Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 132

                                          гр.Кюстендил, 24.07.2017год.

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми  юни  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                                                                   

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

с участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията     адм. дело №331 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ.

И.К.Б. ***, чрез процесуалния си пълномощник адв. В.Й. от САК, оспорва Заповед №РД-00-739/02.07.2015год. на кмета на Община Кюстендил,  с която на осн.чл.225а, ал.1 вр. чл.223, ал.1, т.8 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “външна тоалетна“,  находящ се  в имот в махала „И.“, землището на с. В.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт с искане за неговата отмяна. Релевирани са следните доводи: за нарушения на административнопроизводствените правила  поради неизпълнение на задължението по чл.35 от АПК от административния орган за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и  на задължението по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за връчване на издадената заповед на собствениците на строежа; за нарушение на материалния закон, поради това, че строежът е търпим  по см. на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не подлежи на премахване.  Поискано е присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Й.К.Х. ***, не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Поземленият имот в махала „И.“ , извън регулацията на с.В., община Кюстендил, в който е разположен процесния строеж, е собственост на оспорващата И.К.Б. и на  заинтересованото лице Й.К.Х. в качеството им на наследници на К. С. Х., съгласно нотариален акт №107, том ІІ, нот. дело №641/1980г. на нотариус при КРС и удостоверение изх.№НАС-1422/16.10.2014г. , изд. от район Искър, Столична община.

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало във връзка с молба рег.№94-И-328/09.08.2013г. на лицето Р. Б. П. от с. В., в която се сочи, че в съседния нему имот, собственост на жалбоподателката  и Й.Х.,  има незаконни строежи.  До собствениците  са изпратени  писмо изх.№94-И-328/26.08.2013г. и писмо №94-И-328/10.09.2014г., двете на кмета на община Кюстендил,  с които е определена дата за извършване на проверка на място и са изискани доказателства относно правото на собственост върху имота, относно датата на изграждане на постройките в него и евентуално издадените строителни книжа. С молба рег. №94-И-328/20.10.2014г. оспорващата представя нотариално заверена декларация, в която е сочи, че външната тоалетна в имота е изградена от нейния баща Кирил Стоянов Х. през 1974год. С молбата са приложени удостоверение за наследници, нот. акт  и скица на имота /дворно място/ в махала  „И.“  в землището на с.Мирово /сега с.В./. Следва писмо изх.№94-И-328/09.03.2015г. на кмета на община Кюстендил, с което  се нарежда извършване на проверка на място в имота от служители на общината на 02.04.2015год. Няма данни по делото за връчване на издадено писмо на собствениците на строежа. 

На посочената дата е извършена проверка в имота в отсъствието на собствениците на строежа, като резултатите са обективирани в съставен Констативен протокол  №7 от 02.04.2015год.  Видно от съдържанието на същия, строежът представлява  външна тоалетна  с размери  1,45м/1,50м  и  височина 2,10м, разположен е на разстояние 1,30м - 2,20м от съществуващата прозирна ограда откъм източната страна на имота; сградата  е с дървен двускатен  покрив, покрит с керемиди.  Констативният акт е изпратен по пощата до жалбоподателката с писмо изх.№94-И-328/07.04.2015г. на кмета на община Кюстендил,  но не е връчен поради отсъствие на получателя, видно от известието на „Български пощи“ ЕАД от 08.04.2015г.  Предвид горното,  заинтересованите собственици  са уведомени по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ със съобщение №7 от 02.04.2015г., което е залепено на входната врата на имота и на таблото за обявления на Община Кюстендил /вж. сл. бележка на л.25 от делото/.  Съобщението за съставения констативен акт е обявено и на интернет страницата на Община Кюстендил на 25.05.2015г., видно от разпечатката от същата  на л.24 от делото.

Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в съставения констативен акт, кметът на Община Кюстендил  издава оспорената Заповед №РД-00-739/02.07.2015год., с която на осн.чл.225а, ал.1 вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ нарежда да бъде премахнат незаконен строеж: “външна тоалетна”, находящ се в имот в махала „И.“ в землището на с.В., община Кюстендил; определя  срок за доброволно изпълнение на заповедта, след изтичане на който следва принудително премахване. Прието е, че строежът  е изграден през 1974г. от  К. С. Х. без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл.47, ал.2, чл.58, чл.59 и чл.60 от ЗУТ, както и на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ; че горното квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2,  т.2 от ЗУТ. Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбите на §16, ал.1  от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и за липса на образувано производство по §183, ал.3 и §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. 

Издадената заповед е изпратена на жалбоподателката с писмо изх. №94-И-328/03.07.2015г. , но видно от известие на „Български пощи“ ЕАД пратката не е потърсена от  получателя.  Предвид горното,  заинтересованите собственици, вкл. Б.,  са уведомени по реда на §4, ал.2, пр.2 от ДР на ЗУТ със  съобщение №94-И-3287 от 21.08.2015г., което е поставено  на таблото за обявления на Община Кюстендил  /вж. сл. бележка на л.21 от делото/ и е публикувано на интернет страницата на общината на 21.08.2015г. /вж. разпечатката на л.22 от делото/. Видно от констативен протокол от 07.09.2015г. ,  в законоустановения срок не са постъпили възражения против заповедта, поради което е започнало производство по изпълнението и. В хода на същото е изпратена покана за доброволно изпълнение до И.Б.,  която и е връчена на 29.09.2016г., видно от разписката  на л.13 от делото.

Във връзка с получената покана, жалбоподателката е посетила община Кюстендил, при което на 13.10.2016год.  и  е връчена оспорената заповед /вж. отбелязването върху писмо изх.№94-И-328/03.07.2015г. на л.8 и данните в писмо на кмета на общината на л. 53 от делото/. Жалбата   до съда чрез адм. орган,  е  изпратена по пощата на 27.10.2016г.   

В съдебното производство е прието експертно заключение вх.№ 1765/09.05.2017г. на вещото лице арх. Д.С., което страните не оспорват,  а съдът счита за обективно и компетентно. Констатациите на съдебния експерт са следните: процесният строеж „външна тоалетна“ е описан от адм. орган по начин, който съответства на фактическото му положение;  обектът има характер на строеж по см.на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и представлява едноетажна второстепенна постройка на допълващото застрояване с размери 1,45/1,50м, изградена е от тухлени ограждащи стени и отвор с дървена врата от юг, с двускатен покрив върху дървена конструкция  с покритие от керемиди; строежът е разположен на отстояние  1,05м до съществуващата телена мрежа към североизточната част на имота и на отстояние  3,20м до съществуващата телена мрежа от северозападната част на имота. По отношение урегулирането  на имота, в който е разположен процесния строеж, в.л. С. сочи, че няма изработен и влязъл в сила устройствен план в обхвата на който да попада имота и за него няма изготвено геодезическо заснемане от правоспособно лице; че   махала „И.“ в землището на с.В. с ЕКАТЕ 48355 се намира извън строителните граници на селото  по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №4358/15.08.1968г.; за махала „И.“  има определен околовръстен полигон с протоколно решение на Комисия, действаща по заповед №1892/09.12.1980г. на председателя на ИК на ОбНС - Кюстендил, като в списъка към същия, извършителят на строежа  Кирил Стоянов Х. е записан под №2 като притежател на къща /вж. приложенията към заключението на в.л./.

Статута на имота, в който е разположен процесния строеж е предмет на експертно заключение вх.№2455/20.06.2017г. на в.л. геодезист инж. Б.Г.. Същото се преценява от съда за обективно и съдържащо компетентна и достоверна информация.  Видно от констатациите на в.л., границите на имота са материализирани на място с огради от бетонови колове и оградна мрежа, като имота граничи,  от запад – с черен път, от юг – със застроено дворно място, от изток – със земеделски имот и от север – с общински път; площта на  имота е 1020кв.м.  и в него са построени двуетажна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и външна тоалетна с площ от 2,18 кв.м., разположена в североизточната част. Съдебният експерт сочи, че махала „И.“  на с.В.  се намира извън обхвата на действащия кадастрален /регулационен/ план на селото, ободрен през 1962г.; за махалата има околовръстен полигон, определен с решение от 1980год., като в  приложения към същия списък фигурира името на Кирил Х. – праводател на жалбоподателката. Отстоянията на строежа,  според измерванията на вещото лице, са:  4,20м,  от северозападния ъгъл до северната имотна граница;  4,40м – от североизточния ъгъл до северната имотна граница;  1,30м от североизточния ъгъл до източната имотна граница и  2,20м  от югоизточния ъгъл до източната имотна граница, а разстоянието до жилищната сграда е 16,50м.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на оспорената заповед и в законоустановения срок,  поради което е процесуално допустима. По отношение на срока за оспорване, съдът изчислява предвидения такъв в разпоредбата на чл. 215, ал.4 от ЗУТ, съобразно датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателката, посочена в писмото на л.8 от делото, с  което и същата е съобщена.  Отбелязано е  връчване на заповедта на  13.10.2016г., а жалбата е изпратена  по пощата на 27.10.2016г.,  т.е.  в 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Горните изводи относно датата на съобщаване на заповедта, респ. относно спазването на срока за обжалване,  съдът обосновава  с констатациите си за неприложимост на реда по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Според разпоредбата, за да се приложи визираната процедура е необходимо, адресът на заинтересованото лице да не е известен или то да не е намерено на посочения адрес, което да се удостовери с подписите на две длъжностни лица.  В случая удостоверяване на  горните обстоятелства по надлежния начин не е извършено, поради което редът за съобщаване по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ е неприложим.

            Преценена по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Проверена съобразно доказателствата  и  на всички основания по чл.146 от АПК,  оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите  материалноправни разпоредби и с целта на закона.

 Обжалваната  заповед е издадена  от орган с материална и териториална компетентност - кмета на Община Кюстендил /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните изводи съдът обосновава  с  доказателствата за  вида на процесния строеж, съобразно които същият се определя като такъв  от шеста категория по  чл.137, ал.1, т.6  вр.  с  чл.147, ал.1, т.1 вр. с чл.46 от ЗУТ. По делото липсва спор относно извършеното строителство, което е  надлежно описано в  съставения Констативен акт №7/02.04.2015г. Същият  представлява  официален  свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства. Истинността на съдържанието на  констативния акт не се оспорва от жалбоподателката, а и се потвърждава от констатациите на вещите лица.  Предвид горното съдът приема, че процесната  външна тоалетна представлява строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, съотв.  от шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

При служебната проверка се установява  спазване на предвидената в разпоредбата на чл.225а, ал.2  вр. с чл. 223, ал.2 от ЗУТ  процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на строителството в администрацията на Община Кюстендил, които са съставили  Констативен акт №7/02.04.2015г.  Противно на поддържаното в жалбата, административният орган е изпълнил  задължението си по чл.35 от АПК, като е събрал и обсъдил всички относими за спора обстоятелства.   

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно отсъствие на  строителни  книжа и документи  за изграждането му в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Налице са доводи и за неприложимост на хипотезите за търпими строежи по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

 По съществото на спора, съдът счита обжалваната  заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗУТ.  В обхвата на съдебния  контрол влиза преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в контекста на законовите режими за търпимост на строежите.  Както се посочи,  обекта – предмет на оспорената заповед,  представлява  външна тоалетна, т.е. второстепенна постройка на допълващото застрояване   по чл.47, ал.2 вр. с чл.46, ал.1 от ЗУТ и има  характер на строеж.  От друга страна, от събраните доказателства е безспорно, че строителството е извършено без необходимите  строителни  книжа -  разрешение за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.147, ал.1,т.1 от ЗУТ.  Надлежно  разрешение  за  изграждане на външна тоалетна /клозет по терминологията на действащите правила към 1974год./, е било необходимо  и  съгласно  нормата на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ, а разпоредбите на  чл.108, ал.2 и на чл.246, ал.1 от ППЗТСУ  изискват  за  строежи в неурегулирани територии  издаване на застроително разрешение и на ситуационна скица, съставена от проектант, с обсег, достатъчен за да се прецени дали проектирания строеж е включен правилно  в околната среда.   Предвид горните констатации и доколкото оспорващата не представя  строителни книжа, строежът е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съображенията в оспорената заповед в изложения смисъл са правилни.

Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква преценка  относно  неговата търпимост  съобразно законово установените  режими по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Процесният обект е изграден през 1974год., видно от декларацията на оспорващата, представена пред административния орган. От друга страна, от заключенията на вещите лица се установява, че имотът, в който е изграден строежа  в махала И.  в землището на с.В., се намира извън строителните граници на  населеното място. Към периода на строителство, границите на имота не са били определени и с околовръстен полигон           /такъв е определен  впоследствие с протоколно решение на  комисия от 09.12. 1980год./. Горните обстоятелства не са спорни по делото.  Анализът на същите в контекста на режимите за търпимост, обосновава правни изводи за отсъствие на предвидените в тях материалноправни предпоставки, което сочи на неоснователност на защитната теза на жалбоподателката.

Правната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изисква наличие на следните кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е изграден до 7 април 1987год. и да е допустим по действащите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове, правила  и нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ. Налице е само първото  изискване – видно от декларацията, представена в хода на административното производство, сградата е построена през 1974год.,  респ. не са налице останалите предпоставки.   Както се  посочи,  през 1974год.   имотът се е намирал извън строителните граници на с.В., т.е. проверка за съответствие с действащ ПУП е изключена.  От друга страна,  съгласно чл.40, ал.2 от ЗТСУ /отм./,  извън строителните граници на населените места, строителство се е допускало,  като видът, размерът, разположението и предназначението на строежите,  са се определяли  с правилника за приложение на закона и със строителните правила и норми. Съгласно чл.246, ал.3 вр. с ал.1 от ППЗТСУ, за строежи в неурегулирани части на населените места, се прилагат разпоредбите  на правилника и другите действащи разпоредби по проектирането и строителството, т.е. същия режим както за строителство в урегулирани имоти.  Съгласно чл.119, ал.6 от ППЗТСУ, клозетът, който е второстепенна постройка,  трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда, а при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда, но  при  спазване на техническите и санитарно-хигиенните изисквания / арг. чл. 119, ал.7/. Следователно  към  1974година, тоалетната е елемент на жилището и следва да бъде разположена вътре в него, а изграждането и извън жилището е допустимо само като временна постройка, какъвто не е настоящия случай,  и то при спазване на техническите норми.  Такива се съдържат в §. 65, ал.2 от Строителните  правила и норми за изграждане на населени места / обн. Изв. Бр.75/1959г./.  Според разпоредбата, когато клозетът е извън жилищната сграда, се разполага най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. В случая видно от заключението на в.л. инж. Г., процесният строеж се намира на отстояние до източната имотна граница,  по-малко от изискуемото - съотв. 1,30м и 2,20м до източната имотна граница. Горното  дисквалифицира строежа като допустим съгласно  действалите правила и нормативи по време на извършването му.

Идентични  правни  изводи   се  обосновават от преценката на действащата уредба на ЗУТ. Тоалетната, според действащите правила, е елемент от жилището и следва  да бъде  разположена върте в него, а извън жилищната сграда санитарният възел може да бъде изграден само като временен строеж съгласно чл.46 във връзка с чл.50, т.1, б.г от ЗУТ,  какъвто настоящият не е.  Същият не отговаря и на нормативно установено с чл.47, ал.2 от ЗУТ разстояние не по-малко от 3 метра от границите на имота.  Горните изисквания са относими и за строителство в неурегулирани с ПУП имоти / арг. чл.58 ЗУТ вр. с чл.84 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВУЗ/. Следователно,  процесният строеж не е търпим строеж в хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По същите съображения, е неприложим и режимът по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.   Строежът  е незаконен и подлежи на премахване, поради което оспорената заповед  е законосъобразна. Дължимо е  отхвърляне на  жалбата като неоснователна. 

Предвид изхода по делото и изричната претенция на представителя на ответника,  както и на осн. чл.143, ал.4 ат АПК,  съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по реда на  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което следва да плати жалбоподателката. Поради неоснователността на жалбата, на последната не се дължат разноски.

             Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният  съд

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на И.К.Б. ***, срещу Заповед №РД-00-739 от 02.07.2015год.  на кмета на Община Кюстендил.

ОСЪЖДА  И.К.Б. ***, ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението   подлежи   на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.           

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: