Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 3

                                           гр.Кюстендил, 06.01.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  

                                                                   Административен съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                

при участието на секретаря И.С., като  разгледа докладваното от  съдията  адм. дело №267 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК  във  вр. с чл.211 от ЗМВР.

                К.К.И. *** оспорва Заповед №УРИ 3282з-2251 от 04.08.2016год. на директора на  Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР, с която на осн. чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за МВР му е наложено дисциплинарно  наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. Изложени са доводи за незаконосъобразност  на административния акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.207 от ЗМВР и чл.210 от ЗМВР, както и поради противоречие с  материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл.146 т.3 и 4 от АПК.  Оспорващият отрича извършването на дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, респ.  твърди, че  липсва нарушение на визираните в заповедта норми на Етичния кодекс, което да е уронило престижа на службата. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът по жалбата - директорът на Главна дирекция “Гранична полиция” на МВР - София, чрез процесуалния си представител юк Д М.  изразява  становище за неоснователност на оспорването. В съдебното производство и в допълнително представени писмени бележки, се поддържа че оспорената заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, които доводи са подробно мотивирани. Твърденията са за доказаност на дисциплинарното нарушение по  чл.194, ал.2, т.4 вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.  Прави се  искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото – поотделно и в  тяхната  съвкупност,  както  и  доводите  и  възраженията  на  страните,          приема     за установено следното от фактическа страна:

            Оспорващият младши инспектор К.К.И. е държавен служител на длъжност старши полицай /ВСК/ в 02 група ОДГ към ГПУ Гюешево при РД“ Гранична полиция“ – Кюстендил /вж. кадрова справка рег.№ 4077-5925 от 21.07.2016г./.

            По повод постъпила на 30.03.2016г. жалба от Р А Ц        /л.51-53 от делото/ с данни за извършено престъпление – кражба на автокатализатори от лек автомобил, от жалбоподателя К.К.И. в съучастие с трето лице Х И. Х,  е извършена проверка от  Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, приключила със Справка рег. №9582р-37 от 31.03.2016г. съдържаща предложение за изпращане на материалите от проверката на Районна прокуратура-Кюстендил за образуване на досъдебно производство срещу оспорващия за извършено престъпление по чл.194 от НК. От друга страна, с писмо рег. №7855р-2898/06.04.2016г. директорът на Дирекция  „Вътрешна сигурност“ – МВР уведомява директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ за събраните доказателства за престъпна дейност на полицай И. и за образуваното срещу него следствено дело №18/2016г. по описа на ОСС-Кюстендил, а с писмо №УРИ 3282р-9902 от 04.05.2016г. директорът  на ГД „ГП“ – МВР изпраща събраните материали по случая на директора на  РД „ГП“-Кюстендил за извършване на проверка за наличие на основания  за  налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

            Въз основа на полученото писмо и за изясняване на постъпили предварителни данни от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР за нарушение на служебната дисциплина от мл. инспектор К.И.,*** на осн. чл.205, ал.2 от ЗМВР издава заповед №4077-347от 15.05.2016г., с която нарежда извършване на проверка  и  назначава комисия. Последната обективира установените резултати в Справка рег. №4485р-7314/26.05.2016г., а въз основа на същите с  Предложение №УРИ 4077р-4340/30.05.2016г. директорът на РДГП-Кюстендил, предлага да бъде образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор К.К.И. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР.

            Въз основа на постъпилите предварителни данни и предложението на директора на РДГП-Кюстендил, дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ГД „Гранична полиция“ при МВР, със заповед №УРИ3282з-1580 от 01.06.2016г. на осн. чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР  образува дисциплинарно производство срещу младши инспектор К.К.И. – старши полицай /ВСК/ в 02 група ОДГ към ГПУ Гюешево при РДГП - Кюстендил за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР , а именно за това, че на 29.03.2016год. в гр.Кюстендил в съучастие с лицето Х И. Х са извърши кражба на автокатализатор от лек автомобил „М 6“ с английска регистрация, собственост на Р А Ц – деяние, с което са нарушени разпоредбите на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, за което на осн. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда наказание „уволнение“.  Със заповедта е определена комисия в състав от председател и  3-ма членове, т.е. дисциплинарноразследващ орган, като е определен срок за разследване и изготвяне на становище до 04.07.2016г., който срок впоследствие е удължен със заповед №1907/29.06.2016г.  до 29.07.2016г.  За издадените заповеди е уведомен жалбоподателя съотв. на 06.06.2016г. и на 04.07.2016г., видно от положените от същия подписи.   

              В хода на дисциплинарното производство са изискани и събрани доказателствени средства, допустими по закон, а именно: писмени сведения  на лицата Л В Б - управител на търговско дружество „ЛП Б“ ООД, Ю В Д – шофьор в посоченото дружество, Х  И. Х – собственик на авторемонтна работилница в с.Ябълково, сочен за съучастник на полицай И.; писмени доказателства по досъдебно производство №18/2016г. по описа на ОСС-Кюстендил, съотв. №315/2016г. по описа на РП-Кюстендил, предоставени на ДРО  видно от писмо №328200-7199/25.04.2016г. и постановление от 19.05.2016г.  на прокурор от РП –Кюстендил; писмени доказателства по проверка на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и извършена проверка от длъжностни лица в РДГП - Кюстендил, а именно: жалба и писмени сведения на РА Ц, сведения на  ЛВ Б, Ю В Д и   Х  И. Х; обяснения на К.К.И.;  протокол  от 15.07.2016г., съставен от ДРО  във връзка с проведен разговор чрез мобилно приложение „Вайбър“ с РА Ц. 

Анализът на събраните доказателства сочи на следните фактически изводи:   

РА Ц,  видно от писмените му  сведения и депозираната жалба, потвърдени по съдържание пред ДРО, предвид познанството си с жалбоподателя К.И. и след проведен на 28.03.2016год.  телефонен разговор  между двамата,  по препоръка на последния, откарва собствения си автомобил  „М 6“  за ремонт при Х Х в работилницата му в с.Ябълково; на 29.03.2016г. поради забавяне при извършване на ремонта и след получена информация от трето лице за това, че Х и И. свалят катализаторите на автомобилите, Ц  уведомява полицията и  посещава работилницата за да провери лично как се извършва ремонта; пристигайки на място получава уверение от Хза това, че катализатора на лекия автомобил  не е свален, поради което Ц отпраща пристигналите полиции и се съгласява да изчака да бъде довършен ремонта до следващия ден; породените съмнения обаче го подтикват да се върне  обратно в работилницата, където  вижда, че  И. и Х  извършват   демонтиране на катализатора на автомобила; след предупреждението на Ц, че повторно е уведомена полицията, последните бързо напускат работилницата; И.  изчаква Ц пред дома му, където  първоначално му отправя заплахи  за унищожаване на автомобила му, а впоследствие му признава, че са свалили катализатора; с цел да запази целостта на  автомобила си, Ц  се съгласява И. да  продаде катализатора  за сумата от 130,00лв., от които  да получи 100,00лв.;  при придвижване на колата до гр.Кюстендил, същата отново дефектира и при проверка от друг специалист  се установява, че липса и втория катализатор, предвид което Цеков подава жалба срещу К.И.  в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.  

От сведенията на ЛВ Б - управител на търговско дружество „ЛП Б“ ООД с основна дейност търговия с отпадъци и скрап, и на Ю В Д – шофьор в посоченото дружество, е видно, че на 30.03.2016г. след телефонно обаждане, К.И.   им продава  два броя катализатори от лек автомобил „М6“ срещу сумата от по 200,00лв., като отказва да получи документ за сделката по съображения, че работи като полицай, представяйки се с малкото си име К.. Закупените катализатори са предадени с протокол за доброволно предаване по образуваното досъдебно производство.

В сведенията на Х И. Х – собственик на ремонтната работилница в с.Ябълково, където е откаран автомобила на РЦ, се твърди че Р /вместо Р/  през м. април 2016г. го помолил да ремонтира автомобила му и вместо  възнаграждение за труда, му предложил да свали и продаде катализаторите на същия; че след продажбата Х е предоставил на Цеков 110,00лв.  и  е задържал 130,00лв.  за положения труд; че К.И. е присъствал само като зрител при продажбата на катализаторите.

Идентични на сведенията на Х са данните съдържащи се в обясненията на оспорващия И., депозирани на 17.05.2016г.  в хода на проверката, назначена от директора на РДГП-Кюстендил.     

Към дисциплинарната преписка са приложени ежедневна ведомост  график за дежурствата на служителите на 02 ГОПД в ГПУ Гюешево при РДГП-Кюстендил, видно от които оспорващият К.И. е бил на работа за периода от 08,00ч на 28.03.2016г. до 08,00ч на 29.03.2016г. 

От представения протокол от 10.09.2014г. се установява, че жалбоподателят е запознат със заповед №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден Етичния кодекс за поведение  на държавните служители в МВР, както и със съдържанието на кодекса.  

             След образуване на дисциплинарното производство и на осн. чл.206, ал.1 от ЗМВР до полицай И. е изпратена Покана за даване на писмени обяснения  на 03.06.2016г.,  която е получена от него на 06.06.2016г.  На 07.06.2016г. същият депозира писмени обяснение с рег. №4077р-4636/07.06.2016г., в които отрича извършването на дисциплинарно нарушение, като твърди, че не разбира защо срещу него е образувано дисциплинарно производство. Допълнително  в покана от 11.07.2016г.,  ДРО формулира въпросите, на които нарушителя следва да отговори във връзка с констатираното дисциплинарно нарушение, която покана е получена от И. на 18.07.2016г.  Следват обяснения рег. №4077р-5875/19.07.2016г., в  които се съдържа отказ да бъдат давани обяснения. Впоследствие постъпват Допълнителни обяснения от 22.07.2016г. , в които оспорващият  заявява, че на датата 28.03.2016г. е бил на работа, поради което не е влизал в контакт с други лица извън служителите на МВР.

            Резултатите от дисциплинарното производство  са обективирани в Обобщена справка  рег. №4077р-6008/25.07.2016год., изготвена на осн. чл.207, ал.7 от ЗМВР  и подписана от членовете на ДРО и  адресирана до директора на ГД “ГП”-МВР.  Видно от изложените факти, които са обосновани от събраните доказателствени средства, ДРО приема, че  на   29.03.2016год.  в гр.Кюстендил  мл. инспектор К.К.И.  в съучастие с лицето Х И. Х са демонтирали от лек автомобил „М 6“ с английска регистрация,  без съгласието на собственика Р А Ц, два катализатора,  които на 30.03.2016год.  около 13,30ч.,  мл. инсп. И. е продал за сумата 400,00лв. на ЛВ Б – собственик и управител на „ЛП Б“ ООД. В съдържанието на изготвената обобщена справка има анализ на събраните в хода на производството сведения, както и мотиви относно кредитирането,  съотв. некредитирането на част от същите. Правят се изводи за това, че деянието на мл. инспектор И. е станало достояние на обществеността – на гражданите Л Б и Ю Д, както и на служители на РП-Кюстендил, ОСС-Кюстендил и на Д „Вътрешна сигурност“ ,  което има за последица уронване престижа на службата. Прието е, че с действията си  оспорващият е нарушил разпоредбите на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи  Горното деяние е квалифицирано като нарушение  по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се предлага налагане на  дисциплинарно наказание „уволнение“  на осн. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.  

            Съгласно изискванията на чл.207, ал.8 от ЗМВР, на 26.07.2016г. нарушителят е запознат с изготвената от ДРО обобщена справка, като му е предоставен срок за обяснения и възражения. Такива са депозирани на 27.07.2016г. с рег.№4077р-6070/27.07.2016г., като видно от съдържанието им, се оспорват изложените от ДРО фактически обстоятелства и изводи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с твърдения за липса на доказателства.   

            При усл. на чл.207, ал.12 от ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство със Становище до наказващия орган рег. №4077р-6089/27.07.2016г., с което обсъждайки предявените възражения от нарушителя, потвърждава изложените в Обобщената справка фактически обстоятелства, както и констатациите за извършено нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Предложено е налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като и прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

             С оспорената заповед № УРИ 3282з-2251/04.08.2016г., административният орган – директорът на Главна дирекция “Гранична полиция” на МВР, е приел, че младши инспектор К.К.И. – старши полицай  /ВСК/  в 02 група ОДП към ГПУ Гюешево при РДГП-Кюстендил, е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 29.03.2016год.  в гр.Кюстендил в съучастие с лицето Христо И. Христов са демонтирали от лек автомобил „М 6“ с английска регистрация,  без съгласието на собственика Р А Ц, два катализатора,  които на 30.03.2016год.  около 13,30ч.,  мл. инсп. И. е продал за сумата 400,00лв. на Л В Б – собственик и управител на „ЛП Б“ ООД,  като с действията си  виновно е нарушил  т.15, т.19 и т.20  от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,  утвърден със заповед рег. №8121з-348/25.07.2014г.  на министъра на вътрешните работи.  Деянието на мл. инспектор И.  е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,  изразяващо се в  деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за извършването на което  му е наложено   дисциплинарно наказание “уволнение” и на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е  прекратено служебното му правоотношение.      Издадената заповед е връчена на наказания държавен служител на 08.08.2016год., а жалбата е депозирана на 10.08.2016г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК  вр. с чл.211  от ЗМВР. 

            В съдебното производство са приети гласни доказателствени средства, а именно показанията на свид. Д Р С, която е член от състава на ДРО. Същата поддържа изцяло констатациите на ДРО, отразени в обобщената справка  и становището пред ДНО, като възпроизвежда установените в хода на дисциплинарното производство  факти и обстоятелства  относими към дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за релевираното деяние.             

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на оспорената заповед, респ. на наложеното със същата дисциплинарно наказание и в законоустановения срок,  поради което е процесуално допустима.

            Преценена по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК вр. с  чл.146 АПК, счита оспорения административен акт за законосъобразен, поради което и на осн.чл.172 ал.2 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР отхвърля оспорването. Съображенията са следните:

            Обжалваната  заповед № УРИ 3282з-2251/04.08.2016г., е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59 ал.2 от АПК във вр. с чл.210, ал.1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила,  в съответствие  с материалноправните разпоредби и с целта на закона /арг. чл.146 АПК/. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на материална компетентност на органа в лицето на директора на ГД “Гранична полиция” на МВР  и съобразно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.37, ал.1, т.1  от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, поради което и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, същото се налага от ръководителите на структурите по чл.37, каквато е Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР,  за служителите  на младши изпълнителски длъжности.  Директорът на ГД „ГП“ на МВР е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР, а длъжността на наказания служител е младши изпълнителска, видно от кадровата справка към дисциплинарната преписка. Страните не спорят относно компетентността.

Спазено е изискването за форма на оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В съдържанието й са посочени извършителя на дисциплинарното нарушение, време на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на ДНО доказателства, правното основание за наложеното наказание, възможността за оспорване със срока и органа за това. Обжалваната заповед се явява надлежно  мотивирана и с нормативно предвиденото съдържание, включително са възпроизведени като съдържание  приетите за нарушени норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

 Спазени са сроковете за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е открито на 25.07.2016год.,  когато  изготвената  Обобщена справка  №4077р-6008/25.07.2016год. на ДРО е постъпила при директора на ГД „ГП“, който е компетентния ДНО.  На тази дата същият е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Заповедта е издадена на 04.08.2016г., т.е. в двумесечния преклузивен срок по чл.195, ал.1 от закона. Спазен е и 1-годишния срок от извършване на нарушението в края на месец март 2016год.

Редовността на  проведената административна процедурата  се оспорва с бланкетни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  по чл.207, чл.208 и чл.210 от ЗМВР.  Възраженията са неоснователни. В аспекта на процедурните правила следва да се посочи, изпълнение на изискванията на чл.207 от ЗМВР. С оглед характера и тежестта на нарушението на служебната дисциплина законът  е предвидил усложнено административно производство, което в случая е проведено. Актовете, издадени в процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия И.  и анализирани по-горе в настоящото изложение доказват изпълнение на правилата по чл.31 и сл. от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарните наказания, събирането и обработката на информация за състоянието и дисциплинарната практика в МВР /обн. ДВ, бр.34/12.05.2015г./ – налице е предложение  на директора на РДГП-Кюстендил до ДНО за образуване на дисциплинарно производство;  издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство, с която е запознат нарушителя; изготвена е Обобщена справка за резултатите от разследването, която е връчена на жалбоподателя; в заключителния етап – ДРО е изготвил Становище до наказващия орган за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител.  

 От друга страна,  ДНО  е изпълнил   императивното си  задължение по чл.206 ал.1 от ЗМВР, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изпълнението на посоченото от закона задължение е доразвито в чл.23, чл.25, чл.26, чл.27 и чл.57  от посочената по-горе Инструкция. Правилата от Инструкцията задължават ДНО да предприеме действия по изслушване на служителя или по приемане на писмените му обяснения. В случая са приети  писмени обяснения на оспорващия, входирани  на 07.06.2016г., на 19.07.2016г. и на 22.07.2016г. , както и писмени възражения по повод обобщената справка на  ДРО  на 27.07.2016г. На нарушителя е осигурена възможност за становище по установеното дисциплинарно нарушение, за сочене на доказателства и ангажиране на доказателствени искания във връзка с действителните факти по случая.

В аспекта на административнопроизводствените правила, съдът констатира изпълнение на задълженията от ДНО  по чл.206, ал.4 от ЗМВР за формиране на изводи относно наличието или липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя след анализ на  всички събрани доказателства в дисциплинарното производство, включително представения от държавния служител   график за дежурствата му.  От съдържанието на Обобщената справка и Становището на ДРО, както и от материалите към дисциплинарната преписка, се установява проведено разследване в съответствие с нормативите изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за релевираното нарушение. Събраните доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, което е обезпечило установяването на обективната истина по случая. Налице са съображения във връзка с кредитирането, респ. некредитирането на  представените сведения, както и на обясненията на жалбоподателя в отделни техни части. 

            По съществото на спора съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, предвидено в чл.203, ал.1, т.13 от  ЗМВР  за нарушение на служебната дисциплина  по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.   Прието е, че деянието на държавния служител – мл. инспектор И. съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се  в това, че на 29.03.2016год.  в гр.Кюстендил в съучастие с лицето Х И. Х са демонтирали от лек автомобил „М 6“ с английска регистрация,  без съгласието на собственика Р А Ц, два катализатора,  които на 30.03.2016год.  около 13,30ч.,  мл. инсп. И. е продал за сумата 400,00лв. на Л В Б – собственик и управител на „ЛП Б“ ООД,  като с действията си  виновно е нарушил  т.15, т.19 и т.20  от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,  утвърден със заповед рег. №8121з-348/25.07.2014г.  на министъра на вътрешните работи и поведението му е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

В рамките на изложените в заповедта фактически обстоятелства е органичен съдебният контрол относно  приложението на материални закон. В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото описаното в оспорения административен акт поведение  е несъвместимо в морално-етичните правила  и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да са насърчават хората да уважават закона, като са дава личен пример и се носи отговорност за извършените  действия. До уронване престижа на службата води такова поведение на държавния служител, което намалява авторитета на институцията МВР, респ. на нейните дирекции и  структури, пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. В аспекта на горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът счита, че дисциплинарното нарушение е доказано – релевираното деяние на оспорващия правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2, т.4 вр. с чл.203, ал.1, т.13  от ЗМВР.  Несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата  е поведението на жалбоподателя, доколкото виновно  се нарушават т. 15, т.19 и  т.20  от Етичния кодекс.  Съгласно т.15 от ЕК, държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; съгласно т.19 от ЕК – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и  съгласно т.20 от ЕК  – държавният служител  насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. 

            В случая от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства, следва да се приеме, че оспорващият е нарушил визираните в оспорената заповед етични правила,  с което е уронил  престижа на службата. По делото е  безспорно, че мл. инсп. И. в съучастие с трето лице, е демонтирал автокатализатори от лек автомобил без съгласието на собственика му, след което ги е продал. Горното съществено за спора обстоятелство  се установява по безспорен начин от анализа на писмените сведения на пострадалия собственик на автомобила Р А Ц, на купувача на вещите Л В Б и на шофьора на последната Ю В Д. Касае се за събрани редовно  в дисциплинарното административно производство доказателствени средства, които съгласно чл. 171, ал.1 от АПК, имат сила и пред съда. От друга страна,  специалният закон за МВР в чл.206, ал.3 и ал.4, предвижда като допустими за разкриване на обективната истина  и доказателствените  средства, събрани в други производства, вкл. при извършени проверки  или в случая в образуваното досъдебно производство №18/2016г. по описа на ОСС-Кюстендил и в проверката на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Анализът  на горните, извършен  по-горе в  настоящото решение,  обоснова правилността на изводите на ДНО за извършено съставомерно деяние от страна на оспорващия. Последният в депозираните писмени обяснения и в подадената жалба оспорва приетите факти, но не сочи доказателства, които да ги опровергават. Различна от приетата фактическа обстановка  е описана в писмените сведения на съучастника на жалбоподателя Х Х. Както правилно е преценил ДНО, съдържащите се в тях данни са  недостоверни  и са  в противоречие с останалите събрани доказателства, което е резултат от преследваната цел  за собствено оневиняване и за оневиняване  на оспорващия И. в качеството му на съучастник при извършване на релевираното деяние.  

Квалифицирането на деянието на оспорващия като дисциплинарно нарушение предполага същото да е извършено е виновно. Твърдения  за липса на вина нарушителят не прави, а и субективният елемент от състава на нарушение се доказва от събраните доказателствени средства. Описаното в оспорената заповед поведение на жалбоподателя се явява  несъвместимо с етичните правила, с което е уронен престижът на службата. Същото е  съставомерно дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, т.е. тежко нарушение, за извършването на което  на нарушителя е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”, предвидено в чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР  , а на  осн. чл.226,ал.1, т.8 от ЗМВР  е постановено  прекратяване на служебното правоотношение.

Предвид изложеното, съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен и подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна. Атакуваната заповед е надлежно мотивирана, като съобразно установените фактически обстоятелства, е приложен правилно материалния закон.

Поради неоснователността на оспорването и съобразно заявеното от процесуалния представител на ответника  искане, както и на осн. чл.143, ал.4 АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, жалбоподателят  дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв., определено съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК  вр. с чл.211 от ЗМВР, Административният съд

                                                               Р   Е   Ш   И:

               

                ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна  жалбата на К.К.И. ***, ЕГН **********  срещу Заповед № УРИ 3282з-2251 от 04.08.2016год.  на директора на  Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР.

            ОСЪЖДА  К.К.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР с адрес гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46 деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: