Р Е Ш Е Н И Е

   95                                                                                                                                      02.06.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на дванадесети май                                                                       две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело № 248 по описа за 2016г. на съда

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

Р.Д.В., ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-37/13.07.2016г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон е във връзка с твърдението, че осигурителния стаж през периода 19.04.1963г.-11.06.1968г. от 1 категория следва да се зачете при условията на чл.104, ал.3 от КСО /вж. л.51 и л.81/. Моли се за отмяна на решението и ново преизчисляване на пенсията.

            В с.з. жалбоподателят и неговия представител поддържат жалбата. Претендират се деловодни разноски.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, бул.”България” №46 намира жалбата за неоснователна поради липса на писмени доказателства по чл.40 от НПОС.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заявление вх.№2122-09-1011/01.04.2016г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателят е поискал преизчисляване на пенсията му, представяйки множество удостоверения от осигурителите. Документите, касаещи спорния период са следните:

1/съгласно удостоверение №414 от ДМ „Бобов дол“ – Централно управление през периода 19.04.1963г.-10.06.1968г. В. е заемал длъжността „подземен диспечер“ към рудник с прослужени 5г., 1м и 19 д. /вж. л.61-62/.

2/съгласно удостоверение №3089/04.03.2004г. от Мини „Бобов дол“ЕАД през периодите 19.04.1963г.-30.09.1966г. и 01.01.1968г.-11.06.1968г. жалбоподателят е работил на длъжността „подземен диспечер“, а през периода 01.10.1966г.-31.12.1967г. е заемал длъжността „подземен зав.смяна транспорт“. В документа е отбелязано, че трудовият стаж за длъжността „подземен диспечер“ е от 1 категория труд по т.1 от ПКТП /отм./., а за другата длъжност - от 1 категория по чл.4д от ПМС 7/1990г. /вж. л.74/.

3/съгласно удостоверение изх.№5506-09-4399-2/23.12.2015г., обр. УП-13 от ТП на НОИ – Кюстендил през периода м.10.1966г.-31.12.1966г. В. е заемал длъжността „диспечер ИТР“ в рудник „Мламолово“, която длъжност е заемал и през периода 01.01.1968г.-м.06.1968г., а през периода 01.01.1967г.-31.12.1967г. е работил като „завеждащ смяна ИТР“ /вж. л.55/

4/по трудова книжка през периода 19.04.1963г.-01.10.1966г. В. е работил на длъжността „диспечер“ в ДМП „Бобов дол“, рудник „Мламолово“, а през периода 01.10.1966г.-11.06.1968г. е бил „завеждащ смяна по транспорта“ при осигурителя /вж. л.32/.

5/съгласно описа на осигурителния стаж, изготвен от ТП на НОИ – Кюстендил, осигурителния стаж през целия период 29.04.1963г.-10.06.1968г. е определен като положен при условията на 1 категория труд, с отказано право на превръщане по чл.104, ал.3 от КСО, с общо превръщане към 3 категория от 08г., 06м и 05д. /вж. л.59-60/.

6/съгласно Актуална справка за пенсионер към 01.12.2015г. на В. е отпусната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 21.10.1986г. /вж. л.24/.

С разпореждане №**********/18.05.2016г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кюстендил е отказано изменение на пенсията на В. по чл.99, ал.1, т.1 от КСО поради липса на представени нови доказателства за прекатегоризиране на трудовия стаж /вж. л.21-22/.

С молба вх.№2122-09-1011-2/16.06.2016. до директора на ТП на НОИ - Кюстендил В. е оспорил разпореждането /вж. л.18/.

С оспореното решение №2153-09-37/13.07.2016г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. срещу разпореждането от 18.05.2016г. поради правилно зачитане на осигурителния стаж. Решението е връчено на адресата на 14.07.2016г. /вж. л.11 и л.12/. Жалбата срещу него /във вид на молба/ е подадена в съда на 22.07.2016г. /вж. л.2/.

От основното и допълнително заключения на вещо лице М.К.В. се установява, че:

-през спорния период В. е полагал труд в Държавно минно предприятие /ДМП/ „Бобов дол“, рудник „Мламолово“. Рудникът е подземен рудник, част от Минно-обогатителния комплекс „Бобов дол“, изграден от  Минстрой-подземни рудници заедно с рудниците „Бабино“, „Иван Русев“ и „Бобов дол 3“. По официално публикувани данни относно строителството на подземни рудници в страната и чужбина от Минстрой, в района на МОК „Бобов дол“ са изградени извозните и вентилационни шахти на тези рудници, както и хоризонталните галерии и уклони. Няма публикувани данни за изграждане на надземни съоръжения на рудник „Мламолово“. Изградените извозни и вентилационни шахти, хоризонталните галерии и уклони съставляват трасетата на вътрешнорудничния /технологичния/ транспорт. В зависимост от структурата на въглищния пласт и притежаваните съоръжения, вътрешнорудничния транспорт може да се състои от вагонетки и/или транспортни ленти.

-при ликвидацията на рудника няма данни да са предадени на архив и да се съхраняват документи, касаещи вътрешния трудов ред, длъжностни характеристики и други документи, свързани с организацията, вида и характера  на полагания труд. Единствено са предадени ведомостите за изплатени заплати на наетия персонал. Ведомостите за периода 1963-1965г. са унищожени поради изтекъл срок за тяхното съхранение /50г./, а ведомостите за периода 1966-1968г. са предадени и се съхраняват в архива на НОИ в с.Невестино, община Кюстендил. Няма съхранени данни за оценката на условията на труд в рудник „Мламолово“, но във ведомостите за 1966-1968г. на работещите в рудника, вкл. и на началник на рудника има допълнителни възнаграждения за подземни и за „гризу“ /рудничен газ – възпламеними газове, които се намират във въглищните мини/.

-за 1966г. по партидата на В. във ведомостите е отбелязана длъжността „диспечер“ с начислявани допълнителни плащания за „подземни“ и за „гризу“; за 1967г. е отбелязана длъжността „началник смяна по транспорта“, като са начислявани болнични, а за 1968г. е отбелязана длъжността „диспечер“, като през м.01-03 са начислени болнични за общо заболяване, а за м.04-06 – платен отпуск.

-съгласно данните в трудовата книжка, посочените по-горе удостоверения и изплащателните ведомости вещото лице сочи, че трудът на В. през целия спорен период е „подземен“ от първа категория.

-писмени данни за устройството на дейността на рудника, в частта персонал, не са запазени. Данни могат да се извлекат само от съхранените ведомости за изплатени възнаграждения, където длъжностите са подредени по йерархичен ред – започва се от началника на рудника, следва главния инженер, главния механик, зам.главния инженер, зам.главният механик, нормировчик, геолог, маркшайдер, минен майстор, плановик и т.н. На позиция 17 или 18 се нареждат длъжностите завеждащ смяна и диспечер. От сравнителното проучване на вещото лице на длъжностните характеристики на подземни диспечери и зав.смяна по транспорта в други рудници, както и в разговори с настоящи служители на рудник „Бобов дол“, вещото лице установява, че двете длъжности имат сходни функционални характеристики – касае се за служител, който следва да организира и контролира цялостния процес по транспортирането на добитите от въглищния пласт въглища с вътрешнорудничния транспорт до повърхността. Заемащият длъжността е отговарял за безопасността на труда, спазване на нормите на труд, водене и записване на изпълнението на нормата на всеки миньор, реагиране в случай на авария, повреда и др. Заемащият длъжността е следвало да бъде запознат с вентилационните изработки и галерии, с вторите изходи, с противопожарни кранове и др. Задължение е било за всяка смяна /при неколкосменен режим на добив/ завеждащият смяна на слиза пръв и да си тръгва последен от рудника. Подписаните от него документи за изпълнение на нормата от всеки миньор са се предавали за изчисляване на съответното възнаграждение. Длъжността не е с ръководни функции, съгласно Националния класификатор на професиите и дейностите. Вещото лице не е намерило данни за изискване длъжностите да се заемат от лица с инженернотехническо образование /вж. л.152-гръб/. Транспортът в рудника е бил подземен и трудът на В. е полаган изцяло под земята.

-при съпоставяване на официално публикувани на сайта на НОИ таблици за превръщане на 1 категория труд към 3 такава, вещото лице установява, че стажът на В. е зачетен от органа по чл.104, ал.2 от КСО, а не по чл.104, ал.3 от КСО.

Заключенията на вещото лице и обясненията му в съдебните заседания съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са съответни на писмените доказателства по делото и действащата нормативна уредба.

От разпита на св.В., З. и Т. /вж. л.113 и л.153/ съдът установява, че лицата са били колеги на В. през процесния период. Според св.В. работното място на В. е било в рудника, като целият извоз на материали е бил подземен. Всички свидетели сочат, че през цялото работно време В. е работил под земята, отчитайки вагоните. Св.З. и Т. обясняват, че В. е работил в участък „рудничен транспорт“ към рудника и е отговарял за извозването на въглищата от участъците до товарищата, където излизали въглищата, като попълвал наднични листа. Имало е началник на участъка, различен от В..

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. не се опровергават от съдържанието на писмените доказателствени средства и заключението на вещото лице. В същото време няма данни за заинтересованост на свидетелите или тяхна предубеденост.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО и в изискуемата се форма.

Решението обаче е издадено в нарушение на процесуалните правила за разкриване на обективната истина чрез установяване на действителните факти от значение за случая по чл.7, ал.1 от АПК и за служебното начало при събиране на доказателствата по чл.9, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО.

Решението е издадено и в нарушение на материалния закон.

            По см. на чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж е установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки или с документ по утвърден образец. Посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /вж.чл.40, ал.3/. Липсата на документите се замества с удостоверения от осигурителите за стаж или доход въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за стажа и дохода /вж. чл.40, ал.5/. По см. на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Посочената материална доказателствена сила на трудовата книжка е налице когато книжката е оформена по реда на чл.6, ал.1 от НТКТС с изключението по чл.12, ал.2 от НТКТС относно стажът, придобит до 01.07.1960г., каквато хипотеза липсва по делото. Съгласно чл.179, ал.2 от ГПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналните. Трудовата книжка на жалбоподателя за спорния период е оформена по надлежния ред, съобразно действащите към датата на вписванията в нея нормативни правила, в който смисъл и на основание чл.178, ал.1 от ГПК е достоверно писмено доказателство за вписаните в нея фактически обстоятелства. От съдържанието на трудовата книжка е видно, че през периода 19.04.1963г.-11.06.1968г. жалбоподателят е работил на длъжностите „диспечер“ и „завеждащ смяна по транспорта“ в рудник „Мламолово“ към ДМП „Бобов дол“ – гр.Бобов дол. От заключенията на вещото лице се установи че двете длъжности са посочени в запазените изплащателните ведомости за периода 1966-1968г. Във ведомостите срещу длъжностите са начислени съответните възнаграждения и суми за подземен труд и вреден газ. В удостоверения №3089/04.03.2004г. и №414 от осигурителите през целия спорен период трудът на В. на посочените длъжности е отбелязан като подземен. Според изследването на вещото лице, рудник „Мламолово“ е подземен рудник без данни за изградени надземни негови съоръжения. От друга страна, в изплащателните ведомости от 1966-1968г. позицията на В. е след длъжностите с ръководни функции. От запазените длъжностни характеристики за длъжностите в други рудници, НКПД и разговори с настоящи служители „завеждащ смяна по транспорта“ вещото лице установява, че длъжността не е с ръководни функции, каквато не е и длъжността „диспечер“, имайки предвид, че двете са със сходни функционални характеристики. От показанията на св.В., З. и Т. е видно, че работата на В. на двете длъжности е била еднотипна, осъществявана изключително под земята, като е включвала контрол по отношение извозването на въглища с вагони до товарището и водене на документацията чрез попълване на наднични листа. Показанията на свидетелите са събрани относно характера и условията на полагания труд с оглед забраната по чл.104, ал.10 от КСО. Следователно, от съвкупният анализ на установените данни в запазените писмени доказателства, преките и косвени данни, изведени в заключението на вещото лице и свидетелските показания се установява, че трудът на В. през спорния период е от първа категория, полаган под земята в подземен рудник на длъжности, които не са ръководни.

Разумът на разпоредбите в социалното осигуряване и по-точно тези, отнасящи се до документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж и категория труд. Липсата на документация или на пълната такава при осигурителя не може да бъде пречка както за реализиране правото на пенсия, така и за установяване на действителните юридически факти относно превръщането на стажа от 1 в 3 категория. Още повече, че тази липса не е по вина на осигуреното лице. Събраните данни по делото сочат за допуснати от органа нарушения на чл.85, ал.2 и ал.3 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО. Налице са условията на чл.99, ал.2, т.“д“ от КСО за изменение на влязлото в сила разпореждане на органа за отпускане на пенсията на В. в частта за превръщането на осигурителния стаж през спорния период. Стажът на В. през периода 19.04.1963г.-11.06.1968г. следва да се преизчисли по реда на чл.104, ал.3 от КСО към 3 категория в съотношение 1 към 3.

Горното налага извод за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С оглед естеството на въпроса, по реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на административния орган за прилагане на правилото по чл.104, ал.3 от КСО през процесния период за осигурителния стаж на В.. Органът следва да извърши ново превръщане на осигурителния стаж на В. и ново изчисляване на размера на пенсията за ОСВ на лицето.

            На основание чл.120, ал.2 от КСО жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 318лв., от които 150лв. за адвокатско възнаграждение и 168лв. за вещо лице.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 и чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №2153-09-37/13.07.2016г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р.Д.В. против разпореждане №**********/18.05.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.99, ал.1, т.1 от КСО.

            ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

            ОСЪЖДА ТП на НОИ - КЮСТЕНДИЛ да заплати на Р.Д.В. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 318лв. /триста и осемнадесет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: