Р Е Ш Е Н И Е

                  88                                                   23.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и четвърти април                                                      две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело № 193 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.54 от ЗКИР преди изменението, обн. ДВ, бр.57/22.07.2016г. във вр. с §34 от ПЗР към ЗИД на ЗКИР /същия ДВ/.

М.Я.В.,***, със съдебен адрес:*** адв.Р.Д. от АК – Кюстендил обжалва заповед №18-2745/05.04.2016г. на началника на СГКК – Кюстендил. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Твърди се неспазване на установената форма на акта поради липса на яснота на причините за изменението. Нарушенията в процедурата се свързват с неуведомяване на жалбоподателката за отразените промени по заповедта, липса на присъствието й при заснемане на имотите и необходимостта от изработване на задание след обосновка за необходимостта от изменението. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с неправилно нанасяне и идентифициране на сградите в имота, което не отговаря на реалното им разположение; невъзможно използване на имота след промяната на границите поради прекъснат достъп до съседните имоти; неизползваемост на придадените след изменението имоти и липса на съгласие на всички собственици за изменението. Моли се за отмяна на акта.

            В писмени молби жалбоподателката поддържа жалбата.

            Ответният началник на СГКК - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.”Г.” №** не изразява становище по жалбата.

            Пълномощникът на заинтересованите страни Я.Д.Я. и Д.Я.У. намира жалбата за неоснователна.

            Останалите заинтересовани страни Община Дупница, Й.Д.В., Д.Д.У. и Й.К.Я. не изразяват становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заявление вх.№01-81206/21.03.2016г. Я.Д.Я. *** нанасяне на настъпили промени в КККР за ПИ с идентификатор 68789.25.153 по отношение границите на имота и нанасяне на сградите в него. Към заявлението е представил следните писмени документи:

            1/договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.01.1996г. за продажба от „Г.”ЕОД на основание търг от 04.09.1995г. на Д.Я.У. на овчарник със застроена площ 773кв.м. и прилежащата му земя от 3 185кв.м., представляваща парцел I от парцеларния план на стопанския двор, находящ се в землището на гр.Дупница, м.”С.”, за който имот е приложена скицата на л.23 от делото. Овчарникът се състои от 5 отделни сгради Сградите под №1-4 са означени в скицата като МС, а сграда №5 представлява дезифекционна яма. Договорът е обективиран и в нот.акт №174, том VI, дело №2160/1997г. на нотариуса при ДРС.

            2/нот.акт №73, том I, рег.№577, дело №92/2000г. на нотариус А.Р. с район на действие ДРС и №431 на НК, съгласно който Д.Я.У. и А.Б. У. са продали на Я.Д.Я. и жалбоподателката по 1/3 ид.ч. от овчарника и парцела с площ 3 185кв.м. /вж. л.21/.

            3/проект за изменение на КК от инж.Д. С.М., съдържащ обяснителна записка, скица-проект, комбинирана скица /КККР и КВС/ и трасировъчен план, съгласно които целта на проекта е уеднаквяване на имотните граници по КК и скицата на ОСЗ и нотариалния акт за собственост за ПИ с идентификатор 68789.25.153, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – за стопански двор, закупен по договора от 1996г. и образуван като парцел I с площ 3 185кв.м. заедно с овчарника по скицата на парцеларния план на стопанския двор. Имотът е фигурирал в КВС с идентификатор 40301 с площ 3 185кв.м., което отговаря на документите за собственост, но при изготвянето на КК е намален от западната му част със 433кв.м. Имотът на място няма материализирани граници и граничи с ПИ с идентификатори 68789.25.154 /дере общинска собственост/ и 68789.25.152 /полски път общинска собственост/. С проекта е предвидено имота от запад да граничи с дерето, което отговаря на описаното в договора за покупка и скицата от парцеларния план. Скицата-проект е изработена върху цифров модел от СГКК – Кюстендил, като идентификаторите на имотите се запазват /вж. л.19 и л.24-26/. Цветните копия на скиците са на л.71-72 от делото.

            4/във връзка с исканото изменение СГКК – Кюстендил е издала удостоверение изх.№25-23598/22.03.2016г. за одобрени нови идентификатори на сградите в имота и е изготвила скица-проект №15-135245/22.03.2016г., отразяваща измененията на КК по проекта /вж. л.16 и л.73-74/.

            5/за образуваното административно производство е уведомена Община Дупница с уведомление по чл.26, ал.1 от АПК изх.№24-4977/22.03.2016г. и известие за доставяне, получено на 25.03.2016г. /вж. л.10 и 11/.

            С оспорената заповед №18-2745/05.04.2016г. началникът на СГКК – Кюстендил на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.51, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР във връзка със заявлението на Я. и приложените към него документи и материали, определени по чл.58, ал.3 и ал.5 и чл.59, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР е одобрил изменение на КККР на гр.Дупница, одобрена на 30.07.2004г., представляващо отстраняване на непълноти и грешки, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КК – сгради с идентификатори от 68789.25.153.1 до 68789.25.153.4, собственост на Я.Д.Я., жалбоподателката и Д.Я.У., съгласно посочените по-горе нотариални актове и промяна в границите на ПИ с идентификатори 68789.25.153 /увеличаване на площта от 2 752кв.м. на 3 177кв.м./, 68789.25.152 /намаляване на площта от 786кв.м. на 115кв.м. с начин на трайно ползване ведомствен път/ и 68789.25.154 /увеличаване на площта от 4790кв.м. на 5037кв.м. с начин на трайно ползване дере/. Измененията са отразени в КРНИ на недвижимите имоти, видно от неговото извлечение на л.27-28 от делото.

            Заповедта е съобщена на собствениците на имотите в обхвата на изменението с писма с известия за доставяне. Жалбоподателката е получила пощенската пратка на 14.05.2016г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 27.05.2016г.

            От заключение на вещо лице инж.Л.Б.В., се установява, че парцел I по парцеларния план на стопанския двор със сградите в него фигурира в КВС като имот №403.17, поради което което отговаря на документите за собственост и на парцеларния план. При изготвяне на КК имотът е нанесен с идентификатор 68789.25.153 с площ 2 752кв.м., като намалението е с 433кв.м. от към западната му част на границата с ПИ с идентификатор 68789.25.152 – селскостопански път. Установените с оспорената заповед граници и площ на ПИ 68789.25.153 съответстват на тези по парцеларния план и документа за собственост. При тези граници част от новообразуваните имоти не попадат в дере – имот №403.16 по КВС, което е видно от комбинираната скица. Налице е идентичност и между парцела по парцеларния план, имота по КККР и реалното му положение на място. По отношение на сградите вещото лице сочи, че при огледа на място част от сграда №3 на разстояние 27м от сграда №4 е съборена и теренът е празен, а сграда №4 е пристроена от южната й страна и до пристройката е долепена още една постройка. Следователно, записаните площи за тези сгради в заповедта от 408.62кв.м. и 50.51кв.м. не отговарят на действителните площи на място. Измененията на сградите не са отразени в скицата-проект, т.к. границите на имота са пренесени от КВС, а сградите – от парцеларния план с координатите им, трансформирани в координатна система 2005г. На място жалбоподателката владее реално сграда №4 с пристройката и долепената постройка, която част може да се обособи като самостоятелен ПИ след извършване на делба. В с.з. вещото лице сочи, че измененията понастоящем в очертанията на сгради №3 и 4 е онагледил с молив на скицата-проект на л.71 от делото, като премахнатите части от сграда №3 са посочени с „х”, а поделяемостта на имота – с голяма права линия. Изводът на експерта е, че отразеното върху скицата-проект отговаря в пълна степен на документите за собственост, но не отговаря на действителното състояние на място. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е съответно с останалите писмени доказателства по делото. Страните не оспорват констатациите на вещото лице.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

            С оглед така установената фактическа обстановка жалбата е допустима. Жалбоподателката има правен интерес от оспорването, т.к. е вписана в КРНИ на гр.Дупница като собственик на засегнатия от изменението ПИ с идентификатор 68789.25.153 и като такава представлява „заинтересовано лице” от изменението по см. на легалната дефиниция на §1, т.13 от ДР на ЗКИР. Изменението засяга западната граница на имота към имот 68789.25.152 и нанесените в имота 4 сгради. Заявеният обем на оспорването е съобразено със засегнатото право за точно отразяване на поземлените имоти и сградите в тях като основни данни на кадастъра по см. на чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКИР. Следователно, жалбоподателката е заинтересовано лице от изменението и неговото съдебно оспорване по см. на чл.54, ал.4, изр.последно от ЗКИР. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.54, ал.6 от ЗКИР. Съдът е родово компетентен да разгледа спора по общите правила на чл.132 от АПК, а местната компетентност се извежда от нормата на чл.54, ал.6 от ЗКИР, т.к. е съд по местонахождението на имотите в обхвата на изменението по заповедта.

            Разгледано по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:

            С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспорената заповед е законосъобразен административен акт.

            Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.54, ал.4 от ЗКИР Измененията на КККР при отстраняване на непълнота или грешка, на което основание е издаден оспорения акт, се одобряват от началника на СГКК. Следователно, издателят е компетентен по материя, място и степен административен орган. Страните не спорят относно компетентността.

            При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Налице е наименование на акта и на органа-издател, вписани адресати, фактически и правни основания за одобреното изменение, ясна разпоредителна част с отразена воля на административния орган във връзка с вида и обхвата на изменението с посочване на конкретните засегнати имоти с техните собственици и документи за собственост по КР и вида на изменението, свързано с промяна границите на имотите и нанасяне на сградите като нови обекти на кадастъра. Посочена е дата на издаване и има положен подпис на издателя с означаване на неговата длъжност. Не е налице противоречие между фактическите и правни основания за разпореденото изменение, което касае отстраняване на грешка и непълнота в КККР. Възражението на жалбоподателката за обратното е неоснователно. Причините за изменението на КККР са ясно посочени като правно и фактическо основание. Правното такова е свързано с цитираните норми на 54, ал.1 във вр. с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, а фактическото се съдържа в разпоредителната част на заповедта, изрично посочено, че изменението представлява отстраняване на непълноти и грешки в КККР. Наличието на коментираните непълноти и грешки са подробно мотивирани в обяснителната записка и останалите документи към заявлението на Я. от 21.03.2016г., които документи са подготвителни спрямо заповедта и органът ги е цитирал в нейното съдържание, което определя тяхното съдържание като част от мотивите за изменението /вж. задължителните указания в ТР№16/1975г. на ВС/.

            Заповедта е издадена при спазване на процедурата за изменение на кадастъра по чл.51, ал.3, 5 и 6 и чл.54, ал.1 от ЗКИР. Административното производство е образувано въз основа на подадено заявление от един от съсобствениците на имота. Имотът е нанесен в КК, а собственикът е вписан в КР. Заявлението е придружено с документите по чл.58, ал.3, т.1-3 и т.7-8 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /отм., ДВ бр.4/13.01.2017г., в сила от с.д./ във вр. с §11 от ПЗР от едноименната Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. Скицата-проект за изменението е изработена въз основа на представените изходни материали, данни и извършените геодезически измервания от правоспособно лице по кадастър, изработена е комбинирана скица за съвместяване на КВС с КК, материалите са представени на СГКК, която надлежно е въвела измененията на ниво проект и е издала оспорената заповед /вж. чл.59, ал.1, т.3-6 от Наредбата/. Скицата-проект има съдържанието по чл.62, ал.1 от Наредбата. Поправянето на непълноти или грешки в КК се извършва посредством издаване на заповед за изменение на КК в писмен вид, която се съобщава на засегнатите от изменението лица, записани в КР като собственици на имотите, респ. носители на ограничени вещни права върху тях. След измененията в ЗКИР, обн. ДВ, бр.49/13.06.2014г. отпадна задължението за административния орган да съставя констативен акт за установяване на непълноти и грешки в КККР, поради което на основание чл.15, ал.2 от ЗНА нормите на чл.62, ал.2-6 от Наредбата са неприложими.

            Неуведомяването на жалбоподателката по реда на чл.26 от АПК не представлява съществено нарушение на процедурата по издаването на акта, т.к. възраженията в жалбата не водят до резултат, различен от формирания такъв от органа в оспорената заповед. Жалбоподателката не оспорва собственическите права на заявителя върху имота и обхвата на същите и не представя нови доказателства, поради което органът не е нарушил задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението на Я. доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК. Жалбоподателката е уведомена за издаване на оспорената заповед и в срок е упражнила правото на жалбата срещу акта.

            Заповедта е съответна на материалния закон.

            Одобреното изменение на границите на имотите е при условията на установена грешка в тяхното нанасяне при изработване на КК по см. на легалната дефиниция на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. От заключението на вещото лице е видно, че нанасянето на западната граница между ПИ с идентификатори 68789.25.153 и 68789.25.152 към момента на изготвяне и одобряване на КК не е съобразено с КВС и парцеларния план на стопанския двор, включително с документите за собственост на страните. Единственото правно релевантно обстоятелство е състоянието на имотите с техните граници към момента на одобряване на КККР /вж. решение №1501/06.02.2017г. по адм.д.№6380/2016г., решение №4209/12.04.2016г. по адм.д.№10855/2015г., решение №7745/27.06.2016г. по адм.д.№230/2016г., всички на ВАС, II о./. Към този момент границите на имот №403.17 с площ 3 185кв.м. по КВС са били идентични с документа за собственост, но са грешно пренесени в КК, в която имотът е получил идентификатор 68789.25.153 и е с площ 2 752кв.м. Следователно, налице е намаление на ПИ по КК с 433кв.м. от западната му част на границата с ПИ с идентификатор 68789.25.152. С изменението по заповедта е постигната идентичност между имота по КВС, парцела по парцеларния план, документите за собственост и КК.

            Възражението на жалбоподателката за невъзможно използване на имота в променените негови граници поради прекъснат достъп до съседните имоти е неоснователно. ПИ в изменените граници има достъп до път. С възражението, че придадените след изменението имоти на практика са неизползваеми, жалбоподателката предявява чужди права, без за има качество на процесуален субституент на собствениците на тези имоти. Никой не може да предявява чужди права, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто процесния случай не е.

            Липсата на съгласие на всички собственици на имота, респ. на собствениците на имотите в обхвата на изменението е основание за изменение на КК по чл.52, т.3 от ЗКИР, каквото не е инициирано от заявителя Я..

            Евентуалното разделно ползване на общия съсобствен имот от всеки от собствениците е предмет също на отделна процедура за изменение на КК след делба на основание чл.52, т.1 от ЗКИР.

            Единственото правоизключващо възражение по отношение процедурата по чл.51, т.2 от ЗКИР е свързано със спор за материално право, какъвто не е налице, видно от материалите в административната преписка и доказателствата по делото.

            Одобреното изменение на КК с нанасяне на сгради №1-4 от парцеларния план е при условията на установена непълнота на КККР по см. на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Сградите са съществували към момента на одобряване на КК по парцеларния план, поради което подлежат на заснемане като обекти на кадастъра и основни кадастрални данни по чл.23, т.2 и чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР /вж. решение №2606/01.03.2017г. на ВАС по адм.д.№8332/2016г., II о./. Сградите подлежат на отразяване с техните собственици и в КРНИ на основание чл.53, т.1 от ЗКИР. Наличието на непълнота в КК налага отразяването да се осъществи спрямо състоянието на сградите към момента на одобряване на КК, а не към настоящия момент, когато е извършен огледа на вещото лице, при който са констатирани промените във вида на сгради №3 и №4. Последващите промени подлежат на отразяване в КККР в хипотезата на изменение по чл.51, т.1 от ЗКИР – като изменения, настъпили след влизането в сила на КККР по ново заявление от жалбоподателката или друго заинтересовано лице. Органът не е дължал заснемане на обект №5 /дезифекционна яма/, отразен в парцеларния план на стопанския двор, т.к. ямата не представлява самостоятелна сграда или съоръжение на техническата инфраструктура по аргумент от чл.23, т.2 във вр. с чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗКИР.

            Изложеното налага отхвърляне на оспорването като неоснователно.

    На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.54, ал.6 от ЗКИР, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на М.Я.В. /с посочени лични данни и съдебен адрес/ срещу заповед №18-2745/05.04.2016г. на началника на СГКК -  Кюстендил.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: