Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    37

гр.Кюстендил, 10.03.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Л.С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№169/2016г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

П.Б.М., ЕГН ********** *** оспорва решение №18/01.04.2016г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане №**********/18.12.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил. С последното е отменено разпореждане №**********/31.05.2010г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Развиват се съображения за незаконосъобразност на административните актове поради нарушаване на процесуалните правила при издаването им и неправилно приложение на материалния закон, доколкото административният орган е постановил същите без да съобрази, че за изпълняваната работа по повод трудовите функции на длъжността „управител и домакин“ на хижа „С.“ през спорния период, е извършвано осигуряване, което е с критериите по персонален код НКП-1143, съответстващи именно на тази длъжност. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Със заявление вх.№ПП-01-849/15.01.2010г. П.М. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане №**********/31.05.2010г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпусната пенсия. С разпореждане №**********/18.11.2011г. е спряна личната пенсия на основание чл.95, т.2 от КСО. Същото е влязло в сила. Последвало е разпореждане №**********/29.06.2011г., с което е отказано възобновяване на спряната лична пенсия. Същото е било предмет на административен и съдебен контрол, като с решение №63/09.04.2013г., постановено по адм.д.№183/2012г. по описа на КАС, влязло в сила на 05.112013г. /оставено в сила от ВАС с решение №14503/05.11.2013г. по адм.д.№7910/2013г./ е отхвърлена жалбата на П.М. срещу решение №РД-12-66/03.08.2011г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане №**********/29.06.2011г. В тази връзка е прието като доказателство по делото адм.д.№183/2012г. по описа на КАС.

В горепосоченото дело, а и като доказателства по настоящото производство са приети следните съдебни решения: Решение на ДРС, постановено по НАХД №314/2012г., с което жалбоподателят е признат за виновен, но на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за това, че за периода от 22.07.2008г. до 12.10.2010г. в гр.Дупница, при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, самоволно е извършвал действия – свиквал и ръководил заседания на УС на ТД „Р.Е.“ – Дупница за целия период от време, ежемесечно подписвал ведомости за заплати и сключил договор за наем на 14.04.2009г., което спада в кръга на службата на длъжностно лице – управител на ТД „Р.Е.“ – Дупница, от която е лишен, съгласно решение, постановено по гр.д.№360/2004г. по описа на КОС, влязло в сила на 22.07.2008г. – престъпление по чл.274, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК; Решение на КОС, постановено по внахд №331/2012г., с което е оставено в сила решението на ДРС по НАХД №314/2012г.; Решение на КОС, постановено по гр.д.№360/2004г., влязло в сила на 22.07.2008г., с което са отменени като противоречащи на устава от 2001г. решенията на ОС на ТД „Р.Е.“ – Дупница, приети на 14.04.2004г. относно избора на П.М. за Председател на УС и избора на С.М. и К.С. съответно за секретар и член на УС на туристическото дружество; Решение №2/02.01.2014г., постановено по гр.д.№386/2013г. по описа на ДРС, влязло в сила на 30.10.2014г., с което П.М. е осъден да заплати на ТД „Р.Е.“ – Дупница суми за трудово възнаграждение за периода 22.07.2008г. – 12.10.2010г., за безплатна храна за периода от м.02.2009г. до м.09.2010г., изплатени командировки за периода от м.01.2009г. до м.08.2010г., получени при начална липса на основание.

Въз основа на влезлите в сила съдебни решения е постановено разпореждане №**********/18.12.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отменено разпореждане №**********/31.05.2010г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Прието е, че пенсията е отпусната неправилно, доколкото лицето не отговаря на условията по чл.68, ал.1-2 от КСО – няма изискуемите 100 точки, сбор от осигурителен стаж и възраст към 2010г. Изводите са направени на база решението по НАХД №314/2012г. на ДРС и решение по адм.д.№183/2012г. на КАС, тъй като с тях е прието, че жалбоподателят за периодите 01.06.2002г. – 21.10.2003г. и от 09.02.2005г. – 03.05.2010г. не е функционирал като Председател на ТД „Р.Е.“ – Дупница и поради това осигурителния стаж за тези периоди не следва да бъде зачетен при преценка правото на пенсия. Актът е оспорен пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, който с решение №18/01.04.2016г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложени са идентични мотиви с тези от разпореждането.

В с.з. съдът е извършил констатация от трудовата книжка на жалбоподателя №331, серия И №189375 в следния смисъл - на стр.10-11, с дата на постъпване 01.06.2002г., е записан положен труд в ТД “Р.Е.” гр.Дупница, хижа “С.” – “Председател”, трудово възнаграждение 300лв. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 21.10.2003г., осн. чл 338 от КТ; на стр.12- 13 е вписана регистрация в дирекция “Бюро по труда” – Дупница на осн. чл.354, т.7 от КТ с продължителност 21.10.2003г. – 21.10.2004 г.; на стр.14-15 е вписан положен труд към ТД “Р.Е.” на длъжност “Председател” със съответен размер на трудовите възнаграждения за периода от 09.02.2005г. – 12.11.2009г. когато е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.328, т.10 от КТ.

Назначена и изслушана е експертиза на в.л. Н.С. с вх.№205/18.01.2017г. Съдът я кредитира като обективна и достоверна, изготвена на основата на правната уредба за пенсиите и проверените първични документи по чл.40, ал.3 от НПОС и справки в НОИ-Кюстендил. В нея се сочи, че от прегледа на ведомостите за заплати на туристическото дружество в графата длъжност са налице следните записвания: 2002г. – председател; 2003г. – председател; 2005г. – управител, респ. председател; 2006г. няма записване; 2007г. няма записване; 2008г. няма записване; 2009г. и 2010г. не се съдържа името на длъжността. Уведомленията по чл.62 от КТ отразяват длъжности „Ръководител на хуманитарни благотворителни организации“, „Председател на обществена организация“, „Председател на организация с нестопанска цел“.

Събрани са гласни докозателствени средства. Снети са показанията на св.Д.П., св.Ел.Д., които заявява, че за спорните периоди жалбоподателят се е грижил за хижа „С.“ – за почистването, за предоставяне материали на туристите, за легловата база, за ски оборудването през зимата, за ремонтите, за събирането на такси и отчитането им в сдружението. Функционирал е като домакин, отговорник и координатор на дейностите в хижата.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

В хода на административното производство по издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, актовете /решение и разпореждане/ са издадени от компетентни органи, притежават необходимото по закон съдържание и са съобразени с целта на закона.

Спорът между страните по същество е свързан с времето, което не се признава за осигурителен стаж на жалбоподателя, а именно 01.06.2002г. – 21.10.2003г. и 09.02.2005г. – 03.05.2010г., доколкото за този период със съдебни решения е признато, че П.М. не е функционирал като Председател на ТД „Р.Е.“ – Дупница. Жалбоподателят твърди, че за спорния период е заемал длъжността „управител и домакин“ на хижа „С.“, получавал е трудово възнаграждение и са внасяни осигурителни вноски, т.е. не е взето предвид действителното му осигурително положение.

При упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорения акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита че по отношение процесните периоди административния орган е постановил своя акт при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО влязлото в сила разпореждане, с което е отпусната пенсия може да се измени или отмени от органа, който го е издал при наличие на предпоставките по посочената норма, като инициативата може да бъде както на пенсионера, така и на органа. В случая административният орган се позовава на неправилност на отпускането, доколкото след постановени съдебни решения във връзка със заемана длъжност от П.М. /цитирани в АА/, е установено, че лицето не отговаря на условията по чл.68, ал.1-2 от КСО – няма изискуемите се към 2010г. 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст. Съдът намира този извод за правилен, поради следното:

Анализът на писмените доказателствени средства по делото обуславя извода, че за периодите 01.06.2002г. - 21.10.2003г. и 09.02.2005г. – 03.05.2010г. не се доказва П.М. да е избиран за председател на УС на ТД, да е функиционирал законосъобразно като такъв, нито пък да е изпълнявал трудови функции като управител и домакин на хижа „С.“. Индиция за това е от една страна, че липсва представен трудов договор за последната длъжност, във ведомостите за заплати лицето е осигурявано като „председател“ /вж. експертиза/, а от друга - в трудовата му книжка е вписан положен труд към ТД „Р.Е.“ – Дупница на длъжност „председател“. Събраните гласни доказателства в тази насока не са достатъчни, за да обосноват извод, различен от този. Наред с отбелязаното, от доказателствата намиращи се в адм.д.№183/2012г. на КАС, приобщено като доказателство по делото, се установява, че с решение на КОС от 19.12.2001г. жалбоподателят е бил вписан като член на УС на ТД „Р.Е.“ - Дупница с петгодишен мандат. Изборът му за председател на УС от Общото събрание на сдружението е с решение от 14.04.2004г., но същото е отменено с влязло в сила на 22.07.2008г. съдебно решение /вж. решение по гр.д.№360/2004г. на КОС/. Следователно за периодите от 01.06.2002г. до 21.10.2003г. и от 09.02.2005г. до 03.05.2010г. не е доказано по безспорен начин, че П.Б.М. е функционирал като председател на УС на ТД „Р.Е.“ - Дупница. В подкрепа на този извод са и решенията по НАХД №314/2012г. на ДРС, потвърдено с решение на КОС по в.н.а.х.д. №331/2012г. и решение №2/02.01.2014г. по гр.д.№386/2013г. на ДРС.

Остава и недоказан твърдения от жалбоподателя факт, че за сочените периоди е изпълнявал трудови функции като „управител и домакин“ на хижа „С.“. Доказателства в тази насока не се съдържат нито в първичните документи по чл.40, ал.3 от НПОС /в експертизата е посочено, че за процесните периоди вписването на длъжността е „председател“ или липсва вписване, а уведомленията по чл.62 от КТ отразяват кодове „Ръководител на хуманитарни благотворителни организации“, „Председател на обществена организация“, „Председател на организация с нестопанска цел“/, нито в документите по чл.40, ал.1 от НПОС /трудова книжка/. Само и единствено на гласни доказателства съдът не може да базира извода си за изпълняването на такава длъжност и да отчете за същата внасяните осигуровки и заплатено трудово възнаграждение. Тук съдът отбелязва и следното: Дейността като председател и член на УС е безвъзмездна - извод, произтичащ от гл. втора, раздел І и гл. ІІІ от ЗЮЛНЦ. Възмездният характер на функционирането като председател на УС на такова сдружение противоречи на смисъла и духа на разпоредбите закона, тъй като сдруженията с нестопанска цел за такива за осъществяване на общественополезна дейност /такова е ТД “Р.Е.”- Дупница/.

                   С оглед гореизложеното съдът счита, че на жалбоподателя не се е следвало възнаграждение и съответно не е било налице основание за внасяне на осигурителни вноски за длъжността „председател“ на ТД „Р.Е.“ – Дупница /в тази връзка е и решение №2/02.01.2013г. на ДРС, по гр.д.№386/2013г., с което лицето е осъдено за заплати на сдружението суми за неоснователно получено трудово възнаграждение, командировки и безплатна храна/. А липсата на годни доказателства за заемане на длъжността „управител и домакин“ на хижа „С.“ не може да обоснове извода, че получаваното трудово възнаграждение и внасяните върху същото осигурителни вноски могат да бъдат зачетени за тази трудова функция на лицето и следователно - за осигурителен стаж. Този извод произтича и пряко от разпоредбата на чл.4 от КСО, където изрично и изчерпателно са изброени категориите лица, които са осигурени за всички социални рискове.

Прилагайки изискванията на чл.68, ал.1-2 от КСО към 2010г. /времето на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от жалбоподателя/, административният орган правилно и законосъобразно е приел, че лицето не отговаря на законовите условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /аргумент в този смисъл е заключението на вещото лице, че ако се признае осигурителния стаж на П.М. за периодите 01.06.2002г. – 21.010.2003г. и 09.02.2005г. – 03.05.2010г., то същия би имал сбор от 107 точки/. Осигурителният стаж за спорните периоди не следва да се зачита по арг. от чл.9 от КСО, поради което и пенсията се явява неправилно отпусната по см. на чл.99, ал.1 от КОС. Като е отменил разпореждане №**********/31.05.2010г., пенсионният орган е издал разпореждане №**********/18.12.2015г в съответствие с материалния закон. Потвърждаването му с решение №18/01.04.2016г. от директора на ТП на НОИ – Кюстендил също е законосъобразно. Жалбоподателя не се явява субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението, поради което и жалбата му е неоснователна.

С оглед изхода от делото жалбоподателят дължи заплащане в полза на ТП на НОИ – Кюстендил на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, в размер на 350лв., определено на основание чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.Б.М., ЕГН ********** *** срещу решение №18/01.04.2016г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане №**********/18.12.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отменено разпореждане №**********/31.05.2010г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

ОСЪЖДА П.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил разноски по делото в размер на 350лв. /триста и петдесет/.          

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: