Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 143

гр.Кюстендил, 26.09.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                  Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№350/2016г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Й.Н.В., ЕГН ********** *** е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Община Кюстендил за заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени  вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота му в резултат на хипоглекемия и последвала загуба на съзнание и като последица от тях нежелани емоционални изживявания. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразно наложена ПАМ от длъжностни лица на ответната Община при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП без да са били налице фактическите основания, сочени в законовата разпоредба. Излагат се и съображения за липса на извършено от ищеца административно нарушение, поради наличие на хипотезата на крайна необходимост и поради наличие на хипотезата от закона, изключваща действието на пътен знак В27, доколкото ищецът е инвалид с издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

В с.з. е допуснато изменение на иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК досежно неговия размер, а именно същия е предявен за сумата от 5000 лв.

  Ответникът Община Кюстендил чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявения иск. Подробни съображения са изложени в отговора към исковата молба. Прави се алтернативно искане за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от поискания, при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не се претендират разноски.

  Заключението на прокурора е за доказаност на иска по основание, а относно размера се изразява становище за присъждане на обезщетение с оглед критериите за справедливост.

  Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

  Видно от заповед №РД-00-941/31.07.2013г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2 и чл.171 и сл. от ЗДвП във вр. с чл.37, ал.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, кметът е определил ОП "УОИ" - Кюстендил за "Служба за контрол" на територията на Общината по см. на чл.167, ал.2 от ЗДвП, а със заповед №РД-00-602/05.06.2015г. - длъжностните лица /В.С., Р.В., А.Ш.и Д.А./, които да упражняват правомощията, визирани в чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП. В длъжностната характеристика на охранителя-прикачвач е посочено, че взима решения относно репатрирането на МПС, като за всеки конкретен случай изготвя констативен протокол, в който описва автомобила, рег.№, място, час и вид на нарушението и прави снимков материал. Като писмени доказателства в тази насока са приети още Правилник за устройството и дейността на ОП „УОИ“ – Кюстендил, Инструкция относно регламент за принудително преместване на неправилно паркирани ППС/МПС по НОБАДНТОК, ЗДвП и ППЗДвП за специализиран репатриращ автомобил „Паяк“ и извадка от схема, установяваща организацията на движение по ул.“В.“ и пл.“*****“ към 30.05.2016г. – видно е че от дясната страна по посока на движение на ул.“В.“ са поставени пътен знак В27 и табела Т17.

 От констативен протокол №50/30.05.2016г., изготвен от св.Д.А. се установява, че на същата дата, около 10.38ч. в гр.Кюстендил в района на пл.“*****“, на ул.“В.“, поради нарушение - паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак и знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство /В27 и Т17/, е репатриран лек автомобил с рег.№С3352ХС, собственост на ищеца Й.В., без неговото знание или на упълномощен от него водач. Приложен е снимков материал.

 Представени от ищеца са следните писмени доказателства: Писмо на Община Кюстендил с №94-00-1532/13.04.2017г., от което се установява, че на името на Й.В. през 2012г. е издадена карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране с №0175, с пожизнен срок на валидност; ЕР ТЕЛК №571/30.03.2009г., от което се установява, че ищецът има призната 92% ТНР без чужда помощ, поради водеща диагноза „Сърдечна недостатъчност“ и общи заболявания „Рано появила се постинфарктна стенокардия. Триклонова коронарна болест. Захарен диабет ИЗТ, КДС без ДФ. Постоперативен мидиастенит. Дехисценция на септум. Постоперативни фистули на предна гръдна стена. Вторична анемия.“; епикризи от 2016г. и 2017г.; лист за преглед на пациент №8013/30.05.2016г. и допълнителен лист към него, в които е отразена анамнеза – след пристъп на нервно напрежение му станало лошо и припаднал; служ.бележка на РСПБЗН №485/25.02.2016г., от която се установява, че 22.02.2016г. е възникнал пожар в лек автомобил Опел с рег.№КН3966АТ, собственост на Й.В..

Събрани са гласни доказателства. Св.Д.А. /охранител-прикачвач/ и св.Р.В. /автокранист/ - служители на ОП „УОИ“ – Кюстендил сочат, че на 30.05.2016г. в гр.Кюстендил на пл.“*****“ репатрирали лек автомобил, тъй като същия бил паркиран при наличие на пътни знаци В27 и Т17 в отсъствието на собственика. Когато същия се появил автомобилът бил натоварен, поради което връщането станало от наказателен паркинг /вж. протокол на л.100 от делото/. Свидетелите заявяват, че на автомобила установили стикер, но доколкото не бил автентичен не са взели предвид, че се касае за стикер за инвалид /срав. снимков материал  на л.41 от делото/. Св. В. е категоричен в показанията си, че на място никой не е припадал.

Приета като неоспорена от страните е съдебно-медицинска експертиза вх.№2637/04.07.2017г. на в.л. Д-р Р.М.. В нея се сочи, че във всички медицински документи приложени по делото е отбелязано наличие на захарен диабет тип 2 у ищеца. От документацията от 30.05.2016г. – 11.35ч. е видно, че лицето е прието за преглед и наблюдение в състояние на синкоп, като е добавено: хипоглекимия. Отразено е специфично състояние на ССС-ма в момента на прегледа; отбелязано е, че  е колабирал след психо-емоционален стрес. Приложено е лечение с разтвор на глюкоза – 5 %/500 мл. интравенозно и е оставен под наблюдение. След повторна консултация, същия ден е отбелязано – стабилизиран, ритмична сърдечна дейност, назначено е допълнително лечение у дома. Липсват данни за ниво на кръвна захар, както при приемането, така и при изписването. Изводите на вещото лице са, че събитията на 30.05.2016г. са в пряка причинно следствена връзка с временното влошаване здравословното състояние на ищеца – смущения в сърдечния ритъм с понижение на А.Н. – циркулаторна недостатъчност и последваща загуба на съзнание и те са се оказали рискови за продължителното влошаване на здравословното му състояние и след това. Хипоглекимия не е доказана, тъй като липсват данни за измерване на кръвната захар към времето на събитието. Непосредствена опасност за живота на ищеца не може да се каже дали е съществувала.

 С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен съд /арг. чл.7, ал.1, пр.1 от ЗОДОВ/. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

 Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.   

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от ПАМ, покриваща хипотезата на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП. По правно естество мярката представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК. Същата не е измежду посочените такива в чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което е допустимо да бъде в устна разпоредителна форма или волеизявление, осъществено чрез действие. Претендира се от ищеца нейната незаконосъобразност, поради отсъствие на фактическите основания за прилагането й; поради липса на извършено от ищеца административно нарушение, доколкото е действал в хипотезата на крайна необходимост по см. на чл.13 от НК /получена хипоглекимия – рязко спадане нивото на кръвната захар, и спиране на забранено място с цел закупуване на мед от близкия пчеларски магазин за опазване на живота и здравето си/; поради наличие на хипотезата от закона, изключваща действието на пътен знак В27, доколкото ищецът е инвалид с издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

На първо място следва да се разреши въпросът сочената ПАМ, осъществена чрез действие, представлява ли административен акт и прилага ли се при или по повод осъществяване на административна дейност. Съгласно Правилника за устройството и дейността на ОП „УОИ“ – Кюстендил предприятието е общинско специализирано звено на общината за управление и стопанисване на общинско имущество за задоволяване потребностите на населението, чрез което Община Кюстендил осъществява самостоятелна стопанска дейност по см. на ЗОС /чл.2, ал.1/. ОП „УОИ“ – Кюстендил не е самостоятелно юридическо лице и е финансово подчинено на Общината /чл.3, ал.1 и чл.6, ал.2/. Следователно служителите на ОП „УОИ“ – Кюстендил, натоварени с правомощията по чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП осъществяват административна дейност.

На второ място следва да се установи /докаже/ нейната незаконосъобразност. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът счита, че наложената ПАМ е законосъобразна. Предвид съдържанието на КП №50/30.05.2016г.  оспорената ПАМ е наложена в хипотезата на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП. Съгласно посочената норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения, се прилага ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението“. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая се претендира първата от цитираните хипотези - паркиране на лек автомобил с рег.№С3352ХС в нарушение на забранителен знак В27 и при наличие на знак Т17 - принудително репатриране на спрели МПС /срав. КП, снимков материал и извадка от схема за организацията на движението във въпросния участък/. В тези случаи законът не въвежда изискване за писмена форма на акта, с който се налага ПАМ, поради което не съществува пречка мярката да бъде наложена с устно разпореждане. Разпоредбата на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП не сочи и органа в чиито правомощия е да прилага принудителните мерки от този вид, поради което приложима при определяне на компетентните органи е нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая прилагането на процесната ПАМ е осъществено чрез устно разпореждане, от длъжностно лице, имащо делегирано съответното правомощие - КП №50/30.05.2016г. е издаден от Д.А., заемащ длъжността „охранител-прикачвач“ в ОП „УОИ“ – Кюстендил в присъствието на служителя Р.В. /шофьор на автокран/, на които със заповед №РД-00-602/05.06.2015г. на кмета на Община Кюстендил е възложено правомощие по чл.168, ал.1 и чл.171 и сл. от ЗДвП. По делото е представена и длъжностна характеристика за сочената длъжност „охранител-прикачвач“, от която е видно, че на лицата, заемащи я, са вменени и функции по взимане на решения относно репатрирането на МПС, като за всеки конкретен случай изготвят констативен протокол, в който описват автомобила, рег.№, място, час и вид на нарушението и правят снимков материал. Предвид изложеното репатриралите автомобила служители /св.Д.А. и св.Р.В./ валидно са наложили ПАМ, доколкото са натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Съдът счита, че ИАА е издаден от длъжностно лице с материалната компетентност. При преместване на автомобила на ищеца са спазени и изискванията на Инструкцията от 2014г. и разпоредбите на закона, поради което не са допуснати нарушения на производствените правила.

Установено е от доказателствата по делото /срав. извадка от схема, КП №50/30.05.2016г., снимков материал, свидетелски показания на св.А. и св.В./ и наличието на фактическото основание за прилагане на мярката по чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП - нарушаване на правилата за движение от страна на Й.В., изразяващо се в паркирането на МПС в района на пл.“*****“, на ул.“В.“, в нарушение на забраната, въведена с пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и поставена допълнителна табела Т17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. Неоснователно е възражението на ищеца за приложимост на нормата на чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП, която изключва действието на пътен знак В27 спрямо ППС обслужващи лица, притежаващи карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Безспорно по делото е, че Й.В. е инвалид с призната 92% ТНР без чужда помощ /вж. ЕР ТЕЛК/. С оглед обаче на приложения снимков материал като доказателство по делото, ведно с анализа на писмо на Община Кюстендил с №94-00-1532/13.04.2017г., от което се установява, че на името на Й.В. през 2012г. е издадена карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране с №0175, с пожизнен срок на валидност; служ.бележка на РСПБЗН №485/25.02.2016г., от която се установява, че 22.02.2016г. е възникнал пожар в лек автомобил Опел с рег.№КН3966АТ, собственост на Й.В. и гласните доказателствени средства – показанията на св.В. в аспекта, че на предното стъкло не е била поставена валидна карта на инвалид, съдът не приема за доказано твърдението на ищеца, че в момента на паркиране на лекия автомобил на ул.“В.“ в нарушение на забраната на знак В27 се е ползвал от привилегията, предоставена му от нормата на чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП. Поставената карта на предното стъкло на автомобила на В. не е отговаряла на изискванията на закона, а именно Приложение към чл.99а, ал.1 от ЗДвП, която единствено дава право на преференциално паркиране на хора с трайни увреждания. Дори и да се приеме, че на ищеца е била издадена такава карта, фактът, който твърди – погиване на документа при пожар, не изключва задължението лицето да се сдобие с нова такава при спазване изискванията за процедура и форма, след което да я постави на определеното от закона място в автомобила. В този смисъл съдът приема, че правилно и законосъобразно длъжностните лица, извършили репатрирането на МПС-то не са се съобразили с наличния документ на предното стъкло на автомобила.

Не се споделя от съда и позоваването на чл.8 от ЗАНН, респ. възражението на ищеца за извършено деяние в условията на чл.13 от НК – крайна необходимост. Съгласно сочената разпоредба не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Й.В. твърди в исковата молба, че е спрял управлявания от него автомобил, за да закупи мед от близкия пчеларски магазин, тъй като  е изпаднал в състояние на хипоглекимия – рязко спадане нивото на кръвната захар /същия има заболяване захарен диабет/, т.е. нарушил е забраната на знак В27, за да опази собствения си живот и здраве. Анализът на събрания доказателствен материал сочи недоказаност на твърдението на В.. В производството не се събраха абсолютни никакви доказателства, които да установят влошаване здравословното състояние на ищеца, което да е наложило спирането на установеното по делото място на ул.“В.“, както и посещението му на пчеларския магазин в близост. Съобразявайки приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и медицинската документация за здравословното състояние на Й.В., съдът приема, че хипоглекимия към 10.38ч. на 30.05.2016г. /момента на репатрирането/ не е доказана, както и че всички писмени доказателства установяват единствено състоянието на В. след преместването на МПС-то /същите биха били относими ако се извършваше преценка на втория елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/. В този смисъл остава само в рамките на предположенията причината за спирането на ищеца на забранено за това място. И доколкото не е проведено от последния пълно и главно доказване на релевантните за правния спор факти благоприятни за него, остава и недоказана крайната необходимост по чл.13 от НК.

Всичко гореизложено обуславя извода на съда за отсъствие на първата предпоставка за основателността на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, издаден при или по повод осъществяване на административна дейност и прави ненужно обсъждането на останалите две - настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната ПАМ и настъпилата вреда.

С оглед изхода от делото разноски не се присъждат. Назначеният служебен защитник следва да получи съответното възнаграждение от НБПП по реда на ЗПП.

Воден от горното и на основание чл.204, ал.4 от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Й.Н.В., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени  вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота му в резултат на хипоглекемия и последвала загуба на съзнание и като последица от тях нежелани емоционални изживявания, настъпили от незаконосъобразно наложена ПАМ от длъжностни лица на ответната Община при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: