Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                    66                                                03.05.2017г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на двадесет и четвърти април                                                      две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурора Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело №344 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.204, ал.1 от АПК.

            Адв.А.И. *** като пълномощник на К. П.- П., ЕГН ********** със съдебен адрес:*** е предявил срещу ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“В.“ №* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК, както следва:

1/за сумата 30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във вид на заплатена такса за освобождаване на лек автомобил от наказателния паркинг на ответната Община в резултат на незаконосъобразен административен акт, представляващ ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“ от 10.06.2013г. и

2/за сумата 800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във вид на стрес, уплаха, че автомобила е откраднат и неудобство от търсенето на друг транспорт до наказателния паркинг в деня на репатрирането и притеснения от изхода на делото през неговото времетраене в резултат на посочената ПАМ.

Претендира се заплащане на законни лихви върху размерите на обезщетенията от влизане в сила на решението на КАС за отмяна на ПАМ до окончателното им изплащане и деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на ищеца поддържа исковете по основание и размери.

            В писмен отговор и с.з. представителят на ответника оспорва исковете като неоснователни. Счита, че липсва незаконосъобразен административен акт, т.к. служителите на ОП „Управление на общински имоти“ Р.Д.В. и Р. И. Н. не са административни органи по см. на §1, т.1 от ДР на АПК и длъжностни лица на Общината съгласно чл.93, ал.1, т.1 от НК, респ. §1, т.5 от ДР на КТ. Твърди се, че неимуществените вреди, касаещи притеснения на ищеца през времетраенето на делото за отмяна на ПАМ не са в пряка причинна връзка с акта. Евентуално се претендира намаляване на размера на иска за неимуществени вреди като завишен по размер по см. на чл.52 от ЗЗД. Претендира се юк възнаграждение.

            Прокурорът като контролираща страна по см. на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за основателност на исковете.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на представителите на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

С решение №39/24.02.2014г. на КАС по адм.д.№227/2013г. е отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, постановена на 10.06.2013г. от Р. И. Н. – охранител-прикачвач в ОП „УОИ“ – Кюстендил и К. Г.Б. – полицай I степен, категория Е, младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил по отношение на лек автомобил „О.В.“ с ДК №С****МС, управляван от ищеца. Решението на съда е оставено в сила с решение №14096/26.11.2014г. на ВАС по адм.д.№5515/2014г.

От приложените по адм.д.№227/2013г. на КАС писмени доказателства се установява, че:

1/на 10.06.2013г. е издаден фискален бон от Община Кюстендил, ОП „Управление на общински имоти“ /УОИ/, наказателен паркинг за заплащане на сумата 30лв. за паркинг на автомобила;

2/с Протокол от 10.06.2013г., съставен от служител на ОП „УОИ“, ищецът е получил репатрираната кола /вж. л.4/.

3/колата е управлявал с пълномощно от 21.03.2013г., дадено от собственика на автомобила К.Ц.П. /вж. л.5 и л.6/.

4/съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ОП „УОИ“, предприятието е специализирано звено, чрез което Община Кюстендил осъществява самостоятелно стопанска дейност по смисъла на ЗОС. ОП не е  самостоятелно ЮЛ и не е търговец по смисъла на ТЗ /вж. чл.3, ал.1 от Правилника/. Дейността на ОП се осъществява от служители по трудово правоотношение, които изпълняват възложените им задачи в съответствие с КТ, Закона за частната охранителна дейност и длъжностните им характеристики /вж. чл.21 от Правилника/.

5/със заповед №РД-00-587/10.05.2013г. кметът на Общината на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.2 от ЗП, чл.167, ал.2, чл.168, ал.1 и чл.171 и сл. от ЗДвП е определи ОП „УОИ“ като „служба по контрол“ на територията на Община Кюстендил по см. на чл.167, ал.2 от ЗДВП, която чрез длъжностните лица В.С.С., Р.Д.В. /шофьори/, Р. И. Н. и В.Л.М. /охранители-прикачвачи/ от ОП упражнява правомощията по чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП /вж. л.63/.

6/по см. на чл.37, ал.2 и ал.6 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /приета с Решение №238/26.09.2008г. на ОбС, изм. и доп./ принудително преместените МПС се транспортират до специално определен паркинг на територията на Общината и се освобождават от там след заплащане на разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането. Разноските представляват такси, дължими от собствениците или упълномощените от тях водачи. Същите са фиксирани и се определят в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Общината.

От разпита на св.С. и Й. се установява, че заедно с ищеца в деня на репатриране на управляваната от него кола, след паркиране на колата пред ресторант „Олимп“ в града са отишли по работа при нотариус. След връщане на място са установили, че колата я няма. Ищецът се притеснил, хванал се за главата, почервенял, станало му лошо, звънял на собственика на автомобила да го пита дали е взел колата, включително помислил, че е открадната. По-късно през деня разбрал, че колата е репатрирана.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по приложеното адм.д.№227/2013г. на КАС. Няма данни за заинтересованост на свидетелите или предубеденост.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими. Предявени са от пълномощник на легимиран от закона правен субект. По см. на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът е провел съдебно производство по отмяна на административен акт във вид на ПАМ, осъществена чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, от чието действие се претендират вредите, поради което е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл.204, ал.1 от АПК. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба относно наличието на претендираните права. Участник в осъществяването на ПАМ е служител на ОП „УОИ“ към Община Кюстендил, което предприятие не е самостоятелно юридическо лице. Община Кюстендил е юридическо лице по см. на чл.14 от ЗМСМА във вр. с императивното правило на чл.205 от АПК. На основание чл.7 от ЗОДОВ съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледани по същество, исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/незаконосъобразен административен акт, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице. По делото не са заявени и доказани основания за освобождаване от отговорност в хипотезите по чл.5 от ЗОДОВ. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ.

Налице е първият елемент от фактическият състав на имуществената отговорност. С влязлото в сила решение по адм.д.№227/2013г. на КАС е отменена като незаконосъобразна ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, представляваща административен акт по см. на легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК, осъществена чрез действия по преместване и предоставяне на отговорно пазене на управлявания от ищеца лек автомобил. Възражението на представителя на ответника за липса на материална компетентност на осъществилия преместването служител от ОП „УОИ“, а от тук и нищожност на осъществената ПАМ, е вярно в светлината на правилото по чл.168 от ЗДвП. Посочената норма дава право на кмета като представляващ администрацията, управляваща общинския път, да предостави на длъжностни лица упражняване на правомощието по прилагане на ПАМ, каквото качество упражнилият правомощието общински служител не притежава. Понятието „длъжностно лице“ се свързва с понятията „служба“, „администрация“ и „длъжност“ в определения техен административноправен смисъл в ЗА и ЗДСл /вж. решение №11509/03.11.2015г. на ВАС по адм.д.№10765/2014г., III о./. С това понятие не се свързват лицата, които работят на трудови договори. В тази хипотеза е мислим извода, че ПАМ е наложена от некомпетентно лице от състава на ответната Общината и като такава е нищожна. В случая обаче е налице влязло в сила решение на съд /по адм.д.№227/2013г. на КАС/, с което ПАМ е отменена като незаконосъобразна. На основание чл.177, ал.1 от АПК съдебното решение е задължително за настоящия съд. Извън изложеното, дори при прогласена нищожност на ПАМ отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е правно обоснована, т.к. ПАМ е форма на държавна административна принуда, реализира се по административен ред от лице с нарочна делегация и възлагане за осъществяване на тази дейност, поради което макар и това лице да не е административен орган, отговорността за незаконосъобразното осъществяване на дейността следва да се реализира по правилата и реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /вж. решение №4068/09.04.2015г. на ВАС по адм.д.№11443/2014г., VII о./.

Доказани са и останалите елементи от фактическия състав на отговорността.

Посредством представеният фискален бон от 10.06.2013г. е доказан финансов разход от 30лв. във вид на заплатена таксата, дължима от собствениците или упълномощените от тях водачи на принудително преместените МПС. В таксата се включват разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането на МПС на наказателния паркинг. Освобождаването на МПС се извършва след заплащане на таксата съгласно чл.37, ал.2 и 6 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил. Таксата е заплатена за посочените в чл.171, т.5, б.“б“, пр.последно от ЗДвП разходи, направени във връзка с преместването на превозното средство. Следователно, заплатената от ищеца сума представлява разход за него. Налице е пряка причинна връзка между незаконосъобразната ПАМ и извършения имуществен разход. Разходът подлежи на обезщетяване от ответника, в чиито бюджет е постъпила платената сума.

От показанията на свидетелите С. и Й. са установени причинени на ищеца неимуществени вреди във вид на заявените стрес, уплаха и неудобство в резултат на осъществената ПАМ. Стресът и уплахата са продиктувани от страха, че чуждото МПС може да е откраднато, а неудобството е резултат от предприетите действия по търсене на транспорт за придвижване до наказателния паркинг. Посочените негативни душевни преживявания са със силен интензитет /с външен израз на зачервяване и прилошаване/, за сравнително кратко време /автомобилът е паркиран в 18.00 часа, ищецът и свидетелите са констатирали липсата му 30-40 минути след паркирането и колата е предадена на ищеца в 18.54 часа съгласно фискалния бон/. Негативните емоции са в пряка връзка с незаконосъобразната ПАМ, т.к. са предизвикани от нейното прилагане. По делото не са установяват твърдените в исковата молба притеснения по време на съдебното дело за отмяна на ПАМ, които не могат да се предполагат. С оглед на изложеното, изхождайки от посочените характеристики на душевните и емоционални преживявания на ищеца по критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД съдът намира, че справедливо обезщетение се явява сумата от 300лв. До претендираната сума от 800лв. искът е завишен по размер, поради което за разликата ще се отхвърли като неоснователен.

Поради изхода от спора, основателно е акцесорното искане за присъждане на лихви за забава по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху уважените размери на исковете. Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.д.№3/2004г., ОСГК началният момент на забавата и съответно за дължимост на законните лихви е влизане в сила на решението, с което е отменен унищожаемия административен акт. Следователно, върху сумите за присъдени обезщетения лихвите ще се присъдят, считано от 26.11.2014г. до окончателното изплащане на главниците.

На основание специалното правило на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на пълния размер на заплатената ДТ в размер на  10лв. и по компенсация на сумата 275лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 285лв.

По аргумент от чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ответникът няма право на юк възнаграждение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ да заплати на К. П. П. /с посочени лични данни/ сумата 615лв. /шестстотин и петнадесет лева/, включваща:

1/ 30лв. /тридесет лева/ обезщетение за имуществени вреди във вид на заплатена такса за освобождаване на лек автомобил от наказателния паркинг на Общината в резултат на ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“ от 10.06.2013г., отменена като незаконосъобразна с решение №39/24.02.2014г. на КАС по адм.д.№227/2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2014г. до окончателното й изплащане,

2/ 300лв. /триста лева/ обезщетение за неимуществени вреди във вид на стрес, уплаха и неудобство, причинени на 10.06.2013г. в резултат на незаконосъобразната ПАМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2014г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 800лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и  

3/ 285лв. /двеста осемдесет и пет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: