Р Е Ш Е Н И Е

  130                                                                   20.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на трети юли                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело №365 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Раздел VI „Обжалване на действията на органа по изпълнението“ от АПК /чл.294-298/.

Е.И.Х., ЕГН ********** и И.Г.Х., ЕГН **********,*** обжалват писмо изх.№КН-3146-05-493/02.12.2016г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. Релевират се некомпетентност на издателя, липса на индивидуализация на ремонтните работи, предмет на премахване от целия строеж с възможност за събаряне на строежа и изтекла давност по чл.285 от АПК. Моли се за отмяна на писмото и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателите поддържа жалбата, сочейки допълнително липса на надлежно връчване на поканите за доброволно изпълнение. С протоколно определение от 13.02.2017г., при условията и по реда на чл.193, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът е открил производство по оспорване истинността на известията за доставяне на л.37-гръб и л.38-гръб относно положените подписи и техните автори.

            В писмо изх.№Д-245-00-715/07.12.2016г., с.з. и писмена защита пълномощникът на ответния началник на ДНСК оспорва жалбата като неоснователна, представя доказателства във връзка с откритото производство по оспорване на известията за доставяне, които намира за истински документи и претендира юк възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Преписката по изпълнителното производство съдържа документи, установяващи следните обстоятелства по спора:

Със заповед №РД-14-094/06.02.2006г. на началника на ДНСК София е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „основен ремонт на съществуваща паянтова жилищна сграда в съсобствен УПИ XIX-1389 в кв.90 по плана на гр.Дупница с административен адрес: ул.“Яворов“ №8, извършен от жалбоподателите без строителни книжа. В заповедта е разпоредено премахването да се извърши въз основа на проект, изготвен от проектант-конструктор с необходимата правоспособност по указания на гл.архитект на Общината и одобрен от същия. Заповедта е влязла в сила на 13.04.2007г. /вж. л.20 и л.23-27/.

С писма №Д-245-00-552 и №Д-245-00-553 от 07.05.2007г. началникът на РДНСК Кюстендил е изпратил на жалбоподателите Покани за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед в 14-дневен срок от получаването им. Поканите са връчени по пощата с известия за доставяне №484 и 485. В известията са посочени номерата на поканите и техния издател, имената на длъжниците със грешено второ име на жалбоподателя /Иванов вместо Г./, дата на получаване 09.05.2007г., подпис на получател /идентичен в двата документа/, подписи на доставилия пощенски служител и началника на ПС и щемпели на станцията за датите на получаване и връщане на пратките /вж. л.36 и л.37/.

С Протокол №102/29.05.2007г., Пр.№1 към чл.4, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г. служители от РДНСК Кюстендил са установили, че незаконният строеж не е премахнат доброволно в дадения от органа срок /вж. л.36/.

С писма от 23.08.2007г., 05.12.2008г. и 11.08.2009г. началникът на РДНСК Кюстендил е изпратил покани до проектанти за изготвяне на проект за премахване на незаконния строеж /вж. л.39 и л.40/.

По молба от трети лица за продължаващо строителство на сградата, с писма от 31.08.2009г. и 02.10.2009г. административният орган е определил дата за проверка на място, а с писмо от 08.10.2009г. жалбоподателите са уведомили органа, че са възложили изработването на проекта на инженер-конструктор /вж. л.42-44/.

По повод нови жалби за продължило строителство, с Констативен протокол №159/09.10.2009г. служители на РДНСК Кюстендил са установили на място изпълнени СМР по монтиране на прозорци, направа на ел.инсталация, положени плоскости в едно от помещенията и монтирана тръба в санитарния възел /вж. л.45/.

С ново писмо от 17.12.2009г. началникът на РДНСК е наредил на жалбоподателите изготвяне на проект за премахване на строежа. Поради липса на представен проект, с писма от 10 и 11.06.2010г. органът е изпратил нови покани за изготвяне на проекта до лица с проектантска правоспособност. Независимо от това, с писмо от 11.06.2010г. на жалбоподателите е даден нов срок до 16.07.2010г. за изготвяне на проекта /вж. л.46-48/.

На 20.12.2010г. е съставен Протокол, Пр.№2 към чл.5, ал.1 от Наредба №13/2001г. за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахване на незаконния строеж /ръчно/ и е изготвена количествено-стойностна сметка за разходите /вж. л.49-50/.

С писмо изх.№ДК-05-ЮЗР-7-00-230/28.01.2011г. началникът на РДНСК Югозападен район е възложил на началник сектор Кюстендил при Регионалната дирекция събиране на оферти за избор на изпълнител на принудителното премахване. С писмо от 01.03.2011г. получателя на писмото е изпратил до фирми запитване за оферти по изпълнението /вж. л.51-52/, а със заповед №ДК-14-ЮЗР-43/31.10.2013г. началникът на РДНСК Югозападен район е назначил комисия за разглеждане, сравняване и класиране на офертите за избор на изпълнител /вж. л.53-гръб/. С нови писма от 02.08.2016г. органът по изпълнение е изпратил оферти за избор на изпълнител до три фирми, а на 02.09.2016г. е назначил нова комисия за определяне на изпълнител /вж. л.54-57/.

С писмо вх.№Д-245-01-395/07.10.2016г. жалбоподателите са уведомили органа, че са предприели действия по изпълнение на заповедта и строежа ще се премахне в рамките на 30 дни /вж. л.58/. С Протокол №154/07.11.2016. органът по изпълнение е констатирал липса на премахване на незаконния строеж /вж. л.58-гръб/.

На 02.12.2016г. началникът на ДНСК е изпратил оспореното писмо на жалбоподателите. С писмото е възложено принудителното изпълнение на заповедта на „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД по сключен договор от 05.10.2016г. и е насрочено изпълнение в периода 12.12.2016г.-23.12.2016г. Писмото е съобщено на жалбоподателите на 05.12.2016г. /вж. л.59-62/. Към преписката е приложен проект за премахване на незаконния строеж в определени негови части с цел да не се нарушава пространствената  устойчивост и геометрична цялост на съществуващите каменни зидове и сутерена, които по заповедта за премахване следва да се запазят. Жалбата по делото е подадена на 06.12.2016г.

В хода на съдебното производство във връзка с производството по оспорване на известията за доставяне са приети като писмени доказателствени средства жалба от И.Х. ***/11.12.2009г. на началника на РДНСК Кюстендил, Акт №КН-60/09.10.2009г. на служители на РДНСК Кюстендил във връзка с изпълнение на заповед за спиране на СМР по незаконния строеж и жалба от сем.Х. срещу заповед №РД-14-094/06.02.2006г., съдържащи подписи на Х. /вж. л.91-93/. От простото визуално сравнение на подписите в документите и тези в известията за доставяне е видно, че подписите в известията са на едно и също лице, идентични са с подписите в писмените документи и принадлежат на жалбоподателя Х.. Начинът на доказване чрез сравняване с посочените безспорни писмени документи е допустим по см. на чл.194, ал.1 от ГПК и не се налага изготвяне на графологична експертиза /по арг. от чл.202 от ГПК/. Известията за доставяне отговарят на изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС, обн. ДВ, бр.45/15.06.2010г., приети по делегация от чл.36, ал.2 от ЗПУ /Закона за пощенските услуги/ и т.44, б.“а“ и б.“и“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД /на интернет адрес: www.bgpost.bg/, приети на основание чл.21 от ЗПУ. Липсата на изписани три имена на получателя на известията и сгрешеното бащино име на жалбоподателя не водят до нередовно връчване, т.к. от останалите реквизити в известията и сравняването на подписите с безспорните писмени документи се установяват техните адресати, съвпадащи с длъжниците по изпълнителното дело и техният получател, който е жалбоподателя Х. с нормативно призната възможност да получава пратката за съпругата си. В този смисъл оспорването на недостоверността на адресатите и подписите в известията не е доказано. Известията за доставяне удостоверяват факта на доставяне на поканите за доброволно изпълнение на техните адресати на датата 09.05.2007г.

Приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.М.П.Б. не дава конкретни данни относно обема и вида на допълнителните СМР по незаконния строеж, освен описаните такива в КП №159/09.10.2009г. СМР не представляват основен ремонт или реконструкция на незаконния строеж след неговото констатиране от контролните органи по см. на §5, т.42 и т.44 от ДР на ЗУТ. Същите се квалифицират като текущ ремонт по §5, т.43 от ДР на ЗУТ, поради което не влияят върху параметрите на разпореденото премахване на строежа и начинът за това в конструктивното становище от 2016г. Становището на вещото лице за необходимост от изработване на конструктивен и архитектурен проект не е подкрепено от доказателствата по делото. В заповедта за премахване на строежа органът е установил необходимост от изработване на проект за премахване на незаконното строителство от проектант-конструктор, одобрен от главният архитект, на които изисквания отговаря конструктивно становище на л.63-67 от делото, заверено на 30.11.2016г. от главния архитект на Община Дупница.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Оспореното писмо е издадено по реда на чл.7 от Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК във вр. с §54 от ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.101/2015г./. Представлява правно действие на органа по изпълнение, обективиращо воля за принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което има ролята на постановление в обхвата на регламентацията по чл.294 от АПК. Жалбоподателите притежават активна процесуална легитимация като страни в изпълнителното производство, адресати на оспореното писмо по см. на чл.295 във вр. с чл.274, ал.2 от АПК.  Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.296, ал.1 от АПК пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Оспореното писмо е издадено от началника на ДНСК, който е издател на изпълнителното основание. Началникът на ДНСК е орган по изпълнението по см. на чл.271, ал.1, т.1 от АПК и като такъв притежава материалната компетентност по чл.284, ал.2 от АПК да бъде издател на писмото като документ, удостоверяващ изпълнението.

            Неоснователно е възражението на оспорващите за липса на индивидуализация на ремонтните работи, предмет на премахване от целия строеж с възможност за събаряне на строежа. Изпълнително основание по см. на чл.268, т.1, пр.1 от АПК е заповед №РД-14-094/06.02.2006г. на началника на ДНСК. Нейното принудително изпълнение се осъществява по реда и условията на чл.225, ал.4 от ЗУТ, който е специален закон спрямо правилата на изпълнителното производство по АПК. Това ще рече, че общите норми на АПК намират приложение, доколкото няма изрична регламентация в ЗУТ. Редът за принудително изпълнение е предмет на регламентация в Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК във вр. с §54 от ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.101/2015г./, издадена по делегация от чл.225, ал.4 от ЗУТ. Органът по изпълнение е спазил нормата на чл.4, ал.1 от Наредбата да извърши проверка по изпълнението на местостроежа след изтичане на срока за доброволно изпълнение, съставяйки Протокол №102/29.05.2007г., пр.№1 от Наредбата. Спазил е и реда за извършване на предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за това и необходимите средства /по количествено-стойностна сметка/, оформен в Протокол от 20.12.2010г., пр.№2 от Наредбата. Преди издаване на оспореното писмо е установил необходимост от представяне на конструктивно становище за премахването, съобразявайки се и изпълнявайки указанията в изпълнителното основание с оглед вида на незаконния строеж /основен ремонт на сграда/, предполагащ частично премахване по см. на §1 от ДР на Наредбата. Разрушаването на строежа до състоянието, посочено в конструктивното становище, държи сметка за запазване на законните части и безопасното извършване на СМР чрез контролирано разрушаване в последователността по становището. Следователно, органът по изпълнение е конкретизирал обхвата на премахването в рамките на изпълнителното производство съобразно указанията в изпълнителното основание. В рамките на оперативната самостоятелност на органа е преценката за обхвата на прилагане на изискването по чл.5, ал.2 от Наредба №13/23.07.2001г. Събаряне на повече от разпореденото в изпълнителното основание и в отклонение от конструктивното становище във връзка с причиняване на евентуални вреди е предпоставка за обезщетяване по чл.299, ал.1 от АПК.

Неоснователно е позоваването на изтекла давност. Липсата на специално правило в разпоредбите на ЗУТ и Наредбата по чл.225, ал.4 от ЗУТ обусловя приложимостта на давността по чл.285 от АПК. Съгласно нея, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. В случая, изпълнителното основание е влязло в сила на 13.04.2007г., а привеждането му в изпълнение по арг. от чл.282, ал.1, т.9 от АПК е осъществено с връчване на поканите за доброволно изпълнение на 09.05.2007г. Връчването на писмата с Покани за доброволно изпълнение на техните адресати – длъжници по изпълнението е осъществено редовно във връзка с недоказаното оспорване на известията за доставяне от жалбоподателите по мотивите на съда в изложението по-горе. Визираното в чл.285 от АПК привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а единствено с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. При изричната регламентация на чл.282, ал.1, т.9 във вр. с чл.285 от АПК е неотносим въпроса за разграничаване на действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Следователно, с връчване на поканите за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК в образуваното служебно по реда на чл.276, ал.1 от АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл.285, ал.1 от АПК, изпълнителното производство е висящо и давността не тече. Преди изтичане на давността през периода 2007-2016г. изпълнителният орган е предприел множество действия по изпълнението /съставени протоколи, стартирана процедура за избор на изпълнител с изпратени писма и заповеди за определяне на комисии, изпратени писма за избор на проектант за конструктивно становище и др./ и по правилото на чл.117, ал.1 от ЗЗД между всяко едно от тези действия не е изтекла давността по чл.285 от АПК. При това положение, към датата на подаване на жалбата по делото задължението на органа за премахване на строежа не е погасено по давност. Нормата на чл.285 от АПК е специална спрямо правилата за давността по ЗЗД. Приложението на чл.116, б.“в“ от ЗЗД следва да отчита спецификата на изпълнителното производство по АПК за разлика от изпълнителното производство по ГПК и тълкуването в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г., ОСГКТК /с отделни изпълнителни способи и уредените в рамките на тях изпълнителни действия/. В тази насока е трайната съдебна практика на ВАС по приложение на чл.285, ал.1 от АПК /вж. решение №6385/22.05.2017г. по адм.д.№7923/2016г., решение №2787/07.03.2017г. по адм.д.№6604/2016г., решение №1508/06.02.2017г. по адм.д.№9022/2016г., решение №1024/25.01.2017г. по адм.д.№7594/2016г., решение №804/20.01.2017г. по адм.д.№2535/2016г., решение №12835/28.11.2016г. по адм.д.№3614/2016г., решение №7746/27.06.2016г. по адм.д.№2027/2016г., решение №6877/08.06.2016г. по адм.д.№13463/2015г., всички на II о./. В процедурата по Наредба №13/2001г. органът няма задължение да уведомява длъжниците за всички предприети мерки по принудително изпълнение. Органът дължи уведомяване при съставяне на Протокол пр.№1, а след него - за определената дата и час на принудителното изпълнение по чл.7, което е сторено.

Изводът от изложеното е че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената процедура в рамките на висящо изпълнително производство въз основа на годно изпълнително основание и при спазване на материалния закон. Жалбата срещу него е неоснователна, поради което съдът ще я отхвърли.

Поради изхода от спора жалбоподателите нямат право на деловодни разноски.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.144 от АПК жалбоподателите дължат заплащане на ДНСК на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Е.И.Х. и И.Г.Х. /с посочени лични данни/ срещу писмо изх.№КН-3146-05-493/02.12.2016г. на началника на ДНСК.

            ОСЪЖДА Е.И.Х. и И.Г.Х. да заплатят на ДНСК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: