Р Е Ш Е Н И Е

      58                                                               24.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на трети април                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело № 301 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013г. /ДВ, бр.40/18.04.2008г., изм. и доп./. Делото е образувано по изпратено по подсъдност адм.д.№9399/2016г. на АССГ.

            Н.Л.Г., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Б., ул.“***“ №1, ет.2, оф.4 обжалва Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/ по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013г. с изх.№02-100-6500/2597 от 29.07.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Неспазването на установената форма е във връзка с твърденията, че АПМА не съдържа изложение на правните основания за неговото издаване, липсват мотиви, има разминаване между мотивна и разпоредителна част и няма посочване каква част от получените компенсаторни плащания подлежи на възстановяване съгласно чл.14, ал.1, т.1-4 от Наредбата. Нарушенията на административнопроизводствените правила се свързват с неизяснена фактическа обстановка, липса на проведено административно производство, непълнота на доказателствата и липса на възможност за даване на обяснения относно причината за незаявено участие в мерките. Моли се за отмяна на акта с произтичащите законови последици.

            В с.з. жалбоподателят не се явява и не изразява становище по жалбата.

            Пълномощникът на ответника оспорва жалбата като неоснователна и претендира юк възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            На 19.03.2007г. жалбоподателят е подал до ДФЗ – РА Общо заявление за единно плащане на площ с УРН 190139, УИН 1012040700501. Към заявлението е попълнена таблица на използваните парцели. Поисканата финансова помощ касае мерки 211 и 212 от ПРСР 2007-2013г.

            С писмо изх.№02-100-6500/437 от 19.04.2013г. на ДФЗ Г. е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, т.к. при извършените административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2011г не е заявил участие по мерки 211 и 212 в нарушение на чл.4, т.3 от Наредба 011/2008г. Указано е, че липсата на заявление води до изключване от подпомагане по Наредбата. Дадена е възможност за депозиране на възражения и доказателства към тях /вж. л.10-11 от делото на АССГ/. Писмото е връчено на адресата на 26.05.2013г. /вж. л.12 от посоченото дело/.

            С изх.№02-100-6500/2597 от 14.09.2013г. от името на изпълнителния директор на ДФЗ е изготвен АПМА на Г. поради неподаване на заявление за кампания 2011г. С решение №7122/19.11.2015г. по адм.д.№5820/2015г. на АССГ съдът е обявил АПМА за нищожен поради липса на компетентност на издателя и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. С решение №7268/15.06.2016г. по адм.д.№429/2016г. на ВАС решението на АССГ е оставено в сила.

            Процесният АПМА е издаден в изпълнение на съдебните указания по делата след повторното разглеждане на преписката. В резултат на извършените административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП за спазване на поетия от Г. петгодишен ангажимент е установено, че за кампания 2011г. не е заявил участие по мерки 211 и 212 от Наредбата. Посочено е, че съгласно чл.4, т.2 и т.3 от Наредбата кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в района за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. В противен случай на основание чл.14, ал.1 и 2 от Наредбата стопанинът се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови получените суми. На основание чл.21 от Регламент /ЕС/ №65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №1698/2005г, както и на основание чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г. е разпоредено, че ДФЗ-РА прекратява поетия от Г. през кампания 2007 петгодишен ангажимент по мярка 211.

            АПМА е връчен на адресата на 18.08.2016г., а жалбата е подадена по пощата на 29.08.2016г.

            Издателят на акта заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ, считано от 27.11.2014г., видно от Протокол №70/27.11.2014г. от заседание на УС на Фонда.

            От приети в съдебното производство справки-извлечения от бюджетни платежни нареждания от СЕБРА за периода 01.01.2007-14.02.2017г., справки извлечения от оторизирани суми по конкретни схеми за подпомагане за същия период и бюджетни платежни нареждания от СЕБРА е видно, че по заявлението на Г. са извършени дължимите плащания на финансовата помощ. Първото компенсаторно плащане по мярка 211 е с дата на изпълнение 27.06.2008г. в размер на 3293.76лв. по схема НР1 и 144.73лв. по схемата НР2 за кампания 2007г.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима.  Подадена  е от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения АПМА е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

АПМА е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Нормата на чл.14, ал.1 от Наредбата определя, че ДФЗ прекратява ангажимента. По см. на чл.11, ал.1, т.4 от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция /РА/ от датата на неговата акредитация. Едно от правомощията на РА по чл.11а, ал.1, т.1, пр.1 от ЗПЗП е да приема, проверява и взема решения по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл.20а, ал.1 от закона изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. Следователно, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде оспорения АПМА.

            При издаване на АПМА са спазени общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат, фактически и правни основания за постановеното прекратяване на многогодишния ангажимент и ясна разпоредителна част, противно на твърденията на жалбоподателя. Съгласно ТР №16/31.03.1976г. на ОСГК на ВС, необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите и правни основания за неговото издаване. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за неговата законосъобразност, т.к. гарантира правото на защита на страните при неговото оспорване и дава възможност за ефективен контрол от по-горния административен орган и/или съда. Съгласно приложимата тълкувателна практика, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административния акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В този смисъл освен изложеното в АПМА, като негово съдържание следва да се счита и уведомителното писмо от 19.04.2013г., с което е започнало административно производство по издаване на акта.

            Правното основание за издаване на АПМА е посочено в неговото съдържание – това е чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г. и правилото на чл.21 от Регламент /ЕС/ №65/2011г. Установено е нарушаване на изискванията на чл.4, т.2 и т.3 от Наредбата. Фактическите мотиви са във връзка с твърдението на органа, че липсва подадено заявление за участие по мярка 211 за кампания 2011г. Не е налице разминаване между правните и фактически основания за издаване на оспорения акт. Нормата на чл.14, ал.1 от Наредбата в редакцията, обн. ДВ, бр.24/2014г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК задължава ДФЗ за прекрати многогодишния ангажимент на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Следователно, налице е корелативна връзка между изложените в АПМА фактически обстоятелства и дадената за тях правна квалификация. Налице е ясна разпоредителна част във връзка с волеизявлението на органа за прекратяване на ангажимента. Разпореденото прекратяване и понастоящем е правомощие на органа в редакцията на чл.14, ал.1 от Наредбата /изм. с Решение №4401 на ВАС, бр.13/2017г./. Възстановяването на дължимите суми следва прекратяването на ангажимента, респ. изключването на стопанина от подпомагане по сегашната редакция на нормата, поради което законът изисква стабилност на акта за прекратяване за да може да се осъществи една от предпоставките за възстановяване на дължимите суми. В случая, предмет на съдебна проверка е единствено волеизявлението на органа за прекратяване на ангажимента. В АПМА липсва волеизявление на органа за възстановяване на суми.

 АПМА е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задълженията си за образуване и водене на производството по издаване на АПМА по правилата и реда на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК. С писмото от 19.04.2013г. земеделския стопанин е уведомен за образуваното административно производство по прекратяване на многогодишния ангажимент и е имал възможност да подаде възражения и доказателства за противното, което не е сторил както до издаването на акта, така и в рамките на съдебното производство по делото. Органът е взел предвид всички депозирани от стопанина документи по заявлението и е извършил съответните административни проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП, с което е изпълнил процесуалното задължение да изясни фактите и обстоятелствата по случая. Административното производство е започнало с писмото от 19.04.2013г. и е продължило във времето до издаване на оспорения АПМА поради съдебното оспорвание на първоначалния АПМА и изпълнението на съдебните указани с процесния акт.

            АПМА е съответен на материалния закон.

Фактическият състав на прекратяването по чл.14, ал.1 от Наредбата предполага качеството „земеделски стопанин“ на жалбоподателя, наличие на поет многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредбата и липса на подадено заявление от стопанина през времетраене на ангажимента. Г. има качеството „земеделски стопанин“ по см. на легалната дефиниция по §1, т.23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.4, §1, б.“а“ от Регламент /ЕС/ №1307/2013г. С подаване на заявлението от 19.03.2007г. същият е поел многогодишен ангажимент през периода 2007-2013г. по ПРСР, мярка 211 „Плащания на земеделски стопани  за природни ограничения в планинските райони“ – НР1. От материалите по административната преписка и финансовите документи от ответника се установи, че земеделския стопанин не е изпълнил задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата да подаде заявление за подпомагане с декларираните площи за района, в който извършва земеделска дейност по мярката за 2011г., която година следва първото компенсаторно плащане, извършено през 2008г. Неподаването на заявление за която и да било година в рамките на ангажимента води до налагане на санкцията по прекратяване на ангажимента. При изпълнение на правомощията си по чл.14, ал.1 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност – при наличие на нормативните условия е задължен да постанови предвидения правен резултат. Изключението по чл.14, ал.4 от Наредбата не е налице – заявлението не е ново такова по см. на дефиницията на §1, т.4 от ДР на Наредбата. Форсмажорните обстоятелства по чл.15 във вр. с §1, т.3 от ДР на Наредбата не касаят прекратяването на помощта, а условията за нейното частично или пълно възстановяване, който въпрос е извън предмета на съдебното производство по делото.

Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с ТР №3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. и чл.7, ал.1, т.4 във вр. с §1 от ДР от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр.10/2016г./ жалбоподателят дължи заплащане на ДФЗ на деловодни разноски в размер на 300лв. за юк възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Н.Л.Г. /с посочени лични данни/ срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013г. с изх.№02-100-6500/2597 от 29.07.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

            ОСЪЖДА Н.Л.Г. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” - СОФИЯ деловодни разноски в размер на 300лв. /триста лева/ за юк възнаграждение.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: