Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер            178     Година  2017, 27.10., град  Кюстендил

 

Административен съд - Кюстендил                                                        

 

На двадесет и седми септември                                     Година       2017

В  открито съдебно заседание в следния състав:                                          

                                                                                    СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. д. № 124 по описа за 2016г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

            Производството е по чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс.

Д.Б.Й., изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието, е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както следва: 1. за обезщетение в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители от администрацията на Затвора Бобов дол, извършени на 25.08.2015г. по изземване на хранителни продукти – хранителна пратка, предоставени му при проведено на 23.08.2015г. свиждане с лицето Л.С.Й., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015г. до подаване на исковата молба в размер на 11, 97 лева; 2. за обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители от администрацията при Затвора Бобов дол по унищожаване на иззетата хранителна пратка, осъществени на 26.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2015г. до подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 46, 76 лева; 3. за обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие заповед 542/03.09.2015г. на началника на Затвора Бобов дол, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 18, 93 лева; 4. обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители при администрацията на Затвора Бобов дол по недопускане свиждане на ищеца с лицето А.Р.Д. на 12.09.2015г., както и на донесена от това лице при свиждането хранителна пратка, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 13, 92 лева; Сочи се, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищеца безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности. При условията на кумулативно обективно съединяване на искове е предявен и иск за имуществени вреди /т. 5/ в размер на 23, 28 лева, съставляващи цената на иззетата и унищожена на 26.08.2016г. хранителна пратка, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 0, 58 лева /изменение на иска с молба на л. 166, прието в о.с.з. на 27.09.2017г./. Иска се присъждане и на законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2016г. до окончателното погасяване на задълженията. Вж. първоначалната искова молба по приложеното гр. дело № 60085/2015г. на СРС; уточняваща молба на л. 6 от приложеното адм. дело № 12251/2015г. на АССГ; Определение № 231 от 18.04.2016г. по настоящото адм. дело № 124/2016г. – л. 3; молба на л. 7 и молба от адв. Г.Д. от 02.11.2016г. на л. 43 от делото. Назначеният процесуален представител на ищеца по предоставената от съда правна помощ – адв. Г.Д. развива подробни съображения въз основа на събраните доказателствени средства за основателност на предявените искове.

Ответникът – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, представляван от юрисконсулт Маргарита Дойчинова, в представен писмен отговор от 12.12.2016г. /л. 55-59/ оспорва предявените искове. Счита се, че не са доказани елементите от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, поради което предявеният иск е неоснователен. Излага съображения по всеки един от елементите на търсената отговорност. Сочи и представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че предявените искове са неоснователни. Развиват се съображения в тази насока, основани на писмените и гласни доказателствени средства по делото. Счита се, че действията на затворническата администрация, посочени като фактически основания на предявените искове са законосъобразни.

            Съдът, след като прецени твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

            Въз основа на справка за правното положение на ищеца Д.Б.Й. /л. 68/ се установява, че е роден на ***г., постъпил в Затвора Бобов дол на 26.03.2015г., задържан на 18.04.2014г., и изтърпял едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години и шест месеца при първоначален „строг” режим, наложено на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 /увеличено с шест месеца/ от НК с Протоколно определение от 21.05.2015г. по НЧД № 96/2015г. по описа на Окръжен съд Перник, определено измежду наказания, наложени с влезли в законна сила присъди. Понастоящем ищецът е освободен поради изтърпяване на наказание – писмо на л. 113 от делото.

В исковата молба и последващите я допълнителни молби за отстраняване нередовности на предявените искове се твърди, че ищецът Д.Б.Й., като изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, на 23.08.2015г. е провел свиждане с лицето Л.С.Й., която му е донесла хранителни продукти, така нар. „хранителна пратка“ /цитат от исковата молба/.

Тези факти не се отричат от ответната страна. Установяват се въз основа приетите като доказателства по делото „Билет за свиждане № 16“ и „Бележка № 16 за внасяне на храна и вещи“ /л. 95 от делото/.

Твърди се, че след приключване на свиждането ищецът е оставил „хранителната пратка“ на съхранение при лицето А. С. Й. /изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол/, в неговата килия № 12. Като причина за това се сочи, че ищецът се е страхувал донесената при свиждането храна да не му бъде отнета от останалите съжителстващи в помещението, в което той е настанен. Твърди от друга страна, че А. С. Й., на когото е дал да съхранява „хранителната му пратка“, се ползва с доверие и авторитет, че са добри приятели, а и лицето, донесло храната при свиждането на 23.08.2015г. – Л.С.Й., е сестра на А. С. Й..

В този смисъл са дадените от ищеца обяснения пред затворническата администрация във връзка с извършена проверка по случая – вж. обяснения на л. 90-91 от делото. В същите ищецът Д.Б.Й. подробно е описал и изброил съдържащите се в хранителната пратка продукти.

Навеждат се обстоятелства, че на 25.08.2015г. затворническата администрация е осъществила претърсване в килията на А. С. Й. и изземване на оставената му за съхранение от ищеца Й. „хранителна пратка“.

Тези обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин въз основа на представените и приети писмени доказателствени средства, а именно: четири броя докладни записки / 78, 79, 81, 88/, протокол № 0000000029 за претърсване и обиск на 25.08.2015г. /л. 87/, осъществени в ІІІ група на Затвора Бобов дол, килия № 12 и по отношение на лицето А. С. Й., протокол 0000000028 за претърсване и обиск на 25.08.2015г. на килия № 3, ІІІ група на Затвора Бобов дол /л.89/ и протокол № 0000000053 от 25.08.2015г. /л. 94/. В  протокол № 0000000029 е посочено, че при претърсването в килия № 12, ІІІ група, са намерени и иззети вещи – хранителни продукти, описани в протокол № 0000000053 от 25.08.2015г. /л. 94/. В последния е удостоверено изземване на описаните в него хранителни вещи от ищеца – Д.Б.Й.. Същевременно в протокол 0000000028 за претърсване и обиск на 25.08.2015г. на килия № 3, ІІІ група на Затвора Бобов дол се сочи, че не са намерени забранени предмети и вещи. Описанието и изброяването на вещите – хранителни продукти от друга страна напълно съвпада с описанието и изброяването им в обяснението, дадено от ищеца – л. 90-91 от делото. След сравнителен анализ между съдържанието на тези обяснения и това на трите цитирани протокола, съответно за претърсване на килия № 12, претърсване на килия № 3 и изземване от ищеца Й. на хранителни продукти, се формира фактическият извод, че намерените при претърсване на 25.08.2015г. в килия № 12, ІІІ група на затвора и иззети на същата дата хранителни продукти, са тези донесени на ищеца при свиждането му с Л.С.Й. на 23.08.2015г. и дадени от него за съхраняване на А. С. Й. в килия № 12.

Ищецът твърди, че на 26.08.2015г. му е връчен за подпис протокол за унищожаване на същата хранителна пратка. Цитира части от съдържанието на протокола и членовете на създадената за това комисия. Сочи, че е отказал да подпише протокола, след което са му дали препис от него и са го освободили. Сочи, че хранителните продукти, съдържащи се в унищожената хранителна пратка са били пресни и напълно годни за консумация. Сочи, че не е подписал протокола, тъй като унищожаването им не е  извършено в негово присъствие.

Във връзка с тези обстоятелства е представен от ответника и приет като доказателство протокол за унищожаване на хранителни продукти от 26.08.2015г. /л. 96/. Последните са описани и съвпадат с иззетите по протокол № 0000000053 от 25.08.2015г. /л. 94/.

Със заповед № 542 от 03.09.2015г. /л. 76/ началникът на Затвора Бобов дол е наложил на Д.Б.Й. дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца. Заповедта е връчена на ищеца Й. на 08.10.2015г.

            Изложените до тук обстоятелства се установяват и при съвкупен анализ на писмените доказателствени средства и съвпадащите изявления за фактите на двете насрещни страни по дело със свидетелските показания на свидетелите Б.А.Л., Х.Д.С., К. Л. К. и Л.С.Й. /о.с.з. на 15.03.2017г./. Тези показания се отличават с висока степен на достоверност поради това, че са изява на преки и непосредствени възприятия, припокриват се едни други и съвпадат по съдържание относно релевантните факти. Между тях от друга страна липсват съществени противоречия.

С определение № 569 от 16.11.2016г. Съдът е дал указания за доказателствената тежест в процеса, включително е указал на ищеца, че носи такава и следва да посочи доказателства за отмяната на заповед № 542/03.09.2015г. по надлежния ред. Такива не са сочени от ищеца. Фактът на отмяна на заповед № 542/03.09.2015г. не се и твърди.

Навежда се в исковата молба, че на 12.09.2015г. не е допуснато свиждане на ищеца с лицето А.Р.Д., както и че не е допусната хранителната пратка, донесена от последния за ищеца. Тези обстоятелства се установяват въз основа показанията на свидетелите Д. и Й. /о.с.з. на 15.03.2017г./. Осъществяването им се доказва и чрез показанията на свидетеля Д. И. К. /о.с.з. на 14.06.2017г./. Между показанията на цитираните свидетели се констатират съществени различия в субективната интерпретация на обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и следващи изброените релевантни факти. Липсват противоречия обаче относно самите релевантни факти и въз основа тях се формират следните изводи: на 12.09.2015г. А.Р.Д., който е син на свидетелката Л.С.Й. и племенник на лишения от свобода А. С. Й., а последните двама са брат и сестра, е отишъл по поръка на майка си на свиждане в Затвора Бобов дол на ищеца – Д.Б.Й.. Попълнил е билет за свиждане и е искал да му предаде хранителна пратка. Служителите на ответника Х.С. и Д.К. не са допуснали провеждане на свиждането, както и предаване на хранителната пратка. Свидетелят К. сочи, че са действали по този начин, тъй като са счели, че „хранителната пратка“ от А.Р.Д. е предназначена всъщност не за ищеца, а за друг лишен от свобода – А. С. Й. /негов вуйчо/, който към този момент е бил наказан с дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца със заповед № 541/03.09.2015г. /л. 77 от делото/.  Свидетелят сочи, че е имало други подобни случаи, в които с участието на същите лица или техни близки, е заобикаляна забрана за получаване на хранителни пратки от лишения от свобода А. С. Й. в период на изпълнение на съответно наложено дисциплинарно наказание.

Обстоятелствата по предходния абзац косвено се потвърждават и чрез доказателствени факти, съдържащи се писмени доказателствени средства по делото, а именно – Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.01.2016г. /л. 100, 101 от делото/, докладни записки от Х.Д.С. и Д. И. К. /л. 102, л. 103 от делото/, билет за свиждане № 23 от 12.09.2015г. и бележка № 23 за внасяне на храна  и вещи /л. 104, л. 105 от делото/.

            Като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, по допустимостта и основателността на предявения иск, Съдът счита следното:

            На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Исковете са с фактически основания – посочени в исковата молба действия на служители на ответника и заповед № № 542/03.09.2015г., вследствие които се сочи причиняване на имуществени и неимуществени вреди. Съгласно т. 8, Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС, ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС /ТР/, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при или по повод изпълнение на наказанията “лишаване от свобода” и “пробация” или мярка за неотклонение “задържане под стража” са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 1, ал. 2 /изм., ДВ, бр. 98 от 2012г./ от ЗОДОВ искът по чл. 1, ал. 1 от този закон се разглежда по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Съгласно чл. 7, ал. 1 по препр. от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ искът се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Като се изхожда от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата по делото за изтърпяване на наказанието в Затвора Бобов дол, където е адресът на ищеца към момента на подаване на исковата молба, следва, че местната компетентност да се произнесе по предявените искове принадлежи Кюстендилския административен съд.

            Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия и заповед на служители на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, която на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо лице съобразно разпоредбите на 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, притежава пасивната процесуална легитимация по исковете.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК урежда специфична положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове. Тази предпоставка е и абсолютна, поради което Съдът е длъжен служебно да бди за съществуването й. Съгласно цитираната разпоредба, когато искът е за вреди от незаконосъобразен административен акт, той може да бъде предявен след отмяната на акта по съответния ред.

Както се посочи вече, въпреки изричните указания на съда, ищецът и неговият процесуален представител адв. Д. не са взели каквото и да било отношение по въпроса налице ли е отмяна по предвидения в закона ред на заповед № 542/03.09.2015г. Нито се твърди, нито се доказва отмяната й по надлежния ред – чл. 110 от ЗИНЗС.

Следва да се приеме,  че предявеният иск за обезщетение /по т. 3/ в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие заповед 542/03.09.2015г. на началника на Затвора Бобов дол, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца, е недопустим. Липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му – отмяна по надлежния ред на акта, от който се твърди, че произтичат вредите. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК в тази хипотеза Съдът не е оправомощен да разгледа иска с фактическо основание незаконосъобразността на заповед № 542/03.09.2015г. по същество и да се произнесе по основателността му. Следва оставянето му без разглеждане и прекратяване на съответстващата му част от производството.

По отношение исковете по т. 1, т. 2 и т. 4 са изпълнени условията за тяхната редовност и допустимост. Следва Съдът да се произнесе по основателността им.

            Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по препр. от чл. 203, ал. 2 АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, за основателността на иска  е необходимо да са налице следните предпоставките: 1. незаконен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2. причиняване на вреди; 3. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите;

            Следва да се отговори на въпроса дали изброените действия на служителите на Затвора Бобов дол, съставляващи фактически основания на исковете по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 са били основани на нормативната уредба, регулираща дейността по изпълнение на наказанията и свързаната с нея дейност по организиране и опазване на реда в пенитенциарните заведения. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените могат да държат при себе си и да ползват. В тази връзка по делото са приети като доказателство заповед № ЛС-04-602/2014г. и приложен към нея списък – л. 61-64 от делото. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават по време на свиждания храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. От друга страна съгласно чл. 97, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети, както и да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат.

Прие се за установено по несъмнен начин получаване от ищеца по време на свиждане с лицето Л.С.Й. на хранителна пратка. Прие се за категорично установено и конкретното съдържание на същата – видове хранителни продукти, марки, грамажи и т.н., както и предаването й от ищеца на друг лишен от свобода – А. С. Й.. Това ищецът е сторил в нарушение на цитираната забрана за размяна на вещи между лишени от свобода и предоставяне на вещи на друг лишен от свобода – чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС /забраната е относно: вземат, заемат, продават, купуват, даряват, и заменят по между си/. Хранителната пратка след извършено претърсване на 25.08.2015г. е открита в помещение, в което е настанен А. С. Й. и е иззета. Това е сторено въз основа на закона. Съгласно чл. 87, ал. 3 ППЗИНЗС намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено, се изземват. Изземване на процесната хранителна пратка е фактическо основание на иска по т. 1. Действието е осъществено въз основа на цитираната законова разпоредба. Следва, че не е налице първият елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на иска по т. 1 и като последица отхвърлянето му.

По иска по т. 2 се претендира обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно действие на затворническата администрация – унищожаване на иззетата хранителна пратка. Разглежданото не намира своето основание в приложимата нормативна уредба. Т.е., съставлявайки фактическо основание на иска по т. 2, то е доказано – осъществено е и е незаконосъобразно. Не са посочени доказателства от носещия тежестта на доказване ищец, респективно не са събрани и приети такива относно претърпените от него неимуществени вреди вследствие разгледаното незаконосъобразно действие по унищожаване на хранителната пратка. Твърди се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности. Липсва каквото и да било доказване в тази насока. От друга страна увреждащото действие е с такъв характер, че от него изброените неимуществени вреди не следват неминуемо, за да не е необходимо доказването им. Напротив, необходимо е твърдението за настъпването им е да се докаже и то по несъмнен и категоричен начин. Последното не е осъществено, от което следва да се приеме, че вредите не са настъпили. Поради липсата на този елемент от състава на отговорността, изводът е за неоснователност и на иска по т. 2.

Тук е мястото да се изложат мотивите на Съда и по основателността на иска по т. 5 – за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23, 28 лева, съставляващи стойността на иззетата и унищожена хранителна пратка. Сочената имуществена вреда в случая е от вида претърпяна загуба. Същата е пряко следствие от осъщественото изземване на хранителната пратка, за което съдът по-горе прие, че е осъществено законосъобразно. Намаляване имуществото на ищеца със стойността на хранителната пратка е пряко следствие от изземването й. Последвалото унищожаване не се намира в нито в пряка, нито в косвена причинна връзка с имуществената вреда-претърпяна загуба в размер равен на стойността на хранителната пратка. Следва неоснователност и на този разгледан иск.

По иска по т. 4:

Действията, от които се твърди настъпване на неимуществени вреди по разглеждания иск, са недопускане свиждане на ищеца с лицето А.Р.Д. на 12.09.2015г, както и на донесената от него за ищеца хранителна пратка. Според показанията на св. С. и Д. /майка и син; първата – сестра на друг лишен от свобода А. С. Й., а вторият негов племенник/ в о.с.з. на 15.03.2017г. св. С. и лишеният от свобода А. С. Й. „помолили“ /цитат от показанията на св. Д./ св. Д. да отиде на свиждане на ищеца и да му отнесе храна. Дават показания, че след попълване на съответните документи за свиждането и донесената хранителна пратка, служители на Затвора Бобов дол отправили укори към св. Д., че е измамник и други. Не допуснали хранителната пратка и свиждането. За разрешаване на въпроса основани ли са били на закона или на административен акт действията на служителите по недопускане на хранителната пратка и свиждането с лицето А.Р.Д., Съдът следва да изходи от разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, уреждащи реда за разрешаване и провеждане на свиждания.

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждания поне два пъти месечно. Не се спори по делото, че към датата 12.09.2015г. ищецът е имал право на свиждане съгласно цитираната разпоредба. Същевременно на Й. е било наложено наказание „лишаване от хранителна пратка“ със заповед № 542/03.09.2015г. на началника на Затвора Бобов дол.  Към 12.09.2015г. тази заповед не е влязла в сила, но е подлежала на предварително изпълнение поради разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако министърът на правосъдието, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" или началникът на затвора разпоредят друго. В разглеждания случай към датата 12.09.2015г. не е било спряно с разпореждане на някой от гореизброените органи допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 542/03.09.2017г. При това положение ищецът не е имал правото да получи хранителна пратка в изпълнение на наложеното му наказание. За недопускане провеждане на свиждането със същото лице е било налице основанието, формулирано в чл. 73, ал. 1 вр. ал. 4 и предвид хронологията на случващите се обстоятелства по недопускане на донесената от Д. хранителна пратка. Следва, че недопускане на хранителната пратка и свиждането със св. Д. на 12.09.2015г. съставляват действия, основани на подлежащ на изпълнение административен акт, респективно на закона. Администрацията на Затвора Бобов дол в лицето на служителите, осъществили тези фактически действия, е процедирала законосъобразно. Липсва първият елемент от състава на разглежданата отговорност – незаконосъобразност на действията, причинили твърдените неимуществени вреди. Следва отхвърляне на иска.

Поради отхвърляне на главните искове, следва отхвърляне и на обусловените от тях акцесорни искове за лихва за забава върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

 

ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ и на основание чл. 203 и сл. от АПК, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието, представляван по предоставена правна помощ от адв. Г.Д.,***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди, представляващи безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители от администрацията на Затвора Бобов дол, извършени на 25.08.2015г. по изземване на хранителни продукти – хранителна пратка, предоставени му при проведено на 23.08.2015г. свиждане с лицето Л.С.Й.. Отхвърля и иска за лихва за забава върху горепосочената сума, считано от 25.08.2015г. до подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 11, 97 лева, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието,  представляван по предоставена правна помощ от адв. Г.Д.,***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, представляващи безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители от администрацията при Затвора Бобов дол по унищожаване на иззетата хранителна пратка, осъществени на 26.08.2015г. Отхвърля и иска за лихва за забава върху горепосочената сума, считано от 26.08.2015г. до подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 46, 76 лева, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.  

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието,  представляван по предоставена правна помощ от адв. Г.Д.,***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди неимуществени вреди, представляващи безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности, причинени вследствие незаконосъобразни действия на служители при администрацията на Затвора Бобов дол по недопускане свиждане на ищеца с лицето А.Р.Д. на 12.09.2015г., както и на донесена от това лице при свиждането хранителна пратка. Отхвърля и иска за лихва за забава върху горепосочената сума, считано от 12.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 13, 92 лева, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието,  представляван по предоставена правна помощ от адв. Г.Д.,***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23, 28 лева, съставляващи цената на иззетата и унищожена на 26.08.2016г. хранителна пратка, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.10.2015г. в размер на 0, 58 лева, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Б.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ към момента на подаване на исковата молба наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бобов дол, а понастоящем освободен поради изтърпяване на наказанието,  представляван по предоставена правна помощ от адв. Г.Д.,***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди, представляващи безпокойство, притеснение, унижение и загуба на вяра в доброто, справедливостта и моралните ценности, причинени вследствие заповед 542/03.09.2015г. на началника на Затвора Бобов дол, с която на Д.Б.Й. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца, както и иска за лихва за забава в размер на 18, 93 лева, считано от 03.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12482016г. по описа на КАС в частта на оставените без разглеждане главен и акцесорен иск за лихва за забава.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :……………… .