Р Е Ш Е Н И Е

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер     16                    Година  2017, 20.01., град  Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил                                                     

 

НА двадесет и първи декември                                                       Година       2016

 

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                         СЪДИЯ: ДАНИЕЛА П.

           

С участието на секретаря Светла Кърлова

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Като разгледа  докладваното от съдия П. адм. д. № 219                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   по описа за 2016г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:               

            Ц.А.К. ***, представлявана по пълномощие от адв. В С., е предявила срещу община Кюстендил с административен адрес: гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета на община П Г П, обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК, както следва: иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 867/2015г. на Кюстендилския районен съд – 600 лева и КАНД № 349/2015г. на Административен съд Кюстендил -  1000 лева, по съдебно оспорване на наказателно постановление № 76/12.06.2015г., издадено от кмета на община Кюстендил, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 24.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление, вкл. от съставяне на АУАН на публично място в присъствие на много хора до оспорването пред съда /районен и административен/ и в хода на съдебните производства,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2016г. до окончателното й изплащане. Иска се заплащане на деловодни разноски по  приложен списък.

В съдебно заседание и представени становище и писмени бележки  от 24.11.2016г., пълномощникът на ищцата адв. В С., поддържа исковете по основание и размер. Развиват се подробни съображения. Допълнително се навежда, че действията на ответника нарушават разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от ЕКПЧ  и  на чл. 7 от КРБ.             Ответникът община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк М., оспорва предявените искове. В съдебно заседание, както и в представени писмен отговор на исковата молба и писмени бележки се поддържа, че исковете са недопустими, доколкото НП не е административен

 

 

акт по см. на АПК, както и евентуално, че са неоснователни, доколкото  адвокатското възнаграждение е платено на договорно основание и не е пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Прави се възражение за прекомерност на последното по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По отношение на иска за неимуществени вреди, становището е за  недоказаност, а евентуално, че е завишен по размер. Претендира се юрисконсултско  възнаграждение.

Заключението на прокурора е, че искът  за  имуществени вреди е неоснователен, тъй като същите не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Счита се, че разноските произтичат от договорни правоотношения между адвоката и лицето, редът за заплащането им е уреден в процесуалните закони, поради което не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. Искът за неимуществени вреди се счита за завишен по размер, поради което следва да се уважи по справедливост.

Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

С  Наказателно постановление № 76/12.06.2015год., издадено от кмета на община Кюстендил, на ищцата Ц.А.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лева на основание чл. 19, ал. 4 от  Наредбата  за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил  /НДРОТОК/ за това, че на 11.04.2015г., в 11, 30 часа в гр. Кюстендил, по ул. „Цар Освободител“, в района на площад „1-ви май“ извършва религиозна агитация посредством раздаване на печатни материали /брошури и диплянки/ на вероизповедание „Свидетелите на Йехова в България“. За деянието е съставен АУАН №11011 от 11.04.2015г. от Г.И.Т. – инспектор в ОП „Управление на общинските имоти“ при община Кюстендил. По жалба на ищеца срещу НП, е образувано НАХД № 867/2015г. по описа на Кюстендилския районен съд.  В съдебното производство жалбоподателят е представляван от адв. В С. от АК Варна, въз основа на надлежно упълномощаване на същата и договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.09.2015г. Уговореното адвокатското възнаграждение по същия е в размер на 600 лева и съгласно съдържащата се в договора разписка уговорената сума е платена изцяло. Видно от протоколите за съдебните заседания, съдебното производството пред КРС е проведено с участието на адв. С.. С решение № 299 от 13.11.2015г. по НАХД №867/2015г., съдът е отменил оспореното наказателно постановление. По касационна жалба на кмета на община Кюстендил е образувано КАНД №349/2015г. по описа на Административен съд Кюстендил. В съдебното производство, ищецът е представляван от адв. В С. от АК Варна, въз основа на надлежно упълномощаване на същата и въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен на 22.01.2016год., съобразно който адвокатското  възнаграждението е уговорено в размер на 1000 лева и тази сума е платена изцяло. С решение № 34 от 15.02.2016г. касационната инстанция е оставила в сила оспореното решение на КРС.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложеното НАХД № 867/2015г. по описа на КРС и не са спорни между страните.

 

 

 

С приетото като доказателство по делото решение №158/20.07.2016г. по адм.д. №161/2016г. на Административен съд Кюстендил, са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 19 и т. 1 и т. 2 от ДР на Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил. Решението  не е влязло в сила поради касационно обжалване  пред ВАС.

От разпита на свидетелите К.Р.П. и А.М. се установява, че ищцата Ц.К., както и св. П. и М., са „членове“ на религиозната институция „Свидетелите на Й в България“. На 11.04.2015г. ищцата, заедно с още петима членове на тази организация, включително св. М., се е намирала на пазара в гр. Кюстендил, с цел предлагане на безплатна библейска литература и споделяне на религиозни възгледи. На пазара е имало много хора. Бил е пазарен ден. След като започнали дейността, при тях дошли шестима служители от ОП „Охрана“ при община Кюстендил и полицаи. Общинските служители съставили на ищцата и на останалите членове на религиозната организация АУАН за нарушения на чл.19, ал.4 от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил. Ищцата била неприятно изненадана от това, че в държава - член на ЕС са възможни подобни ограничения при упражняване на религиозните права. Изпитала негативни чувства от факта, че пред много хора, на публично място е обвинена в извършване на незаконна дейност, при убедеността си, че с мисионерската си работа не нарушава законите и Конституцията на РБ. Била притеснен и шокирана, преживяла стрес и възмущение от факта на съставения акт и поради обстановката, при която това било осъществено. Почувствала се унизена и злепоставена пред толкова много хора. Цялото й семейство било силно притеснено от случилото се. У нея се появили опасения за това, че ще може спокойно и необезпокоявано да упражнява занапред религиозната си дейност. След издаване на наказателното постановление К. започнала да изпитва силно притеснение и от високия размер на наложената глоба и неяснотата откъде ще намери средства да я плати. По време на процеса пред първата и касационната инстанция по оспорване на наказателното постановление К. продължила да изпитва страх и силно притеснение. В резултат бил нарушен сънят й. Наложило се да приема медикаменти за успокояване. След постановяване решението на районния съд, а впоследствие и на административния съд, ищцата възстановила душевното си състояние и се почувствала добре. Според свид. М., членовете на религиозната организация са били любезни с хората и са говорели с тях за Библията, но без да се натрапват и са искали да оставят добро впечатление. Свидетелката сочи, че основната дейност на РИ „Свидетели на Йехова“ в целия свят е да се говори с хората за Библията и да се споделят религиозни вярвания.

Свидетелката Г.Т., която като инспектор в ОП „Управление на общинските имоти“ е съставила АУАН, сочи, че  е била изпратена  на пазара на града от дежурния служител при община Кюстендил във връзка с получен сигнал за агресивна религиозна пропаганда; че на пазара тогава е  имало много хора, а ищцата и останалите мисионери раздавали печатни издания - брошури на религиозна тема с цитати от Библията. Свидетелката обяснила на ищцата и съмишлениците й, че с действията си нарушават правни норми

 

 

от  наредба на общината във връзка с религиозна агитация, за което следва да им бъде съставен АУАН. Поради отказ на лицата да предоставят документите си за самоличност, общинските инспектори извикали за съдействие полицейски служители. Св. Т. сочи, че отношението на ищцата и останалите проповядващи е било пренебрежително към служителите на община Кюстендил. Сочи, че са заявили правото си да проповядват религиозните си убеждения в България като страна от ЕС и че наредбата на община Кюстендил е несъвместима със закона. Св. Т. дава показания, че при съставянето на АУАН, ищцата не е показала притеснение.

Показанията на двете групи свидетели съдът намира за достоверни. Същите са взаимно допълващи се относно случая. Конкретните душевни преживявания на ищцата са описани от първата група свидетели, които са нейни близки и съмишленици и с които е контактувала постоянно. Описаното от общинската служителка поведение на К. и останалите проповядващи не опровергава установените от първата група свидетели душевни безпокойства и негативни емоции. Видът на страданията не предполага непременно външно проявление на преживяното. Възражението на представителя на ответника за обратното е неоснователно.

Като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, по допустимостта и основателността на предявените искове, Съдът счита следното:

За квалифициране на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и разглеждането им по реда на чл. 1, ал. 2 от с.з., респективно чл. 203 и сл. от АПК Съдът съобрази приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е редовно предявени и допустими.

На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК исковете са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ по препр. от чл. 1, ал. 2 /изм., ДВ, бр. 98 от 2012г./ от ЗОДОВ искът по чл. 1, ал. 1 се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Като се изхожда от критерия – място на увреждането, следва, че местната компетентност да се произнесе по предявените искове принадлежи Кюстендилския административен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, искът за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията може да се предяви след отмяната акта по съответния ред. Предвидената в цитираната разпоредба предпоставка за допустимост на иска в разглеждания случай е налице – наказателното постановление, от което се претендират за причинени сочените вреди, е отменено с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство по-долу подлежи на съобразяване и с оглед основателността на иска.

 

 

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от кмета на община Кюстендил. Следователно, на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо лице община Кюстендил притежава пасивната процесуална легитимация по исковете.   

            По основателността на предявените искове  , Съдът счита следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл. 203, ал. 2 от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, за основателността на иска  е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. незаконен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращия вредите, т.е. на ищеца, а при  отсъствие на една от тях искът е неоснователен. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Както се посочи, според   приетото в т. 1 от ТП № 2/19.05.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този смисъл, наказателното постановление  е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на наказателното постановление, последното е властнически акт, резултат от санкционираща административна дейност. С влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 76/12.06.2015г. е отменено, като с това е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление пред Кюстендилския районен съд и Административен съд Кюстендил. Вредите по размер са доказани от представените договори за правна помощ и съдействие, сключени между

 

 

ищцата и адв. В С. и инкорпорираните в тях разписки за плащане на уговореното възнаграждение изцяло. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата. Настоящият съдебен състав счита, че сторените от ищеца разноски в производствата по обжалване на отмененото наказателно постановление, съставляват пряка и непосредствена последица от този незаконосъобразен акт на администрацията на ответника. Уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения съставляват разноски в производствата по обжалване на наказателното постановление, които са причинени на ищцата вследствие същото. Основанието, на което са извършени тези разноски, е ирелевантно. Правнозначим е характерът им на деловодни разноски, необходимо присъщи на воденото съдебно производство, включително и с оглед конституционно гарантираното право на защита на страната. Причинно-следствената връзка с издаденото и отменено поради незаконосъобразността му наказателно постановление, е пряка. Изводът е за наличие на всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателност на предявения иск за имуществени вреди.

Неоснователно е възражението на представителя на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по НАХД 867/2015г. и КАНД 349/2016г. Заплатените възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на НП представляват разноски за ищцата, но в настоящето производство са загубили този характер и представляват имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване изцяло /чл. 4 от ЗОДОВ/. Намаляване размера на обезщетението спрямо претърпените вреди би могло да се обсъжда единствено при наличие на обстоятелства по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, които отсъстват по делото. Следва присъждане в полза на ищцата на обезщетение в размер на действително причинените и доказани имуществени вреди – 1 600 лева. Следва присъждане и на законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

 Искът за обезщетение за неимуществени вреди  е в размер на 1500 лева, като вредите се изразяват  в унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление, вкл. от съставяне на АУАН на публично място в присъствие на много хора до оспорването пред съда /районен и административен/ и в хода на съдебните производства. Описаните душевни страдания са доказани от събраните гласни доказателства и са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на ищцата, т.е. същите са в причинна връзка с незаконосъобразното НП. Размерът  на  претендираните  неимуществени вреди, съдът определя при условията на чл. 52 от ЗЗД съобразно принципа за справедливост, поради което уважава предявения иск частично. Периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Ищцата е била в състояние да упражнява своята дейност. Осигурила си е нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делата. Преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана

 

 

медицинска помощ от психолог и/или психиатър. Няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Имайки предвид горните съображения, съдът намира, че справедливо обезщетение се явява сумата от 300 лева, за която искът следва да бъде уважен. За разликата до предявения размер – 1500 лева искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен. Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска – 24.06.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищцата на сторените деловодни разноски в размер на 370 лева. Разноските включват 10 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение /за първия иск изцяло в размер на 300 лева, за втория – по компенсация в размер на 60 лева/.

            ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СЪДЪТ  Р   Е   Ш   И:

ОСЪЖДА  община  Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Вълбъжд“ № 1, представлявана от кмета на община П Г П,  да заплати на Ц.А.К. *** обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600 лева, вследствие отменено незаконосъобразно наказателно постановление 76/12.06.2015г., издадено от на кмета на община Кюстендил., изразяващи се в сторени съдебни разноски за заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 867/2015г. по описа на Кюстендилския районен съд и КАНД № 349/2015г. по описа на  Административен съд Кюстендил, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА община  Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Вълбъжд“ № 1, представлявана от кмета на община П Г Па да заплати на Ц.А.К. *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в претърпени унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, вследствие отменено незаконосъобразно наказателно постановление 76/12.06.2015г., издадено от на кмета на община Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 1500 лева.  

ОСЪЖДА община  Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Вълбъжд“ № 1, представлявана от кмета на община Петър Георгиев Паунов, да заплати  на Ц.А.К. *** сторените в производството деловодни разноски в размер на 370 лева, от които  държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение по компенсация в размер на 360 лева.     

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

СЪДИЯ: