Р Е Ш Е Н И Е  № 53

                                    гр. Кюстендил, 19.04.2017г.

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                    СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                                                         

с участието на секретаря С.К., след като разгледа административно дело № 260/2016 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Й.С.Т. ***, представляван по пълномощие от адв. Й Б., оспорва решение № 2153-09-36/07.07.2016г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/  Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против разпореждане № ********** от 19.04.2014г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кюстендил, а с последното е разпореден отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Развиват се съображения. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

Директорът на ТП на НОИ Кюстендил, като ответник по оспорването, представляван от юрисконсулт А., оспорва предявената жалба. Счита се, че оспореното решение и разпореждането, жалбата срещу което е отхвърлена, са законосъобразни. Развиват се съображения.

Кюстендилският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счете следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 2113-09-187/26.02.2016г. Й.С.Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил със заявлението, както следва: удостоверение - образец УП-15, издадено от “Архивохранилище” към ТП на НОИ Кюстендил, удостоверение – образец УП-2 изх. № 33/23.05.2013г., удостоверение – образец УП-2 изх. № 2866/13.08.2015г., издадено от “Въгледобив Бобов дол” ЕООД, удостоверение - образец УП-3, издадено от община Дупница, удостоверение – образец УП-13, издадено от „Архивохранилище“ към ТП на НОИ Кюстендил № ОАС-04-3094818.04.2011г.

В заявлението е налице изрично сочене на факта, че трудовата книжка на жалбоподателя е изгубена.

По преписката е изготвен и приложен Опис на трудовия и  осигурителен стаж на лицето, с инкорпорирана в него предварителна оценка за придобити права /л. 63, 64 от делото/. Същият съдържа експертни констатации на служителите при ответника относно установените периоди на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя, преценка за категорията на същия и на какво правно и фактическо основание се базира тази преценка. Поради съдържанието му, разглежданият опис съставлява част от пенсионната преписка, в която се съдържат мотивите на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за приетите от него правни и фактически положения в оспореното разпореждане № **********/19.04.2016г. Крайните фактически и правни констатации възприети в разпореждането съвпадат по своето съдържание с тези по описа за осигурителния стаж на лицето.

С оспореното разпореждане № **********/19.04.2016г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при  ТП на НОИ Кюстендил, на Й.С.Т. е отказано отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от Кодекса за социално /КСО/ осигуряване е 33 години, 1 месец и 28 дни. Прието е, че на основание чл. 68б, ал. 2 от  КСО Й.С.Т. няма право на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма необходимият сбор точки – 100, а има 90, получени от сбора на продължителността на осигурителния му стаж и възрастта към датата на заявлението за пенсия. Посочено е, че възрастта на лицето към този момент е 56 години, 10 месеца и 5 дни.

При възприемане описа на осигурителния стаж на л. 63 и 64 от делото за мотиви на оспореното разпореждане, изводите са, че пенсионният орган е признал за трудов и осигурителен стаж на лицето следните периоди от време: 20.09.1977г. – 25.12.1979г. /трета категория/; 01.04.1980г. – 01.05.1984г. при община Дупница /втора категория/; 01.01.1990г. – 01.05.1993г., 01.07.1993г. – 01.07.1994г., 01.09.1994г. – 01.08.1995г., 01.09.1995г. – 01.10.1995г., 01.11.1995г. – 01.05.1996г., 01.04.1997г. – 01.05.1997г., всички в „Бобов дол транспорт” като  шофьор на „Белаз” и „Татра”  - първа категория; 01.06.1998г. – 05.08.1998г. – трета категория. Останалите периоди до края на трудовия и осигурителен стаж на лицето не са спорни, поради което е безпредметно цитирането и разглеждането им в настоящите мотиви. Признаване на трудовия и осигурителен стаж на лицето съгласно разглеждания опис е осъществено от пенсионния орган въз основа на представените и приобщени към пенсионната преписка удостоверения образец УП – 3 и образец УП-13.

Сравнителният анализ между съдържанието на оспореното разпореждане и описа на осигурителния стаж на жалбоподателя, респективно извеждане от него на непосочените периоди от време до 31.12.1998г., сочи, че не са признати за трудов и осигурителен стаж на Т. следните периоди: 01.05.1984г.-01.01.1990г.; 01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 18.05.2016г. чрез писмо с обратна разписка /вж. известие за доставяне на л. 60 от делото/.

Срещу последното на 17.06.2016г. е постъпила жалба от лицето. Изложените в нея оплаквания за незаконосъобразност на оспореното разпореждане се свеждат до твърдението, че органът в противоречие с доказателствата по пенсионната преписка и закона е приел, че Т. няма 10 години трудов и осигурителен стаж от първа категория, а само 5 години и 11 месеца такъв, съответно, че няма 100 точки сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта. Сочи се, че за периодите от 01.05.1984г. до 01.01.1990г. и от последната дата – 01.01.1990г. до 31.12.1998г. жалбоподателят е работил на длъжността „шофьор“ на „Белаз“, „Татра“ и „Краз“ в ДАП, преобразувано впоследствие в „Бобов дол транспорт“ ЕАД, с място на работа – открит рудник при „Мини Христо Ботев“, гр. Бобов дол.

Директорът на ТП на НОИ Кюстендил се е произнесъл с решение № 2153-09-36/07.07.2016г., с което е приел жалбата срещу разпореждането на пенсионния орган за неоснователна и я е отхвърлил. Разглеждайки същата, директорът на ТП на НОИ Кюстендил е приел, че тя се основава на оспорването на признатата от пенсионния орган категория труд за периода от 01.01.1981г. до 01.05.1984г. Приел, че трудът и осигурителният стаж на Т. за този период правилно са счетени от длъжностното лице по пенсионно осигуряване за такива от втора категория на основание т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП – отм./. Този извод е основан на обстоятелството, че положеният от Т. труд за цитирания период е в ДАП Станке Димитров съгласно представеното удостоверение – образец УП-3 № 121/23.04.2004г. от община Дупница. Посочено е, че за времето от 01.01.1981г. до 01.05.1984г. не са налице предпоставките по т. 66а от ПКТП /отм./, тъй като не са налице доказателства, че жалбоподателят е бил работник от „технологичен автомобилен транспорт“ при открит рудник „Христо Ботев“. Аналогични мотиви ответникът е изложил и по отношение трудовия стаж на лицето за периода 01.06.1998г.-05.08.1998г., като е счетено, че през същия трудът му е от втора категория по чл. 53б от ПКТП /отм/. В друга част на оспореното решение е взето предвид и обстоятелството, че осигурителният стаж на Т. за периода от 01.01.1990г. до 01.05.1993г. за труда, положен на длъжността „шофьор на „Белаз“, е правилно зачетен като такъв от първа категория на основание т. 66а от ПКТП /отм./.  Така мотивиран, директорът на ТП на НОИ Кюстендил е отхвърлил жалбата срещу оспореното пред него разпореждане.

Решението е съобщено на жалбоподателя чрез писмо с обратна разписка, получено на 21.07.2016г. /л. 50, л. 53 от делото/. Жалбата, инициирала съдебното оспорване е подадена на 26.07.2016г.

За процесните спорни периоди от време, очертани като такива, както с жалбата срещу разпореждане № **********/19.04.2016г., така и с жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил - от 01.05.1984г. до 01.01.1990г., респективно от 01.05.1993г. до 31.12.1998г., жалбоподателят се позовава на писмените доказателствени средства по пенсионната преписка, включително и на представени от него фишове за работни заплати. Чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. изразява становище, че същите са надлежни доказателства относно релевантните факти – изпълнявана от лицето длъжност – шофьор, на какво превозно средство, мястото на работа, трудово възнаграждение и други.

По делото са изготвени и приети заключения по основа и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи от вещото лице Н.С.. Поставените на вещото лице задачи касаят периодите от време, очертани като спорни в подадените от Т. жалби, съответно до директора на ТП на НОИ Кюстендил и до съда, а именно: 01.05.1984г. – 01.01.1990г. и 01.05.1993г. – 31.12.1998г. При проверка в архива на ТП на НОИ Кюстендил в „Архивохранилище“ – с. Невестино вещото лице е установило, че личното трудово досие на жалбоподателя не е налице, както и че относно периода 01.05.1984г. – 01.01.1990г. не са съхранени платежни ведомости, месечни сметки, нарядни листове и друга документация, въз основа на които да се установи трудовия и осигурителен стаж на лицето. Вещото лице е посочило, че не са запазени и не съществуват данни не само за жалбоподателя, но и за всички работници в предприятието ДАП „Бобов дол“ за този период /разпит на вещото лице в о.с.з. на 21.12.2016г. и в о.с.з. на 15.02.2017г./  В описа на трудовия и осигурителния стаж на л. 63 и 64 от делото периодът 01.05.1984г. – 01.01.1990г. въобще не е посочен като част от трудовия и осигурителен стаж на Т.. Това положение очевидно е възприето и от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при произнасяне с оспореното разпореждане. Т.е., цитираният период /01.05.1984г. – 01.01.1990г./  е изцяло изключен от общата сума на трудовия и осигурителен стаж на лицето. Въз основа на представените по делото фишове за работни заплати, вещото лице е установило, че същите съдържат реквизитите на ведомостите за работни заплати, а именно: работодател, месец на положения труд, тарифна заплата, наднормено възнаграждение, допълнително възнаграждение за работа на смени, лоши битови условия, икономия на гориво, удържан данък върху дохода и т.н. /заключение по основна експертиза, л. 94 от делото; разпит на вещото лице в о.с.з. на 15.02.2017г./. Установено е от вещото лице, че за периода 01.05.1984г. – 01.01.1990г. са съхранени фишове за работни заплати единствено за м. 10. 1985г.; за м. 04, 06, 07, 08, 10, 11, 1986г; за м. 01 и 07 1987г.; за м. 04, 06. 1988г.; за м. 03, 08 и 09.1989г. Въз основа на тях съдебният експерт е дал заключение, че жалбоподателят е работил като „шофьор“ в ДАП „Бобов дол“. Посочил е, че във фишовете за работни заплати липсват данни за превозното средство, на което Т. е работил като шофьор, за мястото на работа и характера й като трудности и вредности.

За другия спорен по делото период - от 01.05.1993г. до 31.12.1998г., при извършената в „Архивохранилището“ с. Невестино проверка вещото лице е открило налична документация, касаеща трудовите правоотношения на работниците с ДАП „Бобов дол“ и „Бобов дол транспорт“ АД. Установено е, че са  съхранени месечни сметки и нарядни листове за периода, съдържащи информация за полагания от Й.Т. труд като шофьор, вида на управляваното превозно средство, начисленията за трудово възнаграждение, за обектите и характера на полагания труд, номерата на попълваните пътни листове, вида на превозваните товари, инвентарния номер на автомобила и номера на багера, с който лицето е работило, мястото, от което е товарена и превозвана земна маса - т. нар. „табан“, представляващ открития рудник „Христо Ботев“ при „Мини Бобов дол“ и до което е превозвана и изсипвана земната маса. Вещото лице констатирало, че са съхранени месечни сметки за  отделни месеци от 1993г., 1994г., 1996г., 1997г. и за м. 01.1998г.  Въз основа на прегледа им и направените извадки от месечните сметки вещото лице е извело, че Т. през посочения период е изпълнявал длъжността „шофьор“ на автомобил марка „Белаз“ – 30 тона, с инвентарен номер 049.

Съдебният експерт е извършил подробен анализ на данните по наличните, относими за периода нарядни листове. От заключението му е видно е, че през същия Т. е осъществявал превоз с товарен автомобил, инвентарен номер 049, номерата на съставяните пътни листове, видът на товара – земя, земна маса, номерата на багерите, с които е товарена земната маса и мястото на товарене – „табан“. Данните са изведени по дни, месеци и години. Всички те сочат, че длъжността е осъществявана на товарен автомобил „Белаз“ с инвентарен номер 049, както и с багери с посочени номера, товарена е и е извозвана земна маса от така нар. „табан“.

Тези данни според заключението на вещото лице се съдържат и в приетите като доказателства фишове за работни заплати, относими към периода, включително и относно вида на управлявания товарен автомобил и мястото на работа /за разлика от съдържанието на фишовете за работни заплати за предходния разгледан период/. Сравнителният анализ сочи, че е налице съвпадане по съдържание относно длъжността, вида и марката на автомобила, характера на работата, мястото на товарене, крайната точка и т.н. Съвпадащите данни от месечните сметки, нарядните листове и фишовете за работни заплати се отнасят до спорния период – м. 05.1993г. - м. 08.1998г., но не са пълни, респективно липсват такива относно месеците, за които длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че въобще не следва да се зачетат за трудов и осигурителен стаж на лицето съгласно предхождащия го опис на същия.

От м. 08.1998г. до края на периода - 31.12.1998г. не са налице данни според заключението на експерта за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя.

По делото са разпитани свидетелите И. Райкова В., И.С.Я., В.П.З. /о.с.з. на 21.12.2016г./. Първата свидетелка е била главен счетоводител на предприятието, а другите двама – шофьори на тежкотоварни автомобили „Татра” и „Белаз”.  Свидетелката В. сочи, че в качеството си на главен счетоводител е контролирала работата на шофьорите въз основа на пътните листове, товарителници и други документи. Сочи, че от друга страна е осъществявала контрол и чрез службата „ТРЗ” в предприятието, която е била на нейно подчинение като главен счетоводител. Служба „ТРЗ” е обработвала данните от пътните листове, съответно те са нанасяни в платежните ведомости за работните заплати. На тази си длъжност свидетелката е контролирала и отговаряла за формиране на работните заплати със съответните им елементи, респективно за изготвяне на платежните ведомости за тях. Дава показания и за ежедневни контакти с жалбоподателя във връзка с други дейности в предприятието извън изпълнението на трудовата му функция „шофьор”. Останалите двама свидетели също сочат системни, ежедневни контакти с жалбоподателя като негови колеги „шофьори”. Основавайки показанията си на тези ежедневни, непосредствени и преки впечатления, дават показания, че Й.Т. е работил в предприятието от 1984г. до 1998г. /цялата/ на длъжността „шофьор” на товарен автомобил, както и че през цялото това време е изпълнявал трудовата си функция на така нар. от свидетелите самосвали, марка „Татра” и „Белаз”. Обясняват, че предприятието, в което са работили заедно с Й.Т., за времето от 1984г. до 1998г., е променяло наименованието си от ДАП „Бобов дол”, в „Автстопанство Бобов дол транспорт”, „Бобов дол транспорт” и т.н. Сочат, че не само жалбоподателят, но всички шофьори на товарни автомобили в предприятието са изпълнявали една и съща трудова функция с идентични задължения, характер и място на работата. Изпълнението й се е състояло в следното: с багери са правели така нар. „разкривки” на въглища на открития рудник „Христо Ботев” при „Мини Бобов дол”, товарели са въглищата и са ги извозвали до ЦОФ /Централна обогатителна фабрика/. Друга част от работата се е състояла в товарене на пръст и земна маса от открития рудник и извоз на  земната маса. Осъществявали са задълженията си с багери и товарни автомобили „Белаз” и „Татра“. Земната маса е изсипвана на така нар. „табани” -  части от открития рудник на разстояние от мястото на изкопните работи. Особено убедителни относно изпълняваната от Т. работа са показанията на свидетелите поради единодушното им твърдение при разпита на всеки от тях, че в предприятието всички шфьори на товарни автомобили са изпълнявали една и съща трудова функция, с една и съща характеристика като описаната и не е имало шофьори, които да са извършвали други различни превози и на места, различни от открития рудник. Свидетелите дават категорични, ясни и непротиворечиви показания относно съдържанието на трудовата функция „шофьор” на товарен автомобил в предприятието и характера на изпълняваната работа, условията и мястото на труд – на открития рудник „Христо Ботев”, изкоп, товарене и извоз на земна маса и въглища. Показанията от друга страна са израз на преки и непосредствени възприятия, натрупвани ежедневно, през цялото течение на работното време за процесния период.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорените актове съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е постъпила е в рамките на преклузивния 14 дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, снабдено с правен интерес.

Обжалваното решение № 2153/07.07.2016г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил и разпореждане № **********/19.04.2016г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ  Кюстендил, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал. 1 от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане.

            По материалната законосъобразност, Съдът счита следното :

            Както съдът подробно анализира по-горе, директорът на ТП на НОИ Кюстендил е разгледал в оспореното решение, респективно мотивирал е този си акт, със съображения за категорията на положения труд за периоди от време, които не са спорни между страните, а именно 01.01.1981г. – 01.05.1984г.; 01.01.1990г. – 01.05.1993г.

Разгледал е и периода 01.06.1998г. – 05.08.1998г., като е приел, че поради липсата на писмени доказателства за това, че Т. е бил работник от „технологичен автомобилен транспорт“ при открит рудник „Христо Ботев“, положеният за този период труд е от втора категория по см. на т. 53а от ПКТП /отм./.

По-горе съдът прие, че мотивите за постановеното от длъжностното лице по пенсионно осигуряване разпореждане се съдържат в приложения по преписката Опис на трудовия и осигурителен стаж /л. 63, 64 от делото/. Т.е., за да откаже отпускане на исканата пенсия на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на необходимият сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, пенсионният орган не е признал периодите 01.05.1984г.-01.01.1990г.; 01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г. за трудов стаж на лицето, а периодът от 01.06.1998г. до 05.08.1998г. е признал за трудов стаж от трета категория, като го е зачел за 1 месец и 5 дни.

Като се изхожда от постановеното от директора на ТП на НОИ, респективно длъжностното лице по пенсионно осигуряване от една страна и от друга от наведените в жалбата оплаквания, доводи и възражения, се очертават две спорни фактически и правни положения по делото. Разрешаването им стои на различна плоскост от гледна точка на приложимото право.

За периодите 01.05.1984г.-01.01.1990г.; 01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г. спорен е въпросът следвало ли е въобще зачитането им като трудов и осигурителен стаж, т.е. законосъобразно ли са отречени като такъв.

За периода от 01.06.1998г. до 05.08.1998г. спорът е относно категорията на положения труд взависимост от условията на полагането му и характера на работата.

Отговорът на всеки от тези въпроси изисква отделен анализ на относимите доказателства и доказателствената им сила за релевантните факти.

По първия въпрос:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003г. /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

По делото е безспорно, че трудовата книжка на жалбоподателя е изгубена.

Въз основа описа на трудовия и осигурителен стаж на Й.Т., възприет в настоящото решение като мотиви към оспореното разпореждане на пенсионния орган, признаването на трудовия и осигурителен стаж на лицето е осъществено въз основа на удостоверения по образец, издадени от съответния работодател и/или осигурител или ТП на НОИ Кюстендил /“Архивохранилище на НОИ“ Невестино/. Документът по утвърден образец съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС от служи като доказателство за придобит трудов и осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието по ал. 3 на същата разпоредба. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Разпоредбата на  чл. 40, ал. 5 от НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е издал удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход (решение № 5111/11.04.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. по описа на ВАС, VI отделение). Т.е. разпоредбата касае случаи, при които осигурителят е издал удостоверение за осигурителен стаж, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход. В случая за периодите 01.05.1984г.-01.01.1990г.; 01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г., изхождайки от записванията по приложения опис и съдържащите се в пенсионната преписка доказателства, такъв документ изобщо не е издаден, а и обективно не би могъл да бъде издаден, тъй като според данните по делото осигурителят е прекратен и няма правоприемник, а в предадените архиви не съществуват документите по ал. 3 и 5 /по аргумент от чл. 40, ал. 8 и 9 от НПОС/.

Тук е необходимо да се посочи, че съгласно приетото за установено по-горе въз основа констатациите на вещото лице, за периодите, които не са зачетени за трудов стаж, а именно: изцяло за времето от 01.05.1984г.-01.01.1990г., както и за подпериодите в рамките на времето от 01.05.1993г. до 31.12.1998г. /01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г./ в предадените от предприятието архиви не се намират месечни сметки и нарядни листове, а измежду представените от жалбоподателя фишове не се намират такива, относими към цитираните месеци и години.

Напротив, за периодите от време, признати за трудов стаж на Й.Т. вещото лице констатира в предадените на НОИ архиви наличие на месечни сметки и нарядни листове. За същите се отнасят и представените от жалбоподателя фишове за работни заплати, с данни след 1990г. за изпълняваната от него трудова функция и марката на управлявания товарен автомобил.

            При тези фактически установявания въз основа на доказателствата и приложимите материалноправни разпоредби, правилно пенсионният орган е отказал да зачете периодите 01.05.1984г.-01.01.1990г.; 01.05.1993г.-01.07.1993г.; 01.07.1994г.-01.09.1994г.; 01.08.1995г.-01.09.1995г.; 01.10.1995г.-01.11.1995г.; 01.05.1996г.-01.04.1997г.; 01.05.1997г.-01.06.1998г.; 05.08.1998г.-31.12.1998г. за трудов стаж на Й.Т..

За жалбоподателя съществува възможност да установи придобития си трудов стаж до 31.12.1999г. по исков път по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г., изм., бр. 107 от 24.12.2014г., в сила от 01.01.2015г./.

            По втория въпрос:

Както вече се посочи, за част от спорния по делото период - от 01.06.1998г. до 05.08.1998г., трудовият стаж на жалбоподателя е зачетен въз основа на документ по утвърден образец по реда на чл. 40, ал. 5, вр. ал. 9 от НПОС.

Спорът е относно категорията на положения труд за този период. Съгласно описа на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че същият е от трета категория. В решението на директора на ТП на НОИ са изложени съображения, че трудът на лицето за периода от 01.06.1998г. до 05.08.1998г. е такъв от втора категория по см. на т. 53а от ПКТП /отм./. Жалбоподателят претендира, че същият, както и целият му трудов стаж от 1984г. до 31.12.1998г., е такъв от първа категория. Една част от периодите в рамките на посочения /от 1984г. до 31.12.1998г./ са признати за трудов стаж, а положеният труд - за такъв от първа категория по см. на т. 66а от ПКТП /отм./. Друга част от периодите в същите рамки въобще не са зачетени за придобит трудов стаж от Т. /вж. произнасянето по първия въпрос/.

Ето защо в настоящото производство единствено за периода от 01.06.1998г. до 05.08.1998г. стои за разрешаване въпросът за категорията на положения от жалбоподателя труд. За разрешаването му Съдът взема предвид приетите за установени факти въз основа на свидетелските показания. Допустимостта на последните в разглежданата хипотеза се основава на положението, че свидетелите са разпитани за изясняване условията на труд, а те са обстоятелства извън тези, по отношение на които е въведено началото на писмено доказателство по чл. 40, ал. 1, 2, 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и са допустими на общо основание - по арг. от обратното основание на чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Поради изложени по - горе мотиви Съдът кредитира същите. И така въз основа подробния анализ на свидетелските показания се прие за установено, че Й.Т., включително и през 1998г. /до края на същата/  е работил като шофьор на товарни автомобили „Белаз” и „Татра”, а трудовата му функция се е изразявала в извършване на откривки посредством багери на открития рудник „Христо Ботев”, товарене на въглища и земна маса и извозване на същите съответно до така нар. Централна обогатителна фабрика и табана. Такъв е бил характера на работата и свързаните с нея тежести и вредности включително и през времето от  01.06.1998г. до 05.08.1998г. Тук е необходимо да се отбележи, че относно тези месеци от трудовия стаж на жалбоподателя вещото лице е установило наличие на нарядни листове, месечни сметки и фишове за работни заплати, в които е посочена длъжността на лицето и управлявания от него товарен автомобил за изпълнение на трудовата му функция. Изведените в заключението на съдебния експерт данни въз основа на изброените относно мястото и характера на изпълняваната работа и условията на труд напълно съвпадат с показанията на разпитаните свидетели. Следва да се приеме, че жалбоподателят за този период е полагал труд по смисъла на т. 66а от ПКТП /отм./, както и че фактическите и правни изводи за същия на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и директора на ТП на НОИ са формирани в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Необходимо е да се посочи, че е налице и вътрешно противоречие в съображенията на директора на ТП на НОИ Кюстендил относно разглеждания период – вж. абзац ІV на оспореното Решение № 2153-09-36/07.07.2016г. От една страна се възприема преценката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, а от друга се извършва такава за различна категория на труда – за сравн. в описа на трудовия и осигурителен стаж е прието, че същият за периода от 01.06.1998г. – 05.08.1998г. е от трета категория, а в решението на директора на ТП на НОИ, в цитирания ІV абзац е приета втора категория труд по см. т. 53а от ПКТП /отм./.  

В оспорените разпореждане № **********/19.04.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и Решение № 2153-09-36/07.07.2016г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил е посочена като приложима материалноправната разпоредба на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Всъщност относимото към разглеждания случай право се съдържа в разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО.

От друга страна, като се изхожда от действително извършената по пенсионната преписка преценка за това придобило ли е лицето правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се формира извода, че органите на НОИ са съблюдавали за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО, но неточно и непрецизно са цитирали чл. 69б, ал. 2 КСО, предвиждаща няколко различни от разглежданата хипотези.

Съгласно приложимата разпоредба жалбоподателят отговаря на условията по нея за възраст и промяна в осигуряването по чл. 4в от КСО, последната осъществена по реда на чл. 69б, ал. 7. Не са изпълнени изискванията за наличие на сбор 100 от осигурителен стаж и възраст и 10 години стаж при условията на първа категория труд.

Въпреки допуснатите в мотивите на директора на ТП на НОИ Кюстендил неточности и противоречия и материалнонезаконосъобразната преценка за категория на труда, положен от жалбоподателя за периода от 01.06.1998г. до 05.08.1998г., крайните изводи от осъществения контрол върху разпореждането на пенсионния орган, респективно оспореното разпореждане като краен резултат по въпроса придобито ли е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са законосъобразни. При зачитане на този период за трудов стаж от първа категория и съответното му превръщане по реда на чл. 104 от КСО, сборът от осигурителния стаж и възраст на лицето е по – малък от необходимия – 100. Не е налице и 10 години стаж при условията на първа категория труд.

Вън от гореизложеното, Съдът намира за необходимо да посочи, че след успешно установяване трудовия стаж на жалбоподателя по исков път по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, въпросът за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО отново подлежи на разглеждане.

Следва крайният решаващ извод за неоснователност на жалбата и като последица отхвърлянето й.

            Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.Т. ***, представляван по пълномощие от адв. Й Б., срещу решение № 2153-09-36/07.07.2016г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Й.С.Т. против разпореждане № ********** от 19.04.2014г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кюстендил, а с последното е разпореден отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-09-187/26.02.2016г.

 

            Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията пред ВАС на РБ.

           

Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.

 

                                                                                    СЪДИЯ :