Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               03.02.2017 г.

 

 

Номер          21                         2 0 1 7 година                              гр. Кюстендил

 

                           В       И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и четвърти януари                                               2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                               Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: С.К.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 321 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 2,  чл. 199 ал. 1 т. 3 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР.

     Инспектор К.П.Г. /разузнавач/ група “Оперативно противодействие” на сектор “ОИД“ при РДГП - Кюстендил, ЕГН **********, обжалва Заповед с рег. № 4077з -829/18.10.2016 г. на Директораа на РДГП - Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

     Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото. Представена е и писмена защита в този смисъл.

     Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от юр. М.. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че липсва и правен интерес от жалбоподателя.

     По делото е разпитан и свидетелят Б. Б С..

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     К.П.Г. е инспектор в сектор “ОИД” при РДГП - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка, приключила със справка № 4077р-7546/16.09.2016 г. и становище № 4077р-8124/05.10.2016 г. по описа на РДГП – Кюстендил. Нарушението се изразява в това, че на 18.08.2016 г. след получаване по официален ред от македонска страна в Съвместния контактен център – Гюешево, искане № 908/18.08.2016 г. за предоставяне на информация за две лица – български граждани, на Г. е разпоредено да извърши необходимите проверки в „АИС“ МВР с цел изготвяне на конкретен отговор по отправеното искане. Служителят е извършил справки само в АИС – СУИП – БГ, откъдето е установил ограничена информация за българските граждани, фигуриращи в запитването на македонските власти и въз основа на нея е изготвил писмен отговор УРИ 4077р-6734/18.08.2016 г. от името на директора. Инспектор Г. не е извършил проверка за лицата в АИС-ИД и НШИС, подготвил е непълен и неточен отговор до македонските власти, като е проявил небрежност при изпълнение на служебната си дейност.

     Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание  чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 2, чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 27.10.2016 г. заповедта е обжалвана пред КАС, като с вх. № 4602/10.11.2016 г. Директорът на РДГП - Кюстендил изпраща цялата преписка по повод издадената заповед по компетентност до КАС.

     По делото е представена и приложена, съгласно текста – административната преписка, подробно описана в писмо вх. № 4602/10.11.2016 г.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

     Обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:

     На първо място, искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес, е неоснователно. Обстоятелството, че със Заповед № УРИ 4077з-983 от 09.12.2016 г., издадена от Директора на РДГП – Кюстендил и приложена по делото, на основание чл. 213 ал. 1 от ЗМВР е отменено предсрочно наложеното на Г. наказание с оспорената в настоящето производство заповед, не води до липсата на правен интерес, защото заповедта от 09.12.2016 г. е обжалвана с жалба вх. № 5196/19.12.2016 г. /приложена по делото/ и е образувано адм. дело № 380/2016 г. по описа на КАС, т.е  тази заповед не е влязла в законна сила. В същата се приема, че служителят е допуснал визираното в Заповед № УРИ 4077З-829/18.10.2016 г. дисциплинарно нарушение, но след налагането на наказанието същият е поправил своето поведение. С издадената  заповед се отменя само остатъка от изтърпяване на наказанието „писмено предупреждение“, но последиците от заповедта за дисциплинарно наказание остават, тъй като същите се вписват в кадровото досие на служителя, което се вижда от представената по делото кадрова справка. В този смисъл за жалбоподателя е налице правен интерес.

     В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 2 е предвидено и наказанието “писмено предупреждение”, каквото е и наложеното на жалбоподателя Г. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП - Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.  

     Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 18.08.2016 г. Г., като инспектор в сектор „ОИД“при РДГП – Кюстендил, виновно е нарушил чл. 45 ал. 2 т. 9 от ПУДМВР, нарушение на служебната дисциплина  по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – за небрежност в служебната дейност е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеце до 6 месеца. ДНО е приел, че Г. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

    Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.

  . Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

    Жалбоподателят Г. е служител на МВР. Същият е инспектор - разузнавач в група “Оперативно противодействие” на сектор “Оперативно – издирвателна дейност” при РДГП Кюстендил. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на РДГП - чл. 204 т. 3 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР.    

    В справка рег. № УРИ 4077р-7546/16.09.2016 г. Зам. директор РДГП Комисар П., след извършената проверка констатира, подробно обосновава и прави извод за  извършено от жалбоподателя Г. дисциплинарно нарушение. Въз основа на така отразеното в справката е предложено на Директора на РДГП да се накаже дисциплинарно служителят, за който са били констатирани нарушения на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Въз основа на справката, Директорът на РДГП - Кюстендил е издал и оспорената заповед.        

    В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е посочено, че за  неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. В чл. 199 ал.1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”, като в т. 3 като такова е посочено: “небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед”.

    Нарушение  на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 555/10.11.2016 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 2 и чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР.

    Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./, ДНО назначава проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие  от нея се изпраща незабавно и Дирекция “Човешки ресурси” МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализирането на правото на защита на същия. По делото такива доказателства не се прилагат, с което е нарушен чл. 205 ал. 3 от ЗМВР да участва лично или чрез определен от него служител в дисциплинарното производство. Вярно е, че съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, както е в случая, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая кое е това първо действие по установяване на нарушението остава неясно или най – малкото не е отразено в оспорената заповед.

