Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер           22             Година  2017, 07.02., град  Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил                                                     

 

НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ                                                               Година       2017

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                                                                                                        СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

при секретаря И.С.

като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 325/2016г. по описа и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 46а, ал. 1 и 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на У.А., роден на ***г., с адрес – Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци, със съдебен адрес ***, БХК – Бежанци, срещу заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г., издадена от началника на Гранично полицейско управление Олтоманци при МВР. В жалбата се иска обявяване нищожност на оспорената заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с императивни материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Ответникът – началникът на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ Драгоман, оспорва жалбата. Навежда доводи за недопустимост на оспорването поради обстоятелството, че жалбоподателят не е адресат на оспорената заповед, както и поради просрочието му. Счита жалбата за неоснователна, а заповед №4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. - издадена при наличие на посочените в нея фактически основания, предвидени като такива в приложимите материалноправни норми.

С определение № 559/15.11.2016г. Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по адм. дело №325/2016г. Съдът е взел предвид в съдебния си акт, че като се изхожда от съдържанието на заповед №4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. – фактическо основание и разпоредителна част, жалбоподателят У.А. не е неин адресат. Приел е, че спрямо това лице не е формирано властническо волеизявление и съответно издаденият индивидуален административен акт не е рефлектирал в правната му сфера, не е породил за него правни последици. Посочил е в мотивите си, че в хипотезата на настаняване на жалбоподателя в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към дирекция „Миграция“ без издадена заповед, средството за защита на лицето е по реда на чл. 250 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Така мотивиран, Съдът е отказал да разгледа жалбата по същество поради недопустимост и е прекратил производството по делото. По постъпилата срещу последното частна жалба ВАС се е  произнесъл с определение № 14308/27.12.2016г. по адм. дело № 13864/2016г. Приемайки, че за У.А. е налице правен интерес от оспорване, ВАС е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд и е върнал делото със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Назначил е процесуален представител на У.А. – непълнолетен, гражданин на Пакистан – адв. Г.Т. от Българския Хелзинкски комитет.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счете следното от фактическа страна :

С оспорената заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. на началника на ГПУ Олтоманци на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“ при ГДГП на чужденец, по следните заявени данни от него: Н.А., гражданин на Пакистан, роден на ***г., без документи за самоличност, за срок до отпадане на пречките за изпълнението на наложената със заповед № 4480 ОЧ – 48/27.09.2016г. принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границите на Република България“ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но не повече от три месеца. Съгласно мотивите на оспорената заповед, административният орган е счел, че съществуват пречки за изпълнение на заповед № 4480 ОЧ – 48/27.09.2016г., с която е наложена на Н.А. принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границите на Република България“. Посочил е в тази насока, че чужденецът не притежава необходимите документи и средства да напусне страната, а в страната му по произход има въоръжен конфликт, които обстоятелства възпрепятстват изпълнението на заповед № 4480 ОЧ – 48/27.09.2016г.  Посочено е, Н.А. е придружаващ непълнолетния чужденец У.А. – настоящия жалбоподател, роден на ***г.в Пакистан, последният също без документ за самоличност.

В обстоятелствената част на заповедта е налице позоваване на мотивите, изложени в предложение рег. № 4480 р – 3939/27.09.2016г. по описа на ГПУ Олтоманци.

В заповедта е инкорпорирано разпореждане на основание чл. 60 от АПК за допускане на предварителното й изпълнение.

По делото е приложена и приета като доказателство и заповед № 4480 ОЧ – 48/27.09.2016г., с която на Н.А., гражданин на Пакистан, роден на ***г., без документи за самоличност, придружаващ непълнолетния чужденец У.А., роден на ***г. в Пакистан, без документи за самоличност, е наложена принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на Република България“. Постановено е и предварително изпълнение на тази заповед на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съгласно приетия като доказателство по делото Приемно-предавателен протокол № УРИ 4480р – 130/27.09.2016г. Н.А., придружаващ непълнолетния чужденец У.А., на 27.09.2016г. е предаден за настаняване в СДВНЧ към дирекция „Миграция“.

Приети са като доказателства справка № 40 и справка № 44, изготвени в административното производство по издаване на оспорената заповед, съгласно които Н.А. е роден на ***г. в Пакистан и е без документ за самоличност; У.А. е роден на ***г. в Пакистан и без документ за самоличност.

Представени и приети като доказателства са и Докладна записка и Предложение № УРИ 4480 р – 3939 – 27.09.2016г. относно налагане на принудителни административни мерки на чужденец. В същите е посочено, че при извършване на проверка на необитаема местност между селата Раянци и Калотинци съставът на ГПН АВП – 45 при ГПУ Олтоманци е установил четиринадесет лица, отговарящи на профила „нелегален мигрант“ – мъже на видима възраст между 20-30 години, самоопределящи се като граждани на Афганистан и Пакистан. Посочено е, че лицата се намират на около 5 метра от микробус Пежо Боксер с рег. номер Е 1182 КС и водач в спрялото превозно средство И.Е.Е.. Посочено е, че чуждите граждани са транспортирани до ГПУ Олтоманци за установяване на самоличността им. След извършени справки в системата „АФИС“ и Евродак и взети данни от самите лица са установени имената и рождените им дати. Измежду изброените са Н.А., роден на ***г. и У.А., роден на ***г. Посочено е, че със съответни заповеди са задържани за 24 часа. Посочено е, че по данни на лицата, те са преминали турско-българската граница на две-три групи през м. септември, 2016. Направено е предложение до началника на ГПУ Олтоманци за налагане на лицата на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ – „принудително отвеждане до границата на Р България“, като до отпадане пречките за изпълнението й и организиране извеждането им от Р България се предлага налагане на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 настаняването им в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“, МВР.

Съгласно изготвено и представено в съдебното производство писмо -   справка рег. № 448000 – 15/27.01.2017г. се удостоверява, че по време на престоя в СДВНЧ в процедура по проучване на жалбоподателя са установени самоличността и имената му, а именно: В.А., роден на ***г. в гр. Пешевар, Пакистан, с ЛНЧ **********. Установено е, че същият до 08.12.2016г. е бил настанен в СДВНЧ Бусманци, откъдето е преместен в разпределително-приемателен център „Овча купел“, от 09.12.2016г. е настанен в Транзитен център – с. Пъстрогор при ДАБ, МС. Считано от 20.01.2017г. лицето е напуснало последния посочен адрес и е в неизвестност. Справката в информационните масиви на МВР по ЛНЧ сочи, че В.А. е с регистрационна карта на чужденец в производство по молба за международна закрила № 826007861, издадена от Държавната агенция за бежанците на 14.12.2016г., валидна до 06.03.2017г.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните, счете следното:

Жалбата е допустима.

С влязло в сила определение на ВАС на РБ е отменено прекратителното определение на първоинстанционния административен съд с мотиви за наличие на правен интерес за жалбоподателя да оспори заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. Следвайки задължителните указания на ВАС, Съдът е приел за разглеждане жалбата по същество.

Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на оспорването.

Жалбата е подадена на 31.10.2016г. Съгласно чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ заповедта за принудително настаняване в специален дом подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от фактическото настаняване на лицето. По-горе въз основа писмените доказателствени средства се прие за установено, че жалбоподателят е настанен в специалния дом в с. Бусманци на 27.09.2016г. Жалбата е подадена на 31.10.2016г. извън очертания 14 дневен срок. От друга страна жалбата съдържа искане за обявяване нищожността на оспорената заповед. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. С оглед тази разпоредба предявената жалба не е просрочена.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Всички наведени в нея основания за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка съставляват такива, които биха опорочили акта единствено в степен на унищожаемост. Тъй като жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ, тези основания са преклудирани и съдът не е оправомощен да ги разгледа и при наличието им да отмени оспорения индивидуален административен акт.

Подадената след преклузивния срок по чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ жалба подлежи на разглеждане единствено с оглед наличие на основания за незаконосъобразност, опорочаващи заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. в степен на нищожност.

В тази хипотеза Съдът е длъжен да разгледа и вземе предвид и всички други основания за незаконосъобразност на заповедта, непосочени от жалбоподателя, които обосновават нищожността й.

Заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. е издадена от компетентен административен орган, който въз основа на законово разрешена делегация /чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ/ е оправомощен със заповед № 5935/11.11.2014г. на началника на директора на РДГП Драгоман /л. 25 от делото/.

Оспореният индивидуален административен акт не страда от пороци на формата му, които да водят до неговата невалидност. Налице е ясно, конкретно и разбираемо изразена властническа воля. Липсва такъв порок на формата, при който актът да е напълно неразбираем или невъзможен, или който да го приравнява на несъществуващ акт, респективно, който да сочи липса на властническо волеизявление.

Не са допуснати и такива съществени нарушения на административнопроиздствените правила, респективно противоречие с материалния закон, които да водят до нищожност на оспорената заповед. Същата не е с невъзможен предмет, не противоречи на основни принципи, на които се основава правовия ред или на императивни правила, така че да е невъзможна и нетърпима за правовия ред.

При липса на пороци от категорията на гореизложените, които да причиняват невалидност на оспорения акт, следва отхвърляне на жалбата с искане за обявяване на нищожността му.

ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО,

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.А., с имена и лични данни след установяване на самоличност - В.А., роден на ***г. в гр. Пешевар, Пакистан, с ЛНЧ **********, представляван от процесуален представител – адв. Г.Т. от Българския Хелзинкски комитет, със съдебен адрес ***, срещу заповед № 4480 ОЧ – 49/27.09.2016г. на началника на Гранично полицейско управление Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“, МВР.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

                                                                                              

 

СЪДИЯ :