РЕШЕНИЕ

Номер   246                      Година 2013, 09.12.                                     Град    Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР.  КЮСТЕНДИЛ

На двадесети септември,  две хиляди и тринадесета година, в публично съдебно заседание,  в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

МИЛЕНА АЛЕКСОВА - С.

С участието на секретаря Л.С.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия   ПЕТРОВА адм. дело № 97/2013г. по описа И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

         Производството е по чл. 185 и сл. Административно-процесуалния   кодекс

/АПК/-оспорване на подзаконов нормативен акт.

Образувано е по жалба на "Е.У." ООД, със седалище и адрес на управление - гр. В.Т., ул. "М." № ***, представлявано от управителя И.М.К., чрез процесуалните пълномощници адв. М.Х. и адв. Г.М.. Оспорва се чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил, приети с решение № 363 по протокол № 20 ' от заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 29.01.2009г.

В оспорването са наведени оплаквания и възражения за липса на компетентност за приемане на оспорените текстове от наредбата, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Развити са подробни съображения. Иска се обявяване нищожността на оспорените разпоредби, респективно отмяната им. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна - Общински съвет Кюстендил, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Участващият в производството прокурор дава заключение, че оспорените части от наредбата са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно препис - извлечение от протокол № 20 от заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 29.01.2009г., на това заседание е прието решение № 363 от 29.01.2009г., с което се изменя в пет точки Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил /приета с решение № 158/29.10.2004г. на Общински съвет Кюстендил и изменяна с последващи решения, наричана по долу /наредбата/, по следния начин: по т. 1 - текстът на чл. 9 от наредбата се номерира като чл. 9, ал. 1; по т. 2 - създава се нова т. 21 към чл. 9, ал. 1 със следния текст: "употребата на полиетиленови торбички, изработени от неразградим полиетилен и използвани за пренасяне на закупените от клиенти стоки, продукти, консумативи и други от търговския обект до крайното място на тяхното ползване"; по т. З - създава се нова алинея 2 към чл. 9 със следния текст: "Въведената забрана по чл. 9, ал. 1, т. 21 се отнася само до полиетиленовите торбички и не се отнася за опаковките на стоките по смисъла на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /приета с ПМС № 271  от 30.10.2012г, обн., ДВ, бр. 85 от 06.11.2012г., в сила от 06.11.2012г, изменена и допълнена, Дв, бр. 76 от 30.08.201Зг., в сила от 30.08.201Зг./"; по т. 4 - създава се нова алинея 3 към чл. 9 със следния текст: "Разрешени за употреба са хартиените торби, торбите за многократна употреба, изработени от материал, различен от полиетилени, торбите от екополимери, респективно биополимери и разградими полимери".

С определение № 144 от 19.02.201Зг. /л. 74/ Съдът е дал указания на ответника - Общински съвет Кюстендил да представи доказателства за спазване изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове _^ /ЗНА/, доказателства за обсъждане на оспорените текстове от наредбата в съответните комисии на Общинския съвет, както и доказателства, че приетата с решение № 158/29.10.20104г. на Общински съвет Кюстендил наредба, респективно приетите с решение № 363/29.01.2009г. изменения и допълнения на същата, са разгласени по см. на чл. 78, ал. З от АПК чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Указания в този смисъл са дадени на ответната страна и с протоколни определения, постановени в открити съдебни заседания, съответно на 17.04.201Зг. и на 14.06.201Зг.

В изпълнение определенията на съда са представени писмени доказателствени средства. Въз основа на тях се установява, че предложение за решението, с което са приети оспорените текстове от наредбата, е внесено в Общинския съвет с докладна записка от кмета на община Кюстендил изх. № 61-00-9/19.01.2009г. Във внесената докладна записка е посочено, че предлаганото изменение на наредбата се налага от необходимостта да бъдат дадени отговори на постъпили запитвания и уточнения във връзка с предходно решение на Общинския съвет /№ 91 от протокол № 8 от 27.03.2008г/, забраняващо употребата на торбички и опаковки от полиетилен на територията на община Кюстендил. Посочено е правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 12 и т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 16 от Закона на управление на отпадъците /отм./.

Представени са доказателства за осъществено обсъждане и приемане на внесения проект в Постоянната комисия по спорт, детски и младежки дейности, нормативна дейност, обществен ред, безопасност на движението и гражданска защита и Постоянната комисия по ЗУТ, инфраструктура, екология и природни ресурси към Общински съвет Кюстендил /извлечения от протоколи от заседания на комисиите - л. 114, л. 116/.

С писмо рег. индекс 11-03-509/27.06.201Зг. председателят на Общинския съвет е представил доказателства /л. 197, 198/ за спазване разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, т.е. за публикуване на проекта на интернет -страницата на съответната институция на 05.01.2009г, ведно с мотивите към него и предоставяне на заинтересуваните лица на 14 дневен срок за становища и предложения по проекта преди внасянето му за гласуване в компетентния орган

 

на 29.01.2009г. В изпълнение указанията на съда за представяне на доказателства относно спазване изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, по делото е представена единствено анализираната по горе докладна записка изх. № 61-00-9/19.01.2009г. на вносителя на проекта - кмета на община Кюстендил.

Констатира се от друга страна, че приетите с решение № 363 от 29.01.2009г. изменения на наредбата са публикувани на официалния сайт на община Кюстендил в интернет. Това представлява разгласяване по друг подходящ начин по смисъла на чл. 78, ал. З от АПК и само по себе си сочи , завършване на фактическия състав по приемане на оспореното изменение на нормативния административен акт. С осъществяване на разгласяването по чл. 78, ал. З от АПК е приключил процеса по приемане на нормативния акт, респективно на изменението и допълнението му.

След като извърши служебна проверка за допустимостта на оспорването, Административният съд счита следното:

Оспорването е допустимо. Осъществено е от търговско дружество, в чийто предмет на дейност е включена дейността по производство и продажба на пластмасови изделия в страната и чужбина /вж. приложената по делото справка въз основа вписванията в търговския регистър, л. 46/. Реалното осъществяване на тази дейност и в частност на дейността по производство, разпространение и продажба на полимерни чували, пликове, торби, торбички /изработени от неразградим полиетилен/ се установява чрез представените по делото три броя фактури, съответно на л. 47, л. 48, 49, по които доставчик е "Е.у." ООД. Следователно въведената с оспорените норми забрана за употреба на полиетиленови торбички засяга или би могла да засегне правата и законните интереси на търговското дружество - жалбоподател да осъществява на територията на община Кюстендил предмета си на дейност, който включва производството и продажбата на пластмасови изделия, в частност и на горепосочените полимерни чували, пликове, торби, торбички. Това обуславя наличието на правен интерес у жалбоподателя по см. чл. 186, ал. 1 от АПК да оспори чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от наредбата.

Съществуват и останалите предпоставки за допустимост на оспорването по чл. 187, ал. 1 и 2 от АПК. Липсва ограничение за обжалване на нормативния акт във времето, не е налице и предходно оспорване на акта на същото основание. От друга страна по горе се прие за установено, че фактическият състав по приемане на подзаконовия нормативен акт, респективно на оспореното му изменение, е осъществен изцяло, включително чрез разгласяване по см. на чл. 78, ал. З от АПК. Т.е. нормативният акт и изменението му с решение № 363 от 29.01.2009г. са приети, породили са своето действие и са годни за съдебно оспорване.

Съгласно чл. 168, ал. 1 по препр. от чл. 196 АПК, произнасяйки се по съществото на спора, Съдът следва да провери законосъобразността на нормативния административен акт не само на посочените, а на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. З АПК Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА урежда, че общинските съвети приемат наредби в изпълнение на правомощията си по ал. 1. Решение № 363 от 29.01.2009г. по протокол № 20 от заседание на Общински съвет Кюстендил е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 16 ЗУО /отм./. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 12 ЗМСМА Общинският съвет приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности, а съгласно т. 13 определя и изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социална инфраструктура. Съдържанието на оспорените текстове от наредбата сочи, че представляват по своето естество израз на упражнени правомощия на Общинския съвет извън обсега на чл. 21, т. 12 и т. 13 ЗМСМА. Изискванията по см. на чл. 21, т. 13 ЗМСМА, които е компетентен да определя Общинският съвет за дейността на физическите и юридическите лица, са специфични по своето естество, обусловени от особености от местен характер - екологични, инфраструктурни, исторически, социални и т.н. В разглеждания случай въведената с чл. 9, т. 21, респективно ал. 2 и ал. З от наредбата забрана за употреба на полиетиленови торбички, изработени от неразградим полиетилен, не е специфична за територията на общината, като обусловена от някакви особености от местно значение, т.е. не е приета в упражняване на правомощието по чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА. Не е израз на упражнена нормотворческа компетентност и на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 вр. ал. 2 ЗМСМА, тъй като не представлява концепция в основата на стратегия, прогноза, програма или план за развитие на местната общност. Въобще оспорената забрана не е израз на упражняване на правомощие на ответника за уреждане на въпрос от местно значение, поради което не намира своето нормативно основание и в чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, оправомощаващ общинските съвети да решават и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Уреденият с чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от наредбата материалноправен въпрос не е и сред "другите" по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, тъй е от изключителната компетентност на друг орган и по този критерий е изрично изключен от компетентността на общинските съвети. В този смисъл е изричната уредба по чл. 24, ал. 2 от ЗУО /отм./, действаща към момента на приемане на оспорените текстове от наредбата, както и по чл. 13, ал. 1 по сега действащия ЗУО /обн., Дв, бр. 53 от 13.07.2012г, в сила от 13.07.2012г./. Цитираните законови норми представляват регламентация, изрично оправомощаваща друг орган, различен от общинските съвети -Министерския съвет да приема наредби, с които да урежда изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане. Приемайки правните норми на чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от наредбата, чрез които забранява употребата на торбички от неразградим полиетилен, Общинският съвет е създал регламентация на подзаконово ниво, чийто материалноправен обсег е изцяло в рамките на очертаната и възложена с чл. 24, ал. 2 ЗУО /отм./, чл. 13, ал. 1 ЗУО компетентност на централната изпълнителна власт. Т.е. Общинският съвет е приел правни норми, с които е уредил материя, стояща извън компетентността му на нормотворчески орган. Изводът за липса на компетентност се следва от извод за нищожност на съответния акт, в случая нищожност на оспорените разпоредби, която следва да бъде обявена със съдебното решение. Различни решаващи мотиви не следват от разпоредбите чл. 19 вр. чл. 16, ал. 1 от ЗУО /отм./, респективно чл. 22 вр. чл. 19, ал. 1 ЗУО. С тях се делегират правомощия на общинските съвети за уреждане на подзаконово ниво на условията и реда за  изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на различни видове отпадъци, включително и на масово разпространени такива. Тази регламентация е насочена към уреждане на различни обществени отношения, а именно на условията и реда, при които ще се осъществяват горепосочените дейности, в изпълнение на ЗУО и подзаконовите нормативни актове на централната изпълнителна власт по прилагането му, включително в изпълнение на наредбите по чл. 24, ал. 2 ЗУО /отм./, съответно чл. 13, ал. 1 ЗУО.

В производството по приемане на оспорените чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. 3 от наредбата с решение № 363 от 29.01.2009г. по протокол на № 20 от 29.01.2009г. на Общински съвет Кюстендил е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на извършения по -горе анализ на писмените доказателствени средства следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Това не е така по отношение разпоредбата на чл. 28, ал. З от ЗНА. В нарушение на същата, без мотиви към предложението за приемане на оспореното решение, съответно без да се съдържат такива във внесената от кмета на община Кюстендил докладна записка, Общинският съвет го е приел за обсъждане и подложил на гласуване. Спазването на чл. 28, ал. 2, т. 1- 5 е гаранция за осъществяване принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при приемане на нормативните актове, изрично прокламирани в чл. 26, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви към предложението/докладната записка за приетото с решение № 363/29.01.2009г. изменение на наредбата и процедирането в противоречие с чл. 28, ал. З от ЗНА съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.е. нарушение от категорията на тези, които обуславят съдържанието на акта - изразената законодателна воля на Общинския съвет. Нарушение от категорията на тези, чието недопускане предпоставя приемането на различен от приетия акт.

Вън от гореизложеното и за пълнота на съдебната проверка за законосъобразност, следва да се посочи, че въз основа на събрания като доказателство по делото протокол от заседание на Общински съвет Кюстендил от 29.01.2009г., се установява, че при гласуване на оспорените текстове от наредбата са били налице необходимите съгласно чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА кворум и мнозинство.

По материалната законосъобразност на оспореното изменение на наредбата, Съдът счита следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от ЗУО /отм./, в сила към момента на приемане на оспорените части от наредбата, респективно чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от сега действащия ЗУО, правоотношенията във връзка с екологичното управление на отпадъците са предмет на регламентация на законово ниво, респективно подзаконово, по силата на изрична законова делегация за това на централната изпълнителна власт - Министерския съвет. Уредбата обхваща мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, определяне изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност към производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната им употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци. Цялостният анализ на

 

законовата уредба, систематичното й, логическо и сравнително тълкуване водят до формиране на извода, че не е налице законова регламентация забраняваща или изискваща забраняването с подзаконов нормативен акт на употребата на полиетиленови торбички. Множество разпоредби в ЗУО и аналогични по съдържание на тях в ЗУО /отм./ уреждат правоотношенията във връзка с производство и употребата на полимерни торбички. Тези правни норми въвеждат специфични правила в материята с оглед постигане целта на закона, но не и забрана за производство и употреба на полимерни торбички. В изведения смисъл е чл. 45, ал. 1, т. 8 от ЗУО, съгласно който изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публичен регистър на лицата, които пускат на пазара полимерни торбички. С друга разпоредба - чл. 59, ал. 7 от ЗУО е предвидено същите тези лица да заплащат продуктова такса за полимерни торбички по ред и в размер, определени с наредбата по ал. 1. В този смисъл е и административнонаказателната разпоредба на чл. 143, ал. З, т. З от ЗУО, с която е предвидена имуществена санкция на едноличен търговец или юридическо лице, извършващо продажба на полимерни торбички, за които не е заплатена продуктова такса по чл. 59, ал. 7. По - детайлна регламентация по въпроса се съдържа в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци /приета с ПМС № 120 от 30.05.2008г, обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008г/ - чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 5, т. З, чл. 1а, ал. 1, ал. З и ал. 4, чл. 5. Оспорените текстове на чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил, въвеждащи забраната за употреба на полиетиленови торбички са в противоречие със законовата материалноправна регламентация на тези отношения, както и с приетата въз основа на ЗУО подзаконова уредба. Осъществен е порок на приетото от Общинския съвет Кюстендил изменение на цитираната наредба - противоречие с материалноправни разпоредби от по - висок ранг, което е основание за незаконосъобразност на оспорените текстове по см. на чл. 146, т. 4 от АПК. Извършеното по горе логическо и сравнително тълкуване на нормативната уредба по ЗУО и подзаконовите актове по прилагането му сочи осъществяването на още един порок на оспорените части от наредбата - несъответствие с целта на закона по см. на чл. 146, т. 5 АПК. Въведената с чл. 91, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил забрана е несъизмерима с необходимите и предвидените в приложимия закон ограничения за постигане на цели за екологосъобразно управление на отпадъците за предотвратяване или намаляване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда - чл. 1, ал. З ЗУО.

При цялостната проверка за законосъобразност на оспорените части от наредбата на Общински съвет Кюстендил се констатира и противоречие с Правото на Европейския съюз. В този смисъл развитите в жалбата съображения се възприемат от настоящия състав на Административния съд. Материята в Правото на Европейския съюз е уредена с ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки /наричана по долу ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО/, в консолидираната й версия съгласно измененията с Директива 204/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета, Директива 2005/20/ЕО и Регламент № 219/2009 на Европейския парламент и съвета. Цитираната директива като източник на Правото на Европейския съюз е непосредствено приложима във и за държавите - членки, включително и по отношение на Република България. Като такъв източник на право директивата е задължителна за държавите - членки по отношение на поставения с нея резултат. ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО е транспонирана с анализираната в предходния абзац законова и подзаконова нормативна уредба по прилагане на ЗУО. Независимо от това Съдът е длъжен да следи за съответствие на националните правни норми с общия смисъл и цел на даден общностен акт, включително и директива. Извън и въпреки въпроса за директния ефект на дадена общностна норма, Съдът е длъжен също така да тълкува своето национално право в светлината на целите и духа на директивата, т.е. длъжен е да осъществява съобразено тълкуване и да зачита тълкувателната приложимост на всички директиви. В съответствие с тези трайно установени и задължителни за националния съдия положения в практиката на Съда на Европейския съюз и след сравнителен анализ между оспорените текстове на общинската наредба и цялостната регламентация с ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО, изводът е, че чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил са в противоречие със смисъла и целите на дадената с директивата уредба. Изхождайки от изложените мотиви за приемане на ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО, посочените в чл. 1 цели, в чл. 2 обхват на уредбата, от разпоредбата на чл. 4, § 2 относно създаване на подходящи европейски стандарти за намаляване вредното въздействие на опаковките върху околната среда, разпоредбите на чл. 5 и чл. 6, сочещи необходимостта от вземане на мерки за постигане целите на директивата и на чл. 15, създаващ задължение за приемане на икономически механизми от Съвета и държавите - членки за постигане на целите, както и от разпоредбата на чл. 18, изрично прокламираща свобода на пускане на пазара в държавите -членки на опаковки, отговарящи на изискванията на директивата при съответните условия и икономически механизми, Съдът счита, че въведена забрана за употреба за полиетиленови торбички на територията на община Кюстендил е противоречие с общия смисъл и цел на общностния акт - . ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО.

В съответствие с изложените по горе мотиви за некомпетентност на органа, приел оспорените части от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил, следва обявяване на нищожността им.

С оглед изхода от спора е основателно искането за присъждане в полза на дружеството - жалбоподател на сторените по делото разноски, относно които от ответната страна не е наведено възражение за намаляването им поради прекомерност на адвокатското възнаграждение /по аргумент от чл. 78, ал. 5 ГПК по препр. от чл. 144 АПК/. Следва осъждане на ответната страна да заплати действително сторените съгласно представени фактури и платежни документи по делото разноски за държавна такса за съдебно оспорване в размер на 50 лева, за такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник в размер на 20 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лева, общо 4870 лева. Размерът на присъдените разноски в частта за адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно уговорения такъв с приложения по делото Договор за правни услуги от 18.01.2013г. и предвид действително заплатените суми в изпълнение на този договор съгласно представените фактури.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168, ал. 1 по препр. от чл. 196 и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, като взе предвид мотивите си

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 9, ал. 1, т. 21, ал. 2 и ал. З от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община Кюстендил, приети с решение на Общински съвет Кюстендил № 363 от 29.01.2009г. по протокол № 20 от заседание, проведено на 29.01.2009г.

ОСЪЖДА Общински съвет Кюстендил да заплати на "Е.У." ООД, със седалище и адрес на управление - гр. В.Т., ул. "М." № ***, представлявано от управителя И.М.К., сумата от 4870 лева, представляваща сторени в съдебното производство деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщенията.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

В случай, че срещу настоящото съдебно решение не постъпи жалба или протест или те бъдат отхвърлени, решението да се публикува на интернет -страницата на община Кюстендил.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                   2.