Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  05.06.2017 год.

 

 

Номер         96                             2 0 1 7 година                           гр. Кюстендил

 

 

                             В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на девети май                                                                            2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                      Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 309 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 121 - 126 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

     Образувано е по жалба на Е.В.Л. *** против Заповед № РД-06-01/14.09.2016 г. и Заповед № РД-07-135/14.09.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение. Съдът с Определение № 536/28.10.2016 г. е разделил производството по делото, като по настоящето производство е разгледал жалбата срещу Заповед № РД-06-01/14.09.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил. В жалбата се излагат подробни твърдения, пункт по пункт, относно незаконосъобразността на издадената заповед. Посочва се, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като Л. не е  извършила твърдяните дисциплинарни нарушения,  както и че е нарушена разпоредбата на чл. 91 ал. 1 от ЗДСл., а именно, при определяне на дисциплинарното наказание, не е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, което не съответства на „дисциплинарното ми минало“. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Представя, чрез процесуалният си представител и писмена защита. Претендира адвокатски разноски.

     Ответникът - Директорът на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, чрез процесуалният си представител, моли жалбата да се отхвърли. Представя и писмени бележки.

     Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорените административни актове на осн. чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество като краен резултат за неоснователна. Съображенията за това са следните:

     Не се спори между страните, че жалбоподателката Е.В.Л. е изпълнявала длъжността Началник на „Общинска служба по земеделие“ – Дупница с офис С б.

     В жалба до ОД ”Земеделие” Кюстендил /вх. № ПП-01-1485/20.03.2015 г./, земеделски производители от Община Дупница – /21 на брой, с посочени имена, ЕГН и положени подписи/ е описана установена порочна практика в работата на Началника на ОСЗ Дупница. В същата е поискано да се предприемат мерки против тази практика.

     С жалба вх. № 110-01-1485/24.07.2015 г., земеделските производители, чрез Д. К поддържат исканията си от 20.03.2015 г. и поискали среща с Директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил.

     Със Заповед № РД-05-251/07.08.2015 г. Директорът на ОДЗ Кюстендил определил служители, които да извършат цялостна проверка на дейността на ОСЗ Дупница и да изготвят доклад.

     С писмо вх. № РД-11-1485/17.08.2015 г. до Директора на ОДЗ Кюстендил бил представен доклад от определените служители, относно извършената проверка в ОСЗ Дупница, със съответните констатации и изводи. Като краен резултат било предложено на Е.В.Л. ***, да бъде потърсена дисциплинарна отговорност за констатираните и подробно описани в него нарушения, свързани с прилагането на Закона за държавния служител.

     Със Заповед № РД-05-129/24.10.2013 г. на Директора на ОДЗ Кюстендил е бил назначен дисциплинарен съвет и са определени правила за работата му, а със Заповед № РД-05-222/19.12.2014 е изменен състава на дисциплинарния съвет.

     Със Заповед № РД-05-273/26.08.2015 г. на Директора на ОДЗ Кюстендил е наредено на председателя на дисциплинарния съвет да свика съвета и да образува дисциплинарно дело срещу Е.В.Л., за изясняване на фактите и обстоятелствата в доклада с вх. № РД-11-1485/17.08.2015 г., със срок до 19.10.2015 г.

     Със Заповед № РД-05-281/01.09.2015 г. на Директора на ОДЗ Кюстендил е наредено заседанието на дисциплинарния съвет да се проведе на 24.09.2015 г., като същият следва да постанови решение в срок до 09.10.2015 г., със съответното предложение за наличие или не на дисциплинарна отговорност от Л..

     С Протокол № 1 от 24.09.2015 г. дисциплинарният съвет е направил съответните констатации с извод за наличие на неправомерни действия от страна на Е.В.Л., в качеството й на Началник на ОСЗ Дупница. След справка е установено, че същата е в отпуск по болест и е решено дисциплинарният съвет да проведе ново заседание, на което да бъде изслушана служителката, както и да бъдат представени писмени обяснения и доказателства по извършените нарушения.

     С Протокол № 2 от 14.12.2015 г. дисциплинарният съвет, след като установил, че Л. е в платен годишен отпуск до 30.12.2015 г., е предложил на Директора на ОДЗ Кюстендил да прекрати разрешения й редовен годишен отпуск и същата да бъде изслушана на 18.12.2015 г. в 11 часа.

     С Решение № 1/18.12.2015 г. на дисциплинарния съвет е отразено становището на същия по образуваното дисциплинарно производство срещу Е.В.Л., подробно изложено и подробно обосновано, като съвета приема, че  е налице извършено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателката и предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл. Приложено е и особено мнение от М С - член на дисциплинарния съвет, която счита, че е налице основание за дисциплинарна отговорност, но счита че вида и размера на дисциплинарното наказание е завишено.

     С писмо от 18.12.2015 г. / вх. № РД-04-1485/18.12.2015 г./ решението на дисциплинарния съвет е представено на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Кюстендил.

     С писмо изх. № ЧР-03-1485/20.01.2016 г. жалбоподателката е запозната с констатираните нарушения, като и е дадена възможност до 14.03.2016 г. да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства по тях. Поканена е да бъде изслушана на 14.03.2016 г. от 13 ч. в ОДЗ Кюстендил. Писмото е връчено на 10.03.2016 г., което е видно от положения подпис от служителя.

    С писмо изх № ЧР-03-1485/09.09.2016 г. жалбоподателката отново е запозната с констатираните нарушения, като и е дадена възможност до 10.09.2016 г. да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства по тях. Поканена е да бъде изслушана на 10.09.2016 г. в 15 ч. в ОДЗ Кюстендил. Писмото е връчено на 10.09.2016 г., като жалбоподателката е поискала по – дълъг срок, в който да представи писмени обяснения и да бъде изслушана.

     С Протокол от 10.09.2016 г. срокът за представяне на писмени обяснения и изслушване е удължен до 14.09.2016 г. в 10 ч. в ОДЗ Кюстендил.

     С вх. № ЧР-03-1485/14.09.2016 г. Е.В.Л.  е дала своите обяснения, като в същите е отразено от нея, че е била изслушана на 14.09.2016 г. в 10 ч. от ДНО, което е удостоверено с подписа й.

     Със Заповед № РД-06-01/14.09.2016 г. Директорът на ОДЗ Кюстендил е наложил на Е.В.Л. – Началник на Общинска служба по земеделие – Дупница с офис Сапарева баня, дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител, при спазване изискванията на чл. 91 и чл. 93 и сроковете по чл. 94 от ЗДСл, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1, 4 и 5 от ЗДСл. В заповедта са възпроизведени констатацииите и изводите на дисциплинарния съвет. Със Заповед № РД-07-135/14.09.2016г. е прекратено и служебното правотношение с жалбоподателката.

     По делото са приети приложените в преписката по жалбата доказателства с вх. № 4151/14.10.2016 г.; вх. № 4337/27.10.2016 г.; вх. № 4605/10.11.2016 г., със съответната справка за неприсъствените дни на Е.Л. за периода 17.08.2015 г. – 08.09.2016 г.; вх. № 243/23.01.2017 г.; вх. № 293/26.01.2017 г.; изх. № РД-04-3965/20.02.2017 г., със съответните доказателства; вх. № 771/27.02.2017 г.; вх. № 1051/20.03.2017 г.; вх. № 1153/30.03.2017 г.; вх. № 1883/15.05.2017 г. и вх. № 1990/22.05.2017 г.

     По делото са разпитани и свидетелите: Г. Д. Г., Г. С. М., Д. А. В., Д. В. К., Й. К. Г., К. Г. О., К.К.Г., М.М.К., С.К.П., С. И. К., Н. Б. М., Л.С.Р., Б.Й.И. и Й.К.К..  

     При така установената фактическа обстановка, Кюстендилският административен съд обосновава следните правни изводи:

     Оспорената заповед в настоящето производство е връчена на 15.09.2016 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.09.2016 г., т.е. същата е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

     Оспорения административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 92 от Закона за държавния служител орган -  Директора на ОД „Земеделие“ Кюстендил – орган по назначение, който е и компетентния орган както по налагане на дисциплинарното наказание, така и по прекратяване на служебното правотношение и в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Същият е издаден в писмена форма, с посочени фактически и правни основания – на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител.   

     Съдът намира, че заповедта е издадена в преклузивния двумесечен срок по чл. 94 ал. 1 от ЗДСл., тъй като нарушенията в конкретния случай, следва да се считат за открити от 18.12.2015 г., когато е издадено Решение № 1 на дисциплинарния съвет. От приложената справка по делото /лист 128/ и доказателствата към същата, е видно, че до 08.09.2016 г. включително жалбоподателката е била в отпуск по болест и в този смисъл са налице условията на чл. 94 ал. 3 от ЗДСл. В този смисъл издадената на 14.09.2016 г. заповед не е била просрочена.

     Не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

     Съгласно чл. 93 ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарно - наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изискването за даване на срок за писмени  обяснения и за изслушване на държавния служител е кумулативно и това следва от буквалната редакция на текста, където след промяната в ДВ, бр.24/2006г., законодателят използва съюзът “и”, вместо “или”. Алтернативното изслушване или даване на срок за писмени обяснения беше предишното законодателно решение. По настоящето дело от Л. са изискани писмени обяснения по конкретно формулирани въпроси. Даден й е срок за представяне на писмени обяснения, включително и допълнителен такъв, които тя е представила с вх. № ЧР-03-1485/14.09.2016г., в които изрично е отбелязала, че е била изслушана от ДНО в 10 ч. на 14.09.2016 г.

    По делото са приложени доказателства, че писмените й обяснения са приети и обсъдени от дисциплинарно - наказващия орган. При това положение, при обраразувано и проведено производство от дисциплинарния съвет, дадена възможност неколкократно за изслушване и приемане на обясненията на Л. и наложено дисциплинарно наказание, съдът счита, че не са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, като правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено, с каквато цел е разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл.

     Също  така, по делото са налице доказателства, че Л. е била изслушана и от дисциплинарно - наказващия орган – Директорът на ОДЗ Кюстендил, преди да й бъде наложено дисциплинарното наказание.В този смисъл, възможността дисциплинарният съвет да изслуша служителя, е различно от задължението за самия дисциплинарно -наказващ орган да изслуша лицето. Именно, за да се разграничат двете производства -пред дисциплинарния съвет и пред наказващия орган, са предвидени отделни задължения в чл. 93 ал. 1 и чл. 96 ал. 2 от ЗДСл.

    С оглед на изложените съображения съдът приема, че преди налагането на дисциплинарното наказание, държавният служител е бил изслушан, както и са били приети писмените му обяснения, в изпълнение на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДСл. Изброените задължения на органа са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на защита на уличеното в дисциплинарни нарушения лице, като неизпълнението, на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. Изслушването на държавния служител и приемането на писмените му обяснения, гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването от дисциплинарния съвет по чл. 96 ал. 2 от ЗДСл., не дерогира задължението на дисциплинарно - наказващия орган, вменено му с разпоредбата на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл. В нея се съдържа описание на задължителните за административния орган процедурни действия, които в своята съвкупност съставляват производството за налагане на дисциплинарно наказание. При граматическо тълкуване на нормативната разпоредба, в която те са последователно изброени, се налага изводът, че е дължимо да бъдат извършени в цялата им съвкупност, без възможност за алтернативно прилагане на някои от тях. В конкретният случай, процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е извършена изцяло.

    В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени и съответните нарушения на конкретни законови норми, от които произтичат и определени задължения за наказания държавен служител. Посочени са и служебните задължения, които са били виновно нарушени, каквото е изискването на чл. 97 т. 4 и т. 5 от ЗДСл.

   В атакуваната заповед основно се визират две групи нарушения, а именно: 1/ неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика по точки 5.1 – да ръководи и контролира дейността на ОСЗ и 5.23 – да контролира дейността и изпълнението на дейностите по договорите, сключени с фирмите, извършващи технически дейности, в изпълнение на изискванията на чл. 21 ал. 2 от ЗДСл. и 2/ нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл., както и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по т. 12 и т. 15, изискващи държавният служител да се произнася без забава по искането на гражданите, да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.

    Във връзка с първата група нарушения се сочат конкретни случаи, подробно описани, от които е видно, че е налице неизпълнение в срок на заявени административни услуги; неправилно издадена заповед № РД-08-1/31.08.2009 г. на Началника на ОСЗ Дупница, в нарушение на чл. 19 ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, в резултат на което е създадена предпоставка за нарушение на финансовата отговорност; промяна на заявители по преписки за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ; неизпълнение на сроковете по възлагане на постъпили заявления; занижен контрол върху приетите дейности от фирмата, поддържаща КВС; неспазени срокове при пререгистрация на ЗС по Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани; неспазване на сроковете за изпълнение на административни услуги предоставяни от ОСЗ Дупница. Всички тези нарушения са констатирани от дисциплинарния съвет при извършената проверка и не се опровергават от доказателствата по делото. Съдът обаче приема, че дори и да са нарушени чл. 20, чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител, предвид констатираните и подробно описани нарушения, то същите не обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Горното се извежда от голямата натовареност в службата, недостатъчния брой служители, обективните причини, от които са произтичали забавянията по преписките и приложените атестации за работата на Л. по делото, които сочат, че същата не е била наказвана в досегашната си дейност като началник на ОСЗ Дупница.

    Не така обаче стои въпросът с извършените нарушения по чл. 12 и чл. 15 от Етичния кодекс за поведение на служителите от ОДЗ Кюстендил, съответно чл. 4 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в дължавната администрация. С декларация от 14.03.2014 г. Е.В.Л. е декларирала с подписа си, че  е запозната с Етичния кодекс и че при неспазване на нормите на поведение по същия, носи отговорност съгласно Закона за държавния служител.

    От показанията на голяма част от свидетелите, включително и от тези в приложената подписка, се потвърждава извода, че Л. е имала грубо отношение към част от земеделските производители. Нееднократно беше заявено, че тя е проявявала некоректност, конфликтност и неуважение към гражданите. В този смисъл са показанията на свидетелите Г. Г., Г. М., Д. Капсъзов, Й. Г., Д. В., К. О. и Й.К. ***. Свидетелите Б.И., С.П., Л.Р. ***, М.К., С.К., К.Г. и Н.М., дават показания в обратния смисъл.

     Безспорно за съда е, че подобно поведение, без значение колко са пострадалите от него, влиза в разрез с изискванията на чл. 20 от Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, възпроизведени в Кодекса на поведение на служителете в ОДЗ Кюстендил, съгласно които служителят следва да се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността; да проявява уважение и коректност към колегите си и да не допуска поведение, което да накърнява достойнството и правата на отделната личност, да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави. Количественият критерий на оплакалите се земеделски производители в случая, не е най – важният като оценка за наложеното наказание. Несъмнено едно такова поведение на ръководен служител, каквато се явява Л., оказва влияние върху микроклимата в колектива, върху работоспособността и здравето на всеки служител и не на последно място на доверието и престижа на администрацията пред обществото и в частност в случая – пред земеделските производители от Община Дупница. Самият факт на подписката от страна на земеделските производители и неколкократното им искане за вземане на мерки, сочи на недоверие към работата на ОСЗ Дупница. При положение, че подобни прояви стават достояние на трети лица, както се установява по случая и то не един и двама, води до извода, че са налице груби нарушения на Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Следва да се посочи, че подобно константно, предвид визирания период, поведение е недопустимо при осъществяване правомощията на жалбоподателката, като Началник на ОСЗ – Дупница, поради което изложените в заповедта мотиви са достатъчни по смисъла на чл. 91 ал. 1 от ЗДСл., за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, без да е необходимо доказването на конкретни вреди за службата.    

    Предвид изложеното, настоящият състав на Кюстендилският административен съд приема, че при издаването на обжалвания административен акт не са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, спазен е материалния закон и оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

    С  оглед изхода на спора, съдът няма да присъжда разноски по делото.

 

    Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Л. ***, ЕГН **********, против Заповед № РД-06-01/14.09.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Кюстендил, с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.   

    Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: