Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 41

                                           гр.Кюстендил, 20.03.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесети февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като  разгледа докладваното от съдия Стойчева  адм. дело №346 по описа за 2016од., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във  вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В.И.В. ***, е предявила  срещу Община  Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“В.“ №*, обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК, както следва: иск за обезщетение за имуществени вреди  в размер на 30,00лв., представляващи  платената  от ищцата такса на Общинско предприятие „Управление на общински имоти“ - Кюстендил за да бъде освободен репатрирания и автомобил от специализирания общински паркинг, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба  на 24.11.2016г.  до окончателното й изплащане, както и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900,00лв., изразяващи се в душевни болки и страдания, емоционален шок и ужас, чувство на безпомощност и засягане на доброто име в обществото, претърпени вследствие на репатрирането на автомобила, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба  на 24.11.2016г.  до окончателното й изплащане.

Ищцата е  предявила и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава съотв. в размер на 4,80лв. върху поисканото обезщетение за имуществени вреди, за периода  30.04.2015г. – 24.11.2016г. и в размер на 144,03лв. върху поисканото обезщетение за неимуществени вреди за периода 30.04.2015г. – 24.11.2016г.

Ищцата  претендира деловодни разноски по  приложен списък.

От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че  имуществените вреди са в размер на таксата, платена  на Общинско предприятие „Управление на общински имоти“ - Кюстендил за да бъде освободен репатрирания автомобил  на ищцата от общинския паркинг, а неимуществените вреди се определят  като душевни болки и страдания, емоционален шок и ужас, чувство на безпомощност и засягане на доброто име в обществото, причинени от репатрирането на автомобила по устно нареждане на директора на ОП „УОИ“ - Кюстендил. Сочи се, че на 30.04.2015г., след като узнава за преместването на собствения си  автомобил  от  мястото, където го е паркирала, ищцата е претърпяла силен стрес, който е продължил и в хода на съдебните производства по оспорването на наложената ПАМ. Твърди се, че притесненията и душевното и страдание са се увеличили след разговора  с директора на общинското предприятие. В съдебното заседание  пълномощника на ищцата адв. Р.Б.  заявява становище за поддържане на предявените искове за обезщетение, като счита същите за доказани по основание и размер.  

            Ответникът Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк В., изразява становище за  оспорване на исковите претенции. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на Община Кюстендил по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ поради отсъствие на причинна връзка между процесната ПАМ и претендираните вреди. Прави искане за отхвърляне на предявените искове или евентуално - за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост по чл.52 от ЗЗД.           

            Заключението на прокурора е, че исковете са  основателни и доказани и следва да бъдат уважени, тъй като  са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - ищцата  е доказала настъпили вреди за нея, които се намират в причинна връзка с нищожната ПАМ. Счита, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи в размер, определен при усл. на чл.52 от ЗЗД. 

            Административният съд като постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:

            По жалба на В.И.В. *** срещу принудителна административна мярка чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от Закона за движението по пътищата „преместване на паркирано пътно превозно средства без знанието на неговия собственик“, приложена  по устно нареждане на директора на ОП „Управление на общински имоти“ – Кюстендил на 30.04.2015год. в гр.Кюстендил с преместване на лек автомобил „О.“ модел „З.“ с рег. № КН****ВВ- собственост на ищцата, е образувано  административно дело №162/2015год по описа на Административен съд-Кюстендил.  С решение №57 от 14.03.2016год.  по делото, съдът е обявил  нищожността на оспорената ПАМ.  По касационни жалби на кмета на Община Кюстендил и на директора на ОП „УОИ“- Кюстендил, е образувано адм. дело № 7753/2016г по описа на ВАС. С определение №9189/26.07.2016г., ВАС е оставил без разглеждане  касационните жалби и е прекратил производството по делото.  С оглед на горното решението на Административен съд – Кюстендил е влязло в сила. 

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложеното адм. дело 162/2015г. по описа на Административен съд - Кюстендил и не са спорни между страните.

По делото ищцата е представила доказателства   за заплащане на сумата в размер на 30,00лв., съставляваща такса за освобождаване на репатрирания автомобил, а именно фискален бон с дата 30.04.2015г., издаден от Община Кюстендил, ОП „УОИ“, общински паркинг на ул.. „Д.“ №**. Към фискалния бон е приложен и Протокол по образец от ОП“ Управление на общински имоти“ – Кюстендил, видно от който на 30.04.2015г. В.И.В. е получила МПС с рег. №КН ****ВВ от служителя Г. М.

Във връзка с претенцията за причинени неимуществени вреди, по искане на ищцата съдът е разпитал свидетелите К.И., Л.Д. и Е. М.  От депозираните от същите показания се установява, че в края на месец април 2015год., сутринта,  ищцата е паркирала автомобила си  на улица в близост от сградата на „К. В.“ ООД – Кюстендил; че няколко часа по-късно е видяла автомобила натоварен на репатриращия автомобил на Община Кюстендил, който е продължил към специализирания паркинг; че вследствие на  горните действия ищцата се е почувствала притеснена, ядосана и унизена, разтреперила  се е и се е просълзила, а свид. Д. сочи, че  кръвното налягане  на ищцата се е повишило, поради което е изпила таблетки с мента, глог и валериан. Свидетелите  твърдят, че ищцата е платила таксата за освобождаване на автомобила, след което е провела разговор с директора на ОП „ УОИ“, който и отправил обвинения за това, че нарушава правилата за движение и паркиране на МПС. Същите сочат, че притесненията и напрежението от преживяното са продължили до края на съдебните производства по оспорване на приложената ПАМ, като   едва след приключването им, ищцата се е почувствала удовлетворена. 

            Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235 ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:

            Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение  /чл.204, ал.3 АПК./. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.

            Предвид горното и съгласно чл. 128, ал.1, т.5 АПК, искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразен /нищожен/ административен акт, какъвто характер има оспорената принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.

            Съдът  приема, че ищцата като физическо лице е активно легитимирана да го предяви, а ответникът Община Кюстендил е юридическото лице  по чл.14 от ЗМСМА, което е пасивно легитимирано  да отговаря за вредите, които е претърпяла от нищожния административен акт - принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, приложена по устно нареждане на директора на Общинско предприятие „Управление на общински имоти“, което е специализирано звено на Община Кюстендил за осъществяване на стопанска дейност и няма статут на юридическо лице / арг. чл.52 и чл.53 от ЗОСоб вр. с чл.3 от Правилника за устройството и дейността на ОП „УОИ“ –Кюстендил/. Действително, с оглед мотивите в решението на Административен съд - Кюстендил, директорът на  ОП „УОИ“  не притежава материална компетентност  да наложи  ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Независимо от горното, доколкото същият прилагайки процесната ПАМ е осъществил  административни по естеството си функции, то следва са се приеме, че Община Кюстендил като юридическо лице носи отговорност за вредите, причинени  от действията на общинския служител. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, тъй като  е проведено съдебно производството по отмяна /обявяване нищожността/ на индивидуалния административен акт. Изводите са  за процесуална допустимост на предявените искове.

Разгледани по същество исковите претенции се приемат за частично основателни, поради следното:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищцата, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

 В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК – принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Незаконосъобразността  на същия е установена с влязло в сила решение  №57 от 14.03.2016год. по адм. дело №162/2015год. на Административен съд - Кюстендил, с което  е обявена нищожността на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП   „преместване на паркирано пътно превозно средства без знанието на неговия собственик“, приложена  по устно нареждане на директора на ОП „Управление на общински имоти“ – Кюстендил на 30.04.2015год.   в гр.Кюстендил с преместване на лек автомобил „О.“ модел „З.“ с рег. № КН****ВВ- собственост на ищцата.  Осъществен е първия елемент от фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на  имуществената отговорност на ответника за вреди.

На второ място, предмет на предявените искове са обезщетение за имуществени вреди в размер на 30,00лв., колкото е таксата, която ищцата е платила на Общинско предприятие „Управление на общинските имоти“ - Кюстендил за да бъде освободен репатрирания и автомобил от специализирания общински паркинг, както и за неимуществените вреди в размер на 900,00лв., на колкото е оценена от ищцата стойността на  обезвредата за душевните болки и страдания - тревоги и притеснения, причинени от репатрирането на автомобила по устно нареждане на директора на общинското предприятие.  Следва да се посочи, че ищцата е страната, която трябва да установи по пътя на пълното главно доказване релевантния факт – настъпилите вреди. В този смисъл са изричните указания на съда в постановеното определение от 12.12.2016г.

В контекста на правилата за разпределение на доказателствената  тежест в исковото производство по чл.154 ал.1 от ГПК и след проверка на събраните доказателствени средства, съдът счита предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за доказан. Както се посочи обезщетението в размер на 30,00лв., според приложимата нормативна уредба, съставлява цена на услугата по отговорно пазене на репатрирано МПС, събирана от ОП „УОИ“ съгласно чл.37 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил и Приложение №12 към чл.60 ал.5  от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил. Ищцата  е представила  доказателства за заплащане на сумата, поради което претенцията за възстановяване на същата  от ответника е основателна и съдът я уважава. С приетото писмено доказателствено средство, а именно фискален бон от 30.04.2015г., издаден от ОП „УОИ“-Кюстендил, се установява причинена имуществена щета за собственика на репатрираното МПС, респ.  налице е причинна връзка между приложената ПАМ и настъпилата вреда, което е основание за присъждане на обезщетение за обезвреда. Предявеният иск в размер на 30,00лв. подлежи на уважаване,  като сумата се присъжда  ведно със законната лихва, считано от подаване  на исковата молба на 24.11.2016г. до окончателното и изплащане. 

По отношение на предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди, изводите  са за частична основателност на същата. Цялостното поведение на ищцата след прилагане на незаконосъобразната ПАМ сочи на породени негативни емоции. За преживения от нея стрес свидетелстват  К.И., Л.Д. и Евелина Миланова, разпитани от съда в заседанието на 20.02.2017г. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата  видимо  се е притеснила, когато  е констатирала  преместването на собственото си МПС с репатриращия автомобил; че се е почувствала притеснена, ядосана и унизена, разтреперила  се е и се е просълзила; че  кръвното и налягане  се е повишило, поради което е изпила таблетки с мента, глог и валериан. Свидетелите  твърдят, че притесненията и напрежението от преживяното са продължили до края на съдебните производства по оспорване на приложената ПАМ, като   едва след приключването им, ищцата се е почувствала удовлетворена. 

   При посочените  гласни доказателства съдът приема, че се доказват причинени от незаконосъобразната ПАМ  и описани от ищцата неимуществени вреди. Пряката причинно-следствена връзка между описаните вредоносни последици и приложената ПАМ е безспорно установена. Обратните твърдения на представителя на ответника са неоснователни. Посочените разходите в полза на общината, както и преживения стрес от ищцата  са резултат от осъщественото принудително преместване на автомобила и, което е признато за незаконосъобразно /нищожно/ с влязлото в сила съдебно решение.   

Налице са  всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск за неимуществени вреди.  Дължимото обезщетение подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ по препращане от § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съобразно интензитета и естеството на породените негативни емоции съдът счита, че сумата от 300,00 лева е справедливият размер на обезщетението, т.е. размер, който би репарирал изцяло претърпените неимуществени вреди. Периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен.

Присъденото обезщетение са дължи ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 24.11.2016год.  до окончателното и заплащане. Исковата претенция за разликата до 900,00лв. се счита за неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Акцесорните искове  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава съотв. в размер на 4,80лв. върху поисканото обезщетение за имуществени вреди, за периода  30.04.2015г. – 24.11.2016г. и в размер на 144,03лв. върху поисканото обезщетение за неимуществени вреди за периода 30.04.2015г. – 24.11.2016г., съдът счита за неоснователни и ги отхвърля. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от дена на забавата. В конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението на Община Кюстендил към ищцата. По аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът е в забава от поканата за изпълнение на задължението и едва от този момент същото става изискуемо. По делото липсва изрична покана от ищцата, поради това съдът приема, че поканата за изпълнение е отправена с подаване на исковата молба, от което следва, че лихви върху главниците се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски в размер на 112,00лв. Разноските включват 20,00лв. държавна такса и 92,00лв. адвокатско възнаграждение по компенсация.

С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юк възнаграждение.

Водим от горното  и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,  Административният съд                            

                                                              

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА  Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „В.“ №1  да заплати  на В.И.В. ***, ЕГН **********, обезщетение за имуществени вреди от нищожна принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП   „преместване на паркирано пътно превозно средства без знанието на неговия собственик“, приложена  по устно нареждане на директора на ОП „Управление на общински имоти“ – Кюстендил на 30.04.2015год.   в гр.Кюстендил с преместване на лек автомобил „О.“ модел „З.“ с рег. № КН****ВВ- собственост на ищцата, в размер на 30,00лв., ведно  със законната лихва, считано от 24.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „В.“ №1  да заплати  на В.И.В. ***, ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от нищожна принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП   „преместване на паркирано пътно превозно средства без знанието на неговия собственик“, приложена  по устно нареждане на директора на ОП „Управление на общински имоти“ – Кюстендил на 30.04.2015год.   в гр.Кюстендил с преместване на лек автомобил „О. модел „З.“ с рег. № КН****ВВ- собственост на ищцата, в размер на 300,00лв., ведно  със законната лихва, считано от 24.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск за разликата до пълния му размер от 900,00лв. , отхвърля като неоснователен. 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от В.И.В. ***, ЕГН ********** ***, пл. „В.“ №1, искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава  съотв. в размер на 4,80лв. върху обезщетението за имуществени вреди от 30,00лв, за периода  30.04.2015г. – 24.11.2016г. и в размер на 144,03лв. върху обезщетението за неимуществени вреди  от 900,00лв. за периода 30.04.2015г. – 24.11.2016г.

ОСЪЖДА  Община  Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „В.“ №*  да заплати  на В.И.В. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 112,00лв., от които 20,00лв. държавна такса  и  92,00лв. адвокатско възнаграждение по компенсация.

   Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.

           

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: