Р   Е   Ш   Е   Н   И   E   № 25

                                           гр.Кюстендил, 10.02.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на единадесети януари  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                                   

                                                                   Административен съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                

при участието на секретаря Л.С., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело №357 по описа за 2016год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във  вр. с чл.44, ал.3 от Закона за закрила на детето  вр.  с  чл.53 от ППЗЗД.

            Производството по делото е образувано по жалба на Т.М.П. ***, чрез процесуалния и пълномощник адв. Ю.Д., срещу   Заповед  №ППЗЗД/Д-КН-Д/17 от 21.10.2016г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Дупница, потвърдена с Решение №10-РД01-0077/17.11.2016год. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.49, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност  на административния акт – отменително основание по чл.146,т.4 от АПК. Оспорва се като незаконосъобразно включването на месечните помощи  за дете по чл.7  от ЗСПД  в размер на 174,00лв.; на стипендията на непълнолетното дете К. П. в размер на 30,00лв.; на средствата за отглеждане и възпитание от приемно семейство на двете деца Н. и Г. по чл.50 от ППЗЗД в размер на 487,50лв., както и на месечните добавки за социална интеграция по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ в размер на 29,25лв.,  при  формирането на  средномесечния доход  на оспорващата и на  ненавършилите пълнолетие деца,  относим  критерий във връзка с поисканата месечна помощ по чл.49, ал.1 от ППЗЗД. Твърди се, че описаните суми не следва да се зачитат при определяне размера на доходите, които са от значение за правото на  финансовата помощ, съгласно разпоредбата на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ППЗЗД. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.

            Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Дупница, изразява писмено  становище за неоснователност на оспорването. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на производствените правила и в съответствие с материалноправните норми на чл.49 от ППЗЗД и §1, т.10 и т.11 от ДР на ППЗЗД.  

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало въз основа на молба-декларация вх. №ППЗЗД/Д-КН-17/17.10.2016г. на  Т.М.П.  по чл.52, ал.1 от ППЗЗД за отпускане на месечна помощ по чл.49 от ППЗЗД. Деклараторката сочи, че е със семейно положение - неомъжена, социална група – работеща и живее заедно с К. Р. П. – нейна племенница, настанена със съдебно решение на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, и децата Н. и Г., настанени за отглеждане в семейството и като професионален приемен родител.   

Към молбата са приложени документите, предвидени в чл.52, ал.2 от ППЗЗЗД, а именно: Удостоверение за раждане, изд. въз основа на Акт за раждане №0435/16.10.2000г.,  на К. Р. П., видно от което детето е родено на ***г. от майка Р. М.П.; решение от 08.03.2005г. на ДРС по гр.д.№4482005г. за настаняване на К. Р. П. в семейството на Т.М.П. на основание чл.26, ал.1 вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД; Справка от НБД „Население“, от която е видно, че Т.М.П. е сестра на Р. М.П.; удостоверение № УД-1472/14.10.2016г., изд. от Община Дупница относно доходите на Т.П. за м. август 2016г.,  видно от което лицето е получило сумата 672,00лв., изплатена през м. септември 2016г., съставляваща брутен доход по ЗДДФЛ, както и сумата   общо в размер на 487,50лв., съотв. 227,50лв. за Н. Ф. и 260,00лв. за Г. П., изплатена през м. септември 2016г., съставляваща средства за издръжка на двете деца; удостоверение №848/12.10.2016г., изд. от ПГХВХТ – Дупница, видно от което К. Р. П.  е ученичка в гимназията и през учебната 2015г./2016г. е получавала стипендия в месечен размер от 30,00лв.  

Сезирана с цитираната молба, ответната дирекция, чрез социален работник, изготвя социален доклад на 21.10.2016год., в който са визирани доходите на молителката  за месец септември 2016г., както следва:  брутен трудов доход  от възнаграждение като приемен родител в размер на 672,00лв.; доход по чл.7 от ЗСПД  в размер на 174,00лв.; стипендия в размер на 30,00лв.; издръжка за две деца в размер на 487,50лв.  и  добавки  по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ в  размер на 29,25лв.  или общ размер на  месечния доход от 1 392,75лв.   Въз основа на горните констатации относно получените доходи, е направено предложение за отказ за отпускане на месечна финансова помощ  за детето К., настанено при молителката като негова роднина по чл.49 от ППЗЗД, което се мотивира с това, че не са налице условията на чл.49, ал.1 от ППЗЗЗД,  доколкото средномесечния доход на молителя и ненавършилите пълнолетие деца  е в размер на 348,18лв., който надвишава 5-кратния размер на гарантирания минимален доход от 65,00лв. /5 х 65,00лв.= 325,00лв./. 

Въз основа на събраните доказателства и на осн.чл.44, ал.3 ЗЗД и чл.53 от ППЗЗД,  директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Дупница, издава оспорената  заповед №ППЗЗД/Д-КН-Д/17  от  21.10.2016год., с която отказва на Т.М.П. месечна помощ по чл.49 от ППЗЗД за детето К.  Р. П., настанено в семейството на роднини или близки, с мотиви, че средномесечния доход на семейството надвишава нормативно определения.

Заповедта е съобщена на жалбоподателката  на 25.10.2016год., като жалбата по административен ред пред директора на РД”СП”- Кюстендил е депозирана  на 03.11.2016г., т.е. в срока по чл.84 ал.1 АПК. 

 С Решение №10-РД01-0077/17.11.2016год., директорът на РД”Социално подпомагане” - Кюстендил, потвърждава оспорената заповед като законосъобразна с мотиви, че  молителката Т.М.П. е  получила за м. септември 2016г. доходи в общ размер от 1 392,75лв., който надвишава  сумата от 325,00лв. съставляваща 5-кратния размер на гарантирания минимален доход, определен  в разпоредбата на чл.49, ал.1 от ППЗЗД. При формиране на дохода са включени същите   по вид и размер суми както в заповедта на директора на ДСП-Дупница. 

По делото липсват данни относно датата и начина на съобщаване на молителката на постановеното  на 17.11.2016г. решение, но доколкото жалбата е изпратена  до съда с писмо на административния орган  с дата  29.11.2016г.,   следва да се приеме, че е спазен по чл.149, ал.3 вр. с ал.1 от АПК. 

В съдебното производство са приети писмени  доказателства, от които се установяват следните относими за спора обстоятелства: с  ЕР №0446/28.02.2014 на ТЕЛК при МБАЛ –гр.Самоков, на Н. З. Ф. е призната 60% степен на увреждане без чужда помощ; въз основа на Договор №ІХ-17 от 01.10.2015г. за грижа за дете настанено в приемно семейство, сключен на осн. чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето, между Община Дупница и Т.М.П., за отглеждането и възпитанието на детето Н. З. Ф., настанена  със заповед №ЗД-РД-03-0024/01.06.2015г. на ДСП - Самоков, потвърдена с решение №363/16.07.2015г. на Районен съд - Самоков, в приемното семейство на оспорващата П., на последната се предоставя за отглеждането и възпитанието на детето месечен бюджет за издръжка  в размер на 3,5 пъти размера на ГМД – 227,50лв. месечно, платими от Община Дупница;  въз основа на Договор №ІV-8 от 04.04.2016г. за грижа за дете настанено в приемно семейство, сключен на осн. чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето, между Община Дупница и Т.М.П., за отглеждането и възпитанието на детето Г. В. П., настанен  със заповед №ЗД-ЗД04-0024/04.04.2016г. на ДСП - Дупница, потвърдена с решение №303/17.06.2016г. на Районен съд - Дупница в приемното семейство на оспорващата П., на последната се предоставя за отглеждането и възпитанието на детето месечен бюджет за издръжка  в размер на 4 пъти размера на ГМД – 260,00лв. месечно, платими от Община Дупница.

Видно от представените от пълномощника на оспорващата удостоверения, издадени от ПГХВХТ-Дупница, непълнолетното дете К. Р. П. е  ученичка в 10 клас в дневна форма на обучение  през учебната 2016г./2017г. и е предложена за стипендия в размер на 30,00лв. месечно.

Видно от удостоверения №№ 94Т-00-1142-1 и 94Т-00-1142-2, издадени от директора на ДСП-Дупница на 28.11.2016г., на оспорващата П. през месеците септември и октомври 2016г. са изплатени помощи и добавки, както следва: 174,00лв. на осн. чл.7, ал.2 от ЗСПД; 240,00лв. на осн. чл.8д, т.2 от ЗСПД; по 9,75лв. на осн. чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ или обща сума в размер на 443,25лв. Видно от удостоверения №№ УД-1677 и УД-1678 от 05.12.2016г., издадени от кмета на Община Дупница, на оспорващата П. са изплатени възнаграждения по проект „Приеми ме“  през месеците септември и октомври 2016г.  по 672,00лв. месечно.

Обстоятелства, относими  към правния спор, се установяват от приложените писмени доказателства.

При  така  установената  фактическа  обстановка,      която страните не оспорват, съдът  намира  от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и е редовна от външна страна. Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателката - с него се отказва финансова помощ по чл.49, ал.1 от ППЗЗД.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

С оглед нормата на чл.98 ал.2 изр.2  вр. с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, предмет на оспорване, респ. на проверка за законосъобразност,  е Заповед №ППЗЗД/Д-КН-Д/17 от 21.10.2016год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Дупница, доколкото решението на горестоящия административен орган – директора на РД ”СП”-Кюстендил потвърждава оспорения административен акт, т.е. жалбата срещу последния е отхвърлена.

След горното уточнение на предмета на спора и съобразявайки критериите по чл.146 от АПК, съдът счита оспорената заповед за издадена от компетентен орган по чл.44, ал.3 от ЗЗД, респ. чл.53 от ППЗЗД, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на  административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Териториалната и материална компетентност на издателя на акта не се оспорва, а и съдът не констатира допуснати нарушения. Правомощието на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Дупница е предвидено с разпоредбата на чл. 44, ал.3 от ЗЗД, съответно с разпоредбата на чл.53 от ППЗЗД.   Във връзка с образуването и провеждането на  административното  производство не се установяват нарушения на предвидените в чл.52 и чл.53 от ППЗЗД  правила.  Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и със съдържанието по приложение №9 към ППЗЗД.

По съществото на спора, правните изводи са за материалноправна законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от ППЗЗД, за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция „Социално подпомагане“ може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на  гарантирания минимален доход /ГМД/.  В контекста на законовите изисквания и в съответствие със събраните доказателства, законосъобразно административният орган е отказал отпускане на поисканата помощ.  С оглед принципите и целите на социалното подпомагане като израз на социалната политика на държавата, основен критерий за преценка относно необходимостта от предоставяне на социални помощи, е доходът на лицето, направило искане пред компетентния административен орган. Размерът на последния, съпоставен с размера на ГМД, е задължително  условие  за финансово подпомагане и в приложимата хипотеза на чл.49, ал.1 от ППЗЗД, а основният спор по делото е относно вида на доходите, участващи при формирането му. Съответно липсва спор за това, че детето  К. Р. П. е настанено в семейството на своята леля, роднина по см. на чл.49, ал.1 от ППЗЗД, Т.М.П.  със съдебно решение на основание чл.26, ал.1 вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД. Липсва спор и относно размера на гарантирания минимален доход, доколкото същият е нормативно установен  с Постановление №6 от 15.01.2009г.  на  МС в размер на 65 лв.  или  5-кратния размер на същия възлиза на 325,00лв.  Липсва спор и относно размера на доходите на жалбоподателката и отглежданите от същата непълнолетни деца, а и същето се установяват от приетите писмени доказателствени средства.  

За да мотивира отказа си  административният орган е приел, че молителката Т.М.П.  е  получила за м. септември 2016г. доходи в общ размер от 1 392,75лв., който надвишава  сумата от 325,00лв. съставляваща 5-кратния размер на гарантирания минимален доход, поради  което не са налице материалноправните  предпоставки по чл.49, ал.1 от ППЗЗД.  Видно от съдържанието на оспорения акт, при формиране на  дохода са включени:  трудовия  доход на оспорващата  от   полученото възнаграждение като приемен родител в размер на 672,00лв.; месечните помощи за деца по чл.7 от ЗСПД  в размер на 174,00лв.; стипендията на К. Р. П.  в размер на 30,00лв.;  средствата за  оглеждане за двете деца, настанени при жалбоподателката като приемно семейство, съобразно сключените с община Дупница договори,  в размер общо на 487,50лв.  и   месечните добавки  за социална интеграция по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ в  размер на 29,25лв.  Сумирани отделните компоненти образуват  месечен доход  на молителката  и ненавършилите пълнолетие деца   в общ размер от 1 392,75лв.,  или по  348,18лв.  на  всеки, т.е. надвишаващи  5-кратния размер на ГМД от 325,00лв.

Жалбоподателката оспорва  размера на средномесечния доход, като възразява срещу включването при формиране на същия на месечните помощи  за дете по чл.7  от ЗСПД, на стипендията на непълнолетното дете К. П., на средствата за отглеждане и възпитание от приемно семейство на двете деца Н. и Г. по чл.50 от ППЗЗД  и на месечните добавки за социална интеграция по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ.  Възраженията са неоснователни. Относими за горната преценка са разпоредбите на §1, т.10 от ДР на ППЗЗД, която определя кои приходи съставляват „доходи“ за отпускане на финансова помощ и/или помощ в натура по реда на този правилник и на §1,т.11 от ДР на ППЗЗД, която сочи кои доходи не се зачитат при  определяне размера на финансовата помощ и/или помощта в натура. Сравнителният анализ на горните правни норми, включително чрез метода на изключването, както и на доказателствата по делото за вида, характера  и  основанието на  получените от оспорващата и от ненавършилите пълнолетие деца, които същата отглежда за релевантния месец септември 2016г., обосновават следните изводи:

Месечните помощи за деца по чл.7 от ЗСПД  в размер на 174,00лв. са приход по см. на §1, т.10 от ДР на ППЗЗД и правилно са включени от административния орган в общия размер на средомесечния доход по чл.49, ал.1 от ППЗЗД. Касае се за финансови  помощи за деца до завършване на средното образование, отпускани по реда и на основание чл.7, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за семейните помощи за  деца, т.е. помощи по см. на §1, т.10, б. „и“ от ДР на ППЗЗД.

Стипендията на непълнолетното дете К. П. в размер на 30,00лв. е приход, изрично визиран в §1, т.10, б.“л“ от ДР на ППЗЗД и елемент от дохода, относим  за отпускане на помощта по чл.49, ал.1 от ППЗЗД.

Средствата за отглеждане и възпитание от приемно семейство на двете деца Н. и Г.  в размер общо на 487,50лв.  са приходи,  които законосъобразно са включени при формиране на средномесечния доход на оспорващата. Сумите са изплащани  на основание чл.50 от ППЗЗД  и в изпълнение на сключените между Т.П. *** в качеството на доставчик на социалната услуга „приемна грижа“, договори, съотв.: въз основа на  Договор №ІХ-17 от 01.10.2015г.  за отглеждането и възпитанието на детето Н. З. Ф., на оспорващата П., се предоставя месечен бюджет за издръжка  в размер на 3,5 пъти размера на ГМД – 227,50лв. месечно, а въз основа на Договор №ІV-8 от 04.04.2016г. за отглеждането и възпитанието на детето Г. В. П., на оспорващата П. се предоставя месечен бюджет за издръжка  в размер на 4 пъти размера на ГМД – 260,00лв. месечно. Както изрично се сочи в нормата на чл.50, ал.1 от ППЗЗД, паричните суми са средства за отглеждане и възпитание на децата, настанени за отглеждане в приемно семейство. По естеството и предназначението си, същите наподобяват   сумите за издръжка, изплащани  на родителите, на които са предоставени за упражняване родителските права  след  развод. Горната характеристика   ги дисквалифицира като помощи по см.§1, т.11, б.“а“ от ДР на ППЗЗД, независимо, че са отпуснати по реда на правилника. Следва да се приеме, че  бюджета за издръжка на двете деца е приход по §1, т.10., б.“п“ от ДР на ППЗЗД и административният орган законосъобразно  го е включил в размера на средомесечния доход.

Месечните добавки за социална интеграция по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ в  размер на 29,25лв. ,  се изплащат  с оглед здравословното състояние на детето Н. З. Ф., настанено за отглеждане от жалбоподателката, за което с  ЕР №0446/28.02.2014 на ТЕЛК при МБАЛ –гр.Самоков, е призната 60% степен на увреждане без чужда помощ. Касае се за добавки за социална интеграция за транспортни  услуги / чл.25 от ППЗИХУ/, за  диетично хранене и лекарствени продукти /чл.29 от правилника/ и за достъпна информация /чл.30 от правилника/, т.е. приходи по §1, т.10, б.“п“ от ДР на ППЗЗД, които са част от относимия доход, респ. които са различни от месечните добавки по §1,т.11, б.“б“ от ДР на ППЗЗД, изключени от относимия доход.

Изводите, които обосновават събраните доказателства и анализа на приложимите нормативни разпоредби, са за законосъобразно формиране на средномесечния доход на оспорващата и на ненавършилите пълнолетие деца,  относим  критерий във връзка с поисканата месечна помощ по чл.49, ал.1 от ППЗЗД. Описаните суми, както и трудовият  доход на жалбоподателката  от   полученото възнаграждение като приемен родител в размер на 672,00лв., по отношение на което липсва оспорване, представляват приходи, които участват при определяне на дохода за отпускане на финансова помощ съгласно §1, т.10 от ДР на ППЗЗД. Общият размер на същия надвишава границата, установена в нормата на чл.49, ал.1 от ППЗЗД, а именно   5-кратния размер на  гарантирания минимален доход,  което е отрицателна предпоставка за правото на  финансово подпомагане. Оспореният отказ е законосъобразен и оспорването му  с жалбата на Т.М.П. като неоснователно следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателката не се следват деловодни разноски. 

Водим от горното и на осн.чл.172 ал.2 АПК, съдът

            

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на Т.М.П. ***, срещу   Заповед  №ППЗЗД/Д-КН-Д/17 от 21.10.2016г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Дупница, потвърдена с Решение №10-РД01-0077/17.11.2016год. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.49, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

 Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                                                                                  

                                                                                            

                                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: