``                                         Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                              11.05.2017 г.

 

Номер                         70         2 0 1 7 година                             гр. Кюстендил

 

                         В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на единадесети април                                                             2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:     

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: С.К.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 363 по описа на 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Р.С.Н., в качеството си на собственик на ЕТ “Р.Н.– Д.Р”, със седалище и адрес на управление ***, е подала жалба срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ 005/27.10.2016 г., издаден от орган по приходите при  Община Дупница, потвърден с Решение на Началник на отдел „МДТ и АД“ в Община Дупница, обективирано в писмо изх. № 94-Р-520/17.11.2016 г., като на оспорване подлежи първоначалния административен акт, на основание чл. 98 ал. 2 от АПК.

     Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и целите на закона, при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка, като е налице несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски по делото. Представена е и писмена защита.

     Ответната страна, чрез процесуалният си представител адв. Ч., изразява по същество становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата.  Представена е и писмена защита.  

     По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, съответн с вх. № 4935/05.12.2016 г.; вх. № 5124/14.12.2016 г.; вх. № 80/09.01.2017 г.; вх. № 321/27.01.2017 г.; вх. № 707/21.02.2017 г.; вх. № 843/07.03.2017 г.; писмо изх. № УД-229/23.02.2017 г., съгласно текста, общо на брой – 55 листа.

     По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена.

     Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима,  а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

     От фактическа страна не се спори, че ЕТ “Р.Н.– Д.- Р”, със седалище и адрес ***, с БУЛСТАТ – *********, е собственик на фирма за автобусни превози. Същата е лицензиран превозвач с действащ договор за възлагане на обществен превоз на пътниц по редовни автобусни линии, сключен с община Бобов дол № 9/25.05.2011 г. и № 56/17.12.2015 г. В предмета на договора е включена и автогара Дупница, като спирка от одобреният маршрут, съгласно маршрутно разписание по линия гр. Бобов дол – гр. Дупница – гр. Бобов дол, която дружеството – превозвач е използвало.  Фирмата – превозвач е заплащала доброволно срещу надлежно издадени фактури от община Дупница, такса за ползване на сектор автогара до 29.05.2013 г., след което плащанията са прекратени, като от 10.02.2016 г. отново е започнало плащане. До фирмата е изпратена покана за извънсъдебно уреждане на парично задължение /изх. № 94-Р-14/08.01.2016/  и покана за доброволно изпълнение / изх. № 94-Р-470/17.10.2016 г./ на дължими суми от 01.2014 г. до 09.2016 г.     

     С Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г. на ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, на основание чл. 6 ал. 1 т. „к“ от ЗМДТ, чл. 22 ал. 2 от Закона за автомобилните превози, чл. 52 ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Решение № 116/18.07.2008 г. на ОбС – Дупница за допълнение на Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, на ЕТ “Р.Н.Д.- Р” е установено да заплати задължения /такса сектор автогара за периода 01.02.2014 г. – 30.09.2016 г./, общо в размер на 17 856.65 лева. Актът е връчен на адресата на 01.11.2016 г., като е последвала жалба в срок до Началник отдел “МДТ и АД” в Община Дупница. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал. 1 и 2 от ДОПК, като е потвърдил акта с писмо изх. № 94-Р-52081/17.11.2016 г.      

     В този смисъл съдът, съобразно представените доказателства счита, че оспореният първоначален административен акт е издаден от некомпетентен орган, в писмена форма, но без необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК – липсват каквито и да е мотиви на оспорения акт, които да обезпечат проверката по съществото на неговата законосъобразност.

     В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.   

     В конкретният случай обаче, не е налице представена заповед на Кмета на Община Дупница, с която Цветана А. – ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси”, е  определена и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което не се доказва, че същата е с правомощие по установяване на задължения  за  местни данъци и такси, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, въпреки изричните указания в Определение № 612/14.12.2016, че ответникът по жалбата носи тежестта в съдебния процес, да докаже осъществяването на фактическите основания за издаване на оспорения административен акт и спазването на законовите изисквания  при издаването и връчването му. Липсата на доказателства за компетентността на издалия административен акт е съществено процесуално нарушение и само на това основание същият следва да бъде отменен.

     Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.

     Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото  произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима и съдът ще изложи съображения и по съществото на спора.

     Съдът счита, че оспорения административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон и целите на закона, т.е констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.

     ЕТ “Р.Н.– Д.Р”*** се явява задължено лице по смисъла на чл. 6 ал. 1 т. „к“ /други местни такси, определени със закон, събирани от общините/ от ЗМДТ, във вр. с чл. 22 ал. 2 от Закона за автомобилните превози и чл. 52 ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

     Определянето и администрирането на местните данъци и такси е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 9 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Правомощието на общинските съвети да определят размера на местните такси и цени на услуги в Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, касае услугите /правата/, предоставяни пряко от общината чрез общинската администрация. Съгласно чл. 6 ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя само цена.

     АУПОВ №АУТ005/27.10.2016 г. е издаден при нарушение на общите изисквания за форма на  индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК, във вр. с препращането от § 2 от ДР на ДОПК. Правните  основания за издаването му са конкретни и е налице разпоредителна част с вменени задължения към адресата, като са посочени дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, но липсват каквито и да са мотиви в същия. Посочени са само месец и година, размер на задължението, внесена сума и остатък.  Във фактическите основания за издаване на акта обаче, липсва яснота за реда на изчисляването на дължимите суми, по коя фактура са начислени, коя сума за какво е внесена, какво се приспада, за да се получи посочения остатък и т.н., което възпрепятства изцяло съдебната проверка. Тези пропуски имат съществен за административното производство характер, тъй като водят до нарушаване, респективно ограничаване правото на защита на адресата. Дължимите суми, като елементи от фактическия състав за отговорността, подлежат на установяване в процеса на оспорване. В този смисъл се явява нарушен и чл. 35 от АПК – не са изяснени и установени по безспорен начин, фактите и обстоятелствата от значение за случая, което също е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на издадения акт. В обстоятелствената част на същия не е отразен ходът на проведеното административно производство и в този смисъл жалбоподателят е бил лишен от възможността още във фазата на административното производство да опровергае основанието и размера на твърдяните дължими такси за посочения период.

     Съгласно чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтП всички превозвачи са задължени да използват автогарите и автоспирките за превозите по редовните автобусни линии, на което съответства и корелативното задължение на собствениците на автогари да допускат всички превозвачи, извършващи превоз по съответните линии. Според ал. 3 на същия член от закона, собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.   

     Цитираните  в административния акт неиндивидуализирани по предмет, номер и дата фактури с начислени суми, са били неизвестни за жалбоподателя или ако са му били известни, не се доказва да ги е получил и да са му изпращани от Община Дупница, респективно не са осчетоводени като такива. По делото липсват доказателства, че цената на билетите през процесния период по транспортните схеми е била една и съща, поради което и изчисленията на задълженията, възлизащи на ½ от цената на билета до последната спирка на маршрутното разписание за всеки курс се явават необосновани и недоказани. В потвърдителното решение на началника на отдел „МДТ и АД“, пък е прието, че дължимите суми са за такса преминаване и такса престой, които съгласно приетото Решение № 116/18.07.2008 г. на ОС – Дупница, са различни. Не става ясно коя такса какъв размер има, а е посочено общо, че се дължи такса автогара, каквото като понятие не фигурира в приетата Тарифа по чл. 49 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница. Както бе посочено и по – горе, на жалбоподателя не се доказа да са изпращани месечни справки, със съответните разбивки по пера на дължимите суми.

    Отделно от горното, съгласно разпоредбите на чл. 52 ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г., всички лица по чл. 2 ал. 1 по автобусни линии, задължително следва да използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут, както и да спазват установеното разписание. По делото не се представят доказателства за издаден административен акт на Кмета на Община Дупница, с който автогарата на територията на общината е одобрена като такава. На основание чл. 20 ал. 1 от ЗАвт.П, междуселищните автобусни линии задължително следва да се обслужват от официално обявени от общината автогари и автоспирки по съответните маршрути. Такива доказателства за извършено одобряване на съществуваща автогара по смисъла на чл. 60 ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. и обявена за такава по реда на чл. 21 ал. 1 от ЗАвт.П, не се представят по делото. В този смисъл, това е още едно основание, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт.    

    Посочените по – горе относими факти по делото се потвърждават и от приетата експертиза на в.л. Н.С., неоспорена от страните. В същата недвусмислено се сочи, че „през периода м. 05.2013 г. до м. 12.2015 г. са нарушени правилата за документооборота и изготвяната документация от страна на служителите на Община Дупница – същата не е оформяна с подпис на жалбоподателя и съответно осчетоводяване във фирмата – превозвач. Договор за ползване на паркоместа не е скючван мужду Община Дупница и ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“, каквато практика е приложена с други собственици на автопаркинги – съответно общини или транспортни фирми…… Фактурите от процесния период независимо, че не са изпращани на транспортната фирма , към датата на поканата за извънсъдебно уреждане на вземанията, са били осчетоводявани в счетоводството на общината и са създавани задължения за ЕТ“. Пак в експертизата, изрично е посочено, че Заповед № 1680/26.08.2008 г. на Кмета на Община Дупница не е връчвана на жалбоподателя, както не са връчвани и издаваните фактури за процесния период, под условието, че връчването им става в момента на плащането на задължението по тях.

    Всичко изложено дотук, прави невъзможно за съда да определи, доколко точно е определен размера на дължимата такса, в цялост и поотделно по пера, което възпрепятства и извършването на съдебния контрол.

    Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото не подкрепят издаването на Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г. на ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница и съдът ще го отмени като незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.    

    С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди направените по делото съдебни разноски на жалбоподателя, съгласно приложените доказателства за това.    

          

    Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

    ОТМЕНЯ по жалба на  ЕТ “Р.Н.– Д.- Р”, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.С.Н., Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ005/27.10.2016 г., издаден от ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, потвърден с решение на Началник отдел “МДТ и АД” при Община Дупница.

    ОСЪЖДА Община Дупница да заплати на ЕТ Р.Н , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.С.Н., сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по делото  съдебни разноски. 

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: