Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 18

гр.Кюстендил, 31.01.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар А.М., с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№179/2015г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

С.А.Т., ЕГН **********, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ГД „ИН“ - София, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в неосигуряване на непрекъснат достъп до чиста течаща вода; иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в нарушаване на личното пространство, поради неосигуряване на дължимата по закон жилищна площ за лишения от свобода; иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването му „диабет“ и иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването му на бъбреците. Претендира се и законната лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

Ответникът ГД „ИН“ – София изразява писмено становище за неоснователност на предявените искове.

Заключението на прокурора е за недоказаност на исковете и отхвърляне на същите, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът С.А.Т. е роден на ***г. в гр.Радомир. Към момента на предявяване на исковете е търпял в затвора гр.Бобов дол наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, наложено по НОХД №147/2011г. на Окръжен съд - Кюстендил. В хода на производството е освободен поради изтърпяване на наказанието. Видно от справка началото на наказанието е 11.06.2014г. За периода 11.01.2012г. до 11.06.2014г. с прекъсване е търпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 5 месеца.

Във връзка със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени доказателства – здравен картон, епикризи, медицинска справка, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК №505/2014г., график за конвоиране на л.св. за инсулинолечение в МЦ към затвора, седмично меню, медицинска справка за диета №9, диета №9, справка за квадратурата на килия №8 и килия №9, в които е пребивавал ищецът, сертификати за контрол на вода и протоколи за контрол на води за периода 2013г. – 2016г.

Назначена и приета по делото е медицинска експертиза на в.л. Д-р Д.П. с вх.№4552/08.11.2016г., от която се установява, че ищецът не страда от психично заболяване и е с правилно биологично и нервно-психично развитие. У същия не е налице психично заболяване и не са настъпили мисловни разстройства и паметови нарушения и депресивни симптоми. Вещото лице сочи, че в резултат на заболяванията, които е имал и престоя му в затвора, психичното му състояние след прекарания инсулт, емоциите на тревога, свързани със здравето му, състоянието на потиснатост, са свързани единствено и само с основните соматични и неврологични заболявания, т.е. те са нормалпсихологично обясними и изводими от общото му състояние и условията, при които  живее.

Назначена и приета като доказателство по делото е и комплексна съдебно-медицинска експертиза с вх.№259/23.01.2017г. на в.л. Д-р Р.М. и в.л. Д-р В.Ш.. От същата се установява, че при постъпване в затвора ищецът е бил с установени заболявания: „Захарен диабет – тип І, некомпенсиран. Диабетни поливегетоневропатия, диабетна непролиферативна ретинопатия, диабетна ентеропатия“. На трайно инсулинолечение с Инсулин Микстард 30 във високи дози. Страдал е и от бъбречно-каменна болест преди постъпването в затвора, като са установени и документирани конкременти в бъбреците и пикочен мехур. По време на престоя в затвора е получил ИМИ /2012г./ и артериална хипертония 2 ст. Получавал е редовно аплициране на назначени и коригирани във времето инсулинови дози. През 2011г.-2015г. е консултиран амбулаторно, многократно е пролежавал в СБАЛЛСВ – София. Провеждано е лечение с медикаменти както за актуални изострени състояния, така и за основните такива. Бъбречните болки са лекувани със спазмалитици в условията на затвора, провеждано е лечение и в болнични условия. Вещите лица заключават, че не са налични данни от доказателствата по делото за недобросъвестно и небрежно отношение от страна на лекарят от затвора при изпълнение на задълженията му, произтичащи от длъжността му в МЦ при затвора гр.Бобов дол. Получените хипертония и атонична рана на десен крак са усложнения от заболяването „захарен диабет – тип І“, въпреки лечението, защото то е комплексно и включва не само прилагането на инсулин, но и отговорно отношение на болния към здравето му – нещо което липсва при ищеца. По отношение на бъбреците от документацията по делото вещите лица не са установили настъпило увреждане на функцията на бъбреците, както и  огнищен процес на единия  или другия бъбрек.

Събрани са гласни доказателства. Св.Ал.А. познава ищеца от 2012г. Били са в една килия с размери 6м на 4м, общо 8 човека. Сочи, че вода няма постоянно, за 24ч. я пускали по 2 часа. На 100 души има три душа в баня, която е обща. Имат само студена вода, която е мръсна и не става за пиене. Св.Т.С. познава ищеца от 2011г., през 2013г. до началото на 2016г. са били в една килия около 8-9 човека. В нея няма постоянно вода. През нощта ставали, за да пълнят вода, защото през деня я спират. В банята водата е мръсна и мътна, не става за пиене. И двамата свидетелстват за здравословни проблеми на С.Т., както и за пребиваването му в болница. Св.С. заявява, че е имало моменти, в които ищецът не е могъл да става и да си бие инсулина – тогава санитарят му го е правел. Бил е доста отпаднал, припадал е, боляла го е главата, получил е инсулт. Ходил при лекаря, но той не му давал редовно лекарства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да ги разгледа съд /по арг. от чл.128, ал.1, т.5 и чл.132, ал.1 от АПК/. Обсъждайки ги по същество, съдът излага следните съображения:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на администрацията на МЛС или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.           

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, които се изразяват в неосигуряване на непрекъснат достъп до чиста течаща вода; в нарушаване на личното пространство, поради неосигуряване на дължимата по закон жилищна площ за лишения от свобода; в бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването „диабет“ и в бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването на бъбреците на С.Т.. Безспорно е, че се касае именно до фактически действия, респ. до бездействия, чиято законосъобразност следва да се преценява в контекста на разпоредбите на чл.256 и чл.257 от АПК. В този смисъл незаконосъобразно би било неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, съответно незаконосъобразно би било бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

На първо място следва да се разреши въпросът сочените действия представляват ли административна дейност и извършени ли са при или по повод осъществяване на такава. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е създаден към министъра на правосъдието, който съгласно чл.19, ал.2, т.4 от Закона за администрацията е централен орган на изпълнителната власт. Дейността по изпълнение на наказанията и задържането под стража представлява административна по своето естество дейност – осъществяване правомощия на държавното управление, на изпълнителната власт. Правомощията на служителите на ГД “ИН”, включително правомощията на лекарят към МЦ на затвора, са властнически спрямо изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“, а отношенията са на власт и подчинение, на субординация, в рамките на които се осъществяват функции на държавното управление. Следователно посочените конкретни действия на служители на ответника, осъществени при упражняване на изпълнителни правомощия, представляват административна дейност.

На второ място следва да се установят /докажат/ твърдените от ищеца бездействия на длъжностни лица и тяхната незаконосъобразност. На трето място – пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и вредата.

І. По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в неосигуряване на непрекъснат достъп до чиста течаща вода. Съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода следва да бъде осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Макар влизането в сила на разпоредбата да е отложено три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР ЗИНЗС, а такава е следвало да се приеме в 6 месечен срок от влизане в сила на ЗИНЗС, съдът счита, че и за периода на исковата претенция администрацията на затвора Бобов дол е следвало да осигурява течаща вода в килиите на лишените от свобода в обем, който да задоволява техните текущи хигиенно-битови потребности. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът приема, че такива незаконосъобразни бездействия се установяват по безспорен начин. От показанията на свидетелите Т.С. и Ал.А., които съдът кредитира като обективни по отношение на водата, доколкото са дадени от лица, пребивавали заедно с ищеца в затвора Бобов дол и които са били подложени на същите условия на живот, т.е. това са показания на преки свидетели, се установи, че на лишените от свобода не е осигуряван редовен и непрекъснат достъп до чиста вода, както в килията, така и в банята. В килията не е имало постоянно течаща вода, пускана е само за по 1-2 часа и то през нощта, водата е била мръсна и негодна за пиене. В банята достъпът също е бил ограничен /три душа за 100 човека/, водата е била мръсна и студена. Това е създавало дискомфорт както на ищеца, така и на останалите лишени от свобода. Представените сертификати за контрол и протоколи за контрол на води също не установяват по безспорен начин предоставянето на чиста вода на лишените от свобода в затвора Бобов дол. Видно от писмо изх.№4186/25.11.2016г. на администрацията на затвора, последният няма собствен водоизточник, а е свързан с градската мрежа и се захранва от две отклонения на магистралния водопровод. Изпитвания за друг най-близък водоизточник не могат да докажат чистотата на водата, с която се захранва МЛС в гр.Бобов дол.

 Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Изхождайки от дифинициите за изтезания, жестоко или нечовешко отношение по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗИНЗС, а именно че това са всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът приема за доказани лоши хигиенно-битови условия в затвора Бобов дол откъм липса на редовен достъп до чиста течаща вода. Това от своя страна може да се отнесе към умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и по своята правна същност се приравнява на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при МЛС, при или по повод изпълнение на административна дейност. Бездействието е незаконосъобразно, защото е извършено в противоречие с предписан от ЗИНЗС волеви акт, т.е. налице е пасивно поведение в разрез с изискуемо от нормата на чл.3, ал.1 от закона активно такова.

Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно доказване се установи и втората предпоставка за основателността на първия иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпила неимуществена вреда в правната му сфера – изтърпени неудобства и унижение. Доказаният факт, че ищеца е бил лишен от чиста вода през по-голяма част от денонощието при наличните му заболявания – захарен диабет – тип І и камъни в бъбреците и пикочния мехур /срав. комплексна експертиза/ установява, че същия е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда. Само по себе си лишаването от постоянен достъп до течаща вода в затвора води до негативен резултат върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност.

Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на осн. §1 от ЗР ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, здравословното състояние на ищеца и последиците за него намира, че обезщетението следва да се присъди в размер от 1000 лв., в какъвто искът се явява основателен и доказан. В останалата част до претендираната сума от 10 000 лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Следва и присъждане на лихва за забава върху определеното обезщетение от 1000 лв. в размер на законната лихва, така както е заявено от защитника в устните състезания, а именно от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ІІ. По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в нарушаване на личното пространство, поради неосигуряване на дължимата по закон жилищна площ за лишения от свобода. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнението му. Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно обаче §13 от ПЗР ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. С оглед наличието на отлагателен срок за влизането й в сила, съдът приема, че нормата не е била част от действащото законодателство към периода на исковата претенция и към настоящия момент, поради което и не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на затвора гр.Бобов дол да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м. на ищеца като лишен от свобода /в т.с. реш.№1360/07.12.2015г. на ВАС по адм.д.№4380/2015г., ІІІ о./. Действително килията, в която е пребивавал С.Т. заедно с още 4-5 лишени от свобода, е била с площ от 33 – 34 кв.м. /срав. справка л.103/. Това е довело до известен дискомфорт и неудобства, но същите не могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаване на достойнството. В този смисъл отсъствието на първата предпоставка обуславя недоказаност на иска и отхвърлянето му.

ІІІ и ІV. По исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването „диабет“ и на заболяването на бъбреците на ищеца. Съгласно чл.129, ал.1 от ЗИНЗС и чл.2, ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода /чл.128, ал.1 от ЗИНЗС/. От писмените доказателства по делото – епикризи от 2006г., 2009г., 2011г., 2012г., 2013г., медицинска справка и комплексна експертиза вх.№259/23.01.2017г. се установи безспорно, че към момента на постъпване в затвора Бобов дол през 2014г. ищецът С.Т. е бил с установено заболяване „Захарен диабет – тип І“ и със заболяване „Бъбречно-каменна болест“. Т.е. заболяванията не са получени при престоя в МЛС, вкл. и при първото му такова с начало на наказанието 2011г. Анализът на писмените доказателства – здравен картон на ищеца, епикризи, ЕР ТЕЛК №505/25.02.2014г., амбулаторен лист от 19.02.2014г. доказват, че по отношение на лишения от свобода е провеждано своевременно и адекватно лечение във връзка с установените заболявания. Както от гласните доказателства /показанията на св.С./, така и от писмените – график за конвоиране за инсулинолечение, се установи факта на редовно поставяне на инсулин на С.Т.. Наличното заболяване „Захарен диабет – тип І“ е взето предвид и при определяне на хранителния режим на лишения от свобода чрез назначаването на диета №9 /срав. съдържание на диета №9 и седмично меню/. Отделно от това съдът кредитира и комплексната експертиза вх.№259/23.01.2017г. в аспекта, че от доказателствата по делото не са налични данни за недобросъвестно и небрежно изпълнение на служебните задължения на Д-р Ч.. Лечението на захарния диабет – тип І е комплексно и включва не само поставянето на инсулин. Изисква се и добросъвестност от самия пациент – вещите лица сочат, че такова липсва при ищеца /във всички епикризи е посочено, че при пациента е налице неспазване на ХДР, отказ от предложено лечение, заявено желание за връщане в затвора/. По отношение заболяването на бъбреците ищецът е лекуван със спазмалотици и не е налице влошаване на бъбречната функция. Относно конкремента в пикочния мехур е предложена консултация със специалист-уролог и по преценка литотрипсия, но е отказана от Т.. Така установената фактическа обстановка налага за съда извода, че по отношение на С.Т. са създадени съответните условия за опазване на здравето му и провеждането на адекватно лечение на установените му заболявания както в условията на затвора Бобов дол, така и чрез изпращането му на лечение в СБАЛЛС. Не се установи незаконосъобразно бездействие на лекарят към МЦ в затвора, което да е довело до влошаване здравословното състояние на ищеца. Съгласно психиатричната експертиза на в.л. Д.П. психичното състояние на ищеца след прекарания инсулт /следствие на захарния диабет/, емоциите на тревога, свързани със здравето му, състоянието на потиснатост, са свързани единствено и само с основните соматични и неврологични заболявания, т.е. те са нормалпсихологично обясними и изводими от общото му състояние. В този смисъл съдът приема, че не е доказано и настъпването на твърдените неимуществени вреди в правната сфера на С.Т.. Липсата на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ водят до неоснователност на исковете, респ. до отхвърлянето им. 

С оглед изхода от делото и във вр.с нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски в размер на 10 лв. държавна такса /за един уважен иск, която е платена при подаване на ИМ/, платими от ответника. Последният дължи още сторени разноски за вещи лица в размер на 10.24 лв., платими по сметка на КАС, съобразно уважената част от общата искова претенция, а на защитника възнаграждение в размер на 300 лв. /възнаграждението е определено на база размера на уважения иск и с оглед разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗА и чл.2, ал.2 от Наредба №1/2004г. във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата/. Съобразно отхвърлената част от общата искова претенция ищецът дължи държавна такса в размер на 30 лв. /за три иска, незаплатена предварително/ и разноски за вещи лица в размер на 808.76 лв. или общо 838.76 лв., платими по сметка на съда /в хода на производството ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски и същите са заплатени от бюджета на съда/.

Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на С.А.Т.,***, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол сумата от 1000 лв. /хиляда/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в неосигуряване на непрекъснат достъп до чиста течаща вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.А.Т.,***, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ГД „ИН“ - София, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, изразяващо в нарушаване на личното пространство поради неосигуряване на дължимата по закон жилищна площ за лишения от свобода; иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването му „диабет“ и иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на Д-р И.Ч. за своевременно и адекватно лечение на заболяването му на бъбреците, ведно със законната лихва върху сумата от 70 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА ГД „ИН“ – София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати на С.А.Т.,*** разноски по делото в размер на 10 лв. /десет/.

ОСЪЖДА ГД „ИН“ – София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд – гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №29А разноски за вещи лица в размер на 10.24 лв. /десет лева и двадесет и четири стотинки/.

               ОСЪЖДА ГД „ИН“ – София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати на К. Г. Ч., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.Красна поляна ІІІ част, бл.331, вх.В, ет.3, ап.86 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста/.

ОСЪЖДА С.А.Т.,*** да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд – гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №29А държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет/ и разноски за вещи лица в размер на 808.76 лв. /осемстотин и осем лева и седемдесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: