Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 34                        Година  2017, 02.03., град  Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил                                                     

 

На четиринадесети декември                                                               Година   2016

 

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                    

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

           

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора Йордан Георгиев

Като разгледа  докладваното от съдия Петрова адм. дело №186                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   по описа за 2016г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:               

            „*****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Е. И. Х., чрез процесуалния пълномощник адв. Г.К., е предявило обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите срещу Министерство на околната среда и водите, както следва: за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 744 169, 25 лева, причинени вследствие незаконосъобразен административен акт на заместник-министъра на околната среда и водите, представляващ изричен отказ, материализиран в писмо изх. № 26-00-125/10.05.2012г., за отпускане на „*****“ ЕАД на 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ към Европейската схема за търговия с емисии за 2012г., отменен с влязло в сила съдебно решение № 6268/16.10.2013г. по адм. дело № 1875/2013г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/; иск за лихва за забава в размер на 712 878, 30 лева върху сумата от 1 744 169, 25 лева за периода от 24.04.2012г. /деня, следващ датата на извършване на плащанията за закупуване на квотите в размер на неотпуснатите/ до 27.04.2016г. – датата на подаване на исковата молба. Претендира се присъждане и на законната лихва върху обезщетението по главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението. Иска се присъждане и на сторените деловодни разноски за заплатена държавна такса и възнаграждения на вещи лица.

            В исковата молба, при проведените устни състезания по делото и в писмени бележки, се развиват съображения за наличие на всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът – Министерство на околната среда и водите, чрез процесуални пълномощници – гл. юрисконсулт М. К. и адв. . Д., счита предявените искове за неоснователни. В писмен отговор по предявената искова молба, в проведените устни състезания по делото и в представени писмени бележки се развиват подробни съображения в подкрепа на това становище. Счита се, че не е налице влязло в сила съдебно решение по съществото на правен спор за незаконосъобразността на отменения акт, тъй като с цитираното от ищцовата страна съдебно решение актът е отменен, но преписката е върната за издаване на следващ такъв, респективно последният не е издаден, а отказът не е обжалван и  е влязъл в сила. Счита се, че не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и сочените от ищеца вреди, т.е., че последните не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на администрацията на ответника.

Заключението на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура Кюстендил е за основателност на исковете. Счита се, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно за уважаване на главния и акцесорния иск.

 Съдът, след като прецени твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На основание чл. 131б, ал. 1 /отм./ от Закона за опазване на околната среда разпределението на квоти за емисии от парникови газове от инсталации до 2012г., включително, се осъществява в съответствие с Националния план за разпределение на квоти за търговия на парникови газове /НПРК/ за 2008г. – 2012г., приет с решение на МС № 988/28.12.2009г. и одобрен от Европейската комисия.

Съгласно НПРК, на „Т.Б.д.“ ЕАД са разпределени по години следните квоти: - за 2008г.  – 2 580 355; - за 2009г. – 2 630 228; - за 2010г. – 2 266 749; - за 2011г. – 2 266 770; - за 2012г. – 1 181 689.

С писмо изх. № РД-01-942/18.04.2012г. Т. „Б.д.“ ЕАД е заявило искане за отпускане на допълнителни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ в размер общо на 185 718 квоти за периода от 2009г. – 2011г. Искането е аргументирано с принуденото производство през този период за 2011г. вследствие активиране на студения резерв, който „Т.Б.д.“ ЕАД предоставя на Електроенергийния системен оператор.

С писмо изх. № ПО-04-956/21.04.2012г. „Т.Б.д.“ ЕАД е заявило искане за получаване на допълнителни квоти за емисии на парникови газове до края на 2012г. от резерв „Нови участници“ към Европейската схема за търговия с емисии /ЕСТЕ/.

Въз основа писмените доказателствени средства по делото и по приложените дела на АССГ и ВАС се установява, че заместник-министърът на околната среда и водите е и председател на Междуведомствената работна група по чл.2, ал. 2 от Методическите указания за разпределение на квоти за емисии на парникови газове на нови участници в европейската схема за търговия с емисии, назначена със заповед № РД-761/20.08.2010г. на министъра на околната среда и водите.

В отговор на исканията по цитираните писма от 18.04.2012г. и 21.04.2012г. заместник-министърът на околната среда и водите е издал писмо изх. №26-00-1259/10.05.2012г. С него се отказва разпределяне в полза на дружеството – ищец на допълнителни безплатни квоти. Сочи се, че цитираната като основание за исканията инсталация не отговаря на нито едно от определенията за „нов участник“ съгласно чл. 4 от цитираните по –горе Методически указания.

На 18.06.2012г. с решение № 45-Н1-ИО-АО/2012г. на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ на „Т.Б.д.“ ЕАД е издадено комплексно разрешително за експлоатация на горивна инсталация с топлинна мощност 1 144 МW th за производство на електрическа енергия. Според условията на комплексното разрешително /т.3.4/, представляващо приложение № 1 към цитираното решение, на „Т.Б.д.“ ЕАД е предписано изграждане на сероочистваща инсталация /СОИ1/ за блок № 1 и блок № 2. На 13.08.2012г. на дружеството е издадено разрешително за емисии на парникови газове № 58-Н1/2012г. На 01.10.2012г. ДНСК към МРРБ е издала разрешение за ползване № СТ-05-1294 за СОИ1 на блок № 2. Със заповед № РД-197/28.02.2013г. на министъра на околната среда и водите на „Т.Б.д.“ ЕАД са определени 421 006 допълнителни безплатни квоти за 2012г. Въз основа писмените доказателствени средства по делото и приложените, приети като доказателства дела, се установява, че заповедта е изпълнена. В тази насока са констатираните от двете вещи лица данни и съдържащите се такива в изготвените и представени извадки от Националния регистър за отчитане издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове.

С решение № 6268 от 16.10.2013г. по адм. дело 1875/2013г. на АССГ жалбата на „Т.Б.д.“ ЕАД срещу писмо изх. изх. №26-00-1259/10.05.2012г. на заместник-министъра на околната среда и водите в частта на отказа да бъдат определени на това дружество 421 006 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ към ЕСТЕ за 2012г. е приета за недопустима поради отпадане на правния интерес от обжалване в тази част, оставена е без разглеждане, а производството съответно е прекратено. Жалбата срещу цитираното писмо в останалата й част е приета за основателна, като материализираният в него изричен отказ да бъдат определени на „Т.Б.д.“ ЕАД 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ към ЕСТЕ за 2012г. е отменен. Преписката е изпратена на Междуведомствената работна група за издаване на акт, с който на „Т.Б.д.“ ЕАД да бъдат отпуснати 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове за 2012г. Решението е влязло в сила на 15.07.2014г. В мотивите си АССГ е приел, че отмененият отказ за отпускане на 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове за 2012г. е материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че в качеството му на „Нов участник“, считано от 13.08.2012г. „Т.Б.д.“ ЕАД е имало правото да получи допълнителни безплатни квоти, считано от 01.10.2012г. от съответния резерв, в случай, че количеството им не е било изчерпано. Приел е, че тези предпоставки за определяне на отказаните 115 217 безплатни квоти са били налице и е отменил разпоредения отказ като незаконосъобразен. Върнал е преписката на компетентния административен орган за издаване на акт, с който да бъдат определени и предоставени 115 217 безплатни квоти за емисии от парникови газове за 2012г.

По делото са изготвени и приети две съдебно – счетоводни експертизи, съответно по основна и допълнителна задачи. Въз основа на тях по поставените на вещите лица въпроси се установява, че през 2011г., 2012г., 2013г. дружеството в качеството си на оператор на инсталация по чл. 131в, ал. 1 и 2 /отм./ от ЗООС, притежаващо разрешително за емисии на парникови газове под № 58 Н1/2012г., актуализирано с решение № 58-Н1-А1/2013г., е получило безплатни квоти за емисии на парникови газове съгласно Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за участие на България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 – 2012 на „Т.Б.д.“ ЕАД, като за 2011г. - 2 266 770, за 2012г. – 1 181 689. През 2012г. и 2013г. дружеството е оперирало както с безплатно получените квоти за емисии на парникови газове, така и с квоти, закупени на свободния пазар. Установява се от вещите лица и обстоятелството, че през релевантните години /2012 и 2013/ „Т.Б.д.“ ЕАД не само е закупувало, но е и продавало притежавани от него такива квоти. Въз основа на представените по делото и изброени в исковата молба фактури и договори вещите лица установяват, че дружеството ищец е закупило квотите за емисии на парникови газове по тях, както и че това е осъществено, съответно на 24 и 25 април, 2012г. Освен квотите, закупени по представените договори и фактури, дружеството е осъществило на свободния пазар и други подробно описани в заключенията на вещите лица сделки по закупуване и продажба на  квоти за емисии на парникови газове. Установява се от вещите лица също така, че „Т.Б.д.“ ЕАД като оператор на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, е изпълнявал задължението си по чл. 131з, ал. 1 /отм./ от ЗООС до 30 април на всяка година да предава на компетентния орган по чл. 131к, ал. 2 /отм./ от ЗООС определен брой квоти, равняващи се на общото количество вредни емисии, излъчени от съответната инсталация през предходната календарна година, след проверка и верификация. Тези задължения са изпълнявани от дружеството чрез представяне на притежаваните квоти, без оглед на това дали са определените безплатни за съответната година или закупените на свободния пазар. Въз основа заключението на вещото лице Н.С.С. се установява и обстоятелството, че пазарната цена на 115 217 квоти за емисии на парникови газове за 2012г. е в размер на заплатената за закупуването им стойност съгласно представените по делото фактури и договори, а именно – 1 744 169, 25 лева. Размерът на законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2012г. до датата на подаване на исковата молба, е 486 044, 52 лева. Размерът на законната лихва от 16.07.2014г. до 27.04.2016г. е  263 761, 99 лева.

            Като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, по допустимостта и основателността на предявените искове Съдът счита следното:

            Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е редовно предявен и допустим. Фактическото му основание съставлява незаконосъобразен индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на акта, от който се претендират вредите, по съответния ред. В разглежданата хипотеза тази предпоставка е налице. Същата подлежи на съобразяване и по-долу при произнасяне по основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 АПК  искът е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 7 по препр. от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ /доп. – ДВ, бр. 98 от 2012г/ и изхождайки от обстоятелствата, на които се основава предявеният иск – претендират се вреди от незаконосъобразен акт – отказ от предоставяне на квоти за емисии от парникови газове, материализиращи имуществени права на дружеството -ищец, то мястото на увреждането е неговото седалище, а последното обуславя местната компетентност на Кюстендилския административен съд да се произнесе по предявения иск. Наличието на местна подсъдност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва и от разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК. 

            Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза тази предпоставка също е налице. Искът е предявен срещу юридическото лице – Министерство на околната среда и водите - юридическото лице съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за администрацията, в чиято структура е включен органът, /заместник – министър на околната среда и водите/, издал отменения индивидуален административен акт.

            Редовно предявен и допустим е и акцесорният иск за лихва за забава.  

            По основателността на приетите за допустими искове, Съдът счита следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по препр. от чл. 203, ал. 2 АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, за основателността на иска  е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. незаконен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите;

В разглежданата хипотеза се претендират имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт, представляващ изричен отказ, материализиран в писмо изх. № 26-00-125/10.05.2012г. на заместник-министъра на околната среда и водите, за отпускане на „*****“ ЕАД на 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ към Европейската схема за търговия с емисии за 2012г. Същият е отменен с влязло в сила съдебно решение № 6268/16.10.2013г. по адм. дело № 1875/2013г. по описа на Административен съд – София-град. Следва, че първата от изброените по-горе предпоставки за основателност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е налице.

            Въз основа писмените доказателствени средства по делото и приетите заключения по съдебно-счетоводни експертизи се прие за установено по несъмнен и категоричен начин, че дружеството-ищец през периода 2008г. – 2012г. е имало качеството оператор на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове. Именно в това му качество на „Т.Б.д.“ ЕАД е отказано определяне на 115 217 безплатни квоти за емисии от парникови газове за 2012г. Квотите за емисии от парникови газове съгласно приложимата нормативна уредба материализират имуществени права. С определянето и предоставянето на безплатни квоти на дружеството, в патримониума му настъпва промяна, изразяваща се в придобиване на нови имуществени права. Същите, материализирани в съответните квоти за емисии от парникови газове, служат за изпълнение на задълженията на „Т.Б.д.“ ЕАД по чл. 131к, ал. 2 /отм./ ЗООС или са предмет на разпоредителни сделки на свободния пазар за квоти на емисии. И в двете хипотези дружеството, придобило материализираните в квотите за емисии имуществени права, упражнява същите. Такъв характер и предназначение имат и закупените от дружеството на свободния пазар квоти за емисии на парникови газове. Незаконосъобразният отказ за предоставяне на безплатни квоти за емисии в посочения размер – 115 217 всъщност е причинил пропускане увеличаване имуществото на „Т.Б.д.“ ЕАД с тези имуществени права, които квотите материализират. В резултат на незаконосъобразният индивидуален административен акт – отказ, дружеството ищец не е увеличило имуществото си с права, които му се следват. С цитираното влязло в сила съдебно решение е прието, че за „Т.Б.д.“ ЕАД са били налице материалноправните предпоставки за определяне от компетентния орган на 115 217 безплатни квоти за емисии на парникови газове за 2012г. Следователно отказът за определяне на същите пряко е причинил горепосочената вреда – пропускане увеличаване имуществото на дружеството – ищец с права, които му се следват. От изложения анализ следва, че в резултат на отменения незаконосъобразен отказ за дружеството – ищец са настъпили вреди от вида пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт.

            От извършения анализ следва и положението, че видът на имуществената вреда не е претърпяна загуба, а съставлява пропусната полза. Различната правна квалификация на вида имуществени вреди е резултат от извършената в настоящите мотиви правна преценка въз основа на доказателствата. Несъмнено е, че вредите – пропуснати ползи са пряка, неопосредена и закономерна последица от отменения акт. Наведените в обратен смисъл възражения на ответната страна са изцяло неоснователни.

            Неотносими са от друга страна всички възражения на ответната страна, опиращи се на основания за недължимост на безплатните квоти за емисии, предмет на отменения отказ. Всички тези възражения са преклудирани с влизане в сила на решение № 6268/16.10.2013г. по адм. дело № 1875/2013г. по описа на Административен съд – София-град.

            За да се определи размерът на вредите – пропуснати ползи, Съдът взема предвид заключението на вещото лице Н.С.С.. Критерият е пазарната цена на отказаните 115 217 квоти за 2012г., която се установи, че е в размер на 1 744 169, 25 лева. Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен за същата сума и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението..

Обусловен от основателността на разгледания главен иск, частично основателен е и акцесорният иск за лихва за забава в размер на законната лихва. Присъждане на лихва за забава следва за периода от датата, следваща тази, на която е влязло в сила съдебното решение, отменило породилия вредите индивидуален административен акт - 16.07.2014г. до 27.04.2016г. -  подаване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице, законната лихва върху присъденото обезщетение за посочения период е в размер на 263 761, 99 лева. Следва присъждане на тази сума и отхвърляне на иска за разликата до предявения размер – 712 878, 30 лева. Относно датата, на която вземането за обезщетение е станало изискуемо и от която съответно се присъжда лихва за забава, Съдът взема предвид приетото в т. 4, Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004г.

Поради постановения изход от спора и на основание 78, ал. 1 ГПК следва присъждане в полза на дружеството - ищец на сторените деловодни разноски по компенсация,  в размер на 347, 32 лева.

Следва присъждане на деловодни разноски по компенсация и в полза на ответника - МОСВ в размер на 5261, 89 лева.

 

ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс СЪДЪТ  РЕШИ :

 

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, с адрес – гр. София, община Столична, район „Оборище“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, п. код 1000, да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на „*****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Е. И. Х., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 744 169, 25 лева, причинени вследствие незаконосъобразен административен акт на заместник-министъра на околната среда и водите, представляващ изричен отказ, материализиран в писмо изх. № 26-00-125/10.05.2012г., за отпускане на „*****“ ЕАД на 115 217 допълнителни безплатни квоти за емисии на парникови газове от резерв „Нови участници“ към Европейската схема за търговия с емисии за 2012г., отменен с влязло в сила съдебно решение № 6268/16.10.2013г. по адм. дело № 1875/2013г. по описа на Административен съд – София-град, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, както и лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 263 761, 99 лева, представляваща законната лихва за периода от 16.07.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 27.04.2016г. Отхвърля иска за лихва за забава за разликата до предявения размер - 712 878, 30 лева, както и за периода от 24.04.2012г. до 15.07.2014г.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, с адрес – гр. София, община Столична, район „Оборище“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, п. код 1000, да заплати на „*****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Е. И. Х., сумата от 347, 32 лева, представляваща сторени деловодни разноски по компенсация.

ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Е. И. Х., да заплати на Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, с адрес – гр. София, община Столична, район „Оборище“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, п. код 1000, сумата от 5261, 89 лева, представляваща сторени деловодни разноски по компенсация.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

 

СЪДИЯ :……………… .