Р Е Ш Е Н И Е

    124                                                                 13.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети юни                                                                  две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело №403 по описа на съда за 2015г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.140, ал.1-3 от ЗУТ.

Р.В.М., Т.В.А. с адрес *** и Д.П.П.-Я. като управители на Етажните собствености на жилищни блокове в гр.Дупница, ул.“*****“ №4, вх.А, вх.Б и №6 чрез адв.В.С. *** обжалват Виза за проектиране изх.№73/23.09.2015г. на главния архитект на Община Дупница. Претендира се материална незаконосъобразност на оспорения административен акт по см. на чл.146, т.4 от АПК поради благоустрояване на свободното пространство в УПИ-то, липса на законните предпоставки за изграждане на оградата като временен строеж по чл.49 от ЗУТ, липса на предвидено застрояване в имота, създаване на неудобства за живущите в блока и характера на незастроената част от УПИ-то като прилежащ терен съгласно Пр.1 към чл.21 от Наредба №7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Моли се за отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателите поддържа жалбата.

Главният архитект на Община Дупница не изразява становище по оспорването.

Пълномощникът на заинтересованата страна Х.С.А. намира жалбата за неоснователна.

Назначеният особен представител по чл.48, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.213 от ЗУТ на заинтересованата страна С.С.Б. оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни С.В.С. и Н.В.С. не изразяват становище по оспорването.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заявление №94-Х-138/09.09.2015г. до кмета на Община Дупница Х.С.А. и С.С.Б. са поискали издаване на виза за проектиране в ПИ с идентификатор 68789.607.530 по КККР на гр.Дупница в кв.82, имот 6341 по плана на града по реда на чл.49 и чл.50 от ЗУТ на временен строеж „Ажурна ограда“ на ПИ. Към заявлението са приложили 2бр. скици за имота по рег.план и по КК и решения относно собствеността върху имота на техния наследодател Г. А. Н., ведно с удостоверение за наследници изх.№4520/12.08.2015г. от Общината /вж. л.41-48/.

С оспорената Виза за проектиране на основание чл.140, ал.3 във вр. с чл.50, т.1, б.“е“ от ЗУТ главният архитект е допуснал изработване на проектна документация за Ажурна ограда на ПИ с идентификатор 68789.607.530 по КК на града /с номер по предходен план имот 6341/, включен в УПИ II – за жилищно строителство и магазини в кв.82 по рег. план на града при условията на чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ, разположена изцяло в имота на възложителите, с административен адрес: ул.“*****“ №4, гр.Дупница. Неразделна част от визата са скиците към заявлението на възложителите с №405/16.07.2015г., издадена от Общината и №15-300468/15.07.2015г., издадена от СГКК – Кюстендил.

Визата е съобщена на Д.П.П. на 12.11.2015г. и няма данни да е съобщена на другите представители на Етажните собственици. Жалбата по делото е подадена на 24.11.2015г.

От приложената към жалбата схема на реализираното застрояване и прилежащото благоустрояване в УПИ II-267 в кв.82 по рег.план на гр.Дупница е видно, че ПИ 530 е включен в УПИ II, не е застроен и на част от територията му има озеленяване. УПИ-то е застроено с 3 блока с магазини и има достъп от две улици – ул.“Раковски“ и ул.“Дунав“ /вж. л.18/.

ПИ 68789.607.530 е нанесен в КККР на града със заповед №18-10323/21.07.2014г. на началника на СГКК – Кюстендил /вж. л.177/.

От заключението на вещо лице инж. Л.Б.В. се установява, че съгласно копието-извадка от ЗРП в бившия имот №6341, съответстващ на ПИ с идентификатор 68789.607.530 не е предвидено застрояване, а само в югозападния му ъгъл на мястото на бившия навес е предвидена малка зелена площ около 30кв.м., а около съществуващите жилищни блокове са изградени тротоари и алеи. Вещото лице сочи, че с изграждането на оградата няма да се увеличи съществуващата плътност на застрояването в УПИ-то, т.к. оградата не е елемент от основното и допълващо застрояване. Цитираното в жалбата Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не е приложимо, т.к. касае определяне на прилежащия терен на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. На място по-голямата част от терена на ПИ 530 е асфалтирана като на границата с ПИ 68789.607.231 са разположени 4бр. метални и една бетонова гаражни клетки, които за незаконно поставени, съгласно установеното от РДНСК. Според вещото лице предвидената ажурна ограда няма да създава неудобства за живущите в блоковете и за обслужване на собствеността им, т.к. тротоарите са реализирани, пешеходния достъп до двата входа на жилищния блок с идентификатор 68789.607.1 се осъществява безпрепятствено от ул.“Раковски“, включително с МПС, пожарни коли, линейки и др., а пешеходния достъп до входа на жилищния блок с идентификатор 68789.607.2 е възможен освен от тази улица и от ул.“Дунав“, включително с посочените МПС. От ул.“Дунав“ е възможно и обслужването на магазините в този блок и блока с идентификатор 68789.607.3. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в имот 530 има стари железни колове, а на уличната регулация на тротоара пред имота има поставена бариера на асфалтираната площ, като при налагане на скиците по заявлението от рег.план и КК няма разлика в границите и площта на имота. Според експертът, не съществуват условията в закона за разрешаване на оградата като временен строеж. Оградата би служила за опазване на собствеността на имота, който не е урегулиран. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Етажните собствености имат качеството на страни в административния процес по см. на чл.15, ал.1 във вр. с §1, т.2 от ДР на АПК, т.к. се касае за организационно обособени организации на физически лица по см. на чл.9-24 от ЗУЕС. Оспорената Виза подлежи на оспорване като индивидуален административен акт по чл.214, т.1 от ЗУТ. С нея се засягат права и интереси на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ. Жалбоподателите обединяват собственици на имоти в УПИ II-267 в кв.82 по рег.план на гр.Дупница. Този УПИ включва и ПИ 68789.607.530, в който е допуснато изработване на проекта за оградата с оспорената Виза. Налице е хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            От извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът установява, че Визата е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Компетентността на главния архитект се извежда от императивната норма на чл.140, ал.1 от ЗУТ. Страните не оспорват същата.

Визата е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна административен акт и отговаря по форма на общите правила по чл.59, ал.2 от АПК. Налице са ясни, конкретни, взаимно допълващи се мотиви, разпоредителна част и издател на акта.

Липсват нарушения и на административнопроизводствените правила при издаване на визата. В съответствие с общото правило на чл.35 от АПК визата е издадена след изясняване на правнозначимите факти и обстоятелства, съобразно представените от възложителя писмени документи, в съответствие с отрежданията по рег.план и КК на гр.Дупница и при спазване на срока по чл.140, ал.1, изр.2 от ЗУТ. Страните не спорят относно административната процедура.

Визата обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Според фактическите и правни основания за издаване на акта, допуснатото изработване на проектната документация на ажурната ограда е в хипотезата на чл.140, ал.3 във вр. с чл.50, ал.1, б.“е“ от ЗУТ. Това ще рече, че е разрешено изработване на проект за временен строеж. От заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото обаче се установи, че нормата на чл.50 от ЗУТ не е приложима. Изграждане на временни строежи се допуска при наличие на предпоставките по чл.49, ал.1 и ал.2 от ЗУТ – предвидено с ПУП изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините или установен с плана нов начин или характер на застрояването. В случая, предвиденото по ПУП строителство в УПИ II е изцяло реализирано. Освен това, оградата по чл.50, ал.1, б.“е“ от ЗУТ следва да отговаря на изискванията по чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУТ се ограждат само УПИ, а не включените в тях поземлени имоти, както е в случая с ПИ 68789.607.530. Нормата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ има предвид ограждането на УПИ, т.к. правната регламентация е във връзка с правилата на чл.48 от ЗУТ. Изводът от изложеното е, че с оспорената Виза е допуснато изработване на проект за строеж без да са налице материалноправните предпоставки на ЗУТ. Визата противоречи на материалния закон, поради което следва да се отмени. Липсата на неудобство за живущите в УПИ-то от изграждане на оградата не може да санира отсъствието на законовите предпоставки за издаване на акта.

На основание чл.143, ал.1 от АПК Община Дупница дължи заплащане на сторените от жалбоподателите деловодни разноски в размер на 1010лв., включващи 10лв. ДТ за водене на делото, 20лв. такса за ДВ, 300лв. адвокатско възнаграждение, 600лв. възнаграждение за особен представител и 80лв. депозит за вещо лице. Разпореденото от съда доплащане за вещо лице в размер на 50лв. /вж. л.253/ не е извършено, т.к. липсва представен платежен документ по делото, поради което съдът не го присъжда в полза на жалбоподателите.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Виза за проектиране изх.№73/23.09.2015г. на главния архитект на Община Дупница.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНОСТИ на жилищни блокове в гр.Дупница, ул.“*****“ №4, вх.А, вх.Б и №6 чрез техните управители Р.В.М., Т.В.А. и Д.П.П.-Я. деловодни разноски в размер на 1010лв. /хиляда и десет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: