Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер  82                       Година  2017, 19.05., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                           

На деветнадесети април                                                                           Година       2015

В  открито съдебно заседание в следния състав:                                          

    СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. д. № 317 по описа за 2016г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

И.Д.Г. ***, представляван в съдебното производство от адв. В С., оспорва заповед № 851/04.10.2016г., издадена от директора на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кюстендил при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата, по време на устните състезания по делото и в представени писмени бележки се навеждат следните оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед: счита се, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушения във формата й – неизлагане на мотиви в какви конкретни фактически обстоятелства се състои релевираната дисциплинарна простъпка – вербален контакт с лицето Й.Д.Г., прераснал в нерегламентирани разяснения на дейността на органите на ПБЗН; Сочи се, че такива не се съдържат и в изготвената в дисциплинарното производство обобщена справка; счита се, че формата на акта е незаконосъобразна и поради липсата на мотиви относно тежестта на нарушението и неговите последици за службата, респективно вземането им предвид при преценката за вида и  срока на наложеното наказание; счита се, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, изразяващи се в това, че служителят не е запознат с материалите и събраните в дисциплинарното производство доказателства, а единствено с изготвената обобщена справка; сочи се неспазване разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, като от една страна не се отрича искането и даването на писмени обяснения с цитиран регистрационен номер, а от друга се твърди, че въпреки тях изискването на закона не е изпълнено. Счита се, че това е така поради незапознаване на наказания служител с конкретното нарушение – с констатациите за конкретни негови действия  и отправени към лицето Г. думи, в които то се състои. Т.е. въпреки формалното искане и даване на обяснения, такива по см. на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР във връзка с конкретна дисциплинарна простъпка не са поискани от служителя. В тази връзка се счита, че отправените до комисията обяснения /без рег. номер и дата, но част от преписката/ не изпълват изискването по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Счита се, че оспорената заповед е и материалнонезаконосъобразна, тъй като релевираното нарушение на служебната дисциплина по същността си не е дисциплинарно нарушение, а от друга страна не е осъществено и съответно доказано по преписката и по делото. Във връзка с последното процесуалният пълномощник на жалбоподателя се позовава на правилото за тежестта на доказване в процеса и анализ на гласните доказателствени средства. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кюстендил при ГДПБЗН, лично и представляван от юрисконсултите Д В В. и П Х С, оспорва жалбата. В представени писмен отговор, писмени бележки и в хода на устните състезания по делото се развиват съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че са изпълнени всички законови изисквания за съдържанието и формата на акта, който притежава необходимите реквизити, фактическо и правно основание за издаването му, включително и описание на конкретните обстоятелства, в които се изразява релевираното дисциплинарно нарушение. Счита се за неоснователно оплакването, че наказаният служител не е изслушан и не са взети обясненията му преди налагане на наказанието. Развиват се съображения, че са спазени и сроковете за налагане на наказанието. Въз основа анализ на свидетелските показания се навеждат доводи за доказаност на дисциплинарното нарушение, включително с  позоваване и на твърдения на жалбоподателя, неизгодни за него с оглед процесуалната му позиция. Иска се отхвърляне на жалбата, присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждание.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна:

Със заповед № 851/04.10.2016г. на директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ Кюстендил на И.Д.Г., заемащ длъжността  “водач на специален автомобил І степен“ в група “Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Дупница при РДПБЗН Кюстендил, ГДПБЗН – МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че дисциплинарното нарушение се изразява в това, че на 04.08.2016г., в 21:10 часа при пристигане на място, за което е получен сигнал за пожар в сухи треви, в двора на къща, намираща се в с. Ресилово, ул. „Изгрев“ № 1, собственост на Х Б, е влязъл във вербален конфликт с лицето Й.Д.Г., който конфликт е прераснал в нерегламентирани разяснения на дейността на органите на ПБЗН. Посочено е, че дисциплинарното нарушение е установено при проверка, извършена от комисия, назначена с писмена заповед рег. № 685/26.08.2016г. на директора на РДПБЗН Кюстендил и изготвена справка рег. № 3383/02.09.2016г., както и след изслушване на служителя от директора на РДПБЗН, отразено в протокол рег. № 3707/30.09.2016г. 

Посочено е, че съгласно длъжностната характеристика на Г. рег. № 1983р-3695/11.03.2015г., с която служителят е запознат с протокол от 03.09.2015г., едно от основните задължения на държавния служител е да спазва изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР.

            Посочено е, че съгласно протокол от 29.06.2016г. И.Г. е запознат със заповед № 8121з-581/08.06.2016г. за изменение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

            Прието е, че описаното дисциплинарно нарушение съставлява неизпълнение на т. 21, раздел І, глава ІІ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която е със следното съдържание: „държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“, както и че последното от своя страна съставлява нарушение на служебната дисциплина по см. чл. 194, ал. 2, т. 4 /разпоредбата е цитирана/. Посочено е, че за него чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Прието е, че нарушението е извършено от И.Д.Г. при условията на самонадеяност – предвиждал е настъпване на последиците, но е смятал, че може да ги избегне. Видно от съдържанието на оспорената заповед е и обстоятелството, че са взети предвид предходни награждаване на служителя от 1998г. и наложени дисциплинарни наказания, датиращи от 2005г. и 2006г. Изброени са доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, измежду които е цитирана жалба вх. № ПД 1/22.08.2016г. от Й.Д.Г.. По-долу в следващ абзац на заповедта директорът на РДПБЗН Кюстендил е посочил, че за определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата въз основа на оценка за изпълнението на служебните задължения рег. № 1587/29.08.2016г., изготвена от началника на Районна служба ПБЗН Дупница.

            Заповед № 851 от 04.10.2016г. е връчена на жалбоподателя на 07.10.2016г., което обстоятелство се установява въз основа на инкорпорираното върху съответния хартиен носител удостоверително изявление и подписа на служителя. Жалбата е подадена на 17.10.2016г.

Не се спори по делото, че преди и към момента на издаване на оспорената заповед е бил назначен като държавен служител в МВР на длъжността “водач на специален автомобил І степен“ в група “Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Дупница при РДПБЗН Кюстендил, ГДПБЗН – МВР.

            С докладна записка вх. № 1897/24.08.2016г. началникът на РС ПБЗН Дупница е отнесъл до директора на РДПБЗН Кюстендил постъпилата на 22.08.2016г. жалба с вх. № ПД1/22.08.2016г. от лицето Й.Д.Г. срещу служителя И.Д.Г.. В жалбата с цитирания входящ номер се навеждат следните обстоятелства: на 04.08.2016г. в с. Ресилово, в къщата на лице с цитирани имена възникнал пожар, за който е подаден сигнал на тел. 112 в 20, 54 часа. Поради бързото разрастване на пожара и  опасността да обхване жилищна сграда, намиращите се наблизо хора са започнали да гасят пожара и са го загасили окончателно.Служителите на ПБЗН са дошли в 21, 30 часа. При слизане от камиона с посочен регистрационен номер, подателката на жалбата – Й.Г. е укорила служителите, че са дошли твърде късно. Следва пресъздаване на словесен спор и размяна на реплики и нападки между Г. и описан от нея по външни физически белези служител. Оплакването е за грубо и невъзпитано отношение. В жалбата е посочено, че свидетели на описания разговор са били дъщерите на Г. М К Т и Б К Г..

            Със заповед № 685/26.08.2016г. директорът на РДПБЗН Кюстендил е разпоредил извършване на проверка по постъпилата докладна записка и жалба. Разпоредил е извършване на цялостна проверка на фактите и обстоятелствата, при които са действали служителите от РСПБЗН Дупница при пожар в двора на къща в с. Ресилово, ул. „Изгрев“ № 1, собственост на Христо Бакърджиев, на 04.08.2016г. Разпоредил е да се приложат към преписката по проверката и вземат предвид всички документи, касаещи обслужването на произшествието/график за дежурство, телефонограма, докладни и други/ с цел установяване на конкретния служител, чиито действия са визирани като неетични в жалбата на Г. и има ли допуснато от негова страна дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Разпоредено е изследване на всички, поставени в сигнала въпроси, провеждане на разговори с подателката на сигнала, като се снемат и допълнителни обяснения от нея и свидетелите на мястото на инцидента , ако има такива. Проверката е възложена комисия, като е определен и нарочен състав на същата. Разпоредено е за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 16.09.2016г.

            Като част от преписката са представени и приети за доказателства обяснение вх. № 1955/30.08.2016г. от жалбоподателя И.Д.Г. до председателя на назначената със заповед № 685/26.08.2016г. комисия, както и обяснения от младши експерт С МТ, младши инспектор И М И, младши експерт Е И И, младши инспектор Р К Н и старши полицай Б Г. Д, всички датиращи от 30.08.2016г. В обяснението от Г. подробно се пресъздава подаване на сигнал за пожар на 04.08.2016г., пристигане на пожарния автомобил на мястото на пожара, обстоятелствата, че е бил загасен към този момент и агресивно и нападателно срещу служителите на ПБЗН отношение на една от присъствалите на мястото жени. Цитирани са конкретни отправени от нея укори и обиди към служителите. Описани са опити да бъде успокоена. Посочено е, че с пристигане екип на полицията, тя е подновила нападките си срещу служителите на МВР на още по-висок глас. Описан е разговор между същата и Г., в който той я подканя да се качи заедно със служителите в автомобила им, за да види как се движи петнадесеттонен автомобил по изровения неасфалтиран път към мястото на произшествието.

            В останалите обяснения се съдържат данни за получаване на сигнала, за последвало след тръгване на екипа и пожарния автомобил обаждане, че пожарът е потушен, за това, че при пристигане на мястото на произшествието една от присъстващите на място жени е отправила към служителите укори, обиди, държала се е агресивно и нападателно към тях. В този смисъл са и обясненията на полицейския служител.

            Съгласно представения като доказателство график на дежурствата за м. август, 2016г., на 04.08.2016г. на смяна са били служителите, от които са снети цитираните по-горе обяснения, включително и жалбоподателят Г..

            Приети са като доказателства съобщение за произшествие № 193, в 20, 57 часа на 04.08.2016г. и телефонограма от същата дата. Данните, съдържащи се в тях напълно съответстват на тези по разгледания график за дежурствата и в снетите от служителите обяснения, обсъдени по-горе. Тези данни съвпадат и със съдържащите се такива в показанията на разпитаните по делото свидетели.

            Разпоредената със заповед № 685/26.08.2016г. проверка е извършена. Резултатите от нея са материализирани в Справка рег. № 3383/02.09.2016г. В справката е посочено следното: въз основа на снетите писмени и устни обяснения от служители и други посочени лица и документи по служебното досие, график за дежурства  и други се установява, че в 20, 57 часа на 04.08.2016г. е получено и регистрирано съобщение за пожар на сухи треви в с. Ресилово, ул. „Изгрев“ № 1, община Сапарева баня. Установява се, че по време на пътя към мястото на пожара, в 21, 05 часа екипът на ПА получава информация от диспечерския пункт в РСПБЗН Дупница, че пожарът е изгасен от жители на с. Ресилово, като въпреки това екипът се е придвижил до мястото за извършване на оглед и регистриране на произшествието. На 04.08.2016г., в 21, 10 часа, при пристигане на място служителите от РСПБЗН Дупница са били посрещнати от г-жа Й.Д.Г. с викове и непристойни обидни думи, с въпроси защо са закъснели и къде се бавят. Началникът на ДС с екипа си е влязъл в двора на къщата да види обстановката и дали има нужда от доизгасяване. На улицата е останал водачът на пожарния автомобил. Разговорът между него и г-жа Г. е продължил, като е прераснал в пререкания, изразени не толкова в обидни думи, колкото в нерегламентирани разяснения на дейността на службите за ПБЗН от страна на служителя. Предвид изложените в справката факти и обстоятелства по случая комисията е приела за установено, че извършител на дисциплинарното нарушение е младши инспектор И.Д.Г.. Приела е, че от негова страна е допуснато неправомерно поведение спрямо граждани и се налага да бъде предприета „дисциплинарна практика“ /цитат/ съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. В тази връзка комисията е предложила на директора на РДПБЗН  на И.Д.Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ съгласно чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за срок от шест месеца. Предложила е от останалите служители – членове на екипа да не се търси дисциплинарна отговорност.

Като приложени към изготвената справка са описани доказателствата, въз основа на които е извършена проверката и са формирани констатациите на комисията.

Съгласно инкорпорираното след края на текста на справка рег. № 3383/02.09.2016г. изявление на жалбоподателя, същата му е връчена за запознаване на 13.09.2016г.

С покана рег. № 3705 от 30.09.2016г. на директора на РДПБЗН – комисар Светослав Кирилов Г. отправена до служителя И.Д.Г. са поискани писмени обяснения във връзка със случая. В поканата е посочено правното основание, по което е прието дисциплинарното нарушение, цитирана е справката с резултатите от извършената проверка, с която Г. е бил вече запознат, описани са и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Последните са идентични с приложените към справка рег. №3383/02.09.2016г.

Част от преписката е и Протокол рег. № 3707/30.09.2016г. за изслушване на държавен служител, извършил дисциплинарно нарушение. В текста на протокола, в частта, в която се описва дисциплинарното нарушение, във връзка с което се изслушва служителя, е налице цитиране и препращане към справка рег. № 3383/02.09.2016г. Посочено е правното основание на приетото нарушение и нарушеното правило за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Служителят е вписал в протокола, че няма допълнителни обяснения и се е подписал. Протоколът е подписан и от директора на РДПБЗН.

Последвало е издаване на оспорената заповед.

По преписката и делото са приети като доказателства Кадрова справка рег. № 3571/19.09.2016г. на наказания служител и Оценка за изпълнение на служебни задължения рег. № 1587/29.08.2016г. относно младши инспектор И.Д.Г.. Оценката е изцяло положителна по отношение изпълнение на възложените задължения.

По делото са разпитани свидетелите Й.Д.Г., А.В. Д и Г.В.Й.. Съдът ще обсъди показанията и ще формира изводите си за фактите въз основа на тях по-долу в настоящите мотиви.

            Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното по допустимостта и основателността на жалбата:

Жалбата е допустима. Постъпила е в рамките на преклузивния 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК по препращане от чл. 211 ЗМВР. Налице са и останалите предпоставки за редовност на съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Приложимият материален закон е Законът за Министерството на вътрешните работи.

Заповед № 851/04.10.2016г. не е опорочена по см. на чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност. Дисциплинарно наказващите органи в системата на МВР са определени с чл. 204, т. 1-4 ЗМВР диференцирано според йерархичното ниво на заеманата длъжност и видове наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-6 ЗМВР. В рамките на това нормативно разпределение с чл. 204, т. 4 ЗМВР е предвидено служители на висши и ръководни длъжности да издават заповеди за налагане на наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР. Без да са посочени изрично държавните служители в МВР, които могат да се накажат по този ред, предвид йерархичния характер на администрацията на МВР и задължителната за всяка власт субординация, овластяването важи за тези държавни служители, организационно подчинени в съответната структура на МВР на органа по чл. 204, т. 4 ЗМВР. Според Класификатора на длъжностите в МВР /отм., утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-212 от 24.02.2015г./ по чл. 143, ал. 2 от ЗМВР длъжността директор на РДПБЗН /т. ІV.2/ е ръководна по см. на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Следователно, с оглед вида на заеманата от него длъжност, директорът на РДПБЗН при ГДПБЗН при МВР е бил компетентен да наложи наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – порицание на жалбоподателя.

Оспореният индивидуален административен акт е опорочен по своята форма. Основателни в тази връзка са оплакванията на жалбоподателя, изразени чрез процесуалния му пълномощник адв. С.. В заповед № 851 от 04.10.2016г. не е посочено конкретно извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина. По –горе подробно се пресъздаде съдържанието на заповедта. Прието е, че извършеното от служителя нарушение на служебната дисциплина се състои в това, че „е влязъл във вербален конфликт с лицето Й.Д.Г., като същият е прераснал в нерегламентирани разяснения на дейността на органите на ПБЗН“. Същата словесна формулировка за дисциплинарното нарушение е използвана от комисията за проверка на случая в изготвената от нея справка рег. № 3383/02.09.2016г. Липсва каквато и да е конкретизация относно съдържанието на така нар. „вербален конфликт“, т.е. разменени между лицата реплики и думи с конфликтно и неетично съдържание от страна на служителя. Липсва попълване с конкретни твърдения за факти в какво конкретно се състои нерегламентираното разясняване задълженията на служителите от ПБЗН. Налице е неяснота на фактическото основание на индивидуалния административен акт, която лишава наказаното лице от възможността му да се защитава срещу твърдения за конкретно извършено от него нарушение на служебната дисциплина. Тази неяснота от друга страна води до невъзможност да се постигнат целите на доказването в съдебния административен процес. Същата не е преодоляна чрез препращането към събраните доказателства и справка рег. № 3383/02.09.2016г. В текста й също липсват констатации за съдържанието на проведения между служителя и Г. разговор, в какво конкретно се изразява вербалния конфликт и нерегламентираното разясняване на служебните задължения. Това препятства и съдебната преценка относно неетично ли е било поведението на Г. и нарушено ли е било правилото на т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респективно доказването на нарушението и защитата на служителя.

Дисциплинарно наказващият орган разполага с дискреционна власт при решаване на въпроса дали въобще следва да наложи дисциплинарно наказание, както и да определи вида и размера на следващото се такова. Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината на държавния служител и цялостното му поведение по време на службата. Преценката на дисциплинарно наказващия орган по тези критерии също следва да намери място в акта за налагане на дисциплинарното наказание. В съдържанието на оспорената заповед се сочи, че се вземат предвид изброените критерии, посочена е приетата форма на вината, но липсва конкретно изложение на обстоятелства, съобразно които по същите тези критерии е формирана преценката на органа за вида и тежестта на наложеното наказание. Материализиране на тази преценка в разглежданата хипотеза  е необходимо на още по-голямо основание, тъй като вследствие същата дисциплинарно наказващият орган е наложил по-тежко по вид наказание - „порицание“ в сравнение с предложеното от комисията, извършила проверката по случая – „писмено предупреждение“. Това от своя страна също е порок на заповедта по см. на чл. 146, т. 2  АПК, имащ за последица отмяната й.

Следва извод, че оспорената заповед е издадена при нарушения на законоустановената форма.

В производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Издаване на заповед за започването му съгласно чл. 208, изр. 2 ЗМВР не е задължително, когато данните са за извършено нарушение  по чл. 198-чл. 200 е чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като то може да се извърши с разпоредена от дисциплинарно наказващия орган проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Същата приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител се запознава срещу подпис и дата. Едва след това нарушението се установява по реда на чл. 206 от ЗМВР. Тази нормативна поредност показва, че проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, изготвянето на справката с резултатите и запознаване на служителя с нея, трябва да предхождат даването на негови обяснения пред наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Смисълът на тази поредност е след като се запознае с констатациите и материалите, въз основа на които са формирани, служителят да може ефективно да се защити чрез даване на обяснения, включително и като ангажира допълнително доказателства по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, а наказващият орган да се произнесе след цялостно попълване на дисциплинарната преписка. В разглежданата хипотеза нормативно предписаната поредност е спазена, включително и по отношение искане и даване на обяснения пред дисциплинарнонаказавщия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. От друга страна обаче, както по-горе се прие, в поканата за даване на обяснения, в съставения протокол за изслушване на служителя и в предхождащата ги справка от извършената проверка, не се съдържа конкретно изложение на това в какво се състои дисциплинарната простъпка на служителя- съдържанието на разговора, разменените реплики, конфликта между Г. и Г., респективно нерегламентираното разясняване на задължения. При тази липса на съдържание следва, че исканите, респективно дадените обяснения, само формално, но не и същностно, изпълват изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Липсата на посоченото съдържание има за последствие неизпълнение на цитираното изискване и допускане на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до опорочаване на заповедта и по см. на чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователни са от друга страна оплакванията, че Г. не е бил запознат с материалите и доказателствата, въз основа на които е формиран изводът на комисията по проверката, че е осъществил нарушение на служебната дисциплина. По-горе при анализа на писмените доказателствени средства, съдът прие за установено, че съдържащата резултата от проверката справка рег. № № 3383/02.09.2016г. е връчена надлежно срещу подпис на наказания служител. В част приложения към справката са описани всички материали и доказателства, въз основа на които са формирани констатациите на комисията, а след това и на дисциплинарно наказващия орган. След като тези материали и доказателства съставляват приложения към цитираната справка, то запознаването с нея предполага и запознаване с тях, като част от справката. Удостоверителното изявление на Г., че е запознат със справката, се отнася в същата степен и до приложените към нея материали и доказателства. Твърдението за обратното не е установено по делото, а оплакването във връзка него е неоснователно.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В разглеждания случай нарушението следва да се счита за установено по смисъла на цитираните разпоредби с регистриране в администрацията на органа на справка рег.3383/02.09.2016г. От тази дата до датата на налагане на наказанието не е изтекъл двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР; от датата на извършване на нарушението – 04.08.2016г. до датата на налагане на наказанито не е изтекъл срок по-дълъг от една година. Сроковете по чл. 195, ал. 1 са съобразени от дисциплинарно наказващия орган.

Преценката за материална законосъобразност на акта е следната:

Както вече няколко пъти в настоящите мотиви се посочи, в оспорената заповед и предхождащите и съпътстващи издаването й документи и материали по дисциплинарната преписка не се съдържа надлежно описание в какво се състои поведението на служителя, възприето за дисциплинарно нарушение, в частност нарушение на етични правила, за което е ангажирана дисциплинарната му служебна отговорност. Липсата на фактическо основание в оспорената заповед не може да бъде преодоляна чрез установяване на определени факти в процеса, защото при непосочено или непълно фактическо основание доказването е лишено от предмет. Т.е. доказването би било произволно.

В представените от ответника по делото писмен отговор на жалбата и писмени бележки е налице позоваване на твърдения на служителя Г. в дадени от него по дисциплинарната преписка обяснения за това, че е „поканил“ госпожа Г. да се качи в автомобила на РС ПБЗН Дупница, за да види как се движи този автомобил по изровения асфалтиран път. Цитирано е в тази връзка и оплакване на Г. в подадената от нея жалба – „при което той започна да ме блъска да се кача в камиона, за да видя за какво става въпрос…така и не разбрах за какво става въпрос и какво трябваше да видя“ – цитат. При съпоставяне на двете твърдения за факти и вземайки предвид, че твърдението на Г. е неблагоприятно за него, ответникът счита за доказани така формулираните в заповедта за наказание „нерегламентирани разяснения на дейността на органите на ПБЗН“. На първо място тук следва отново да се подчертае, че в оспорената заповед липсва попълване на цитираната словесна формулировка с конкретно поведение на служителя, а липсата на мотиви не се преодолява чрез сочене на доказателства. Вън от това цитираното твърдение на Г. само по себе си не сочи извършена от него дисциплинарна простъпка, включително такава на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР и не съставлява неблагоприятно с оглед процесуалната позиция на жалбоподателя негово изявление за факти. Оттук следва несъстоятелност на тезата, че релевираното дисциплинарно нарушение е доказано въз основа на същото.

От друга страна съобразно правилата за тежестта на доказване в процеса, за които съдът е дал изрични указания с определение в закрито съдебно заседание и в проведените открити съдебни заседания по делото, ответникът е този, който следва чрез пълно главно доказване да установи по несъмнен и категоричен начин извършване на дисциплинарното нарушение, както и че релевираното от него поведение на служителя съставлява такова нарушение. По делото са разпитани свидетелите Й.Д.Г., А.В. Д и Г.В.Й.. Св. Г. е лицето, подател на жалбата срещу Г., по повод която е започнало дисциплинарното производство. Поради това показанията й Съдът следва да цени с оглед евентуална нейна заинтересуваност във вреда на жалбоподателя. За останалите двама свидетели не са налице данни по делото за заинтересуваност на показанията им. При сравнителен анализ показанията на тримата разпитани свидетели се установява липса на противоречия относно обстоятелствата, че при пристигане на служителите на ПБЗН, включително и жалбоподателят, който е бил водач на пожарния автомобил, св. Г. е отправила към тях енергични упреци в насока, че не изпълняват служебните си задължения и че получават без основание работни заплати. Тези упреци са били отправени на висок тон, отношението към служителите е било силно отрицателно. Г. е отправила думи, целящи нанасяне на обида, като „щатаджии“, „заплатаджии“ и други в този смисъл. Въпреки изясняване на факта, че след получаване на сигнала и поемане към мястото на произшествието, полицейски служители са се обадили на служителите от ПБЗН, че пожарът е загасен, а последното е дало основание за по-спокойно придвижване към това място, св. Г. е продължила  разправията си със служителите. При пристигане на полицейската кола е насочила това си поведение и към полицейските служители. Св. Г. твърди в показанията си, че Г. е започнал да я дърпа или блъска към пожарния автомобил, за да й покаже „за какво става въпрос“. Останалите двама дават показания, че не са били свидетели на нищо подобно. Св. Й. обяснява, че Г. е защитавал себе си и колегите си от отправените упреци и нападки с  думите, че пожарният автомобил е много тежък и няма как да премине за „три минути“ – цитат разстоянието между гр. Дупница и с. Ресилово. Й. твърди, че през цялото време на произтеклите събития е присъствал в близост до пожарния автомобил. При тези показания и като се отчете евентуалната заинтересованост на св. Г., не е налице основание нарушението да се приеме за доказано, а още по-малко по несъмнен и категоричен начин. Следва, че носещият тежестта на доказване в процеса ответник не е установил чрез посочените от него доказателствени средства по несъмнен начин извършване на дисциплинарното нарушение. А за да е успешно, доказването на страната с тежест на доказване в процеса, следва да е пълно, т.е. несъмнено и категорично. Осъществявайки насрещно доказване, жалбоподателят е успял да разколебае тезата на другата страна. За да е успешно насрещното доказване в процеса, е достатъчно то да е разколебаващо фактическите установявания на носещия тежестта на доказване. И така, изхождайки от анализа на свидетелските показания и разпределената тежест на доказване в процеса, Съдът формира извод, че не е установено по делото жалбоподателят да е осъществил неетично поведение в нарушение на т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР и  съставляващо дисциплинарно нарушение. Следва извод за материална незаконосъобразност на заповедта – порок по чл. 146, т. 4 АПК.

Следва отмяната й.

Съобразно изхода от разрешения правен спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва присъждане в полза на жалбоподателя на сторените деловодни разноски за заплатена държавна такса за оспорване и адвокатско възнаграждение в размер на 310 лева.

 Воден от съображенията си и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   

 

Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ заповед № 851/04.10.2016г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кюстендил при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, с която на И.Д.Г., заемащ длъжността  “водач на специален автомобил І степен“ в група “Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Дупница при РДПБЗН Кюстендил, ГДПБЗН – МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кюстендил да заплати на И.Д.Г. *** сумата от 310 лева, представляваща сторени в производството деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

            Решението да се съобщи чрез връчване преписи на страните.

                                                                       

 

 

СЪДИЯ :