Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 104

                                           гр.Кюстендил, 27.06.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан  Георгиев, като  разгледа  докладваното  от съдия Стойчева  адм. дело №371 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във  вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.   Производството е образувано по искова молба на И.Н.М. ***, с която е предявен иск срещу Областна администрация – Кюстендил и Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 267,00лв. от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Кюстендил  и от Агенция „Пътна инфраструктура“  по заявление вх.№94-И-44 от 04.11.2013г. на ищеца,  в резултат на които Решение на МС №362/12.06.2013г. относно действителния собственик на отчуждения имот №104.38, находящ се в землището на  гр.Бобошево, ЕКАТТЕ 04532,  е изменено едва с Решение № 321/11.05.2015г. на МС, което е довело до късно плащане на определеното обезщетение. От изложените в исковата молба обстоятелства и предвид уточнението на същата с писмена молба от 03.06.2016г. /л.12 от гр.д .№ 625/2016г. на КРС/ и от 12.01.2017год. /л.4 от делото/ е видно, че ищецът  претендира присъждане на обезщетение за вреди солидарно от двамата ответници, като са обосновава с участието им в процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствения му имот, предвидена в разпоредбите на чл.32 и сл. от ЗДСоб.  Същият сочи, че е депозирал искането си за изплащане на обезщетението за отчуждения имот ведно с документа, удостоверяващ правото му на собственост пред областния управител, а предложението за изменение на решението на МС в частта относно собственика на имота, е изготвено от АПИ. Твърденията са, че  вредите са следствие на бездействия на длъжностни лица от двете администрации във връзка с изпълнението на техни законово предвидени задължения за  своевременно  реализиране на процедурата  за изменение на акта на Министерския съвет -  Решение на МС №362/12.06.2013г., относно действителния собственик на отчуждения имот и съответно за своевременно изплащане на обезщетението за същия имот. Ищецът определя размера на исковата претенция съобразно размера на законната лихва върху изплатеното му обезщетение за отчуждения имот за периода на забавата, уточнен с допълнителната молба за времето  от 04.11.2013г. до 17.08.2015г.   Претендира се присъждане и на  сторените деловодни разноски.

            Ответникът – Областна администрация – Кюстендил, представлявана  от В. Т. Я. – областен управител, както и от юк А. и мл. експерт Д.,  поддържат становище за неоснователност на предявения иск поради отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В депозираното  писмено становище за оспорване иска и устно в съдебното заседание се поддържа, че не са налице незаконни бездействия на областната  администрация, които да са в пряка причинна връзка с претендираните имуществени вреди. Твърди се, че областният управител своевременно е изпратил искането на ищеца до АПИ, а компетентността за изменение на отчуждителния акт относно действителния собственик на имота принадлежи на Министерския съвет. Сочи се, че е налице специална норма, която предвижда задължение за заплащане на лихва върху дължимото обезщетение, а именно нормата на чл.39а, ал.2 от ЗДСоб., което изключва реда за обезщетяване на същите вреди  по ЗОДОВ.  Претендира се присъждане на юк възнаграждение.  

            Ответникът  Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуалния си представител юк Л., изразява становище за неоснователност на предявения иск с искане за отхвърлянето му. Оспорва се наличието на незаконно бездействие с твърдения, че към момента на провеждане на отчуждителната процедура като собственик на процесния имот  не е бил вписан ищеца. Претендира се присъждане на юк възнаграждение.   

            Заключението на прокурора е, че искът е доказан  по основание и размер и следва да бъде уважен.  Считат се за  установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, вкл.  незаконосъобразни бездействия от  областна администрация – Кюстендил и  на  администрацията на АПИ.

            Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

            Ищецът се легитимира като собственик на  поземлен имот с кадастрален №104038, находящ се в местността „Кощанево“ по картата на землището на гр.Бобошево с ЕКАТТЕ 04532, целият с площ от 1,600 дка, с нотариален акт №47 том І рег. №1019 дело №46/2013г.  на нотариус С. М., в който е обективиран договор за покупко- продажба на недвижими имоти /земеделски земи/, сключен на 07.05.2013г. с продавач  К. К. Н.. Нотариалният акт е вписан в Службата по вписванията на датата на издаването му.

            Отчуждителното производство  по реда и при усл. на чл.32 и сл. от ЗДСоб. е започнало с Решение №362 от 12.06.2013г. на Министерски съвет,  обнародвано в Държавен вестник  бр.52 от 14.06.2013г.,  с което са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, намиращи се на територията на общините Дупница, Бобов дол, Бобошево и Кочериново на област Кюстендил за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Струма“ , лот 2 „Дупница – Благоевград“ от км 322+000 до км 359+483,52 съгласно парцеларния план, одобрен със заповед №РД-02-14-413 от 29.04.2013г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.  Имотите – предмет на отчуждаване са описани в приложението към решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, като е предвидено че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, са за сметка на Агенция  „Пътна инфраструктура“. Прието е предварително изпълнение на решението. В приложението към решението на МС в пункт 93 е посочен имот с кадастрален № 104.38 , представляващ нива с площ от 1,600 дка, собственост на К. Г. Скрински и обезщетение в размер на 1560,00лв. Видно от писмо изх.№06-00-242/18.06.2013г. на член на УС на АПИ с адресат областния управител на област Кюстендил и бюджетно  платежно нареждане   №Е00919/18.06.2013г., сума в размер на 1 679 550,00лв.,  определена като обезщетение на собствениците на имотите по РМС №362/2013г., е преведена по сметка на областна администрация – Кюстендил. Съобщение  по чл.39, ал.3 от ЗДСоб., с което се уведомяват собствениците на имотите за превеждането на сумата за обезщетението по сметка на областна администрация – Кюстендил, е публикувано във вестниците „Телеграф“, „Струма“ и „Вяра“  на 24.06.2013г.

            Ищецът подава заявление вх. №94-И-44/04.11.2013г.  до областния  управител на област Кюстендил, с искане  да му бъде изплатено определеното обезщетение за отчуждения имот №104.038 в землището на гр.Бобошево, като представя нотариален акт за собственост върху посочения имот. С писмо №94-И-44 от  08.11.2013г., областният управител изпраща на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“  копие от заявлението на ищеца ведно с цялата преписка, за предприемане на действия за изменение на Решение №362/12.06.2013г. на МС в частта  по т.93 относно  действителния собственик на имот №104.038 в землището на гр.Бобошево. В писмото на областния управител е цитирано писмо  изх.№90-04-671/21.10.2013г. на главния секретар на Министерството на регионалното развитие /л. 55 от делото/, видно от  което, в случаите на вписване на лице, различно от действителния собственик на отчуждения имот в акта на МС, се счита, че е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка по см. на чл.62 от АПК, която следва да бъде отстранена от органа по реда на чл.62, ал.2 от АПК.

            Ищецът подава  повторно жалба до областния управител на 11.11.2014год.  с която отново  прави искане за изплащане на определеното обезщетение за отчуждения имот. Следва писмо изх.№94-И-44/13.11.2014г. на областния управител до председателя на УС на АПИ, с което жалбата  на лицето е изпратена, ведно с информация за постъпилото  предходно искане.

            В  последващо писмо изх.№91-00-10 от 22.01.2015г. на областния управител, адресирано до МС, МРРБ, МФ и председателя на УС на АПИ,  са описани няколко случая на вписани  в Решение на МС №362/12.06.2013г.  за  собственици на отчуждените имоти на лица, различни от действителните собственици, сред които фигурира и настоящия ищец;  цитирани са изпратените до председателя  на УС на АПИ писма, като  се прави искане за предприемане на действия за изменение на решението на МС за да могат правоимащите да получат определеното обезщетение за отчуждените си имоти.

С писмо изх.№94-И-44 от 26.03.2015г. областният управител уведомява ищеца за  направено искане с изх.№04-16-23/18.02.2015г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ и МФ, с което се предлага да се предприемат необходимите действия за изменение на Решение №362/12.06.2013г. на МС като в т.93 от същото се впише като собственик на имот №104.38 И.Н.М..

С решение № 321 от 11.05.2015г. на МС е изменено Решение №362/12.06.2013г. в частта по приложението към т.1 за землището на  гр.Бобошево, вкл. на ред 93 за имот №104.38 в колона 6 „Име на собственика“ като  думите  „К. Г. С.“ се заменят с „И.Н.М.“. С писмо изх.№94-00-2296 от 15.05.2015г. на член на УС на АПИ е уведомен ищеца  за приетото решение №321/11.05.2015г. на МС с указания за възможността за обжалването му.

С платежно нареждане от 17.08.2015г. по сметката на ищеца в ОББ – клон Кюстендил е преведена от областна администрация – Кюстендил сумата 1560,00лв. като обезщетение за отчуждения имот, а с платежно нареждане от 24.09.2015г.  – му  е  преведена и лихва в размер на 3,37лв.

Съобразно експертно заключение вх.№2012/23.05.2017г.  на вещото лице Н.С., по назначената счетоводна експертиза, законната лихва върху изплатеното на ищеца обезщетение от 1560,00лв.  за  исковия период от 04.11.2013г. до 17.08.2015г. възлиза на  283,09лв.

             Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, но неоснователен по следните съображения:

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както в случая. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.

            Предвид горното, съдът счита предявеният иск за процесуално допустим - ищецът разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на иска, а ответниците  имат качеството на юридическо лице както следва: Областна администрация – Кюстендил съгласно чл.57, ал.2 от Закона за администрацията, а Агенция „Пътна инфраструктура“ – София съгласно чл.21, ал.2 от Закона за пътищата. Същите са пасивно легитимирани  да отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни  бездействия на  длъжностни лица от  администрациите им. 

             Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен поради следното:

 Основателността на предявения иск за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1. незаконосъобразно бездействие на  длъжностни лица  на ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност 2. настъпила  имуществена вреда в правната сфера на ищеца  и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното  бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.           

На първо място в процесния случай, за да се ангажира отговорността на ответниците следва да се установят незаконни бездействия на длъжностни лица във връзка с изпълнение на  административна дейност. Няма спор, че дейността на областната администрация и конкретно на областния управител, както и на Агенция  „Пътна инфраструктура“, в  производствата по принудително отчуждаване на частни имоти за държавни нужди по глава трета от Закона за държавната собственост, представлява по своя характер административна дейност на орган, комуто специалният закон – в случая ЗДСоб., е предоставил административни правомощия. 

Отделно от горното, с оглед основателността на исковата претенция, следва да се  преценява наличието на бездействия на длъжностни лица на ответниците и съответно тяхната законосъобразност. Предвид т.4 от Тълкувателно решение №3 на ВКС по тълк. дело №3/2004г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. Съгласно трайната съдебна практика, фактическо бездействие по смисъла на чл.256 и чл.257 от АПК е налице, когато извършването на конкретно фактическо действие от административен орган е дължимо пряко от закона или друг нормативен акт. 

            В този аспект, като  фактическо основание за ангажиране отговорността на ответниците за причинените имуществени вреди, ищецът сочи незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Кюстендил  и от Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с изпълнението на техни законово предвидени задължения за  своевременно  реализиране на процедурата  за изменение на акта на Министерския съвет -  Решение на МС №362/12.06.2013г., относно действителния собственик на отчуждения имот и съответно за своевременно изплащане на обезщетението за същия имот.  От изложените обстоятелства е видно, че ищецът  претендира присъждане на обезщетение за вреди солидарно от двамата ответници, като сочи бездействие на същите по отношение на следното:

Бездействие  по подаденото от него заявление вх.№94-И-44 от 04.11.2013г. с приложен документ за собственост на отчуждения имот. Твърди се, че  заявлението не е изпратено своевременно и не е сезиран компетентния орган – Министерския съвет за да приеме решение за изменение на предходното   Решение №362/12.06.2013г. в частта относно собствеността върху процесния имот – същото е изменено едва с Решение № 321/11.05.2015г. на МС, което пък е довело до късно плащане на определеното обезщетение, т.е. бездействие се претендира и по отношение изплащането на дължимото обезщетение, което се счита за забавено. 

             Съобразявайки горното, както и доказателствата по делото в контекста на приложимите нормативни разпоредби, съдът счита, че не са налице незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответниците по отношение изпълнението на законово предвидени техни задължения.

На първо място, анализът на приложимите правни норми  обосновава изводи за липса на установени задължения за областната администрация и за администрацията на АПИ за иницииране и участие в производство за изменение на решението на МС, прието на осн. чл.34а, ал.1 от ЗДСоб.  В този аспект съдът проверява основателността на доводите на ищеца за забава при препращане на подаденото от него заявление от 04.11.2013г. на компетентния държавен орган за произнасяне.  Областният управител има ограничено участие  в  производството  по отчуждаване на частни имоти за изграждане на национални обекти /както е в случая/, което се свежда до получаване  чрез превод от инвеститора и последващо изплащане в полза на правоимащите лица  на  определените обезщетения за отчуждените  имоти  и  то  само в  частните   хипотези     по  чл.39, ал. 5  и по чл.39а, ал.2 от закона, сред които не попада настоящия казус.  Законодателят не е възложил на длъжности лица от състава на областните администрации, вкл. на областния управител,  никакви правомощия  в  процедурите по изменение на отчуждителните актове на МС, каквото процедура е проведена  по заявлението на ищеца. Видно от доказателствата по делото, както и от твърденията на ищеца, дейността на областната администрация се свежда до техническа дейност по приемане и изпращане на подадените документи и конкретно на заявлението му от 04.11.2013г. до компетентните държавни органи, т.е. ролята на областната администрация е на „пощенска кутия“,  чрез която се получава и разпределя кореспонденция. Същата, освен че е ограничена до посочените технически дейности, не е нормативно установена, т.е. не е налице задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, чието неизпълнение да съставлява незаконосъобразно бездействие, ангажиращо имуществената отговорност на Областна администрация  - Кюстендил.

 Отделно от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че администрацията в случая не е бездействала, а своевременно е изпращала на АПИ  подадените от ищеца искания. От доказателствата е видно, че заявлението на И.М. от 04.11.2013г.  е изпратено   на АПИ с писмо  от 08.11.213г., а жалбата му от 11.11.2014г. - е изпратена на АПИ  с писмо от 13.11.2014г.  Впоследствие  с писмо изх.№91-00-10 от 22.01.2015г. на областния управител, адресирано до МС, МРРБ, МФ и председателя на УС на АПИ, отново се прави искане за предприемане на действия за изплащане на правоимащите собственици на определеното им обезщетение за отчуждените  имоти.   В този смисъл, доказателствата сочат на активно поведение, а не на пасивност  на областната администрация.

От друга страна,  съдът счита, че липсва бездействие на ответника Областна администрация - Кюстендил и във връзка с изплащането на паричното обезщетение за отчуждения имот в полза на ищеца. Както се посочи, задължение за изплащане на обезщетения е възложено от законодателя на областния управител само в хипотезите на чл.39, ал. 5  и по чл.39а, ал.2 от ЗДСоб., а е безспорно, че настоящия случай не попада сред тях. Приложимо е правилото на чл.39, ал.4 от ЗДСоб., според което обезщетението, определено в решението на МС по чл.34а, ал.1 от закона, се внася от инвеститора на обекта по сметка на правоимащите.  Видно от доказателствата, правоимащият – ищец по иска, е определен с Решение №321 от 11.05.2015г. на МС и доколкото обезщетението за отчуждените имоти вече е било преведено от инвеститора по сметката на областния управител, последният своевременно е наредил плащане на дължимата сума  в полза на ищеца.   Изводите от горното са за липса на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на Областна администрация - Кюстендил, респ. за неоснователност на  предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди.

Идентични са констатациите и правните изводи  по отношение на претенцията за обезвреда  от  бездействия на длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“. От една страна, липсват нормативно предвидени задължения на последната за започване и участие в производство  за изменение на решения на МС, приети на осн. чл.34а, ал.1 от ЗДСоб.  Безспорно е, че АПИ  се явява инвеститор на обекта от национално значение – АМ „Струма“ , Лот 2, тъй като с т.2 от Решение №362/12.06.2013г. на МС, е предвидено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите за изграждане на  обекта се осигуряват от АПИ.  ЗДСоб. възлага  правомощия на инвеститорите на обектите по инициирането на производството по отчуждаване, както  и във връзка с осигуряването и превеждането на определените обезщетения на правоимащите собственици / арг. чл. 34, ал.1 и ал.2,  чл. 39, ал. 4 и ал.5  от ЗДСоб./, които правомощия обаче са неотносими към соченото от ищеца бездействие. Липсва нормативна разпоредба, която да възлага функции на АПИ по сезиране на компетентния държавен орган – МС на РБ, с искане за изменение на отчуждителните решения в частта, касаеща собствеността на отчуждените имоти, какъвто е настоящия казус. Правомощията на агенцията, уредени в глава трета, раздел І  на ЗДСоб, в специалния Закон за пътищата /чл. 20, ал.3 и сл. от ЗП/, както и в Правилника за структурата, дейността и организацията на работа  на Агенция „Пътна инфраструктура“, приет с ПМС №295/2009г., не съдържат задължения във връзка с процедурата  по изменение на приетите актове на МС по чл.34а, ал.1 от ЗДСоб. Нещо повече, законът изобщо не урежда такова производство, а засегнатият собственик на отчуждения имот разполага с правната възможност да оспори по съдебен ред решението на МС за отчуждаване на имота / вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010г. на ВАС по т.д.№2/2010г./.  Обстоятелството, че Решение                № 321/11.05.2015г. на МС, с което е изменена т.93 от Решение №362/12.06.2013г.,  е прието след постъпило предложение на председателя на УС на АПИ, не променя горните констатации.  Касае се за акт за съдействие на инвеститора с цел реализиране на правата на правоимащия собственик и за приключване на отчуждителното производство, но не и за  акт в изпълнение на законово задължение.

От друга страна, съдът счита, че липсва бездействие на ответника АПИ и във връзка с изплащането на паричното обезщетение за отчуждения имот в полза на ищеца. Видно от писмо изх.№06-00-242/18.06.2013г. на член на УС на АПИ с адресат областния управител на област Кюстендил и бюджетно  платежно нареждане   №Е00919/18.06.2013г., сума в размер на 1 679 550,00лв.,  определена като обезщетение на собствениците на имотите по РМС №362/2013г. е преведена. Действително преводът е  по сметка на областна администрация – Кюстендил, което не съответства на правилото по чл. 39, ал.5 от ЗДСоб., изискващо определеното обезщетение в решението на МС по чл.34а, ал.1 от закона,  да се внесе от инвеститора на обекта по сметка на правоимащите. Предвид доказателствата по делото, че правоимащият собственик  е определен с Решение №321 от 11.05.2015г. на МС, т.е. след като инвеститорът вече  е превел обезщетението за отчуждените имоти по сметката на областния управител, съдът счита, че липсва  неоснователно забавяне на плащането от страна на АПИ.   Законовото задължение от последния е изпълнено своевременно. 

Изводите са за отсъствие на  нормативно предвидени задължение за длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктура“  за  своевременно  реализиране на процедурата  за изменение на акта на Министерския съвет -  Решение на МС №362/12.06.2013г., относно действителния собственик на отчуждения имот и съответно за изплащане на дължимото обезщетение на същия. Предвид горното липсват  незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ответника, ангажиращи имуществената отговорност на същия на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

            С оглед изложеното, съдът счита, че не е осъществена първата материалноправна предпоставка за основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ – липсват посочените от ищеца незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Кюстендил и от Агенция „Пътна инфраструктура“, които да са причинили претендираните имуществени  вреди. Следователно, исковата претенция  за обезщетение за имуществени вреди в размер на  267,00лв.  се явява неоснователна и съдът я отхвърля.

Предвид правния резултат по делото, в полза на ищеца не се следват и сторените разноски.  Последният  дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответниците в размер на по 100,00лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК  вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ.  

Водим от горното  и на основание чл. 204, ал.4 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд                            

                                                               Р   Е   Ш   И:

           

            ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявеният от И.Н.М. ***, ЕГН **********, иск срещу Областна администрация – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул. „Демокрация“ №44 и Агенция „Пътна инфраструктура“  с адрес   гр.София, бул. „Македония“ №3,  за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 267,00лв. от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Кюстендил  и от Агенция „Пътна инфраструктура“ по заявление вх.№94-И-44 от 04.11.2013г. на ищеца,  в резултат на които Решение на МС №362/12.06.2013г. относно действителния собственик на отчуждения имот №104.38, находящ се в землището на  гр.Бобошево, ЕКАТТЕ 04532,  е изменено едва с Решение № 321/11.05.2015г. на МС, което е довело до късно плащане на определеното обезщетение.

            ОСЪЖДА     И.Н.М. ***, ЕГН **********  да заплати  на Областна администрация – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул. „Демокрация“ №44 и Агенция „Пътна инфраструктура“  с адрес   гр.София, бул. „Македония“ №3, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00лв.

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: