Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер  84                       Година  2017, 19.05., град  Кюстендил

 

Административен съд - Кюстендил                                                        

На деветнадесети април                                                                      Година       2017

В  открито съдебно заседание в следния състав:                                          

    СЪДИЯ : Д.П.

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия П. адм. д. № 93 по описа за 2015г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Религиозна институция „С на Й в Б”, представлявана от процесуалния пълномощник адв. В.С., оспорва заповед № РД-00-1521/05.12.2014г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация, в частта относно УПИ І – „За жилищно блоково строителство и обществено обслужване“, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил“. По същество се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се, че не е посочено фактическото основание, на което е издадена, както и не е доказано съществуване на обстоятелства, отнасящи се към посоченото правно основание за издаването й. Като основание за процесуалната й незаконосъобразност се сочи отмяната в частта относно УПИ – І, кв. 25 с влязло в сила съдебно решение на заповед № РД-00-52/16.01.2014г. на кмета на община Кюстендил, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП в обхвата и с предмета на заповед № РД-00-1521/05.12.2014г. Развиват се съображения за нарушаване на чл. 37, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, чл. 6, чл. 12 и чл. 25 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната й част. Иска се присъждане на сторените деловодни разноски, като се представя списък на разноските.

Ответникът – кметът на община Кюстендил, представляван по пълномощие от юрисконсулт М Ц. - Х., оспорва предявената жалба. Счита се, че оспорената заповед е процесуално и материално законосъобразна, издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията на закона за форма на индивидуалния административен акт. Навеждат се твърдения, че фактическото й основание се свежда до посоченото правно основание, а именно – настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил одобрен плана. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане в полза на ответника на адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Навежда се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По делото са конституирани следните заинтересувани страни А.Ф.Л., А.М.С., А.С.С., А.Г.К., А.К.Н., А.П.Л., А.Г.З., А.Г.Д., А.К.Р., А.Л.П., А.В.А., А.Д.Г., А.Д.Й., А.С.Р., А.Б.Д., А.Д.П., А.С.О., Б.З.Б., Б.Е.С., Б.Д.Б., Б.А.И., Б.Д.В., Б.Р.Л., Б.С.О., Б.С.И., В.А.А., В.Д.К., В.Л.П., В.А.С., В.Й.К., В.П.Д., В.Г.Я., В.С.С., В.Х.Б., В.А.В., В.В.Ч., В.М.П., В.Б.К., Г.Е.И., Г.Н.Е., Г.А.А., Г.В.Р., Г.З.З., Д.Г.Д., Д.И.Д., Д.М.М., Д.А.Л., Д.В.Н., Д.Г.Ч., Д.Г.С., Д.И.Д., Д.Т.В., Д.Я.Г., Д.С.С., Е.К.Ш., Е.С.К., Е.К.Т., Е.А.А., Е.Г.З., Е.Г.Р., Е.К.С., Е.К.К., Е.П.М., Е.С.Г., Е.Н.Й., Ж.М.И., ЖСК “Медик”, З.Н.М., З.П.Д., И.И.Г., И.С.С., И.Н.Г., И.С.Д., И.К.Д., И.С.П., И.Г.С., “И.” ЕООД, Й.А.Н., Й.Б.Д., Й.Г.Я., Й.И.Б., Й.К.Р., К.Б.С., К.А.М., К.М.С., К.Г.Д., К.С.П., К.Б.И., Л.Г.В., Л.В.Д., Л.Г.С., Л.Б.Г., Л.Б.К., Л.К.П., Л.К.Л., Л.С.К., Л.А.Г., Л.Й.С., М.М.Г., М.В.М., М.П.Г., М.С.Г., М.К.К., М.М.М., М.Ц.А., М.Я.И., М.А.Г., М.С.Д., М.Л.А.,  М.В.С., М.Е.Л., М.М.С., М.Т.Н., М.П.П., М.Б.Н., М.К.Т., М.С.Е., М.П.С., М.Й.П., Н.Т.А., Н.П.П., Н.И.С., Н.Л.П., Н.Б.Р., Н.А.Г., П.С.Д., П.В.П., П.Е. Порожасов, П.Ж.Д., П.Ж.Х., П.М.С., Р.Й.К., Р.В.Е., Р.Г.Г., Р.Д.К., Р.С.В., Р.Г.А., Р.Д.Т., Р.И.С., Р.Й.Н., Р.С.Л., С.С.И., С.Г.К., С.С.Д., С.А.Н., С.Д.Д., С.К.С., С.Д.Т., С.Г.П., С.В.П., С.Е.В., С.А.Г., С.И.В., С.Т.Н., С.А.А., Т.Д.З., Т.Р.Г., Т.А.С., Т.С.Р., Т.В.П., Т.П.Б., Ф.Й.В., Х.П.С., Ц.Р. Фристова, Ц.В.Н., Ю.П.Й., С.А.А., Д.И.П., И.И.Г., М.Л.А., Д.М.А., Д.А.Д.,  М.А.Д., П.С.Д., И.Д.Д., В.С.В., И.С.В., О.Б.И., И.Б.А., И.И.В., А.В.В., Л.И.Х., А.И.Х., С.С.С., А.К.К., С.К.С., Калина Г.Д., К.К.Д., Т.К.Д., Е.В.С., И.П.С., Д.В.Н., Д.С.Ц., Н.Д. Стилянова, К.Г.Т., Л.Й.Г., Е.Д.И., Л.Г.А., М.Б.С..

Заинтересуваните страни Д.М.А. и Б.З.Б., чрез особения представител адв. Л.В., оспорват жалбата. Иска се отхвърлянето й. Развиват съображения в представени по делото писмени бележки.

Заинтересуваните страни В.Г.Я. и Е.П.М., представлявани от особен представител – адв. К.П., оспорват жалбата, считайки я за неоснователна.

Заинтересуваните страни Й.Г.Я., К.А.М. и М.М.М., представлявани от адв. Т.П., в качеството й на особен представител, оспорват жалбата, считайки я за неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на приложения и приет като доказателство нотариален акт № 80, том ІІІ, рег. № 2372, нот. дело № 315/2013г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че страната – жалбоподател е собственик на самостоятелен обект с предназначение за учебна дейност, в сграда № 24, на партер, с площ от 188, 90 кв. м, находяща се в ПИ 41112.503.265 по кадастралната карта на гр. Кюстендил. Въз основа на представения с писмо изх. № 94-00-156/30.10.2015г. списък на лицата, собственици или носители на ограничени вещни права върху самостоятелни обекти в УПИ І, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил – извадка от кадастралния регистър на гр. Кюстендил, се установява, че обектът на правото на собственост по цитирания нотариален акт е самостоятелен обект в сграда, находяща се в УПИ І, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил.

Със заповед № РД-00-52/16.01.2014г. кметът на община Кюстендил на основание чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разрешил изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП- ПР/ в обхват УПИ І – „за жилищно блоково строителство и обществено обслужване“, УПИ ІІ – „За балнеосанаториум“ и УПИ ІІІ – „за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности“, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил.

С влязло в сила съдебно решение №94 от 03.05.2016г. по адм. дело № 188/2015 г. заповед № РД-00-52/16.01.2014г. е отменена.

С оспорената заповед № РД-00-1521/05.12.2014. кметът на община Кюстендил на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 3, при условита на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ е одобрил проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП- ПР/ в обхват УПИ І – „за жилищно блоково строителство и обществено обслужване“, УПИ ІІ – „За балнеосанаториум“ и УПИ ІІІ – „за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности“, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил. Предмет на съдебна проверка по постъпилата жалба е заповедта в частта й по отношение на УПИ І, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил. Одобреният с оспорената заповед проект за изменение на ПУП – ПР се състои в „конкретизиране начина на трайно ползване“ /цитат от текста за предхождащата я заповед № РД-00-52/16.01.2014г. за разрешаване изработването на проекта/ на УПИ І, ІІ и ІІІ, което относно процесния УПИ І, кв. 25 е следното: от „За жилищно блоково строителство и обществено обслужване“ в „За жилищно строителство, здравеопазване, ветеринарна медицина, търговия, обществено хранене, услуги и озеленени площи за обществено ползване“.

Заповед № РД-00-1521/05.12.2014г. е издадена въз основа на заповед № РД-00-52/16.01.2014г. на кмета на община Кюстендил е разрешено изработването на проекта за изменение на ПУП.

По делото е представено положително становище на главния архитект на община Кюстендил за разрешаване проектирането на исканото изменение. В него е посочено, че изменението е необходимо поради настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен действащият план за регулация на гр. Кюстендил. Като част от административната преписка е представено и решение № 78, прието на заседание на Общински съвет Кюстендил от 17.02.2012г., протокол № 6.

По делото е представено и прието като доказателство решение на ОБЕСУТ при община Кюстендил от 26.11.2014г., с което изработеният проект за изменение на ПУП – план за регулация в обхват цитираните УПИ І, ІІ и ІІІ, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил е приет.

Представени и приети като доказателства са и възражения от част от заинтересуваните страни /л. 155/, включително и от Религиозната институция „Свидетелите на Йехова в България“ /л. 115/ срещу проекта за изменение на плана.

По делото са представени и приети доказателства за съобщаване на заинтересуваните страни, включително и на страната – жалбоподател по настоящото производство, на изработения проект за изменение на ПУП в частта на плана за регулация, както и на оспорената заповед № РД-00-1521/05.12.2014г. за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Същата е връчена на страната – жалбоподател на 14.01.2015г. Жалбата е постъпила на 28.01.2015г.

 Кюстендилският административен съд счете предявената жалба за допустима, като предявена в преклузивния срок за оспорване на индивидуалния административен акт, от страна с правен интерес съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Налице са и останалите предпоставки за редовността и допустимостта й.

Разглеждайки предявената жалба по същество и след служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, Съдът  счита следното:

            Обжалваната заповед на кмета на община Кюстендил е издадена в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност.

            Не са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59 от АПК. Както се посочи, чрез предхождащите и съпровождащи издаването на оспорената заповед документи кметът на община Кюстендил се е позовал на съществени промени в обществено – икономическите и устройствени условия, при които е одобрен действащия устройствен план. В заповед № РД-00-1521/05.12.2014г. липсва цитираното словесно формулирано позоваване, но е посочено съответното правно основание, което го съдържа. Липсва сочене на каквото и да било конкретно обстоятелство, в което да се изразяват тези съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия. Не са изложени обстоятелства в този смисъл и в останалите книжа, съпровождащи или предхождащи издаване на заповедта, включително и в предхождащото я становище на главния архитект на община Кюстендил, чието съдържание бе пресъздадено по-горе, както и в заповедта на кмета на общината, разрешаваща проектирането на процесното изменение – заповед № РД-0052/16.01.2014г. Липсата на конкретни фактически обстоятелства в изложения смисъл съставлява липса на фактическо основание. Това пряко рефлектира върху правото на защита на засегнатите от акта лица. Осуетява и съдебната проверка по въпроса налице ли са предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаване на властническия акт. Следва незаконосъобразност на заповедта поради порок в установената от закона форма.

            Оспорената заповед е и материалнонезаконосъобразна. Неизлагането на  фактическо основание за издаването й пряко сочи на неговата липса в обективната действителност. В преписката по издаване на оспорения акт не е налице нито едно доказателство за възникнали съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, с оглед които се е наложило изменение на ПУП в процесния обхват. Въпреки неколкократните указния на съда за носената от ответника доказателствена тежест в процеса и относно това за кои обстоятелства следва да сочи доказателства, по делото също така не са представени доказателства за релевантни към правното основание за издаване на заповедта обстоятелства.  В оспорената заповед е цитирано и още едно правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, което само по себе си е несъвместимо с това по чл. 134, ал. 1, т. 1, респективно т. 2 от с.з. Очевидна и несъмнена е от друга страна предвид наличието на цитираните по-горе възражения срещу изработения проект липсата на съгласие на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху самостоятелни обекти в процесния имот, въз основа на което да е предприето, разрешено проектиране и съответно одобрено изменение на ПУП.

            Оспорената заповед е материалнонезаконосъобразна и поради конкретното си предметно съдържание. Тя е издадена за разрешаване проектирането на изменение в ПУП – ПР, което следва да се състои в конкретизиране предназначението на имотите, включени в същия /вж. съдържанието на отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № РД-00-52/16.01.2014г., която е основа за издаване на оспорената заповед/. При това конкретизиране е осъществено необосновано ограничаване на предназначението им и възможностите за конкретно ползване на същите, което не е и не било могло да бъде  необходимо с оглед променени условия -обществено – икономически и устройствени или за задоволяване на нови държавни и общински нужди по см. на чл. 134, ал. 1 , т. 2 от ЗУТ, каквото правно, но не и фактическо основание, също е посочено в заповедта. Подобно конкретизиране на предназначението не почива на съществуваща в позитивното ни право, включително в приложимия специален материален закон /ЗУТ/, разпоредба и съставлява материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

            Предпоставките по цитираните материалноправни основания за издаване на оспорената заповед не се установяват и чрез представените от ответната страна и приети като доказателства по адм. дело № 188/2015г. /самото то прието за доказателство по настоящото дело/ договор по „Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“, с приложенията към него, докладна записка на л. 90 от адм. дело № 188/2015г., консултантски договор от 24.10.2012г. /л.93/, решение № 78 от заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 17.02.2012г. Всички тези доказателства, както вече се посочи по горе, не съдържат каквито и да било данни приобщаващи ги към преписката и съответно производството по издаване на оспорената заповед.

            Вън от гореизложеното, е необходимо да се допълни, че с отмяната на заповед № РД-00-52/16.01.2014г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП в процесния обхват, процедурата по издаване на оспорената заповед е лишена от изначалното си процесуално основание за започване. Това сочи както на съществено нарушение на административнопроиздствените правила, така и на противоречие с материалния закон, предвиждащ заповедта на разрешаване изработването на проекта и като материалноправна основа за изработване  и одобряване на изменението на ПУП.

Следва отмяната й.

Неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения акт са всички доводи на страната – жалбоподател за нарушаване на чл. 37, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, чл. 6, чл. 12 и чл. 25 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, поради което не се дължи обсъждане и произнасяне от страна на съда по тях. 

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед изхода от спора следва присъждане в полза на страната - жалбоподател на сторените в производството деловодни разноски. Представени са пълномощно и договори за правна помощ, съдържащи разписки за извършено плащане на договорените суми за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1400 лева. В този смисъл е и представеният от пълномощника на жалбоподателя адв. С. списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В о.с.з. на 19.04.2017г. пълномощникът на ответника е навел възражение за прекомерност на заплатеното от страната – жалбоподател адвокатско възнаграждение. Следва на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК по препр. от чл. 144 АПК присъждането му в размер съгласно установения в чл. 8, ал. 2, т. 1  от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г./ - 600 лева. На основание чл. 7, ал. 8 от цитираната наредба и с оглед провеждането на повече от две съдебни заседания по делото на процесуалния представител на жалбоподателя се следва и по 100 лева възнаграждение за всяко следващо след второто съдебно заседание по делото. Т.е. за явяване и участие на адв. В.С. в о.с.з.,  проведени на 09.09.2015г., 21.09.2016г., 09.11.2016г., 15.02.2017г. и 19.04.2017г. /всички след второто о.с.з. по делото/ се следва възнаграждение от 500 лева или общо – 1100. Съгласно представените адвокатски пълномощни уговореното възнаграждение на адв. В.С. е в размер на 1000 лева, който е по-малък от следващия се съгласно цитираните правила от наредбата. Оттук следва и извод, че уговореното и заплатено на адв. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева не е прекомерно, а съответното възражение е неоснователно. Следва присъждане в полза на жалбоподателя и на останалите сторени по делото разноски – 4 200 лева заплатено възнаграждение за особените представители на седем от заинтересуваните страни, 20 лева заплатена такса за публикуване призовката на една заинтересувана страна в ДВ, 10 лева заплатена държавна такса за обжалване или общо – 5230 лева.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :          

 

            ОТМЕНЯ заповед № РД-00-1521/05.12.2014г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация в обхвата УПИ І, ІІ и ІІІ, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил, в частта относно УПИ І – „За жилищно блоково строителство и обществено обслужване“, кв. 25 по плана на гр. Кюстендил“, изразяващо се в изменение начина на трайно ползване от „За жилищно блоково строителство и обществено обслужване“ в „За жилищно строителство, здравеопазване, ветеринарна медицина, търговия, обществено хранене, услуги и озеленени площи за обществено ползване“. 

ОСЪЖДА община Кюстендил с адрес – гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета П Г. П, да заплати на Религиозна институция “Свидетелите на Йехова в България”, със седалище и адрес на управление ***, представлявана процесуалния пълномощник адв. В.С., сумата от 5230 лева, представляваща сторени в производството деловодни разноски, както следва: - 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 4 200 лева за заплатено възнаграждение на особени представители, 20 лева такса за публикуване призовка във в. „Държавен вестник”, 10 лева за заплатена държавна такса за съдебно оспорване.

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщенията пред Върховния административен съд на Република България.    

Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.

                                                                                               

 

СЪДИЯ :