Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 62

гр.Кюстендил, 28.04.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар С.К., с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№76/2015г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

 Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр.с §49 от ПЗР ЗИНЗС.

С.Д.А., ЕГН **********, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, с постоянен адрес *** е предявил иск против ГД „ИН“ - София, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно диагностициране и адекватно лечение на заболяването му „диабет“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2014г. до окончателното погасяване. Допуснато е изменение на предявения иск относно размера му, като съдът е приел, че същия е предявен за сумата от 5 000 лв., а за разликата до 50 000 лв. производството е прекратено поради отказ от иска в тази му част.

Ответникът ГД „ИН“ – София изразява писмено становище за неоснователност на предявения иск.

Заключението на прокурора е за недоказаност на иска и отхвърляне на същия.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът С.Д.А. към момента на предявяване на иска е търпял в затвора гр.Бобов дол наказание „лишаване от свобода“. В хода на производството е освободен поради изтърпяване на наказанието. Видно от справка началото на наказанието е 25.06.2014г.

Във връзка със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени доказателства – здравен картон на ищеца, епикриза от 02.12.2014г., медицинска справка, амбулаторен лист №1586/24.09.2014г. на Д-р Б., амбулаторен лист №1769/28.10.2014г. на Д-р Б., амбулаторен лист №3238/09.12.2014г. на Д-р Б.а, седмично меню, рецептурна книжка, предложение на Д-р Ч. за изпращане на лечение на ищеца в СБАЛЛС – София изх.№177/14 от 30.10.2014г., заповед №Л-1040/10.11.2014г. за изпращане на лечение.

Назначена и приета като доказателство по делото е съдебно-медицинска експертиза с вх.№5115/14.12.2016г. на в.л. Д-р Р.М.. От същата се установява, че при постъпване в затвора ищецът не е бил с установени заболявания, като дебюта на заболяването „Захарен диабет – тип І“ ориентировъчно се е появил м.08-м.09.2014г. С оглед медицинска документация, приета като доказателство по делото вещото лице сочи, че не намира данни, говорещи за недобросъвестност и небрежност от страна на Д-р Ч. при изпълнение на задълженията му в МЦ към затвора. Извършвани са прегледи, консултации, изследвания, насочване за хоспитализация, уточняване на лечението. На ищеца са били поставяни редовно назначените му инсулинови инжекции в режими, предписани от СБАЛЛС. Не е подсигурен уред за самоконтрол, но това се дължи на нормативно-организационния характер на дейността в местата за лишаване от свобода. Хранителния режим е бил осъществяван в рамките на съществуващата нормативна уредба на МП. 

Събрани са гласни доказателства. Св.К. сочи, че е бил в една килия с ищеца от лятото на 2014г. При постъпването С. нямал оплаквания, но в последствие започнал да отслабва, да не вижда, да му се вие свят и когато бил изпратен в болницата в София му установили диабет. Поставен бил на специална диета. Св.С. заявява, че през 2014г.-2015г. бил в един отряд с ищеца. Когато дошъл в групата му нямало нищо, но след 4-5 месеца започнала да му съхне устата, отслабнал, въртяла му се главата, ставало му лошо и му открили диабет. Св.Д., която живее на семейни начала със С.А. сочи, че още първия месец след като постъпил в затвора започнало да му се гади, да повръща, съобщавал й че често ходи до тоалетна, видимо отслабнал с 12-13 кг, при свижданията й се оплаквал, че не го държат краката, изпотявал се често, сълзели му очите. Св.Ч. – директор на МЦ в затвора гр.Бобов дол, свидетелства, че при постъпването на А. в затвора нямал оплаквания, като същите започнали м.септември 2014г. На 24.09.2014г. направили преглед при гастроентеролог, тъй като една седмица имал оплаквания от стомашно-чревно неразположение, болки в епигаструма, гадене. Поставена е диагноза „Гастродуоденит“ и е изписано лечение с назначен контролен преглед м.октомври 2014г. Поради неустановено подобрение на контролния преглед ищецът е насочен към фиброгастроскопия за изясняване на статуса на стомаха и червата. Изпратен е на лечение в СБАЛЛС, където е поставена диагноза „Захарен диабет“. Назначеното лечение е изпълнявано адекватно.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС /разпоредба, която съдът приема за относима към постановяване на съдебния акт, съгласно §49 от ПЗР ЗИНЗС/ държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.

 Основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  бездействие на Д-р Ч. – директор на МЦ към затвора гр.Бобов дол – твърди се, че не е налице своевременно диагностициране и адекватно лечение на заболяването  „диабет“ на С.А., т.е. от бездействие, с което се нарушава чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. Съгласно чл.129, ал.1 от ЗИНЗС и чл.2, ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода /чл.128, ал.1 от ЗИНЗС/. Съдът приема за безспорно установено, че към момента на постъпване в затвора гр.Бобов дол през м.06.2014г. ищецът не е имал установено заболяване, т.е. бил е клинично здрав. Заболяването „Захарен диабет – тип І“ е с дебют около м.август – м.септември 2014г. /срав. експертиза/. Анализът на писмените доказателства – здравен картон на ищеца, рецептурна книжка, абулаторните листове от м.09.2014г. и м.10.2014г. на Д-р Б. и амбулаторния лист от м.12.2014г. на Д-р Б.а, епикриза от 02.12.2014г., доказват, че по отношение на лишения от свобода е налице своевременно диагностициране на диабета и е провеждано своевременно и адекватно лечение във връзка с установеното заболяване. От свидетелските показания се установи, че след започналите оплаквания от ищеца няколко месеца след постъпването му в затвора, изразяващи се в гадене, повръщане, отслабване, виене на свят, сълзене в очите, е направена консултация с гастроентеролог. Назначеното лечение е изпълнявано, видно от констатациите в заключение вх.№1551/14.12.2016г., като при контролния преглед, поради липса на данни за подобряване здравословното състояние на С., е инициирано от Д-р Ч. изпращане на лечение в СБАЛЛС- София /вж. предложение изх.№177/14 от 30.10.2014г. и заповед №Л-1040/10.11.2014г./. Именно там е поставена за първи път диагнозата „Захарен диабет – тип І“ и е назначено лечение. От заключението на в.л. Д-р М., което съдът кредитира като достоверно и обективно, се установява  редовно поставяне на инсулин на С.А.. Наличното заболяване „Захарен диабет – тип І“ е взето предвид и при определяне и изпълняване на хранителния режим на лишения от свобода чрез назначаването на диета /срав. седмично меню и показанията на св.К. и св.С./. Възприема се във връзка с целия доказателствен материал по делото и заключението на експертиза вх.№5115/14.12.2016г. в аспекта, че от доказателствата по делото не са налични данни за недобросъвтно и небрежно изпълнение на служебните задължения на Д-р Ч.. В този смисъл съдът приема, че е доказано и ненастъпването на твърдените неимуществени вреди в правната сфера на С.А.. Липсата на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС води до неоснователност на иска, респ. до отхвърлянето му.

Разноските, сторени в производството се дължат от ищеца, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, като следва да се заплати по сметка на КАС сумата от 260 лв. възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

               ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Д.А., ЕГН **********, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, с постоянен адрес ***  против ГД „ИН“ – София иск за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно диагностициране и адекватно лечение на заболяването му „диабет“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2014г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд – гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №29А разноски за вещо лице в размер на 260 лв. /двеста и шестдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: