Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 48

гр.Кюстендил, 11.04.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар С.К., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№338/2016г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                А.Г.К., ЕГН ********** *** оспорва заповед №4077з-827/18.10.2016г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 8 месеца. Развиват се съображения за  незаконосъобразност на акта, като издаден в противоречие с приложимите материално правни норми и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в отговор и писмена защита. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че А.К. заема длъжността „старши полицай“ в група „ОДГ“ от ГПУ – Благоевград при РДГП - Кюстендил. Като доказателство в тази връзка са представени кадрова справка, заповед №3282з-2084/19.08.2015г. на ГД“ГП“ за утвърждаване на специфична длъжностна характеристика, специфична длъжностна характеристика, протокол от 13.09.2015г.

Със заповед №4077з-827/18.10.2016г. на директора на РДГП - Кюстендил на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от осем месеца за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно чл.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която разпоредба държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Прието е, че 21.09.2016г. около 20.10ч. в района на местността „Б.“, общ.Благоевград, А.К. ***, РДГП – Кюстендил, е следвало да предупреди пътуващите заедно с него в управлявания от същия лек автомобил М. с ДК№Е ****КА пътници – Н.М. и И.Д., за покупка само на разрешените за пренос през държавната граница акцизни стоки /цигари/. При извършена проверка от служители на МГПГ при РДГП – Кюстендил на автомобила и пътниците са установени 40 кутии цигари от различни марки с македонски акцизен бандерол у лицето Н.М.. Съставен е АУАН на М. за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, както и е издадено НП №464/16.01.2017г. от началника на Митница Югозападна. При така установените факти ДНО  е формирал извод, че жалбоподателя, за да опази авторитета си като полицай, предвид пътуването с управляван от него автомобил, е бил длъжен да следи за спазването на ЗАДС и да узнае, че пътуващите с него лица са закупили повече от разрешеното количество кутии цигари. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и е скрепено с наказанието по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.

                 От писмените доказателства по делото се установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със заповед №4077з-758/26.09.2016г. е възложено извършването на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя /срав. съобщение  УРИ 4077з-7705/21.09.2016г. за установени акцизни стоки, докладна записка рег.№4077з-7753/26.09.2016г. и докладна записка рег.№4077з-7841/28.09.2016г., протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 21.09.2016г., протокол за доброволно предаване от 21.09.2016г., сведение от Н.М. и сведение от И.Д. и двете от 27.09.2016г./. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от вписване от 27.09.2016г. От същата дата К. е депозирал докладна записка рег.№5406р-6763/27.09.2016г., в която излага данни за случилото се.

                 Проведено е дисциплинарно разследване от назначена нарочна комисия, резултатите от която са обективирани в справка рег.№4077р-8150/06.10.2016г. Същата е сведена до знанието на жалбоподателя с оглед собственоръчното отбелязване на лицето на 06.10.2016г. От събраните в хода на разследването доказателства комисията е установила и възприела за достоверна следната фактическа обстановка. На 21.09.2016г. К. и М. заминали за Македония, като на връщане спрели на магазина, който се намира преди ГКПП С.Л.. Преди да заплатят покупките на касата, телефонът на жалбоподателя иззвънял и той излязъл навън. Между двете ГКПП-та при тях се прехвърлил да пътува и И.Д., като стоките закупени от последния и Н.М. били оставени на задната седалка в черни найлонови торбички. При извършената проверка на автомобила и лицата в м.“Б.“ са установени акцизни стоки без български акцизен бандерол на задната седалка на МПС-то, като М. заявила, че цигарите са нейни. Комисията прави извода, че като служител на МВР А.К. е длъжен да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението. Непредупреждавайки пътуващите с него лица за покупка само на разрешеното количество цигари, същият е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т.20, поради което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.

На 06.10.2016г. жалбоподателят е депозирал възражение рег.№4077з-8191/07.10.2016г. против констатациите на комисията, както и обяснение от 06.10.2016г. с рег.№4077з-8412/17.10.2017г., в което описва фактите от 21.09.2016г. Върху същото е вписано приемане на писмените обяснения на служителя.

                При така установените факти от дисциплинарно наказващия орган, последния приел, че е извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и издал оспорената заповед №4077з-827/18.10.2016г. Същата е връчена на лицето на 27.10.2016г. в 15.00ч., а жалбата е подадена на 02.11.2016г.

За установяване на фактите относно извършената проверка от служители на МГПГ при РДГП – Кюстендил на автомобила на жалбоподателя и пътниците са приети като доказателства АУАН №33/21.09.2016г., протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 21.09.2016г., протокол за доброволно предаване от 21.09.2016г., обяснение от Н.М., докладна записка от 26.09.2016г., приемо-предавателен протокол УРИ 540600-304/26.09.2016г., складова разписка, експертна справка, НП №464/16.01.2017г.

Събрани са гласни доказателства средства - показанията на свидетелите Н.М., И.Д., Е.Г., В.К.. Св.М. сочи, че септември месец миналата година с А.К. отишла в Македония, за да си напазарува хранителни продукти, а той да си зареди гориво. На връщане, преди ГКПП С.Л., спрели и влезли в магазина да пазаруват. Жалбоподателят бил взел бонбони и шоколад, когато телефонът му иззвънял и той излязъл навън, правейки знак на М. да плати. Свидетелката заявява, че си купила наред с хранителните стоки и два стека цигари. Всичките си покупки поставила в черна найлонова торбичка, а нещата на А. държала свободно в ръка. Жалбоподателят бил в автомобила, тя се качила като торбичката оставила на задната седалка. Сочи, че К. не е видял какво е купила, нито пък разбрал за цигарите. На ГКПП докато свидетелката била до тоалетна,  при тях се качил И.Д.. След 2-3 км ги спрели за проверка, като на М. бил съставен акт за цигарите – и нейните, и на св.Д., доколкото двамата се разбрали така.

Св.Д. сочи, че миналата година есента отишъл с П. ВВ. К. в Македония. На връщане спрели на безмитния магазин, като при слизане от автомобила видял А.К.. Същият говорел по телефона, ръкомахал, бил видимо ядосан, не го забелязал. Свидетелят напазарувал, като си закупил  и два стека цигари. Стоките поставил в две тъмни непрозрачни торбички. С жалбоподателя се засекли отново на ГКПП-то, като се прехвърлил при него, защото П. ВВ. К. бил в друга посока.  Седнал на задната седалка, където оставил и торбичките. Там имало още една, която в последствие разбрал, че е на св. М.. При проверката от служителите на МГПГ се установили общо четири стека цигари, като акт бил съставен на св.М.. Свидетелят сочи, че я помолил да поеме отговорността, защото на него му предстояло започване на работа в чужбина. Заявява, че за цигарите А.К. въобще не е разбрал и бил изненадан когато ги установили.

Св.К. и св.Г. установят факти по извършването на проверката, завършила със справка рег.№4077з-8150/06.10.2016г., както и за запознаването на жалбоподателя в качеството му на полицай при ГПУ - Благоевград с инструктажите за гранично наблюдение, рисковите профили, борбата с контрабандата на акцизни стоки.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

                  Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по  чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е изчерпателно и добре мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за налагане на наказанието. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

В хода на производството по издаването на заповед рег.№4077з-827/18.10.2016г. съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до нейната отмяна. Не е спазено императивното изискване на ЗМВР по чл.206, ал.1, според което ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В преписката са налични три писмени документа, изхождащи от жалбоподателя – 1/ докладна записка от 27.09.2016г., предхождаща изготвянето на справка рег.№4077з-8150/06.10.2016г., обективираща резултатите от проверката за извършено дисциплинарно нарушение, 2/ възражение от 06.10.2016г. с поставен рег.№4077з-8191/07.10.2016г. срещу констатациите в справката и 3/ обяснение от 06.10.2016г. с поставен рег.№4077з-8412/17.10.2016г. с отбелязване за приемането като писмено такова от служителя. Анализът на тези писмени доказателства, ведно с останалия доказателствен материал по делото, обуславя за съда извода, че нито един от тях не покрива изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР за писмено обяснение на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно първите два документа са приети в хода на проверката, поради което не биха могли да отразяват становището на държавния служител във връзка с приключилото дисциплинарно разследване. Третият документ – обяснението от 06.10.2016г. съдът приема, че също не може да се разглежда като прието от ДНО писмено обяснение по см. на чл.206, ал.1 от ЗМВР, по следните съображения: На първо място то е с поставена дата от самия служител 06.10.2016г., поради което незнайно защо е регистрирано едва на 17.10.2016г. под №4077з-8412. Същото не се и предхожда от покана от ДНО за даване на писмено обяснение по проведеното дисциплинарно разследване, приключило с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. На второ място от самото съдържание на обяснението не може да се приеме, че същото има характеристиката на писмено обяснение по приключило дисциплинарно разследване, доколкото в него се възпроизвеждат от жалбоподателя факти за пребиваването му в Македония и се сочи, че не е знаел какво са закупили другите пътници. Липсват правни или фактически съображения има ли извършено от него или не дисциплинарно нарушение, каквото му се вменява във вина. На трето място изхождайки от датата на обяснението, след него е налице становище от комисията рег.№4077з-8290/12.10.2016г., което е част от дисциплинарната преписка, но същото не е сведено до знанието на жалбоподателя. В този смисъл съдът приема, че от една страна на държавния служител не му е предоставена пълната преписка по проведеното дисциплинарно разследване, а от друга – обяснението от 06.10.2016г. незаконосъобразно е прието като писмено обяснение по см. на чл.206, ал.1 от ЗМВР, поставяйки му се рег.№4077з-8412 от 17.10.2016г. и вписвайки върху него приемането му като писмено обяснение от ДНО на 18.10.2016г.  

Настоящият състав намира и че неправилно е приложен материалния закон, доколкото не се установява нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в аспекта на т.20. Дисциплинарната отговорност на държавния служител А.К. е ангажирана за дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. С оглед събрания доказателствен материал и анализа на посочените законови разпоредби, съдът счита, че жалбоподателят с поведението си на 21.09.2016г. не е нарушил т.20 от ЕК. Според разпоредбата държавния служител насърчава хората да спазват законите, като дава личен пример с поведението си. Следователно, за да бъде налице соченото нарушение е необходимо доказано противоправно деяние от жалбоподателя – от една страна, а от друга – възприемане на това поведение от други граждани, което не може да се разглежда като личен пример за спазване на законите. Безспорно от събраните гласни доказателствени средства се установи, че А.К. не е знаел за закупуването на акцизни стоки без български бандерол от св.М. и от св.Д., нито за намерението им да закупят такива. У същия подобни стоки при проверката не са открити, поради което и не може да се твърди, че е извършил нарушение, несъвместимо с поведението му на държавен служител. Оттук не може да се направи и извода, че не е насърчил хората да спазват законите, като не е дал личен пример за това. Несъстоятелни са изводите на ДНО, че жалбоподателя е следвало задължително да узнае за закупените цигари от двете лица и да предприеме действия по предупреждаването им. В случая същия не е изпълнявал служебните си задължения на полицай при ГПУ – Благоевград, а е бил в платен отпуск. Отразената фактическа обстановка в оспорената заповед касателно поведението на А.К. може евентуално да бъде отнесена към други разпоредби от ЕК, но не и към т.20. По аргумент от изложеното съдът счита, че ДНО неправилно и незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на държавния служител по реда на ЗМВР. Налице са основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, поради което заповед №4077з-827/18.10.2016г. на директора на РДГП – Кюстендил ще бъде отменена.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски от ответника на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №4077з-827/18.10.2016г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на А.Г.К., ЕГН ********** *** на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 8 месеца.

ОСЪЖДА РДГП – Кюстендил, ул.“Л.П.“ №* да заплати на А.Г.К., с посочени данни, съдебни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: