Р Е Ш Е Н И Е

     170                                                                25.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и пети септември                                                      две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: М. АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

секретар Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 259 по описа на съда за 2015г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебният акт е постановен на основание чл.216, ал.6 във вр. с §127, ал.11 ПЗР ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г./.

Съгласно искане от В.А.Й. и И.С.Й. ***№КН-196-01-065/25.06.2015г. /вж. л.55 от делото/, с възражение рег.индекс 94-Г-47/11.05.2015г. по описа на Община Кюстендил двете оспорват заповед №ДК-10-ЮЗР-147/24.09.2014г. на началника на РДНСК Югозападен район /ЮЗР/, с която е отменен отказ в писмо изх.№94-Г-47/15.01.2014г. на главния архитект на Община Кюстендил за издаване на акт за узаконяване на строеж „Пристройка  и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, изградена в УПИ XV-4381,4382 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил. Претендира се материална незаконосъобразност на акта по см. на чл.146, т.4 от АПК. Твърди се незаконност на строежа, липса на съгласие на останалите собственици на имота и съседните имоти, несъобразяване с решението по адм.д.№100/2012г. на КАС и неправилно определяне на квадратурата на имотите в УПИ XV според документите за собственост на жалбоподателите.

В с.з. и молба вх.№2724/23.09.2015г. /вж. л.72/ пълномощникът на жалбоподателките поддържа оспорването и претендира деловодни разноски.

Пълномощниците на ответния началник на РДНСК Югозападен район намират жалбата за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на главния архитект на Община Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“В.“ №1 намира оспорването за основателно.

Пълномощникът на заинтересования Г.С.Т. ***, а след смъртта му – и на неговите наследници В.М.Т., Р.Г.Т. и М.Г.Т. претендира неоснователност на жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна поради липса на изяснена фактическа и правна обстановка по случая, т.к. органът не е провел действията по §127, ал.4 ПРЗ ЗИД ЗУТ и не е мотивирал акта си. Претендират се деловодни разноски.

От депозираната административна преписка по издаване на оспорената заповед и материалите по адм.д.№100/2012г. по описа на КАС се установява, че:

1/по повод молба от С.Й Й. и Е.Е.Ф. с рег.индекс 94-00-660/08.10.2007г., поддържана от жалбоподателките с тяхна молба рег.индекс 94-00-660/30.06.2011г. до главния архитект и кмета на Община Кюстендил, със заповед №РД-00-1501/17.11.2011г. кметът на Общината на основание чл.222а /отм./ във вр. с чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ е наредил спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Триетажна масивна жилищна сграда“ в УПИ XV-4381,4382 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил с извършител Г.С.Т.. Със заповедта е наредено в 3-месечен срок от влизането й в сила строежът да се приведе в съответствие с издадените строителни книжа – одобрен инвестиционен проект №91/20.03.1996г. и РС №81/04.04.1996г., като се изготвят и представят необходимите проекти - заснемане и други данни, изчисления и документи, доказващи, че отклоненията от одобрения проект за отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна. В мотивите на заповедта е посочено, че съгласно одобрения проект е предвидено изграждането на надстройка над съществуващата в имота едноетажна ЖС от към УПИ XVI-4383, състояща се от жилищен етаж и тавански етаж, но в отклонение от проекта на място е изпълнен още един жилищен етаж с различни светли етажни височини, над който е изграден неизползваем таван с по-големи височини на стрехата и билото. Променени са конфигурацията и конструкцията на предвиденото по проекта стълбище, водещо от първия етаж към втория жилищен и тавански етажи. Строежът е изграден на етап „груб строеж“. Прието е, че строителството е извършено от Т. през периода м.08.1996г.-м.12.1996г. съгласно негова нотариално заверена декларация с рег.№4528/10.08.2011г. Заповедта е влязла в сила на 16.01.2013г. с оглед оспорването й по адм.д.№100/2012г. на КАС.

2/съгласно нот.акт №61, том I, дело 183/1970г. на нотариуса при КРС Г. С. Т. се легитимира като собственик на имот пл.№4382, ведно с находящата се в него ЖС, който имот заедно с имот пл.№4381 образуват УПИ XV - 4381, 4382 в кв.207 по рег. план на гр.Кюстендил.

3/със заявление №94-Г-47/08.02.2013г. до главния архитект на Община Кюстендил на основание §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ Г.Т. е поискал издаване на акт за узаконяване на строеж „пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ XV, представяйки документи за собственост на имота и декларация за времето на изграждане на строежа – периода м.08-12.1996г. до карабина.

4/с писмо изх.№94-Г-47/07.03.2013г. главният архитект на Общината е уведомил Т., че заявлението не може да бъде уважено, поради висящото производство по реда на чл.222а /отм./ от ЗУТ, което следва да приключи с представяне на проекти - заснемане за привеждане на строежа в съответствие с издадените строителни книжа във вр. с т.4.1 от Заповед №РД-00-1501/17.11.2011г. на кмета на Общината.

5/с Констативен протокол от 24.04.2013г. на служители от Община Кюстендил е установено, че в срока по заповедта на кмета Т. не е изпълнил указанието за представяне на необходимите проекти-заснемане на строежа и други данни и изчисления за привеждане на строежа в съответствие със строителните книжа /вж. л.29-гръб/.

6/с ново заявление рег.индекс 94-Г-47/09.05.2013г. Т. е настоял за провеждане на производството по узаконяване на строежа. Приложил е нотариално заверена декларация от 08.05.2013г. на собственика на УПИ XVI за съгласие да се узакони изградената от заявителя сграда в отклонение от одобрения проект /вж. л.49 и л.119/.

7/с писмо изх.№94-Г-47/31.05.2013г. кметът на Общината е наредил извършване на проверка и съставяне на Констативен акт по §127, ал.4 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт №15/27.06.2013г. от служители от Общината /вж. л.39/. Описанието на строежа в акта съответства на описанието в заповедта на кмета по чл.222а /отм./ от ЗУТ. Прието е, че строителството е извършено в отклонение от издадените строителни книжа в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Като доказателства към акта са приложени одобрен ЧКЗСП /вж. л.47 и 48/ и нот.заверена декларация рег.№762/08.02.2013г. Съставеният акт е приет като основание за започване на производство по узаконяване по реда на §127, ал.4 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ /вж. отбелязването в документа в раздел А на л.40/.

8/междувременно, с молба рег.индекс 94-Г-47/24.09.2013г. Т. е поискал от кмета да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ в обхвата на УПИ XV-4381,4382 и УПИ XVI-4383 в кв.207 с цел узаконяване на строителството, по която молба със заповед №РД-00-1405/23.10.2013г. кметът е отказал изменението на основание чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ.

9/с възражение рег.индекс 94-Г-47/25.11.2013г. Т. отново е поискал приключване на процедурата по узаконяване на строежа, прилагайки скици-предложения за изменение на ПУП - ПЗ и за изготвяне на РУП в обхват УПИ XV и УПИ XVI с предвиждане за нова сграда на калкан със сградата на Т. /вж. л.131 и 132/.

10/с писмо из.№94-Г-47/15.01.2014г., адресирано до Т., главният архитект на Общината е отказал издаване на акт за узаконяване за строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща ЖС“ в УПИ XV-4381,4382 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил поради липса на условията за това. Прието е че строежът не е допустим по разпоредбите, действали по времето на неговото извършване или по действащите правила на ЗУТ. Писмото е получено на ръка от Т. на 27.02.2014г., който с жалба рег.индекс 94-Г-47/12.03.2014г. е оспорил отказа пред КАС /вж. л.44/. С определение №356/23.07.2014г. по адм.д.№58/2014г. на КАС жалбата е оставена без разглеждане, съдебното производство е прекратено и жалбата е изпратена по компетентност на началника на РДНСК ЮЗР.

11/с оспорената заповед №ДК-10-ЮЗР-147/24.09.2014г. началникът на РДНСК ЮЗР е отменил отказа за узаконяване на главния архитект на Общината поради немотивираност и неизпълнение на разпоредбата на §127, ал.4 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ – не е изискано представянето на необходимите документи по чл.144 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на Т. на 31.10.2014г. Не е съобщавана на жалбоподателките по делото, т.к. е счетено, че същите не са заинтересовани страни в проведеното производство /вж. писмото на представителя на ответника на л.62-63 от делото/.

В съдебното производство допълнително са приети:

1/две писма от общината до Т. с изх.№94-Г-47/25.10.2013г. Едното е издадено от главния архитект с указание в 2-месечен срок от получаването адресатът да представи документи за собствеността на имота, виза за проектиране, три копия от инвестиционен проект-заснемане за узаконяване на „пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“ в обхват и съдържание по Наредба №4/2001г. с обозначаване на незавършените части от строежа и договори с експлоатационните дружества съгласно чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ. Другото писмо е издадено от кмета на общината за връчване на заповед №РД-00-1405/23.10.2015г. Приложено е известие за доставяне на пощенска пратка до Т. *** с рег.индекс 94-Г.47 без дата на издаване, която пратка е изпратена на 28.10.2013г. и получена на 05.11.2013г. /вж. л.154-157/.

2/нот.акт №175, том I, рег.763, дело №210/1938г. на нотариуса при Кюстендилския областен съд за покупка от Й. Т. Й. на половината ид.ч. от парцели XI и XIа в кв.138 на гр.Кюстендил, кадастрални №2912 и 2912а, състояща се общо от 576.40кв.м. празно място. Съгласно протокол за доброволна делба по гр.д.№110/1938г. от 21.04.1938г. на Кюстендилския околийски съд, вписан със записка вх.№253-2/1938г., Й. Й. е станал собственик на урегулиран парцел XIа от 288.20кв.м. празно място, кад.№2912а в кв.128 на града, а Александър Розев – на другия парцел с постройката в него с обща площ 284.65кв.м. С нот.акт №111, том III, дело 862/1975г. Й. Й. е дарил на децата си Гергина Й.Й. и С.Й Т. 1/2 ид.ч. от УПИ XV-4381, 4383 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил с общо пространство от 576кв.м., ведно с притежаваната 2мсж в южната половина на парцела, като всеки от надарените получава по един етаж от сградата и зимничните помещения /вж. л.222-226/. Жалбоподателките са законни наследници на С.Й, починал на 11.07.2008г. /вж. л.22/.

От заключението на вещо лице арх.В.Й.М. се установява, че по действащия от 1965г. ПУП –ПР за УПИ VI – 4381, 4382 имот 4382 е с площ 307кв.м. /собственост на Борислав Александров Розев/, а имот 4381 е с площ 286кв.м. /собственост на Й. Т. Й.. При тези данни от документите за собственост, трите бетонови колони и оставалите конструктивни елементи на надстройката, включително във височина не навлизат в имота на жалбоподателките, в улицата и в съседния УПИ XVI. Отклоненията от РС и одобрения инвестиционен проект на място съответстват на установените от органа в оспорения отказ и попадат в хипотезите по чл.154, ал.2, т.5 и т.6 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че са спазени нормите за плътност и интензивност на застрояването, необходима озеленена площ за ниско жилищно строителство, вкл. предвижданията за характера на застрояването до 10м. по см. на Наредба №7/22.12.2003г., взето е съгласие на съседа, налице е съответствие с предвижданията на ПУП – ЧКЗСП от 1995г. Изводът на вещото лице е за възможност за узаконяване на строежа. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните по делото.

С оглед установената фактическа обстановка по делото жалбата е допустима. Постановеният в процедурата по §127, ал.2-14 ПЗР ЗИД ЗУТ отказ за узаконяване на строежа по правни последици се приравнява на отказ за издаване на разрешение за строеж. С оглед препращането от §127, ал.11 ПЗР ЗИД ЗУТ заинтересовани лица в производство по узаконяване на пристрояване и надстрояване на заварен строеж са посочените такива в чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съгласно задължителните указания в определение №10754/13.10.2016г. на ВАС по адм.д.№9631/2016г. жалбоподателките са активно легитимирани да оспорят заповедта по чл.216, ал.6 от ЗУТ, т.к. заповедта е благоприятен за тях административен акт, обслужващ правния им интерес за отстраняване в последствие на незаконния строеж от съсобствения имот. Оспорената заповед има белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.2, пр.1 във вр. с чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ. Поради липсата на надлежно съобщаване на заповедта на жалбоподателките, жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за разглеждането й административен съд.

 Разгледано по същество, оспорването е неоснователно.

С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ, оспорената заповед, преценена на основанията по чл.146 от кодекса, е законосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Производството по чл.216 във вр. с §127, ал.11 ПЗР ЗИД ЗУТ е контролно. Касае се за оспорване на акт по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ – отказ за узаконяване на незаконен строеж. Нормата на чл.216, ал.2 от ЗУТ определя като компетентен контролен орган съответния началник на РДНСК, какъвто е издателя на заповедта според териториалния обхват на неговото правомощие. Страните не спорят относно компетентността.

Заповедта е издадена при спазване на установената мотивирана писмена форма по чл.216, ал.6 от ЗУТ. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за нейното издаване, органът-издател, датата на издаване, налице е ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя. Произнасянето на органа е в рамките на неговите контролни правомощия и включва мотивираността и обосноваността на изводите на главния архитект по отказа. Съдържащите се в заповедта мотиви относно релевантните за спора материалноправни основания са във връзка с основанията, които е имал предвид главния архитект.

Спазени са и разписаните в чл.216 от ЗУТ административно производствените правила. Началникът на РДНСК ЮЗР е сезиран с жалба от Т. като засегнато от отказа на главния архитект лице, подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.216, ал.4 от ЗУТ. Отказът е съобщен на Т. на 27.02.2014г., а жалбата е подадена на 12.03.2014г., като срокът е спазен по аргумент от чл.62, ал.2, изр.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с определението по адм.д.№58/2014г. на КАС. Административният орган е спазил общите изискванията на чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9, ал.2 от АПК за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и обстоятелства, включително и посредством служебно събиране на относимите доказателства. С писмо изх.№КН-196-00-703/26.08.2014г. е изискана наличната в Общината административна преписка с конкретно посочени липсващи документи по узаконяване на строежа. Указанията на органа са изпълнени с писмото от Общината, входирано в администрацията на органа на 09.09.2014г. Въз основа на всички събрани по преписката документи органът е постановил оспорения акт в срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ.

Заповедта е съответна на материалния закон.

Правилни са изводите на контролния орган за нарушения на процедурата по отказа от главния архитект, довели до немотивираност на отказа.

Строежът, предмет на узаконяване, представлява пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в съсобствения УПИ XV – 4381, 4382 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил. Касае се за строеж по см. на §5, т.38 ДР ЗУТ, изграден в отклонение от издадените за него РС №81/1996г. и одобрен инвестиционен проект №91/1996г., през периода м.08-12.1996г. С оглед годината на изграждане на строежа, същият подлежи на узаконяване по реда и правилата на §127, ал.2-14 ПЗР ЗИД ЗУТ. Подаденото заявление от Т. от 08.02.2013г. е стартирало процедурата по узаконяване на строежа в рамките на срока по §127, ал.3 ПЗР ЗИД ЗУТ пред компетентния административен орган – главния архитект на Общината по см. на чл.148, ал.2 от ЗУТ. Нормата на §127, ал.4 ПЗР ЗИД ЗУТ задължава главния архитект посредством констативен акт да установи наличието на незаконното строителство, след което да изиска документите по чл.144 от ЗУТ в определен от него срок. В случая, органът е изпълнил само част от своите задължения, т.к. е съставен КА №15/27.06.2013г. за установяване на строителството, но не е изпълнил задължението по чл.144 от ЗУТ. В преписката по узаконяване има документи за строежа и съсобствения УПИ, данни за предвижданията по ПУП – ЧКЗСП от 1995г., скица за имота, декларация за съгласие на собственика на съседния УПИ XVI, но липсват копия от инвестиционен проект – заснемане в обхват и съдържание, определени в Наредба №4/21.05.2001г., издадена по приложението на чл.139, ал.5 от ЗУТ. Посоченият инвестиционен проект представлява заснемане за узаконяване, т.е. снимка на това, което вече е изградено /в случая съществуващото и предвиденото по РС и инв.проект строителство/, а не проектно предвиждане на бъдещо застрояване. Следователно, проектът цели възпроизвеждане в чертежи на това, което съществува, независимо дали то съответства или се различава от предвижданията на действащия ПУП. Обхватът на проекта при наличие на груб строеж включва части геодезия, архитектура и конструкции, от които могат се установят границите на парцела, габаритите на къщата, котите на строежа, разстоянията до границите на парцела, размерите на къщата с нейните помещения, етажни височини, изчисления за квадратури и др. Едва след изготвяне на инвестиционния проект главният архитект би могъл да обоснове извод за възможност за неговото съгласуване или за издаване на отказ за узаконяване по аргумент от §127, ал.8 ПЗР ЗИД ЗУТ. Без наличието на инвестиционен проект – заснемане органът не разполага с данни за наличие или липса на материалноправните предпоставки за узаконяване на строежа по §127, ал.2 ПРЗ ЗИД ЗУТ, изразяващи се в допустимостта на строежа по действащите разпоредби по време на неговото изграждане, респ. по тези на ЗУТ. По делото няма данни, че писмо изх.№94-Г-47/25.10.2013г. на л.155 е съобщено на Т. с известието за доставяне на л.154, получено на 05.11.2013г., т.к. известието не съдържа данни, от които да може да се обоснове безпротиворечив и еднозначен извод за връзка между писмото и връчената пощенска пратка с известието. Под същия номер е изведено друго писмо от общината на л.157 без връзка с указанията по чл.144 от ЗУТ, като цялата кореспонденция по узаконяването между Т. и органа е процедирана с писма с идентични изходящи номера. Писмото не фигурира нито измежду документите, изпратени на началника на РДНСК за произнасяне по реда на чл.216 от ЗУТ, нито в последващите такива от общината във вр. с писмото на л.46. Изпращането на подобно писмо и липсата на изпълнение на указанията в него не са предмет и на обсъждане в отказа на главния архитект за узаконяване на строежа.

            Коментирайки пропуска на главния архитект да изиска проекта – заснемане като съществен за процедурата по узаконяване, началникът на РДНСК ЮЗР е постановил правилен административен акт. Единствено от данните в проекта – заснемане би могло да се правят изводи за възможността за узаконяване на строежа във вида, в който съществува, респ. да се укаже извършване на определени действия за привеждането му в съответствие с нормативните изисквания. Извън изложеното, правилни са изводите на органа и относно схематичното позоваване на главния архитект на норми от ЗУТ,  Наредба №5/1995г. и Наредба №7/2003г. без тяхното конкретно отнасяне към установените характеристики на строежа в Констативния акт.

            За правилното процедиране по преписката за узаконяване органът дължи надлежно уведомяване на наследниците на заявителя за необходимостта от представяне на проект – заснемане за узаконяване на незаконния строеж с даване на подходящ срок за това, след което извършване на пълна преценка на предпоставките за узаконяване по §127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ във връзка с относимите към тях разпоредби от ЗТСУ/отм./, ППЗТСУ /отм./, ЗУТ и наредбите за техническите правила и норми за строителството, включително отговор на претенцията на оспорващите за квадратурата на поземлените имоти в съсобствения УПИ съобразно документите за собственост във вр. с регулационите предвиждания за имота по действащия ПУП. Заключението на вещото лице обосновава извод за узаконяемост на строежа, който не е бил предмет на формиране от органа в оспорената заповед, поради което съдът не го обсъжда.

            За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че по арг. от §127, ал.7 ПЗР ЗИД ЗУТ несъгласието на жалбоподателките с изградения незаконен строеж е ирелевантно. Липсата на съгласие на техния праводател по време на изграждане на строежа се преодолява по реда на чл.183, ал.4 от ЗУТ, респ. чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./. Съгласието на съседа е релевантно във вр. с приложението на чл.21, ал.5 от ЗУТ. Решението по адм.д.№100/2012г. на КАС е задължително за страните, но разрешеният с него правен спор касае законосъобразността на друг административен акт, различен от процесния. Частичната връзка между двете дела е само по отношение вида на незаконния  строеж, но предпоставките за неговата узаконяемост по §127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ са различни и не са предмет на изследване по решеното дело.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с указанията в ТР №3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. жалбоподателките дължат заплащане на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ  във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателките дължат заплащане на наследниците на Т. на деловодни разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода от спора жалбоподателките нямат право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на В.А.Й. и И.С.Й. срещу заповед №ДК-10-ЮЗР-147/24.09.2014г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е отменен отказ в писмо изх.№94-Г-47/15.01.2014г. на главния архитект на Община Кюстендил за издаване на акт за узаконяване на строеж „Пристройка  и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, изградена в УПИ XV-4381,4382 в кв.207 по плана на гр.Кюстендил.

            ОСЪЖДА В.А.Й. и И.С.Й. да заплатят на РДНСК ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН деловодни разноски за юк възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

            ОСЪЖДА В.А.Й. и И.С.Й. да заплатят на В.М.Т., Р.Г.Т. и М.Г.Т. деловодни разноски в размер на 300лв. /триста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: