Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 79

                                          гр.Кюстендил, 17.05.2017год.

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                                                                   

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

с участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията     адм. дело №127  по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от  АПК.

Адвокатско дружество „А. и К.“ със служебен адрес гр.Кюстендил, ул. „Демокрация“ №36А, чрез съдружниците Р А. и С К. като процесуални пълномощници на „С.б.з.р.- Н.к.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор на дружеството П Д М,  оспорва  Заповед №РД-00-254/14.03.2016год. на кмета на Община Кюстендил, с която  на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ е  наредено премахване на незаконен строеж  „Павилион за промишлени стоки“, изграден в улица с о.т. 120-116, между кв. 292а и кв.292  по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ, и частично попадащ в общински УПИ ХІ, кв.292а  по плана на гр.Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт  поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Оспорват се фактическите констатации на административния орган  относно статута на процесния обект с доводи за приложимост на режима по §17, ал.1 от ПР на ЗУТ, доколкото се твърди, че не са реализирани строежите, предвидени с действащия регулационен план по отношение на засегнатите имоти, общинска собственост.  Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. 

Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк М Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва се защитната теза на жалбоподателя  за приложимост на §17, ал.1 от ПР на ЗУТ поради отсъствие на предвидените в нормата предпоставки. Оспорената заповед се счита за издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на фактическите  и правни основания за постановяването и. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Процесният обект, представляващ метален павилион за промишлени стоки, е изграден въз основа на одобрен  проект от 14.11.1991г. и Разрешение за строеж №17/24.02.1992год., издадени  от главния архитект на Община Кюстендил, на Санитарно-курортен комплекс - Кюстендил,  като временна постройка по реда на чл.120, ал.4 от  ППЗТСУ/отм./.  Същата е с размери 10м/14м, видно от приложената скица №1859/22.10.1991г. на Община Кюстендил и е разположена върху част от УПИ ХІ, кв.292а  по плана на гр.Кюстендил, за който е съставен Акт №100/04.06.1997г. за частна общинска собственост и  върху улица с о.т. 120-116, между кв.292 и кв.292а по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ, която е публична общинска собственост съгл. разпоредбата на §7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Строежът е завършен преди 1996г., видно от писмо изх.№38-00-1/05.02.1996г. на кмета на Община Кюстендил /л.26 от делото/. Строежът е  собственост на оспорващото дружество „С.  б.з.р.- Н.к.“ ЕАД в качеството му на правоприемник на  активите и пасивите на Санитарно-курортен комплекс – Кюстендил, видно от решение №1/02.08.2000г. по ф.д. №9980/2000г. на Софийски градски съд. Горните обстоятелства не са спорни по делото.        

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало със съставянето на Констативен акт №11 от 15.02.2016год. от длъжностни лица  при Община Кюстендил. Видно от съдържанието му, върху улица с о.т. 120-116 /ул. „Люле Бургас“/  между кв. 292 и кв.292а  по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ и частично върху общински УПИ ХІ, кв.292а по плана на гр.Кюстендил, е изграден  павилион с размери 10м/14м  и височина 3,80м, който се състои от две обособени помещения – книжарница и работилница за монтаж , демонтаж и баланс на гуми. Строежът е захранен с електрическа енергия  и вода и е в завършен вид.

Цитираният констативен акт е съставен в отсъствие на представител на  жалбоподателя, но е съобщен надлежно на същия с писмо – известие за доставяне, на 22.02.2016г.  В срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ  е депозирано възражение рег. №91-00-5/01.03.2016г., в което се сочи, че металният павилион е изграден в съответствие с действалите тогава правила и норми по ЗТСУ и чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, поради което е допустим и следва да бъде премахнат едва при реализиране на предвиденото с действащия план строителство.

Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в Констативен акт №№11 от 15.02.2016г., кметът на Община Кюстендил издава оспорената  Заповед №РД-00-254/14.03.2016год.,  с която на осн.чл.225а, ал.1  вр. чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е наредено на собственика „С.б.з.р.- Н.к.“ ЕАД да  премахне незаконен строеж, представляващ “павилион за промишлени стоки”, изграден в улица с о.т. 120-116, между кв. 292а и кв.292  - отреден за балнеоложки комплекс и парк по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ, и частично попадащ в общински УПИ ХІ, кв.292а  по плана на гр.Кюстендил.  Прието е, че строежът е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ - не съответства на предвижданията на подробния устройствен план и на правилата и нормативите; че е изграден в улица и в общински имот без да е отстъпено право на строеж;  че са неприложими разпоредбите на §16 от ПЗР на ЗУТ, на §127 от ПЗР на ЗУТ и на §183, ал.3 и §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изложени са доводи за това, че строежът е изграден като временен строеж   по реда на чл.120, ал.4 от ППЗСТУ/отм./, а издадените за същия  Разрешение за строеж №17/24.02.1992г.  и одобрен проект от 14.11.1991г. са загубили действие съгл. § 50а, ал.1 от ПЗР ЗТСУ поради изтичане на предвидения срок; че строежът  няма траен градоустройствен статут, не е учредено право на строеж от общината като собственик на имотите, поради което подлежи на премахване.  Допълнително, във връзка с предвижданията на действащия ПУП,  се сочи, че е издадено разрешение за изграждане на водопровод към УПИ ІХ-5987, кв.292а, който да премине през улица с о.т. 116-120, както и че се провежда благоустрояване на улицата, финансирано със средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ на ЕС, което се възпрепятства от процесния строеж. 

Оспорената  заповед на кмета на Община Кюстендил е съобщена на жалбоподателя  на 17.03.2016г.,  а жалбата  е депозирана на 29.03.2016г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

В съдебното производство, от ответника са представени заповед №1345/26.05.1965г. на зам. председателя на ДКСА, с която на основание §60 от ППЗПИНМ е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на гр.Кюстендил, както и заповед №РД-00-1467/26.11.2014г. на кмета на Община Кюстендил, поправена със заповед № РД-00-8/07.01.2015г. на кмета на Община Кюстендил, за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ ХVІ- за балнеоложки комплекс и парк, в кв.292 по плана на ЦГЧ   със заличаване на УПИ ХVІ и  образуване на нови УПИ. 

В съдебното производство са  приети като доказателства  експертни заключения с  вх. №№ 3975/04.10.2016г. и 1319/11.04.2017г., двете на вещото лице арх.А.А., които страните не оспорват, а съдът счита за обективни и компетентни. Констатациите на съдебния експерт са следните: процесният павилион е със застроена площ от 140 кв.м. и се състои от два дяла – работилница за баланс, вулканизация и смяна на автомобилни  гуми и книжарница; че двата дяла са отделени с тухлена стена с дължина 10 метра, като в книжарницата с тухлени стени са оформени преддверие и санитарен възел, а складови помещения са обособени и в двата дяла; че конструкцията на павилиона е от стоманени колони, замонолитени в бетонова настилка; че са монтирани хоризонтални метални профили на височина 2м и 3м от пода, а металната конструкция е заварена; че на тавана е изградена метална конструкция от профили на карета с пълнеж от плочи от дървесни частици; че преградите между основните и складови помещения в двата дяла са изпълнение от метална конструкция с пълнеж от плочи от дървесни частици; че плътните части на фасадата са обшити с ламарина отвън и с плочи от дървени частици отвътре, а дограмата е метална; че покрива е едноскатен с покритие от ламарина. По отношение местоположението на процесния павилион, вещото лице сочи, че същият е долепен до сградата на „СБР-НК“ ЕАД в УПИ ХVІ- за балнеоложки комплекс и попада в имоти с идентификатори 41112.503.139  с НТП „за второстепенна улица“ и  411112.503.143 с НТП  – за жилищно строителство, съгласно КККР на гр.Кюстендил;  че според предвижданията на ЗРП на гр.Кюстендил, одобрен със заповед №1345/26.05.1965г. и действал към момента на изграждане на павилиона, теренът в който е разположен същия попада в улица между квартали 292 и 292а и частично в УПИ І-общински в кв.292а; че същото е разположението и предвижданията  на ЗРП на ЦГЧ, одобрен със заповед №925/02.06.1993г.  Вещото лице установява, че процесният павилион няма градоустройствен статут поради обстоятелството, че  в по-голямата си част попада в улица, а процедура за придобиване на траен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 от ПЗР на ППЗТСУ /отм./ не е провеждана. Във връзка с предвижданията за строителство, арх. А. сочи, че е издадено разрешение за строеж №239/10.11.2015г. за изграждане на дворна чешма в УПИ ІХ- 5987, кв.292а, която да се захранва от водопровод, преминаващ през улицата.

Във връзка със защитната теза на оспорващото дружество относно приложимостта на хипотезата по §17, ал.1 от  ПР на ЗУТ, са изискани данни от Общински съвет – Кюстендил. От съдържанието на изпратеното писмо рег. №94-00-4014/31.10.2016г. на председателя на ОбС и на решение №307 по Протокол №27/27.07.2001г. на ОбС-Кюстендил, както и от изявлението на пълномощника        адв. А.  в с.з. на 02.11.2016г., е видно, че не е прието решение за запазване на процесния павилион, при условията и по реда на  §17, ал.1  от ПР на ЗУТ от Общински съвет – Кюстендил. 

При така изложените фактически обстоятелства и след служебна проверка съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата  е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на оспорената заповед и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – същата е неоснователна и при усл. на чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.215 от ЗУТ подлежи на отхвърляне.

Проверена съобразно доказателствата и критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден административен акт,  издадена е в писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите  материалноправни  разпоредби и с целта на закона.  

Обжалваната заповед е издадена  от орган с материална и териториална компетентност - кмета на Община Кюстендил /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните изводи съдът обосновава с доказателствата за  вида и предназначението на процесния обект  за обществено обслужване,  съобразно които същият се определя  като строеж по см. на §5 т.38 от ДР на ЗУТ  от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б. а   от ЗУТ.

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването и, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, а именно несъответствие  с предвижданията на подробния устройствен план и с правилата и нормативите за строителство. Налице са доводи за неприложимост на разпоредбите на §16 от ПЗР на ЗУТ, на §127 от ПЗР на ЗУТ, на §183, ал.3 и §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както   и  във връзка с процедурата, предвидена в §50а от ПЗР на ЗТСУ /отм./.

При служебната проверка се установява  спазване на предвидената в разпоредбата на чл.225а, ал.2 вр. с чл. 223, ал.2 от ЗУТ  процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на строителството в администрацията на Община Кюстендил.  В този аспект  се обсъжда съставения  Констативен акт №11 от 12.02.2016год., срещу който оспорващия е депозирал възражение по реда и в сроковете по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК, като е събрал и обсъдил всички относими за спора доказателства.   

По съществото на спора, съдът счита обжалваната  заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗУТ. В обхвата на съдебния контрол влиза преценката относно характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване, предвид съществуващите  режими за търпимост на незаконното строителство.  От писмените доказателствата по делото и заключенията на вещото лице, се установява вида на процесното строителство, а именно: обектът, представляващ павилион е с конструкция от стоманени колони, замонолитени в бетонова настилка; с  монтирани  хоризонтални метални профили и заварена металната конструкция, като в него са обособени  с тухлена стена  два дяла. Горното сочи на изводи за това, че евентуалният демонтаж на същия изисква разбиване на бетоновата настилка.  Видно от констатациите в експертното заключение на арх.А.,  които потвърждават описанието в съставения Констативен акт, начинът на свързване с терена променя трайно субстанцията и предназначението на земята, поради което съдът счита, че изграденото притежава характеристиките на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.  Изложените изводи се обосновават и по аргумент от разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, съдържаща легална дефиниция за преместваем обект - в случая преместването на павилиона със запазване на функцията му, но без разрушаване е невъзможно.  Доводи в подкрепа на изложеното съставляват и документите, издадени от община Кюстендил през 1992год.  за изграждане на процесния обект.  Безспорно е, че същият е изграден като временна постройка по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./  въз основа на одобрен проект и Разрешение за строеж №17/24.02.1992год.  Визираните  книжа не са необходими съгласно нормата на чл.120, ал.5 от ППЗТСУ. Същата  изключва от кръга на времените постройки, съоръженията, вкл. павилиони с търговско предназначение, които  са преместваеми обекти и за които не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне.  Следователно, съдът приема, че металният павилион, чието премахване е наредено с оспорената заповед представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

От анализа на събраните доказателства,  се явява безспорно, че строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, като за него липсват  и строителни книжа.  В случая  павилионът за промишлени стоки  е разрешен  по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ като временна постройка с  одобрен  проект от 14.11.1991г.  и  Разрешение за строеж №17/24.02.1992г.,  а процедура за придобиване на траен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 от ПЗР на ППЗТСУ /отм./ не е провеждана. Видно от писмените доказателства по делото и експертните заключения, строежът попада в имоти с идентификатори 41112.503.139  с НТП „за второстепенна улица“ и  411112.503.143 с НТП  – за жилищно строителство, съгласно КККР на гр.Кюстендил;  че според предвижданията на ЗРП на гр.Кюстендил, одобрен със заповед №1345/26.05.1965г. и действал към момента на изграждане на павилиона, теренът в който е разположен същия попада в улица между квартали 292 и 292а и частично в УПИ І-общински в кв.292а; че същото е разположението и предвижданията  на ЗРП на ЦГЧ, одобрен със заповед №925/02.06.1993г. т.е.  строежът не съответства на предвижданията на действалия и на  действащия ПУП.

От друга страна, след отмяната на посочената норма  на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /ДВ бр.6/1998г./, законодателят е предвидил процедура за придобиване на траен градоустройствен статут за този вид строежи с временен характер, а именно процедурата по §50а, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./. По делото не се твърди от оспорващия, а и се доказва от заключението на вещото лице, че  производство по посочени ред не е проведено. Следователно издадените строителни книжа за процесния павилион са загубили своето действие съгл. §50а, ал.1 от ПЗР на ЗТСУ, което квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.  

Предвид изложеното, съдът счита за неоснователни доводите на оспорващото   дружество за  правната  възможност за запазване на строежа   до реализиране на предвидено по действащия ПУП строителство на терена, върху който е разположен обекта.  След изтичане на срока  по §50а, ал.1 от ПЗР на ЗТСУ,   временните строежи подлежат на премахване  по реда на чл.160 ЗТСУ /отм./, респ. по реда на чл.225, ал.1 или 225а, ал.1  от ЗУТ /арг. §50а, ал.2 от ПЗР на ЗТСУ/. От друга страна,  в случая е безспорно, че процесния павилион  попада върху общински имоти – съответно улица с о.т. 120-116 и УПИ ХІ, кв.292а по плана на гр.Кюстендил, а по отношение на улиците съществуват  нормативни  правила  за прокарване през платното и тротоарите на същите на подземни комуникации, обслужващи УПИ  /арг. Наредба №8/1999г./. Конкретно за процесната улица, от заключението на вещото лице се установява, че е издадено разрешение за строеж за изграждане на чешма в съседен имот, която да се захрани  чрез  водопровод,  преминаващ през улицата.  Изводите са, че реализирането на разрешено строителство изисква премахването на павилиона, собственост на дружеството – жалбоподател.

 Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква проверка и  относно  неговата търпимост, вкл. на защитната теза на жалбоподателя за приложимост на режима по §17, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.  Видно от  доказателствата  по делото, павилионът е изграден в периода 1992г.-1996г.  За него не е проведена процедура по §50а, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ; същият не е допустим съгласно действалите и действащите планове и разпоредби;  липсва деклариране по реда на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ и заявление по §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Следва да се приеме, че строежът не  е търпим и не попада в приложното поле на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. От друга страна, по делото не се доказа да е прието решение на Общински съвет – Кюстендил за запазване на строежа по реда и при условията на §17, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Доказателствата, приети в съдебното производство сочат на отсъствие на такъв акт. Следователно преценката на  административният орган  в частта, с която се отрича  търпимостта  на  павилиона  и  възможността  за запазването му  е  правилна. 

Предвид изложеното оспорената заповед  за премахване на строежа е законосъобразна, а подадената жалба -  е неоснователна и  съдът я отхвърля.

С оглед изхода по делото, както и на осн. чл. 143, ал.4 АПК вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, съдът осъжда жалбоподателя  да  заплати юрисконсултско възнаграждение в полза  на Община Кюстендил в размер на 100,00лв., определено  при усл. на чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.    

Водим от изложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният  съд

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на „С.б.з.р.- Н.к.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,  срещу   Заповед №РД-00-254/14.03.2016год. на кмета на Община Кюстендил, с която  на осн. чл.225а,  ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ е  наредено премахване на незаконен строеж „Павилион за промишлени стоки“, изграден в улица с о.т. 120-116, между кв. 292а и кв.292  по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ, и частично попадащ в общински УПИ ХІ , кв.292а по плана на гр.Кюстендил. 

ОСЪЖДА „С.б.з.р.- Н.к.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Кюстендил   юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението   подлежи   на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: