Р Е Ш Е Н И Е

                       314                                              20.01.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети януари                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря С.К.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 290 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.37 и сл. от ЗДОИ /Закон за достъп до обществена информация/.

В.Д.К., ЕГН ********** *** обжалва Решение №53/26.08.2016г. на кмета на Община Кюстендил в частите по т.4 и т.5. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК във вр. с препращането от чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Противоречието на акта с материалния закон се свързва с твърдения, че:

1/по т.4 - ако в документите за издаване на РС №146/18.05.1993г., с което е одобрен проект №36/1993г. на главния архитект на Общината за изграждане на масивна 2ЖС от Б К А в съсобствения УПИ III-190 в кв.24 по плана на с.С, община Кюстендил липсва нотариално заверена декларация за отстъпено право на строеж от собствениците на имота органът следва да уведоми заявителя за липсата, като посочената в Решението декларация от 2016г. е неотносима.

2/по т.5 – скица №267/06.02.1997г. е издадена въз основа на заявление от А, поради което Общината следва да разполага със същата, евентуално да уведоми заявителя, че скицата е издадена на трето лице. Моли се за отмяна на Решението в оспорените части и задължаване на органа да предостави исканата информация.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

            В с.з. представителят на ответния кмет на Община Кюстендил, последния с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че поисканите документи не се съхраняват в Общината. Скицата се издава в един екземпляр, като същата и декларацията следва да се поискат от Нотариуса. Претендира се юк възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Административното производство е започнало с подаване на заявление рег.индекс 94-Б0161/22.07.2016г. от жалбоподателя до кмета на Община Кюстендил с искане за достъп до обществена информация, чието съдържание е обективирано в молба рег.индекс 94-Б-161/22.06.2016г. /вж. л.11-13/. Заявителят е поискал преписи от следните документи:

1/заповед №1789/15.10.1992г. на кмета на Община Кюстендил за частично изменение на ЗП за УПИ III-190 в кв.24 по плана на с.С, на ½ ид.ч. от който К. е собственик на основание нот.акт №182, том I, рег.№1846, дело №135/2013г.;

2/РС №146/1993г., издадено в изпълнение на посочената заповед;

3/проект №36/1993г. към РС;

4/нотариално заверена декларация от неговите продавачи по нот.акт за предоставяне право на строеж в парцела на Б К А и

5/скица №267/06.02.1997г. от Общината във връзка с издаването на нот.акт №148, том III, дело №1696/1997г. /вж. л.19-23/.

От приложените към молбата нот.актове се установява, че на основание договор за покупко-продажба от 15.07.2013г., обективиран в нот.акт №182/2013г. на нотариус Л Х с рег.№586 на НК и район на действие КРС, лицата С. Е Н и Й И С са продали на жалбоподателя ½ ид.ч. от УПИ III-190 в кв.24 по плана на с.Соволяно, ведно с намиращите се в имота първи жилищен етаж от 2ПЖС, ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от мазето на сградата, построено до ЖС. Праводателите са се легитимирали като собственици на посочените ид.ч. от имота с Протокол от 21.04.1982г. по гр.д.№462/1982г., вписан в СВ при КРС. Протоколът обективира одобрена от съда спогодба за делба, по силата на която Е К Н и Б К А са собственици на по ½ ид.ч. от посочения УПИ, като Н е собственик и на 1 етаж от ПЖС със съответните ид.ч. от сградата в имота, а А на 2 етаж от сградата и всеки от двамата е получил по ½ ид.ч. от мазето от старата сграда, построено непосредствено до ЖС и ½ ид.ч. от стопанската сграда от към дъното на парцела /вж. л.37-38/. С договор за дарение и делба от 23.04.1997г., обективиран в нот.акт №148, том III, дело 1696/1997г. на нотариуса при КРС Б К А е прехвърлила притежаваната от нея собственост по Протокола от 1982г. на децата си К А А и Д А. Ангелова. Като приложение към нот.акт е записана скица №267/06.02.1997г. на Община Кюстендил /вж. л.22-23/. Видно от документите, към момента на подаване на заявлението за достъп до обществена информация УПИ III-190 в кв.24 по плана на с.С и мазето на сградата до ЖС в парцела са съсобствени между заявителя и децата на Б К А.

От материалите по адм.д.№314/2014г. на КАС /представено в копие по настоящето дело/ се установява, че със заповед №РД-00-1358/24.10.2014г. на кмета на Община Кюстендил е наредено на К. да премахне незаконен строеж: „Външно стълбище и стоманобетонова площадка“, изграден в УПИ III-190 в кв.24 по плана на с.С. С решение от 28.05.2015г. по адм.д.№314/2015г. КАС е отхвърлил оспорването на К. срещу заповедта. Решението е оставено в сила с решение №5099/27.04.2016г. по адм.д.№8167/2015г. на ВАС. В молбата, предхождаща заявлението за достъп до обществена информация К. е посочил, че иска информацията във връзка с изпратена от органа покана №94-Б-161/31.05.2014г. за доброволно изпълнение на заповедта /вж. л.13/.

С оспореното Решение №53/26.08.2016г. на кмета на Община Кюстендил е разрешен достъп до исканата информация по т.1-3 от заявлението, а по т.4 и т.5 е отказан такъв. В т.4 е посочено, че заявлението не представлява достъп до обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, а искане за заверка на копие от нот.заверена декларация рег.№116/11.01.29016г. на нотариус Л Х, която не е била обект на преписка в общинската администрация и общината не разполага с нейн оригинал. В т.5 е записано, че на основание чл.33 от ЗДОИ Общината не разполага с исканата информация, която е част от представените документи по нот.акт №148, том III, дело №1696/1997г. Решението е връчено на адресата на 30.08.2016г. /вж. л.7 и 8/, а жалбата е подадена чрез администрацията на органа на 07.09.2016г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Мотивите на органа в оспорените части по т.4 и т.5 от Решението обективират отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че Решението на кмета е издадено от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност.

Исканата информация по т.4 и т.5 представлява обществена такава по см. на легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, т.к. е свързана с дейността на общинската администрация и дава възможност на заявителя като гражданин да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. В съответствие с чл.57, ал.1 от ЗТСУ /отм./ РС №146/1993г. е издадено от главния архитект на Общината. Поради съсобствения характер на парцела, в който е разрешено строителството, приложение намират нормите на чл.56, ал.3 и чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./. Това ще рече, че в документацията за проекта към РС следва да се приложи нотариално заверено заявление за съгласие на другия собственик на имота за извършване на новия строеж, освен ако не е налице изключението по чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./, което обаче също се установява от доказателствата към преписката и в частност от архитектурния проект. От друга страна, производството по издаване на скица №267/06.02.1997г. представлява административна услуга по см. на чл.2 от Указ №2472 за административно-правно обслужване на населението /обн. ДВ, бр.61/06.08.1985г., отм. бр.95/02.11.1999г./, като такова е и понастоящем по см. на §1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията. Съгласно чл.12 от посочения Указ и чл.19, ал.3, т.2 и чл.33, ал.1 от ЗА извършването на услугата е в правомощията на общината, чиито изпълнителен орган е кмета. В ЗМСМА липсват изрични правила по отношение реда за издаване на исканите в заявлението документи и компетентните за това органи. Изводът от изложеното е че кметът е задължен субект за представяне на информацията по чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Страните не спорят относно компетентността на органа.

Спазена е формата на отказа по чл.38 от ЗДОИ. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясни волеизявления на органа, подписано е от него и има указан ред за оспорване.

При издаване на решението са спазени общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на относимите доказателства във връзка с предмета на заявлението и за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

Решението в частта за отказите обаче противоречи на материалния закон.

По т.4 от заявлението:

По посочените по-горе правни съображения неправилен е извода на органа, че исканата информация, обективирана в копие от нотариално заверена декларация от другите собственици на УПИ-то, касаеща предоставено правно на строеж на Б К А, не представлява обществена такава по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Неправилна е преценката на органа и относно вида и обема на информацията. В молбата и заявлението К. желае снабдяване със заверен препис от декларация, изхождаща от неговите праводатели за отстъпено право на строеж в полза на Б К А за новата сграда в имота. Праводатели по нот.акт №182, том I, рег.№1846, дело №135/2013г. са лицата С. Е Н и Й И С, т.е. останалите собственици на УПИ III-190 в кв.24 по рег. план на с.С. В този смисъл цитираната в Решението декларация рег.№116/11.01.2016г. е без връзка с предмета на искането в заявлението. Ако органът не е бил наясно с волята на заявителя, то е следвало да проведе процедурата по чл.29 от ЗДОИ за уточняване на предмета на исканата обществена информация. С оглед характера на декларацията, същата представлява част от документите по издаване на РС №146/18.05.1993г. по см. на чл.56, ал.3 и чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и следва да фигурира във вид на нотариално заверено заявление за съгласие на праводателите по нот.акт №182 от 2013г., респ. от праводателя на последните Е К Н. Изключението по чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./ за липса на необходимост от подобно съгласие също подлежи на установяване в производството по издаване на РС, част от което е одобряването на архитектурния проект за новата сграда. При това положение органът е дължал проверка дали в архива на Общината се намира искания документ, налице ли е изключението или документа липсва поради други причини. След проверката органът е дължал уведомяване на заявителя за резултатите от нея. Евентуалната липсата на документа подлежи на обективиране посредством изрично уведомяване на адресата по см. на чл.33 от ЗДОИ, в който случай не се издава Разрешение за отказ. Основанията за отказ по чл.37, ал.1 от ЗДОИ са лимитивно посочени и обсъжданата хипотези не е измежду тях. ЗДОИ е специален закон спрямо реда и процедурите по АПК. С оглед на изложеното, оспореният отказ е незаконосъобразен, а Решението по т.4 подлежи на отмяна. По см. на чл.41, ал.1 от ЗДОИ съдът ще задължи органа да извърши посочените по-горе проверки в регистрите и документацията по издаване на РС №146/18.05.1993г. и с оглед констатациите от проверките да постанови своето Решение, респ. уведомление по чл.33 от ЗДОИ. Ако информацията се намира в архива на друг орган, то следва да се изготви уведомлението по чл.32 от ЗДОИ.

По т.5 от заявлението:

Правилен е извода на органа, че исканата скица №267/06.02.1997г. е част от документите по нот.акт №148, том III, дело №1696/1997г. на нотариуса при КРС, т.к. е представена при съставяне на акта и надлежно вписана в неговото съдържание. Правилно е и становището на представителя на ответника в с.з., че скицата се издава в един екземпляр. Скицата представлява извадка от действащия ПУП за населеното място, поради което съхраняването на екземпляр от нея у органа е безпредметно. Липсва нормативно задължение за издаване на документа в повече от един екземпляр, респ. съхраняване на копие в административната преписка по неговото издаване. Съгласно мотивите на органа в Решението обаче същият разполага с данни за местонахождението на документа – в службата, съхраняваща нотариалното дело. При това положение дължимият правен резултат от проверката на органа е изготвяне на уведомление за препращане на заявлението на органа по местонахождение на скицата по см. на чл.32 от ЗДОИ. Липсват законовите предпоставки за издаване на Решение за отказа по см. на чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Изложеното налага отмяна на отказа, съдържащ се в т.5 от оспореното Решение и връщане на преписката със задължение на органа да процедира по реда на чл.32 от ЗОДИ.

Съдът не присъжда деловодни разноски на жалбоподателя, т.к. няма направено искане за това.

            Поради изхода от спора ответникът няма право на юк възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №53/26.08.2016г. на кмета на Община Кюстендил В ЧАСТИТЕ по т.4 и т.5, касаещи откази за предоставяне на достъп до обществена информация по т.4 и т.5 от заявление рег.индекс 94-Б-161/22.07.2016г. във вр. с молба рег.индекс 94-Б-161/22.06.2016г. от В.Д.К. по отношение исканията за представяне на заверен препис от нотариално заверена декларация от праводателите на К. за предоставено право на строеж на Б К А и заверен препис от скица №267/06.02.1997г., издадена от Общината.

            ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Кюстендил за ново произнасяне по заявлението на К. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: