Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  60                                                                  26.04.2017г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на трети април                                                                               две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело №253 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.204, ал.1 от АПК.

            Адв.А.И. *** като пълномощник на С. ЛЬБОМИРОВА К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** е предявил срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ГРАД КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение в размер на 45 000лв. за неимуществени вреди /стрес, уплаха, влошаване на здравословното състояние във вид на депресия, психическо разстройство и преминаване на ТЕЛК, както и дезинтересираност от обществото/ през периода 27.06.2011г. - 29.07.2016г. в резултат на незаконосъобразни административни актове – заповеди №30-16/27.06.2011г., №РД-09-65/13.11.2012г. и №4Р-01-05/24.02.2014г. на Областния управител на Област с административен център Кюстендил. Претендира се заплащане на законна лихва върху размера на обезщетението от подаване на исковата молба /29.07.2016г./ до окончателното му изплащане и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В с.з. пълномощникът на ищцата поддържа иска по основание и размер.

            В отговор и с.з. представителят на ответника оспорва иска като недоказан и неоснователен.

            Прокурорът като контролираща страна по см. на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на представителите на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

С решение №182/21.11.2011г. на КАС по адм.д.№220/2011г. съдът е отменил заповед №30-16/27.06.2011г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата в качеството на държавен служител – „младши инспектор“ в Дирекция „АКРРДС“ в Областната администрация. С решение №13907/06.11.2012г. на ВАС по адм.д.№16365/2011г. решението на КАС е оставено в сила /вж. л.114-117/.

С решение №44/12.03.2013г. на КАС по адм.д.№332/2012г. съдът е отменил заповед №РД-09-65/13.11.2012г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която на основание чл.103, ал.1, т.4 във вр. с чл.108 от ЗДСл отново е прекратено служебното правоотношение на ищцата на посочената длъжност. С решение №2025/12.02.2014г. на ВАС по адм.д.№5059/2013г. решението на КАС е оставено в сила /вж. л.125-128/.

С решение №80/27.05.2015г. на КАС по адм.д.№74/2015г. съдът е отменил заповед №ЧР-01-05/24.02.2014г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която на основание чл.103, ал.1, т.4 във вр. с чл.108 от ЗДСл за трети път е прекратено служебното правоотношение на ищцата на посочената длъжност. Решението е влязло в сила като неоспорено на 11.06.2015г. /вж. л.118-124/. След отмяната на последната заповед за прекратяване на служебното правоотношение ищцата не се е явила за заемане на длъжността. На 28.07.2015г. е получила трудовата си книжка /вж. л.21/.

По делото е приета комплексна съдебна психиатрична и неврологична експертиза, изготвена от вещи лица д-р Д.П. /психиатър/ и д-р А.А. /невролог/. След освидетелстване на ищцата и запознаване с писмените документи по делото във вид на експертизи от различни МБАЛ, решения на ТЕЛК, болнични листа и медицинското досие на К. ***, л.83-89 и л.129-166/ вещите лица са установили, че:

1/ищцата е известна на психиатричните служби от 2004г. с диагноза „Биполярно афективно разстройство“ /БАР/ с маниен дебют, като тогава пристъпът е овлядан стационарно. От този момент е редовно катамнезно проследявана и е на поддържаща терапия с тимостабилизатори. БАР е хронично психично заболяване, като в конкретния случай протича на пристъпи с депресивни и химанийни епизоди. Според вещото лице при първото уволнение от 27.06.2011г. липсва връзка между депресивното състояние с умерена тежест, т.к. ищцата е хоспитализирана през периода м.02-05.2011г., т.е. преди датата на уволнението. Към датата 29.06.2011г. е приложена етапна Епикриза от лекуващ психиатър, в която е регистрирана нестабилна ремисия на заболяването. Второто уволнение от 13.11.2012г. също не отговаря на обостряне на психичното състояние, съгласно представено ЕР на ТЕЛК от 26.03.2012г. – БАР е било в хиподепресивен синдром. При третото уволнение на 24.02.2014г. не би могло да се обсъжда промяна на състоянието по посока влошаване, т.к. К. е подписала декларация, че не желае да бъде освидетелствана по психичното заболяване. Вещото лице прави извод, че през периода 2011г. - 2016г. не е налице причинно-следствена връзка между психичното заболяване и трикратните уволнения. Независимо от това обаче, според експерта уволненията представляват сами по себе си стресови събития – загубена е работа и е нормално психологично обяснимо да се появят симптоми на безпокойство, тревожност и невротични симптоми, които са изводими от реалната житейска ситуация. Симптомите на тревожност и неспокойствие в този случай са други, несвързани с психичното заболяване /вж. обяснението на д-р П. в с.з. на 27.02.2017г. – л.169-гръб/.

2/ищцата е с втора диагноза „Множествена склероза“, дефинитивно поставена през 2004г. от Клиника по Неврология към МБАЛ „Свети Наум“ – гр.София. От тогава насам е лекувана многократно амбулаторно и стационарно по повод пристъпи на заболяването. Клиничният ход на същото е ремитентно рецидивиращ с непълно възстановяване между пристъпите, а в последните години и прогресиращ. В решение на ТЕЛК №465/26.03.2012г. е отбелязана диагнозата „Множествена склероза – церебро-спинална форма – пристъпно-ремитентен ход на протичане – лека степен“. Второто решение на ТЕЛК №458/05.03.2014г. е с диагноза „Множествена склероза, квадрипирамиден синдром, латентна долна централна парапареза. Дискоординационен и тазово-резервоарен синдром“. От двете етапни Епикризи е видно, че има влошаване на заболяването. В момента ищцата е значително имобилизирана със спастична квадрипареза по-подчертана за долните крайници, като е невъзможно самостоятелно придвижване в рамките на жилището. Изводът на невролога е, че заболяването протича с чести пристъпи, като през периода 27.06.2011г. - 29.07.2016г. от ремитентно-редицивиращ ход преминава към хронично прогресиращ, т.е. има влошаване на състоянието. Вещото лице сочи, че според някои автори психичният стрес не оказва влияние върху пристъпите на заболяването, а според други такова е налице, но при условие, че влошаването настъпи от 4 до 8 седмици след стресовото събитие. Ищцата е уволнена трикратно, като и в трите случая няма документирано влошаване на състоянието в посочените времеви рамки след стресовите събития. Следващите пристъпи са значително по-късни след този период от време. Изводът на експерта е, че няма причинно-следствена връзка между преживения стрес и влошаването на здравословното състояние на К. по отношение неврологичното й заболяване.

Съдът намира заключението на вещите лица за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото. Страните не оспорват изводите на вещите лица.

От разпита на св.Г. се установява, че ищцата /нейна майка/ е страдала много от уволненията. По време на първото уволнение двете са живеели в едно домакинство. Семейството е имало ипотека за апартамента. Ищцата се е притеснявала много дали няма да загуби апартамента, говорила непрекъснато за това и била много изнервена. Започнала да получава кризи след уволнението от притеснение, изразяващи се във влошена двигателна активност.

От разпита на св.М. се установява, че и трите уволнения са повлияли на ищцата в емоционален план. Била е много напрегната, чувствала се е несигурна и подтисната във финансов план, т.к. по това време изплащала апартамента. През две от уволненията ищцата имала светъл период, за което свидетеля съди по по-лесния начин на придвижване на ищцата.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни. Въпреки близката родствена връзка с ищцата, свидетелите сочат данни, които съответстват на писмените доказателства по делото относно датите на уволненията на ищцата и диагностициране на заболяванията й от органите на медицинската експертиза.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим като предявен от легимиран от закона правен субект. По см. на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата е провела съдебни производства по отмяна на административните актове, от чиито действия се претендират вредите, поради което е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска, съгласно наведените от ищцата твърдения в исковата молба относно наличието на претендираните права. Областна администрация на Област Кюстендил с административен център град Кюстендил е юридическо лице по см. на чл.57, ал.2 от Закона за администрацията във вр. с правилото на чл.205 от АПК. На основание чл.7 от ЗОДОВ съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва 3 кумулативни елемента: 1/незаконосъобразни административни актове, 2/настъпили вреди за ищцата и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и незаконосъобразните актове. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице. По делото не са заявени и доказани основания за освобождаване от отговорност в хипотезите по чл.5 от ЗОДОВ. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ.

Налице е първият елемент от фактическият състав на имуществената отговорност. С влезлите в сила решения по адм.д.№220/2011г., №332/2012г. и №74/2015г. на КАС са отменени като незаконосъобразни три индивидуални административни акта, представляващи заповеди на Областния управител на Област Кюстендил за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата.

Доказани са и останалите два елемента от фактическият състав на отговорността. Налице са част от заявените в исковата молба неимуществени вреди и тяхната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове.

От комплексната медицинска експертиза се установи, че психичното и неврологично заболявания на ищцата не са в пряка причинно-следствена връзка с издадените незаконосъобразни заповеди. Началото на заболяванията предхожда първото прекратяване на служебното правоотношение с ищцата, а обострянето и хроничният им ход не са свързани с датите на последващите уволнения и медицинските критерии за повлияване на заболяванията от стресовия характер на уволненията.

Безспорно е обаче, съгласно изложеното от д-р П., че уволненията представляват сами по себе си стресови събития. Като техен резултат ищцата на три пъти е загубила работата си и е нормално, психологично обяснимо да се появят безпокойство, тревожност и невротични симптоми. Тези симптоми са безспорно установени и доказани от показанията на св.Г. и М.. Това са хората, които във времето от 2011г. и понастоящем са в близки отношения с ищцата и имат непосредствени възприятия за нейните душевни изживявания. Липсата на връзка на тези емоционални вреди с влошаване на здравословното й състояние по отношение диагностицираните психично и неврологично заболявания не изключват отговорността на ответника, т.к. правнорелевантна е връзката на вредите с незаконосъобразните административни актове. Тази връзка е безспорно доказана по делото. Претендираните неимуществени вреди са основателни по отношение преживените стрес и уплаха през периода 27.06.2011г. - 28.07.2015г. Началната дата от периода съвпада с датата на издаване на първата заповед за уволнение, а крайната дата е датата, на която ищцата е получила трудовата си книжка след приключване на съдебното дело по третото уволнение. Липсата на заявено от ищцата желание да упражнява трудова дейност след приключване на адм.д.№74/2015г. на КАС е равнозначна на отсъствие след тази дата на негативни душевни преживявания, свързани с това уволнение. Изхождайки от посочените характеристики на душевните и емоционални преживявания на ищцата, сравнително високият интензитет на засягане, дългата им времева продължителност от 4 години, както и наличието на целенасочено, упорито и последователно във времето поведение на администрацията по издаване на един след друг три незаконосъобразни акта с една и съща насоченост /лишаване на ищцата от упражняване на труд на заеманата длъжност/ по критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД налагат присъждане на справедливо обезщетение в размер на сумата от 2 400лв. За всяко от едно от уволненията дължимата сума за преживените душевни страдания е в размер на 800лв. До претендираната сума от 45 000лв. искът е завишен по размер, поради което за разликата ще се отхвърли като неоснователен.

Поради изхода от спора, основателно е акцесорното искане за присъждане на лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.д.№3/2004г., ОСГК началният момент на забавата и съответно за дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което е отменен унищожаемия административен акт. Съдът обаче ще присъди лихвата от датата на исковата молба, т.е. от 29.07.2016г. до окончателното заплащане на присъдената сума в съответствие с претенцията на ищцата. По отношение на лихвата действа диспозитивното начало за съда.

На основание специалното правило на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищцата на пълния размер на заплатените ДТ от 10лв. и депозити за вещи лица от 160лв. или общо 170лв. Отделно от това, ответникът дължи заплащане на адвокат И. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100.27лв. по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ГРАД КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.Л.К. общата сума от 2 570лв. /две хиляди петстотин и седемдесет лева/, включваща:

1/ 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди през периода 27.06.2011г. – 28.07.2015г. в резултат на незаконосъобразни заповеди №30-16/27.06.2011г., №РД-09-65/13.11.2012г. и №4Р-01-05-/24.02.2014г., издадени от Областния управител на Област Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 45 000лв. и за периода 29.07.2015г. – 29.07.2016г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и

2/ 170лв. /сто и седемдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ГРАД КЮСТЕНДИЛ да заплати на АДВОКАТ А.И. *** сумата 100.27лв. /сто лева и двадесет и седем лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: