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на пети октомври                                                                              две хиляди и дванадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при участието на секретаря С.К.

и в присъствието на прокурора М С от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно дело № 155 по описа за 2012г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.14, ал.3, изр.последно от ЗСПЗЗ.

            В кориците по гр.д.№398/2012г. по описа на  КОС се намира жалба на В.К.В., ЕГН ********** *** срещу решение без номер от 2012г. по адм.д. №2691/2011г. по описа на ДРС, по която жалба е образувано настоящето дело. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в: 1/неправилно даване ход на делото в с.з. на 27.03.2012г., когато е прието и заключението на вещото лице, като по този начин В. е лишена от правото да участва в процеса и да защити интересите си и 2/непроизнасяне по писмената й молба на л.120 от делото. Претендира се още неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, т.к. изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал по делото, като оспореното решение на ОСЗ-гр.Д е нищожно, евентуално неправилно. Решението се обжалва и в частта за разноските, като присъдени без надлежни писмени доказателства. Моли се за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт, алтернативно след отмяна на решението се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

            В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата.

            Представителят на ОСЗ-гр.Дупница оспорва жалбата, считайки решението на съда за мотивирано и законосъобразно.       

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и делото на ДРС, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран от закона правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред ДРС е решение №152/14.06.2011г. на ОСЗ-гр.Дупница в частта по раздел III, в която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имот-нива от 1.780дка в землището на гр.Дупница, местността “П р.Д”, т.к. съгласно изготвен помощен план имотът попада в поземлен имот 68789.0.21 по КК на града, който е извън урбанизираната територия на града и процедурата по чл.13а от ППЗСПЗЗ е недопустима. Посочено е, че поземления имот е публична държавна собственост за нуждите на транспорта с издадени АДС поради което на основание чл.7, ал.4 от ЗДС и §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ имотът не подлежи на възстановяване и за него правоимащите следва да получат обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ.

            От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения отказ и е отхвърлил жалбата, осъждайки В. да заплати на ОСЗ 70лв. деловодни разноски. Мотивирал се е с данните от заключението на вещото лице, сочейки, че в имота е реализирано мероприятие, че същият попада върху терен на пътен възел “Байкал” и главен път Е 79, върху който не могат да се обособят имоти за възстановяване като земеделска територия, като имотът не е в урбанизираната територия на населеното място и не е нанесен в кадастралната карта на града. В заключение съдът е посочил, че собственикът на имота е бил обезщетен с поименни компенсационни бонове съгласно заповеди и платежни нареждания по приложената отчуждителна преписка за имоти с пл.№560, 561 и 629 по плана на гр.С Д, въз основа на които са издадени актове за публична държавна собственост за имотите.

Решението на съда, в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК и съобразно релевираните касационни оплаквания, е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, в предвидената форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче е неправилно поради наличие на сочените от касаторката съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните:

По делото пред районния съд първоначално жалбоподателката е била представлявана от адв.Д Л К от САК с приложено пълномощно на л.103. С молба вх.№3157/21.02.2012г. на л.111 жалбоподателката е уведомила съда, че е прекратила пълномощията на адвоката, като на л.112 се намира идентична молба с вх.№3292/23.02.2012г. по описа на съда. За насроченото с.з. на 27.03.2012г., на 26.03.2012г. е постъпило заявление от В. /вж. 113-115/, с което е уведомила съда, че поради битова злополука и влошено здравословно състояние не може да се яви в с.з. и е помолила за отлагане на делото за друга дата за да може да защити интересите си. Към молбата са приложени медицинско удостоверение изх.№1223/26.03.2012г. и амбулаторен лист №001223/26.03.2012г. от ЕТ “Д-р А С”-гр.Д, удостоверяващи посоченото заболяване, което не позволява явяването й пред разследващите органи и органите на съдебната власт за период от 5 дни, считано от 26.03.2012г. Видно от протокола от с.з., съдът е докладвал молбата на В. в частта й за претърпяната битова злополука и невъзможността й за явяване в съдебно заседание, след което е дал ход на делото, приел е заключението на вещото лице и е обявил делото за решаване. Със заявление от 12.04.2012г. В. е поискала възобновяване на делото поради неправилно даване на ход в с.з. на 27.03.2012г., считайки, че вещото лице е не е безпристрастно и обективно поради служебни връзки с ответника, за което е представила структура на Областна дирекция “Земеделие”-гр.Кюстендил, в която като старши експерт в Дирекцията е посочено вещото лице М. В заявлението В. обяснява, че ако е бил даден ход на делото е щяла да поиска отвод на вещото лице и да оспори като неверни изводите му, с искане за назначаване на друго вещо лице за отговор на поставените въпроси. Липсва произнасяне на съда по заявлението на В., което по ред на подреждане в делото е преди оспореното решение. Решението е без номер и дата на постановяване /посочена е само годината 2012г./. В мотивите на решението съдът не е обсъдил претенциите по заявлението на В..

При така сложилата се фактическа обстановка по спора, районния съд е допуснал две съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първо по време е нарушението на чл.139, ал.1 от АПК. Съдът е докладвал едностранчиво заявлението на В. на л.113 от делото. Основно искане по заявлението е желанието за отлагане на делото поради влошеното й здравословно състояние и липсата на адвокатска защита, какъвто доклад липсва в протокола от съдебното заседание на л.119. Освен, че е дължал докладване на пълното искане на В., съдът е бил длъжен и да се произнесе относно наличието на предпоставките за отлагане по чл.139, ал.1 от АПК. От представените към заявлението писмени документи безспорно е налице препятствие за В., което не може да отстрани. Съдът е следвало да отложи делото, съобразявайки наличието на валидни писмени доказателства за това  по см. на чл.18, ал.2 от НМЕ /Наредба за медицинската експертиза, обн. ДВ, бр.36/14.05.2010г., изм./. Давайки ход на делото в посоченото с.з., приемайки заключението на вещото лице и приключвайки делото съдът е лишил жалбоподателката от възможност за участие в съдебното производство, за задаване на въпроси към вещото лице и отправяване на доказателствени искания, което нарушение е лишило жалбоподателката от правото й на защита в съдебния процес.

Второ по време е нарушението, свързано с непроизнасяне по заявлението за възобновяване на делото. В същото В. прави възражение за некомпетентност на вещото лице и пристрастие, поради което съдът е следвало да възобнови делото, да призове страните и вещото лице, да даде възможност на В. да постави въпроси към заключението на вещото лице за да изясни действителната фактическа обстановка по спора и ако е необходимо да назначи друго вещо лице. Поведението на съда е нарушило процедурата по изслушване на вещото лице в присъствие на страните по чл.200, ал.2 от ГПК и оспорване на заключението в срока по чл.200, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Нарушено е и правото на защита на В., която на основание чл.170, ал.2 от АПК носи доказателствената тежест за установяване на възражението, че отказът на ОСЗ е незаконосъобразен.

Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, т.к. са повлияли върху фактическите и правни изводи на съда. Решението на съда е неправилно, поради което на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени същото и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поради изложеното, проверката за спазване на материалния закон е безпредметна.

Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и направеното искане на адв.В. за присъждане на разноски по делото, касационният ответник ще бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените разноски в размер на 150лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника й пред КАС /вж. пълномощното на л.11 от делото/.

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение без номер от 2012г. по адм.д. №2691/2011г. по описа на ДРС.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

            ОСЪЖДА ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ-ДУПНИЦА с адрес гр.Дупница, пл.”М” №3 да заплати на В.К.В. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

            Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          

 

                                                                                                   2.