    Съществуването на конкретните служебни задължения на оспорващия и тяхното неизпълнение, като основание за ангажиране на отговорността му, следва да бъдат доказани в настоящето производство.

    Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 и представлява небрежност при изпълнение на служебни задължения. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно: заповедта, въз основа, на която се извършва проверката или първото действие по установяване на нарушението и особено доказателствата, въз основа, на които е установено, че служителят е изпълнил небрежно служебните си задължения, не дава възможност да се квалифицира нарушението, както и да се упражни реален съдебен контрол върху него.

    Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените възражения на жалбоподателя с рег. № УРИ 4077р-7686/21.09.2016 г. по описа на РДГП – Кюстендил, но не е посочил защо и какво не приема от тях. Отделно от това, съгласно чл. 27 от Инструкция № 8121з – 470/270.04.2015 г. ДНО приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец като се отбелязват датата, длъжността и името на ДНО. Такова обяснение е налице, вкл. и протокол за изслушване по смисъла на чл. 25 от Инструкцията.

    Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата /виж кадрова справка на К.Г. – лист 54 по делото, в която е отразено, че същият има многобройни писмени похвали и обявяване на благодарност и само едно наказание мъмрене за срок от един месец за маловажно нарушение/. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъждано от органа в оспорената заповед в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда всяко  едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни ефикасен съдебен контрол върху тези обстоятелства. Отделно от гореизложеното обаче съдът ще отбележи, че в последвалата заповед за отмяна на наказанието, ДНО изрично сочи, че жалбоподателят, цитирам: „е проявавал професионализъм като е получавал и подавал оперативно значима информация за различни престъпления в зоната за отговорност на РДГП – Кюстендил“

Явно при налагане на наказанието ДНО орган не е извършил достатъчно обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици /такива не се доказават/, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му.

    Не на последно място, от свидетелските показания на Б.С. в с.з. от 24.01.2017 г., който е изготвил докладна записка рег. № 4077р-7327/08.09.2016 г., не се установява, че инспектор Г. е изготвил непълен и некоректен отговор по направеното искане рег. № 908/18.08.2016 г. Напротив установява се, че са постъпили две искания – посоченото и такова с рег. № 912/19.08.2016 г, като в същите се съдържат и конкретни въпроси. Изготвените от Г. отговори – съответно УРИ 4077р-6734/18.08.2016 г. и УРИ 4077р-6766/19.08.2016 г. са съответни на въпросите поставени в исканията. Горното се потвърждава и от намиращите се по делото писмени доказателства /справки, искания, отговори, докладни записки и писма/. Свидетелят изрично в с.з. посочи, че едва след лично негово обаждане по мобилен телефон до македонските му колеги, е получил допълнителна /неофициална/ информация извън тази в официалните искания, посочени по – горе. Същото се потвърждава и от дадената от него докладна записка рег. № 4077р-7327/08.09.2016 г., в която много подробно е описано, че допълнителната информация е получена по неофициален път. В този смисъл, не може да се приеме, че отговорите от страна на Г. са били непълни или неточни, дотолкова доколкото същият е отговорил на поставените въпроси в искането. Отделно от това, тези отговори са били съгласувани с Началник група „ОП“, сектор „ОИД“, съответно с Началник сектор „ОИД“ РДГП – Кюстендил, които ако са счели, че тези отговори са непълни или неточни, е следвало да упражнят контрол и да върнат същите за дообработване. Самият процесуален представител на ответника в писмените си бележки сочи, че преценката дали да се предостави исканата информация, съгласно споразумението за изграждане на Съвместния контактен център – Гюешево и утвърдените правила за организацията и функционирането му, не е на лицето определено да извършва проверка по запитването, а на ръководителя на съответната компетентна структура, в случая – Директора на РДГП – Кюстендил. Такива доказателства по делото не се представят. Всичко изложено по – горе, разколебава доказателствената сила относно категоричността на ДНО за извършено нарушение от страна на служителя Г..

    ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, не се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “небрежност при изпълнение на служебни задължения“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на служебни задължения.

    Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в нарушение на процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е основателна.

    С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на жалбоподателя, както следва 10 лв. /заплатена ДТ – лист 5 по делото/, и 400 /четиристотин/ лева адвокатски хонорар, съгласно приложените писмени доказателства за това /приложено адвокатско пълномощно с вписано договорено възнаграждение – лист 6 по делото/.   

 

    Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Заповед № 4077з - 829/18.10.2016 г. на Директора на РДГП - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца на инспектор К.П.Г., разузнавач в  група“Оперативно противодействие” на сектор “Оперативно – издирвателна дейност” при РДПГ  Кюстендил, ЕГН **********.

   ОСЪЖДА РДГП - Кюстендил да заплати на К.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, направени по делото разноски.

   Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

   Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                            Административен съдия: