Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 117

                                           гр.Кюстендил, 07.07.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седми юни  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №264 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.4, ал.1 и на чл.9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „С.М.-Л“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.Г.М.,  против:  Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня, потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК от  ръководителя на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня, с който е определено задължение за данък върху недвижими имоти  за 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от 1302,60лв., от които главница  1122,00лв. и лихва  към 04.05.2012год. - 180,60лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх. №№ М24/22.12.2003г.; М061/30.11.2007г.; М062/30.11.2007г.; М105/22.06.2010г.  и М106/30.11.2007г.,  както и против Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня, потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК от  ръководителя на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня, с който е определено задължение за ТБО за 2008г.,  2009г.,  2010г. и 2011г. в общ размер от  8208,10лв., от които главница  6873,25лв. и лихва  към 04.05.2012год. – 1334,85лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх. №№ М24/22.12.2003г.; М061/30.11.2007г.; М062/30.11.2007г.; М105/22.06.2010г. и М106/30.11.2007г. Оспорващото дружество релевира  доводи за незаконосъобразност на атакуваните административни актове поради нарушение на  изискванията за форма, на процесуалните правила по издаването им  по чл.107 от ДОПК и на материалния закон, като се претендира отмяната им. Оспорва се липсата на разграничение на ТБО за отделните услуги по чл.62 от ЗМДТ, а по същество -  предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ от Община Сапарева баня, поради което се счита, че е налице хипотезата на чл.71 от ЗМДТ. Претендира прилагане на принципа по чл.67 ал.1 от ЗМДТ при определяне на ТБО с твърдения, че Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от ОбС – Сапарева баня  противоречи на закона.  Прави се възражение за погасяване на публичните задължения по давност на осн. чл.171, ал.1 от ДОПК.

            Ответната страна – ръководителят на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня, каквито функции са възложени на главния счетоводител на Община Сапарева баня със заповед №РД-08-98/10.03.2016г. на кмета на Община Сапарева баня, чрез процесуалния си представител адв.М.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата, като  твърди, че оспорените АУЗД са законосъобразни. Съображенията са за това, че  двата обжалвани акта  са издадени от орган с материална и териториална компетентност, мотивирани са и са посочени  фактическите и правните основания за издаването им. По същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в размерите, посочени в ЗМДТ и в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, като ТБО се дължи за реално предоставените  услуги от Община Сапарева баня.  Оспорват се като неоснователни доводите на жалбоподателя за погасяване по  давност на публичните задължения поради наличие на хипотезата по  чл.172, ал.2 от ДОПК, според която давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публичното вземане, както в случая.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорения Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня, оспорващото дружество „С.М.-Л“ ЕООД е задължено да заплати данък върху недвижими имоти  за 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от 1302,60лв., от които главница  1122,00лв. и лихва  към 04.05.2012год. - 180,60лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, съотв. по чл.14 от ЗМДТ както следва: по декларация   вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2009 г., главница-280,00 лв., лихва-80,15 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2010 г., главница-280,00 лв., лихва-49,68 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М061/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2009 г., главница -19,67 лв., лихва - 5,62 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД  вх. №М062/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2009 г., главница - 16,01 лв., лихва -4,58 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М061/30.11.2007г.  за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2010 г., главница-19,67 лв., лихва-3,49 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М062/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2010 г., главница-16,01 лв., лихва-2,84 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М105/22.06.2010г.  за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2011г., главница-52,65 лв., лихва-3,68 лв. към 04.05.2012 г.; и  по ДД вх. №М106/30.11.2007г.  за недвижим имот в гр. Сапарева баня – данък “недвижими имоти” за 2011 г., главница-437,99 лв., лихва-30,56 лв. към 04.05.2012 г.

            С оспорения Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня, оспорващото дружество „С.М.-Л“ ЕООД е  задължено да заплати ТБО за 2008г.,  2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от  8208,10лв., от които главница  6873,25лв. и лихва  към 04.05.2012год. – 1334,85лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, съотв. по чл.14 от ЗМДТ както следва:  по ДД вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2008 г. с главница- 406.17 лв., лихва - 292.83 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2009 г. с главница -1680.01 лв., лихва -480.84 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2010 г. с главница - 1680.01 лв., лихва  - 298.13 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М061/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2009 г. с главница - 59.00 лв., лихва - 16.88 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М061/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2010 г. с главница- 118.00 лв., лихва - 20.94 лв. към 04.05.2012 г.;  по ДД вх. №М062/30.11.2007г. за недвижим  имот  в гр. Сапарева  баня, ТБО за 2009 г. с главница - 48.04 лв., лихва - 13.76 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М062/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2010 г. с главница -96.08 лв., лихва -17.04 лв. към 04.05.2012 г.; по ДД вх. №М105/22.06.2010г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2011 г. с главница -157.98 лв. и лихва -11.03 лв. към 04.05.2012 г. и  по ДД вх. №М106/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня, ТБО за 2011 г. с главница- 2627.96 лв. и лихва -183.40 лв. към 04.05.2012 г.

Посочените в оспорените АУЗД декларации са с правно основание чл.17, съотв. чл.14 от ЗМДТ  - подадени са от търговското дружество като собственик на следните недвижими имоти: по ДД вх. №М24/22.12.2003г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня - нежилищен имот  УПИ ХХІІ в кв.31 по плана на гр.Сапарева баня, включващ  земя и сгради с отчетна стойност 144 000 лв. ; по ДД вх. №М061/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня - стопанския двор на гр.Сапарева баня, включващ  земя и сгради с отчетна стойност 9833,10лв.;  по ДД вх. №М062/30.11.2007г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня - нежилищен имот  - стопанския двор на гр.Сапарева баня, включващ  земя и сгради с отчетна стойност 8006,60лв.;  по ДД вх. №М105/22.06.2010г. за недвижим имот в гр. Сапарева баня  - нежилищен имот  УПИ ІІ в кв.1  по плана на гр.Сапарева баня, включващ  земя и сгради с отчетна стойност 17 839,00лв.; по ДД №М106/30.11.2007г. – нежилищен имот  УПИ ХХІІ в кв.31 по плана на гр.Сапарева баня, включващ  земя и сгради с отчетна стойност 1088125,29лв.

Във  връзка с размера на данъка  върху недвижимите имоти , както и с основата за определяне  на  ТБО  и  с  размера на същата, както и относно районите за сметосъбиране и честотата на извършването му, от ответната страна са представени писмени доказателства, както следва:

            С  Решение №2 по Протокол №36/ 25.03.2003г. , Общински съвет – Сапарева баня приема Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Сапарева баня. С  Решение №17 по Протокол №5 от 27.02.2008 г.,  ОбС – Сапарева баня отменя предходната наредба и  приема  Наредба за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Сапарева баня / наричана в настоящото изложение Наредбата/.  Впоследствие Наредбата е изменяна съотв.  с Решение №1 по Протокол №13 от 17.09.2008 г.,  доп. с Решение №9 по Протокол №15 от 21.11.2008 г., изм. с Решение №8 по Протокол №17 от 29.01.2009 г.,  изм. с Решение №11 от Протокол  №19 от 27.02.2009 г., изм. с Решение №14 по Протокол №26 от 18.12.2009 г., изм. с Решение№11 по Протокол №28 от 25.01.2010 г., изм. с Решение №18 по Протокол №37/28.01.2011 г.; изм. с Решение №2 по Протокол №7/11.05.2012г.

            Съобразно разпоредбата на чл.19 от Наредбата и в съответствие с правомощията си по чл. 22 от ЗМДТ вр. с чл.1, ал.2 от ЗМДТ, ОбС-Сапарева баня определя данъка върху недвижимите имоти /наречен данък сгради/  в размер 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти,  която за предприятията  е отчетната стойност на нежилищните им имоти /арг. чл.18, ал.2 от Наредбата/.

Таксата за битови отпадъци е предмет на регламентация в глава трета, раздел І от Наредбата, като годишният размер на същата е разграничен  по населени места, в които са разположени недвижимите имоти. За гр.Сапарева баня, където се намират имотите на оспорващото дружество, съгласно чл.39, ал.1 т.1 от Наредбата,  ТБО  за имоти на фирми  е в размер на 12 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка,  от които : за осигуряване на съдове и поддържане на депо за ТБО – 2.5 промила,  за сметосъбиране и сметоизвозване – 6 промила и за поддържане  чистотата  на териториите за обществено ползване – 3.5 промила. Съгласно чл.35 от Наредбата, таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено право на ползване – от ползвателя, според одобрените от ОбС разходи за съответната година за всяка от услугите, а съгласно чл.36, ал.1 от Наредбата  - таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията  по чл.71а и 71е от ЗУО и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените меса, предназначени за обществено ползване. Горната регламентация е приложима за целия период на начислените с оспорените актове публични общински вземания за данъци и такси, което е видно от приложените по делото редакции на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ.  

По делото са представени заповедите на кмета на община Сапарева баня, приети на осн. чл. 63  , ал.2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите и видът на предлаганите  услуги, както и честотата на сметоизвозване в съответния район.  Видно от  заповеди с  №№ 710/09.10.2007г., 353/21.10.2008 г., 349/21.10.2009 г. и 536/11.10.2010 г., всички на  кмета на Община Сапарева баня   са определени видовете услуги, за които се заплаща такса битови отпадъци - сметоизвозване и сметосъбиране, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Със същите, за граници на районите за извършване на предлаганите услуги, са определени строителните граници  и урбанизираните територии на населените места в Община Сапарева баня, както и имотите с търговско и производствено предназначение извън строителните граници на населените маста, а честотата на сметоизвозване  се определя по населени места и  за  гр. Сапарева баня  -  е 4 пъти месечно съгласно утвърден график.

По делото е представен Договор №1 от 29.04.2005год., сключен  между Община Сапарева баня като възложител и ЕТ „КМ 04-Михаил Павлов“ –гр.София като изпълнител, за възлагане на малка обществена поръчка за услуга с предмет: управление на битовото сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Сапарева баня.  Съгласно разпоредбите на договора, същият е със срок на действие 10 календарни години, считано от датата на подписването му, като са предвидени единични цени за  събиране и извозване на  битови отпадъци  в зависимост от  различните видове съдове и контейнери; за улично почистване  и миене – ръчно и машинно, а вида и стойностна на извършените дейности се удостоверява с двустранно подписани протоколи, както и с обобщен месечен протокол /вж. раздел ІІІ от договора/.  Плащането на дейностите в изпълнение на договора става въз основа на протокол за извършена работа по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване и поддържане на депо; протокол за качество и първични счетоводни документи, издадени от изпълнителя /вж. раздел ІІІ, т.3 от договора/.

Изпълнението на задълженията по договора, респ. предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се установяват с представените по делото  протоколи за вида, количествата и заплащането на извършените работи, както и  първични  счетоводни документи – фактури за цената на видовете дейности. Визираните  писмени доказателства са събрани по години в рамките на спорния период 2008г-2011г. и са приложени съотв. за 2008г. – на л. 364-л.437 от делото / фактури за битово сметоизвозване на територията на община Сапарева баня съгласно Договор № 1/24.04.2005 г., за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., ведно с Протокол за установяване количествата и заплащането на извършените работи; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване на съдове тип „Мева", тип"пластмасови-240лт.", тип „Бобър", тип „контейнер 4 м. куб.", тип „Вложка"; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа-ръчно метене; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа - извозване на „локални сметища"; Протокол за въвеждане в експлоатация на нови съдове за сметосъбиране;  Констативен протокол за установяване на извършен вид работа- машинно миене; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др. / ; за 2009г. – на л. 438-л. 547 от делото / Фактури за битово сметоизвозване на територията на община
Сапарева  баня,   съгласно   Договор     1/24.04.2005   г.,   за   периода  от
01.01.2009г.   до   31.12.2009г.,   ведно   с   Протокол   за   установяване
количествата   и   заплащането   на   извършените   работи
; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване на съдове тип „Мева", тип"пластмасови-240лт.", тип „Бобър", тип „контейнер 4 м. куб.", тип „Вложка"; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа-ръчно метене; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа - извозване на „локални сметища"; Протокол за въвеждане в експлоатация на нови съдове за сметосъбиране;  Констативен протокол за установяване на извършен вид работа- машинно миене; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - Извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др. /; за 2010г.на л. 549-л.665 от делото /Фактури за битово сметоизвозване на територията на община Сапарева баня, съгласно Договор № 1/24.04.2005 г.,  за периода  от 01.01.2010г. до 31.12.2010 г., ведно с Протокол за установяване количествата и заплащането на извършените работи;  Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване на съдове тип „Мева", тип"пластмасови-240лт.", тип „Бобър", тип „контейнер 4 м. куб.", тип „Вложка"; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа-ръчно метене; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа - извозване на „локални сметища"; Протокол за въвеждане в експлоатация на нови съдове за сметосъбиране;  Констативен протокол за установяване на извършен вид работа- машинно миене; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - Извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др./; за 2011г.на л. 666 - л.772 от делото /Фактури за битово сметоизвозване на територията на община Сапарева баня, съгласно Договор № 1/24.04.2005 г.,  за периода  от 01.01.2011г. до 31.12.2011 г., ведно с Протокол за установяване количествата и заплащането на извършените работи;  Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване на съдове тип „Мева", тип"пластмасови-240лт.", тип „Бобър", тип „контейнер 4 м. куб.", тип „Вложка"; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа-ръчно метене; Констативен протокол за установяване на извършен вид работа - извозване на „локални сметища"; Протокол за въвеждане в експлоатация на нови съдове за сметосъбиране;  Констативен протокол за установяване на извършен вид работа- машинно миене; Констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - Извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др./.

Във връзка с дейността по обезвреждане на отпадъци на Община Сапарева баня, ответната страна е представила писмени доказателства, от които е видно, че депото за обезвреждане /сметището/  се почиства ежемесечно от ЕТ „КМ 04-Михаил Павлов“ –гр.София в изпълнение на Договор №1 от 29.04.2005год.; че дейностите включват товарене и превоз на битовите отпадъци, СМР по настилане и почистване на сметището, като същите са надлежно описани в отчетни работни листове и протоколи, обр.19, въз основа на които се издават фактури за заплащане на извършените дейности   / вж. документите приложени с писмена молба на адв. Д. на л. 289 до л. 340 от делото, обособени по години, съотв. 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. -  отчетни работни листове  и издадени въз основа на тях фактури ,  ведно  с  Протоколи , обр. 19/.

Компетентността на издателя на оспорените АУЗД се установява със заповед №151/10.04.2012г. на кмета на Община Сапарева баня, с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел “МДТ” и Дирекция „АПИО“  са определени да упражняват правомощията на органи по приходите в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси в Община Сапарева баня. Видно от цитираната заповед, сред тези служители фигурира  Иванка Илиева Мутавджийска, работеща като главен специалист “Местни данъци и такси” в отдела. Същата е издала на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК, чл.4, ал.3 и чл.9б от ЗМДТ оспорените  Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти  и  Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци. Със същата заповед е определен и служител от Дирекция „ФСДУС“ – Калинка Василева Андреева,  да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.

По делото е приложена и заповед №РД-08-98/10.03.2016г. на кмета на община Сапарева баня, с която Любка Георгиева Маргина – главен счетоводител на Община Сапарева баня е определена за упражняваща правомощията на териториален директор на НАП в производството по установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси в Община Сапарева баня. Последната е конституирана като ответник в производството по оспорване на АУЗД.

С оспорения Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти, търговско  дружество „С.М.-Л“ ЕООД е задължено да заплати данък върху недвижими имоти  за 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от 1302,60лв., от които главница  1122,00лв. и лихва  към 04.05.2012год. - 180,60лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, респ. по чл.14 от ЗМДТ.  Видно от издадения акт, задълженията  на дружеството са определени  по години и  по партиди за имотите по подадените декларации, като са разграничени задълженията по главница и лихви. 

С оспорения Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци,  търговско  дружество „С.М.-Л“ ЕООД е  задължено да заплати ТБО за 2008г.,  2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от  8208,10лв., от които главница  6873,25лв. и лихва  към 04.05.2012год. – 1334,85лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, съотв. по чл.14 от ЗМДТ и на основание чл.39, ал.1 от Наредбата  за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Сапарева баня. Видно от издадения акт, задълженията  на дружеството са определени  по години и  по партиди за имотите по подадените декларации, като са разграничени задълженията по главница и лихви. 

АУЗД са връчени с разписка  на 09.05.2012г. на лице, посочено като Л.Г.М., а като връчител е вписана С. Й..  Последната е разпитана като свидетел по делото и заявява, че познава Лазар Маргин като гражданин на гр.Сапарева баня и  че цитирам: „вероятно“ на него е връчила разписката.

Във връзка с оспорването на подписа върху разписката от страна на представляващия дружеството – жалбоподател, съдът е назначил  съдебно-графологическа експертиза. Видно от  Протокол №49 от 31.12.2016г.  на вещото лице  графолог В.Д.С., подписът   положен  за  “получил”, както и ръкописния текст, изписан в частта “Л.Г.М., ЕГН **********” в разписка за получени писма П-650-1, П-650-2 от 07.05.2012 г., Акт №30 и Акт №31  от 04.05.2012 г. с получател “С.М.-Л” ЕООД гр. Сапарева баня /л.32 от делото/  не са изпълнени от лицето Л.Г.М.. Експертното заключение е прието като доказателство по делото с определение  от с.з. на 09.03.2017г., като същото не е оспорено от страните, а  съдът го счита за обективно и компетентно.

Към делото са приложени покани за доброволно изпълнение на задълженията по АУЗД №00030/04.05.2012г. и АУЗД №00031/04.05.2012г., изпратени от държавен съдебен изпълнител при ДРС по изп. дело №20161510402048 до „С.М.-Л“ ЕООД – гр.Сапарева баня, които са връчени на 30.05.2016г. с известие за доставяне. На същата дата 30.05.2016г. задълженото дружество подава жалба вх.№ П-6506/30.05.2016г. до ръководителя на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня в качеството му на решаващ орган, т.е. в срока по по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Последният не се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, поради което е налице  потвърждаване на  двата  АУЗД  при усл. на чл.156, ал.4 от ДОПК.  Жалбата  на „С.М.-Л“ ЕООД – гр.Сапарева баня е изпратена до съда по пощата на 08.08.2016г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

            Съдът, като прецени  посочените доказателства  по делото, доводите и възраженията на страните, както и след  проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорените административни актове, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните:

            Във връзка с допустимостта на оспорването следва да се посочи, че оспорените АУЗД засягат  пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичните задължение за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, както и за лихви за забава; че жалбата е подадена от законен представител на легитимиран  от  закона правен субект  пред компетентния за разглеждането й съд.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за съдебно оспорване. Горните изводи съдът обосновава със констатациите на вещото лице по приетата съдебно-графологическа експертиза, видно от които издадените АУЗД не са връчени на управителя на търговското дружество. По категоричен начин се установява, че подписът върху разписката от 09.05.2012г. за връчване на издадените актове не е положен от Лазар Маргин в качеството му на представляващ „С.М.-Л“ ЕООД.   Изложеното обстоятелство, преценено с оглед изискванията на чл.30, ал.1 вр. с чл.29, ал. 6 от ДОПК, сочи на ненадлежно връчване на оспорените актове. Последните са съобщени на задължения субект едва с изпратените покани за доброволно изпълнение на 30.05.2016г. Изчислен спрямо визираната дата, когато АУЗД са надлежно съобщени,  срокът за оспорване по чл.156, ал.5 вр. с ал.4 вр. с чл.155, ал.1 от ДОПК е спазен -  АУЗД  са  оспорени  пред ръководителя на звеното за местни приходи на 30.05.2016г.,  60 – дневният  срок по чл.155, ал.1 ДОПК е изтекъл на 29.07.2016г., а срокът за оспорване пред съда е 30-дневен и изтича на 29.08.2016г., като жалбата  е изпратена по пощата до съда на 08.08.2016г./. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а оспорените АУЗД са законосъобразни поради следното:

 Предмет на обжалване са  актове за установяване на задължения по декларации, издаден от административен орган с материална и териториална компетентност – от  Иванка Илиева Мутавджийска, работеща като главен специалист “Местни данъци и такси”, която по силата на заповед №151/10.04.2012г. на кмета на Община Сапарева баня, има качество на орган по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за данъци, ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

АУЗД са издадени при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване им. Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата  с  диференциране на данъка върху недвижимите имоти, както и на ТБО за отделните периоди. Макар и да не е изрично посочено, размерът на данъка е определяем с оглед правилото по чл.19 от Наредбата, а именно от 2 на хиляда върху отчетната стойност на недвижимия имот.   По отношение на ТБО следва да се посочи, че действително липсва  диференциране на същата за отделните услуги по чл.62, изр.2 от ЗМДТ и яснота за реда за изчисляването й с оглед правилата на чл.67, ал.1 и 2 от ЗМДТ. Тези пропуски  обаче не са съществени и сами по себе си не са основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност.  Съдът счита за възможна проверката относно правилността на определените  от административния орган  размери на задълженията за ТБО. При съобразяване с правилата за определяне на ТБО в чл.67, ал.1 и ал.2  от ЗМДТ и правилото по чл. 39, ал.1, т.1 от Наредбата, прието с решение на общинския съвет, както  и  с данните в подадените декларации на задължения субект за отчетната стойност на имотите, размерът на ТБО е определяем, вкл. за всяка отделна услуга по чл.62 от ЗМДТ.  Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва. Не е налице неяснота относно размера и периода на забава, който е ограничен до 04.05.2012г. Възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл  са неоснователни.

При издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актовете са издадени служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадените от дружеството декларации по чл.14 и чл.17 /отм./ от ЗМДТ, доколкото задълженията за данък и ТБО не са платени в сроковете, определени в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Горното изключва приложимостта на хипотезата по чл.107, ал.3, предл. 1 от ДОПК, което прави релевираните в този смисъл доводи на оспорващия за неоснователни. Актовете са съобщени на адресата, който е провел задължителното им оспорване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи при Община Сапарева баня.  Последният  като  решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,  не се е произнесъл при условията и в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, при което е формирано мълчаливо потвърждаване на издадените АУЗД.

Проверявайки съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията на жалбоподателя в тази им част, съдът  констатира следното:

С оспорения Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти, търговско  дружество „С.М.-Л“ ЕООД е задължено да заплати данък върху недвижими имоти  за 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер от 1302,60лв., от които главница  1122,00лв. и лихва  към 04.05.2012год. - 180,60лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, респ. по чл.14 от ЗМДТ.  Жалбоподателят не сочи конкретни възражения срещу издадения акт, поради което и  с оглед  разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът го поверява изцяло. Освен изложените по-горе съображения, анализът на събраните доказателства и на приложимите нормативни разпоредби обоснова изводи за правилно определяне на данъка върху недвижимите имоти. 

Редът за установяване на вземанията за местни данъци е регламентиран в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по този закон се извършват по реда на  чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък се облагат резположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, а съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължен субект е собственикът на имота. Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на имота, а при имоти, собственост на предприятия данъчната им оценка е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка /арг. чл.21, ал.1 от ЗМДТ/. Според нормата на чл.22 от закона, размерът на данъка се определя от общинския съвет с наредба, като  границите на данъка варират във времето и в рамките на процесния период на 2009г., 2010г. и 2011г. – са от  0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот /вж. редакциите на разпоредбата/. 

В настоящия случай, общинският съвет с разпоредбата на чл.19 от Наредбата е определил данъка върху недвижимите имоти в размер от 2 на хиляда върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятия, т.е. в нормативно определените граници и върху нормативно установената основа. Оспорващото дружество е данъчнозадължен субект като собственик на недвижимите имоти, декларирани по реда на чл.17, респ. на чл.14 от ЗМДТ. Имотите са от вида на посочените в чл.10, ал.1 от ЗМДТ.   Съпоставяйки данните за датата на придобиване на имотите и за отчетната им стойност, посочени в депозираните от дружеството декларации  и установения по надлежния ред размер на дължимия данък от 2 на хиляда, съдът констатира законосъобразно и точно определяне на последния от страна на административния орган. Идентични са изводите и във връзка с начислената лихва.   Касае са за вид местен данък, който  се заплаща в сроковете и по реда на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. След като всички елементи от фактическия състав за възникване на задължението са осъществени, жалбоподателят е бил длъжен да внесе данъка в установените срокове. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци  се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задълженият субект изпада в забава и дължи лихви. Същите са определени правилно съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.  Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното /назначената от съда икономическа експертиза не е изпълнена поради невнасяне от дружеството на определения депозит за вещото лице/, поради което възраженията му са останали недоказани и неоснователни.

Установените задължения за данък върху недвижимите имоти не са погасени по давност, както  неоснователно поддържа жалбоподателят.  Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от  1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая определените с оспорения АУЗД задължения са за 2009г., 2010г. и 2011г. и  съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е следвало да се платят до края на съответната година, т.е. срокът за погасяването им по давност изтича на 1 януари 2015г., съотв. на 1 януари 2016г., съотв. на 1 януари 2017г.  Съгласно правилото на чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или в настоящия казус -  считано от 04.05.2012г.  давностният срок се прекъсва.  Установените задължения  не  са погасени по давност. Оспореният АУЗД е законосъобразен, а  подадената срещу него  жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. 

С оспорения Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци,  търговско  дружество „С.М.-Л“ ЕООД е  задължено да заплати ТБО за 2008г.,  2009г., 2010г. и 2011г.  в общ размер от  8208,10лв., от които главница  6873,25лв. и лихва  към 04.05.2012год. – 1334,85лв.  за недвижими имоти на дружеството в Община Сапарева баня  по декларации по чл.17, съотв. по чл.14 от ЗМДТ и на основание чл.39, ал.1 от Наредбата  за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Сапарева баня. Проверявайки съответствието на оспорения АУЗД с материалния закон, както и възраженията на жалбоподателя в тази им част, съдът не констатира допуснати нарушения. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ размерът на ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка за всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер се определя за всяка от услугите поотделно. Услугите, формиращи общата стойност на ТБО са визирани в чл.62 от ЗМДТ както следва: сметосъбиране и сметоизвозване,  обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.  

Както се посочи, за процесните периоди на 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., размерът на таксата е определен с решенията  на Общински съвет – Сапарева баня за приемане на разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредбата  за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Сапарева баня, като е налице диференциация по отношение на населеното място, длъжниците и вида на предлаганата услуга. За гр.Сапарева баня, където се намират имотите на оспорващото дружество, съгласно чл.39, ал.1, т.1  от Наредбата,  ТБО  за  имоти  на фирми  е в размер на  12 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка,  от които за осигуряване на съдове и поддържане  на депо за ТБО – 2.5 промила,  за сметосъбиране и сметоизвозване – 6 промила и за поддържане  чистотата  на териториите за обществено ползване – 3.5 промила.  Този начин за определяне размера на таксата не нарушава правилото на чл.66, ал.1 от ЗМДТ, тъй като ставките са разделени по видове услуги и  са във връзка с необходимите разходи за всяка една от дейностите.  Този начин на определяне на таксата не нарушава и изискванията на  чл.67, ал.1 и ал.2  от ЗМДТ, както неоснователно възразява жалбоподателят.  Съгласно действащата през процесния период редакция на ал.1 на нормата от ДВ бр.119 от 2002г., в сила от 01.01.2004г., размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а  според ал.2 - когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая е  видно, че  последният с нормата на чл.39, ал.1 от Наредбата, е възприел правилото по чл.67, ал.2 от закона и  задълженията за  ТБО  с оспорения акт са определени според същото правило. Дали общинският съвет е можел да установи количеството на битовите отпадъци  и да определи таксата на тази основа, съответно защо е избрал определяне на размера на ТБО за нежилищни имоти на предприятия на основата по чл.67, ал.2 от ЗМДТ, е въпрос на законосъобразност  на Наредбата и на решението по чл.66 от ЗМДТ, които не са предмет на настоящото дело. Наредбата е действащ подзаконов нормативен акт и не съществува процесуална възможност да се преценява  инцидентно и по реда на косвения контрол нейната законосъобразност.

Извън горното, следва да се посочи, че относимата разпоредба на чл.39, ал.1,т.1 от Наредбата е приета на основание  чл.67, ал.2 от ЗМДТ и с оглед доказателствата по делото – договор №1 от 29.04.2005г., сключен между Община Сапарева баня и  търговеца, който извършва от името и за сметка на общината услугите по чл.62 от ЗМДТ, е видно, че за периода 2008г. - 2011г., вкл.  общината  не  е имала обективна възможност да установи количеството на битовите отпадъци по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ. Установената в  договора, технология за сметосъбиране и сметоизвозване не е позволявала отчитането на количеството смет за всеки потребител на територията на общината. С оглед на това правилно размерът на ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване е установена на пропорционална основа  с нормата на чл.39, ал.1 , т.1 от Наредбата.  Що се отнася до услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, съгласно чл.67, ал.4 от ЗМДТ, таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая е безспорно, че с Наредбата е възприет втория  предвиден подход. Изводите са за това, че ТБО правилно е определена  върху  отчетната стойност  на имотите  по правилото на чл.39, ал.1, т.1 от Наредбата във вр. с чл.67, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.21, ал.1 от ЗМДТ.   Облагаемата основа е отчетната стойност на имотите, посочена в подадени от задължения субект декларации, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ и чл.39, ал.1, т.1 от Наредбата, съдът счита  определеният с оспорения АУЗД размер на ТБО за законосъобразен. Такса  се дължи за услугите по чл.62 от ЗМДТ общо в размер на 12 промила върху посочената в декларациите отчетна стойност на имотите.  Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за неточно изчисляване на отчетната стойност на процесните имоти, респ. за неточно определяне на размера на ТБО /назначената от съда икономическа експертиза не е изпълнена поради невнасяне от дружеството на определения депозит за вещото лице/, поради което възраженията му се приемат за  неоснователни.

По отношение дължимостта на ТБО, оспорения АУЗД се приема за законосъобразен и съотв. възраженията за недължимост на жалбоподателя, основаващи се на чл.71, т.1,  т.2 и т.3 от ЗМДТ, са неоснователни. За периодите  на 2008год., 2009год. , 2010год. и 2011год.  съдът счита за доказано реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на Община Сапарева баня, чрез   търговеца, на който е възложено извършването им с договора, сключен на 29.04.2005г. Не се спори, че имотите на дружеството са разположени в строителните граници и урбанизираната територия на гр.Сапарева баня,  които са предвидени сред районите  за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване  с приложените заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. Според  графиците към тях, честотата  на сметосъбиране и сметоизвозване е  по четири пъти месечно. От друга страна,  за всеки от месеците и за всяка от годините ответникът е представил писмени доказателства, в които се съдържат данни за събиране и превоз на битови отпадъци        /вж. приложените фактури за битово сметоизвозване на територията на община Сапарева баня, ведно с протоколи за установяване количествата и заплащането на извършените работи; констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване на съдове тип „Мева", тип"пластмасови-240л.", тип „Бобър", тип „контейнер 4 м. куб.", тип „Вложка"; протоколи за въвеждане в експлоатация на нови съдове за сметосъбиране;  констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др./. Информацията в същите сочи, че автомобили на изпълнителя по договора  са осъществявали, от името и за смета на общината, събиране и извозване на битови отпадъци от територията на гр.Сапарева баня, а заплащането на дейностите  е извършвано само след изготвяне на приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни по договора, т.е. след  реално отчитане на  работата.  Доказва се предоставянето на услугата от Община Сапарева баня, което изключва приложимостта на чл.71, т.1, пред.1 от ЗМДТ, респ. възраженията на жалбоподателя  в обратния смисъл са неоснователни.

По отношение на  услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, анализът на доказателства сочи на реално предоставяне на същата през процесните  периоди от общината чрез  търговеца по сключения договор от 29.04.2005г.  Горните изводи се основават на анализ на събраните доказателства.  В приложените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ и графиците към тях, изрично са посочени райони в строителните граници на гр.Сапарева баня, където са разположени имотите на оспорващото дружество. От ответника  са представени и писмени доказателства, с които се установява периодично, съгласно утвърдените графици ръчно или машинно почистване и миене на обществените територии / вж.  констативни протоколи за установяване на извършен вид работа-ръчно метене; констативни протоколи за установяване на извършен вид работа- машинно миене; констативни протоколи за установяване на извършен вид работа - извозване със самосвал, почистване и товарене с миничелен товарач  и др./ . Доказва се предоставянето на услугата от Община Сапарева баня, което изключва приложимостта на чл.71, т.2  от ЗМДТ, респ. възраженията на жалбоподателя  са неоснователни. Търговското дружество се явява задължено лице  и оспорения АУЗД в посочената му част е законосъобразен.

 Идентични на последните, са правните изводи  по отношение на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Таксата за същата е дължима, тъй като по делото е установено, че  депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Сапарева баня се осъществява в депо за битови отпадъци /наричано сметище в приложените документи/. Видно от описаните по-горе писмени доказателства е, че депото за обезвреждане се почиства ежемесечно от ЕТ „КМ 04-Михаил Павлов“ –гр.София в изпълнение на Договор №1 от 29.04.2005год.; че дейностите включват товарене и превоз на битовите отпадъци, СМР по настилане и почистване на сметището, като същите са надлежно описани в отчетни работни листове и протоколи, обр.19, въз основа на които се издават фактури за заплащане на извършените дейности   / вж. документите приложени на л. 289 до л. 340 от делото, обособени по години, съотв. 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. -  отчетни работни листове  и издадени въз основа на тях фактури ,  ведно  с  Протоколи , обр. 19/. Анализът на събраните доказателствени средства сочи на осъществявана от Община Сапарева баня  дейност по поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци  през процесните периоди,  за която услуга се дължи такса. Оспореният АУЗД в  тази част е законосъобразен,  а жалбата  е неоснователна и подлежи на отхвърляне. 

Предвид горното, съдът счита, че административният орган законосъобразно е задължил  оспорващото дружество да заплати ТБО за  услугите по чл.62 от ЗМДТ.

Установените задължения за ТБО не са погасени по давност, както  неоснователно поддържа жалбоподателят.  Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от  1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая определените с оспорения АУЗД задължения са за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. и  съгласно чл.37, ал.1 от Наредбата, е следвало да се платят на две равни вноски от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която са дължими. Съгласно правилото на чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или в настоящия казус -  считано от 04.05.2012г.  давностният срок се прекъсва.  Установените задължения  не  са погасени по давност.

Предвид характера на задължението  като местна такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ, която съгласно  чл.7, ал.2 от ЗМДТ се заплаща в сроковете и по реда на  същия закон и на наредбата, и доколкото жалбоподателят не се е издължил  своевременно,  то съгласно  чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци /и такси във вр. с препращането от чл.9б от закона/ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за ТБО представляват публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задължения субект изпада в забава и дължи лихви. Същите са определени правилно съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.  Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното, поради което възраженията му са останали недоказани и неоснователни.

 С оглед на изложеното, оспореният Акт №00031 от 04.05.2012год. е законосъобразен като постановен в съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми  и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът ще отхвърли оспорването.

Водим от горното,  Административният съд

                                                 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  оспорването с жалбата  на „С.М.-Л“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, против  Акт №00030 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижимите имоти, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня.

ОТХВЪРЛЯ  оспорването с жалбата  на „С.М.-Л“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, против  Акт №00031 от 04.05.2012год. за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци, издаден от И.И.М.– главен специалист в отдел „МДТ“ при община Сапарева баня.

            Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: