Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е

                                              02.05.2017 г.

 

Номер                 63                    2 0 1 7 г.                                    гр. Кюстендил

   

                              В   И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски административен съд

на четвърти април                                                                    2 0 1 7 г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                              Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: А.М.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 216 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

     

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          П.Я.В. ***, е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1139-000327/02.06.2016 г. на Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно се отнема СУ на МПС № 281037317 – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП след като е загубил придобитата правоспособност, на основание чл. 171 т. 4 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се липса на реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаването й. Прави се искане и за приложение на института за погасителна давност. Представени са и писмени бележки.    

          Ответната страна не изразява становище по жалбата.

          По делото са допуснати и приети съдебно – графологични единична и тройна експертизи, изготвени от вещи лица – експерти по графически експертизи С., К. и А., оспорени от жалбоподателя.

          Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

          Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от директора на ОД на МВР гр. Кюстендил. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т. 4 от ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС е и извършено от водача на МПС административно нарушение - управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

         Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

         Оспорената заповед е постановена в изискуемата писмена форма и е мотивирана, като са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които е приел, че са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

        Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и водещи до отмяна на обжалвания акт само на това основание.

         С оглед обаче на преценката за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 146 т. 4 от АПК за отмяна на заповедта като постановена в противоречие с материалния закон.

         Като правно основание за налагане на процесната ПАМ, в обжалваната заповед е посочена нормата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност, т.е. отнемането на СУ на МПС на основание чл. 171 т. 4, във вр. с чл. 157 ал. 4 от ЗДвП може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение, установени по съответния ред, на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.

         Предвид обстоятелството, че като фактическо основание за налагане на ПАМ, в оспорения акт са изброени 7 бр. наказателни постановления, настоящият състав на съда намира, че в тежест на ответника е да докаже надлежното влизане в сила на посочените от него НП, с оглед производния им правен ефект, водещ до отнемане на контролни точки от първоначално отпуснатите такива на водача при издаване на СУ на МПС. По отношение на разпределение на доказателствената тежест, съдът се е произнесъл с определението за насрочване от 30.06.2016 г., видно от което на ответника е било указано, че следва да представи доказателства относно наличието на фактическите основания за издаване на оспорения акт.

         Видно от приетата към доказателствата по делото справка – картон на водача /л. 58 – 63/, отнетото с обжалваната заповед СУМПС е с № 281037317 и е издадено на 12.07.2011 г. При издаване на същото е бил издаден и контролен талон с № 3768489. Към момента на издаване на това СУМПС е действала Наредба № Із-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,  условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /ДВ, бр. 4 от 2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм. ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 04.02.2013 г./. Съгласно същата при издаване на СУМПС се издава и контролен талон за потвърждаване на валидността на притежаваното свидетелство и се предоставят определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, като в случая съгласно тази наредба, контролните точки са 39. Видно от оспорвания акт и посочените в него НП, като фактическо основание за отнемането му, така издаденото СУМПС е отнето за нарушения извършени преди и след неговото издаване. Размерът на отнетите точки не е променян и към сега действащата Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /ДВ, бр.1 от 2013 г., в сила от 04.02.2013 г./, действаща и към момента на издаване на оспорения акт.   

         В оспорената заповед административният орган е посочил като фактическо основание за постановяване на същата, 7 бр. НП издадени в  периода 2008 г. - 2013 г. В хода на съдебното производство, ответникът е представил като част от административната преписка 4 бр. НП, а именно: НП № 90526/09.11.2010 г., с което са били отнети 6 к.т.; НП АП 210/21.03.2013 г., с което са отнети 10 к.т.; НП № 7198/15.02.2011 г., с което са отнети 6 к.т.; НП № 16354/11.03.2011 г., с което са отнети  6 к.т.  От представените доказателства, безспорно се установява, че представените 4 бр. НП са влезли в сила и с тях за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, като на водача П.В. са отнети контролни точки, чийто сбор сумарно възлиза на 28 к.т. За останалите посочени в заповедта НП, е налице писмо, че същите се съхраняват, съответно в СПП – ОДМВР гр. В. Търново /НП № 3848/26.06.2008 г./; ОПП – СДВР /НП № 76066/22.07.2011 г./ и СПП - ОДМВР гр. Бургас /Р9853/21.06.2013 г./, които не се представят по делото. Представено е писмо от ОДМВР гр. Бургас, че лицето П.В. няма издадени НП на територията на гр. Бургас и друго писмо, че В. има едно НП № 3693/12.09.2001 г. и писмо от СДВР, че НП № Р9853/21.06.2013 г. е издадено от ОДМВР гр. Бургас и не се съхранява при тях.

         С оглед дължимия от съда контрол за законосъобразност на оспорения акт, настоящият състав извърши проверка, относно наличието на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт, а именно дали на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки предоставени му съобразно действащите нормативни актове, които към момента на издаване на иззетото СУМПС са 39, както и дали след като са му отнети всички контролни точки, същият не е върнал СУМПС. С оглед характера на този контрол, съдът намира, че от представените по делото доказателства не би могло да се установи, дали е налице релевантно отнемане на контрони точки, т.е. дали нарушенията, за които е посочено, че са отнети контрони точки са установени по надлежния ред, а именно съобразно нормите на ЗАНН, изискващи установяване на нарушението с АУАН  и налагане на съответно наказание с НП. Непредставянето на 3 /три/ от посочените, като основание за издаване на оспорената заповед НП, препятства съда да упражни контрол относно действителното им влизане в сила и породените с тях правни последици. Представената по делото справка за нарушител, издадена от страна на административния орган, отразяващ обстоятелствата относно издадените на жалбоподателя СУМПС, НП, АУАН и фишове има доказателствена стойност единствено относно факта, че тези обстоятелства са отразени в информационната система на МВР по представения в справката начин, но не и фактите на тяхното настъпване, предвид което наличието й към доказателствения материал не удовлетворява необходимостта от доказване на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт от страна на административния орган. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение 10354/07.10.2015 г. по АХД 5471/2015 г.; Решение 1970/22.02.2016 г. по АХД 13595/2015 г.; Решение 10588/05.08.2014 г. по АХД 16860/2013 г. и др. Безспорно доказателство обаче, че административният орган е нарушил материалния закон, издавайки оспорената заповед, е представеното по делото НП № 16-4332-012422/01.08.2016 г., издадено от СДВР, в което наред с наложените глоби за нарушения на ЗДвП на П.Я.В., изрично е посочено, че към 01.08.2016 г. на същия му остават 3 контролни точки. Това наказателно постановление е издадено след въпросната заповед, с която на В. се отнема свидетелството за управление на МПС, в която пък е посочено, че на жалбоподателя са му отнети всички контролни точки! Това явно противоречие в изложената фактическа обстановка, относно наличието или не на оставащи контролни точки на жалбоподателя В., прави безпредметно обсъждането на обстоятелствата относно връчването или не на НП – предмет на допуснатите експертизи, включително и изследването на възражението за изтекла погасителна давност на част от наложените наказания.

        С             оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото не е доказано от страна на административния орган отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя с посочените в заповедта наказателни постановления, а с оглед разпределението на доказателствената тежест органа е този, който следва да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт. Ето защо, доколкото недоказания факт е несъстоял се факт, съдът намира, че оспорената заповед е лишена от фактическо основание за издаването й, доколкото в хода на производството не се доказа по един безспорен и несъмнен начин, отнемането на всички контролни точки на водача В., което обстоятелство е предпоставка за възникване на задължението му да върне издаденото му СУМПС след като е загубил придобитата правоспособност.        

         Въз основа на изложеното за преценката на събраните  доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, като правно основание за изземване на СУМПС, предвид което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.

        Направено е искане за присъждане на разноски, предвид на което и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди направените такива на жалбоподателя, съгласно представените доказателства за това.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1139-000327/02.06.2016 г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил.

        ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил, ул. „ц.о.“ № **, да заплати на П.Я.В., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** А, сумата от 1110 /хиляда сто и десет/ лева, направени по делото съдебни разноски.   

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: