Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 8

                                           гр.Кюстендил, 13.01.2017год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря С.К., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело №315 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.118 КСО  във  вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            Производството по делото е образувано по жалба на А.Й.А. *** срещу Решение №2153-09-46/04.10.2016г.  на директора  на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане № ********** от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил. Изложени са доводи за  незаконосъобразност  поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Счита се, че   началната дата на социалната пенсия за инвалидност е определена в противоречие с относимите материалноправни норми на КСО, а отпуснатата социална пенсия за инвалидност е спряна при отсъствие на предпоставките по чл.95, ал.1 т.4 от КСО. Прави се искане за отмяна на оспореното решение  и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. 

            Ответната страна – директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил,  не изразява становище по жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         От фактическа страна, относимите за спора обстоятелства се установяват от приложената пенсионна преписка и страните на спорят по същите.

 Оспорващият А.Й.А.  получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 01.07.2016г. е в размер на 367,73лв. Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със заявление вх. №2177-09-316/11.07.2016г. на  жалбоподателя до директора на ТП на НОИ – Кюстендил, съдържащо  искане да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. Към заявлението си същият прилага Експертно решение №1427 от 24.06.2016г. на ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ-Кюстендил, с което  на лицето е определен  95 % степен на увреждане без чужда помощ /трайно намалена работоспособност/  поради общо заболяване, пожизнено, с дата на инвалидизиране  - 24.02.2009год. Експертното решение е издадено при първично освидетелстване на оспорващия по молба-декларация вх. №716 от 28.03.2016г.  подадена до ТЕЛК чрез РКМЕ – Кюстендил. Видно от печата  на  РЗИ-РКМЕ  върху ЕР, същото е влязло в сила на 08.07.2016г. С решение №2311 от 20.07.2016г. Медицинската комисия при ТП на НОИ Кюстендил, на основание чл.98 от КСО е разгледала представеното от жалбоподателя ЕР и е потвърдила оценката за трайно намалена работоспособност, датата и срока на инвалидизиране.

            При изложените обстоятелства,  длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ответното ТП на НОИ,  издава Разпореждане №********** от  28.07.2016г., с което  

 

 

 

отпуска  на А.Й.А. социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 КСО, считано от 28.03.2016г., пожизнено, за 95 на сто трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране  - 24.02.2009г. и навършени 83г. и 5м. , като на осн. чл.95, ал.1,т.4 КСО  спира социалната  пенсия за инвалидност, считано от 28.03.2016г.  поради получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

Към административната преписка липсват данни относно датата на връчване на разпореждането на пенсионния орган на заявителя, но жалбата  пред директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил е депозирана на 13.09.2016год. и при съпоставка с датата на постановяване на оспорения акт -  на 28.07.2016г., следва да се приеме, че е в срока по чл.117 ал.2 КСО.

Директорът на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася по жалбата с Решение №2153-09-46 от 04.10.2016 г., като я приема за неоснователна и я отхвърля. Изложени са доводи за това, че  началната дата, от която следва да се отпусне социалната пенсия за инвалидност  на жалбоподателя е определена правилно от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при усл. на чл.94, ал.3 от КСО, т.е. от датата на заявлението до ТЕЛК на 28.03.2016г., а не от датата на инвалидизиране,  доколкото предвиденият в чл.94, ал.1 КСО срок не е спазен – с  ЕР е определена дата на инвалидизиране 24.02.2009г.,  а заявлението до ТП на НОИ е подадено  на 11.07.2016г. или  след изтичане на 6-месечиня срок. Прието е, че с настъпилите промени в чл.101, ал.1 КСО  в сила от 01.01.2015г. е създадена нова т.4а, според която не може да се получава едновременно социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, поради което на осн. чл.95, ал.1,т.4 КСО социалната пенсия за инвалидност следва да бъде спряна, тъй като жалбоподателя получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

Решението на адм. орган са съобщено на заявителя на 06.10.2016г., а жалбата е депозирана на 13.10.2016г., т.е. в срока по чл.118 ал.1 от КСО.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

 Жалбата  е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.118 ал.1 от КСО и от заявителя в административното производство и адресат на оспорения административен акт, който засяга пряко неговите права и интереси. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 от АПК. 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на оспореното административно решение с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, отменя същото и връща преписката на административния орган за ново разглеждане. Съображенията са следните:  

            Предмет на обжалване е решение на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил,  с което е отхвърлена като неоснователна жалбата  на А.Й.А. срещу разпореждане № ********** от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което  е отпусната  на жалбоподателя социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 КСО, считано от 28.03.2016г.  и  на осн. чл.95, ал.1,т.4 КСО е спряна социалната  пенсия за инвалидност, считано от 28.03.2016г.  поради получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Горните изводи във връзка с предмета на спора се извеждат от изявлението на пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание по делото.

Проверено съобразно критериите по чл.146 АПК, решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил се явява издадено от административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но  в противоречие с  материалноправните разпоредби на КСО  и на целта на закона. Налице са отменителните основания по чл.146  т.4 и т.5  от АПК.

При издаване на решението е спазена специалната процедура по чл.98, ал.4 от КСО за изготвяне на решение на Медицинската комисия към ТП на НОИ. Решението е с №2311/20.07.2016г., прието на заседание на МК въз основа на медицинската документация на заявителя, удостоверяваща неговото здравословно състояние, размера на трайно намалената работоспособност, степента на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността, като е потвърдила ЕР.

Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно.

Разпореждането на пенсионният орган, което е предмет на оспорване пред директора на ТП на НОИ, съдържа две волеизявления.  Първото е свързано с отпускане на исканата социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, считано от 28.03.2016г. в определения размер при 95 % трайно намалена работоспособност на лицето пожизнено с дата на инвалидизиране - 24.02.2009г. С второто волеизявление длъжностното лице  е спряло отпусната лична социална пенсия за инвалидност на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО от датата на отпускането й  28.03.2016г.  поради получаваната от лицето лична пенсия за ОСВ.

Спорните обстоятелства по делото са относно началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност и относно приложимостта на чл.95, ал.1, т.4 от КСО вр. с  чл.101, ал.1, т.4а от КСО.

По първото спорно обстоятелство изводите на съда са следните:

Съгласно чл.90а, ал.1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Размерът на пенсията по см. на чл.90а, ал.2 от КСО зависи от процента намалена работоспособност и се изчислява от размера на социалната пенсия за старост. Правният режим на пенсията е уреден в нормите на раздел IV от КСО “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, за разлика от режима на пенсиите за инвалидност, който е в Раздел II “Пенсии за инвалидност”, двата в Глава шеста “Задължително пенсионно осигуряване” от КСО. Посочените различни предпоставки за възникване на правото на пенсиите водят до самостоятелната правна регламентация по чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО относно датата на отпускане на пенсиите. Приравняването на двата режима е неправилно, тъй като пенсиите са от различен вид. По делото съдът счита за приложима нормата на чл.94, ал.1 от КСО относно началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност. Нормата, в относимата за казуса редакция преди изм. ДВ бр. 98/2016г.,  сочи, че пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а при пропускането на срока - пенсията се отпуска от датата на подаване на документите. Следователно, правнорелевантния въпрос е от коя дата лицето е придобило правото на социалната пенсия за инвалидност. Нормата на чл.90а от КСО не урежда този въпрос, но има предвид призната от медицинските органи трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане, която хипотеза е специфична, тъй като е свързана с датата на инвалидизиране. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертиза на работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С издаденото ЕР се определя датата на инвалидизиране, като до този момент за  освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска социална пенсия за инвалидност. Съгласно чл.28, ал.3 от НПОС когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност /вид и степен на увреждане. В случая, определеният краен процент на трайно намалена работоспособност в ЕР на ТЕЛК е с дата на инвалидизиране 24.02.2009г. Следователно от тази дата за жалбоподателя е възникнало правото за пенсия  и то след като ЕР влезе в законна сила и придобие статут на стабилен индивидуален административен акт. При тази специфична хипотеза пенсионният орган неправилно е определил като начална дата за отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл.90а  от КСО, датата на подаване на заявлението до РКМЕ 28.03.2016г.  във вр. с чл.94, ал.3 от КСО. Приложима по делото е нормата на чл.94, ал.1 от КСО с уточнението, че 6-месечният срок започва да тече не от датата на придобиване на правото, а от датата на влизане в сила на ЕР.  Едва с влизане в сила на ЕР е установен с обратна сила правнорелевантният факт по чл.90а от КСО за трайно намалена работоспособност  /в този смисъл вж. решение №5685 от 19.05.2015г. на  ВАС по адм. д. №1049/2015г., VІо./. От влизане в сила на това ЕР обективно е възникнала възможността за оспорващия да поиска изплащането на пенсията по чл.90а от КСО. В случая, съобразно отбелязването с печат на РЗИ-РКМЕ върху ЕР, същото е влязло в сила на 08.07.2016г. , от когато тече  6-месечният срок по чл.94, ал.1 от КСО за сезиране на ТП на НОИ.  Заявлението за отпускане на пенсията по чл.90а от КСО е подадено на 11.07.2016г., т.е. в  срока по чл.94, ал.1 от КСО. Изводът от изложеното е, че социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателя следва да се отпусне с дата 24.02.2009г., която е датата на инвалидността, а не от определената в разпореждането дата 28.03.2016г. , която е датата на подаване на заявлението до ТЕЛК.  

Оспореното решение в частта, с която е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, относно определената начална дата за отпускане на социалната пенсия за инвалидност, е неправилно поради което на основание чл.172, ал.2, пр.2  от АПК съдът го отменя.  

По второто спорно обстоятелство изводите на съда са следните:

Спирането на социалната пенсия за инвалидност, постановено  с  потвърденото разпореждане на пенсионния орган,  е на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, която норма препраща към чл.101 от КСО. Безспорно е, че жалбоподателят   получава лична пенсия за ОСВ. Независимо от горното съдът счита, че не са налице предпоставките за спиране на социалната пенсия за инвалидност по чл.95, ал.1,т.4 от КСО вр. с чл.101, ал.1, т.4а от КСО.  С оглед датата, от която на оспорващия  се следва  отпускане на социална пенсия за инвалидност, а именно 24.02.2009г., приложима е редакцията на чл.101, ал.1 от КСО, обн. ДВ, бр.1/2002г.,  според която липсва забрана за получаване на социална пенсия за инвалидност заедно с друг вид пенсия. Визираната забрана е въведена с изменението на чл.101, ал.1 КСО, обн. ДВ бр. 107/2014г. в сила от 01.01.2015г. когато е приета нормата на т.4а на ал.1 на чл.101 от КСО. Касае се за  материалноправна разпоредба, която не намира приложение за заварените правоотношения,  каквото е настоящото.  Горното налага извод за незаконосъобразност  и за отмяна на осн. чл.172, ал.2, пр.2 от АПК,  на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване  в тази им част.

 С оглед естеството на въпроса и съобразно  чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на административния орган за ново произнасяне с отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО  от датата на инвалидизиране  - 24.02.2009г., без наличие на предпоставката за спиране на пенсията по чл.101, ал.1, т.4а от КСО.

            Независимо от изхода на спора, на жалбоподателя не се присъждат деловодни разноски поради липса на искане за това.  

            Водим от горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ   Решение №2153-09-46/04.10.2016г.  на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А.Й.А. ***, ЕГН **********, срещу  разпореждане    № **********  от 28.07.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил.

            ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: