Р  Е  Ш  Е Н  И Е

                                                05.10.2017 г.

 

Номер                151                     2 0 1 7 година                     гр. Кюстендил

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на деветнадесети септември                                             2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 372 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 74 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискриминация/.

        Образувано е по искова молба на Р.Д.К. *** с правно основание чл. 74 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

        Твърди, че на проведените президентски избори през м. октомври 2016 г., Кметът на Община Сапарева баня не е осигурил достъпна среда до секцията за гласуване на хора с увреждания в с. С., като иска ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да заплати обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., както и претендира направените разноски по делото. Счита, че е нарушен чл. 5 от ЗЗДискриминация, както и неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени в ЗИХУ и Наредба № 4/01.07.2009 г. Представени са и писмени бележки от процесуалният представител на жалбоподателя адв. Р..

        Ответникът – Община Сапарева баня, чрез процесуалният си представител адв. Д., в с.з. и писмена защита представена по делото, моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

       Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна. Съображенията за това са следните:         

       Ищецът Р.Д.К. е инвалид и се придвижва с инвалидна количка. Това е установено с ЕР на ТЕЛК № 2364/11.11.2015 г. на МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД гр. Дупница, като К. е признат за нетрудоспособен със 100% т.н.р. с чужда помощ, като срока на чуждата помощ и степента на увреждане е до 01.11.2018 г. – три години. Датата на установената инвалидност е 05.06.2009 г.

       На 06.11.2016 г. същият отишъл да осъществи правото си на гражданин да гласува на изборите за президент и вицепрезидент на Република България и национален референдум. Същият останал огорчен, че когато отишъл на място – Кметството на с. С., община Сапарева баня, сградата се оказала непригодна за хора с увреждания, доколкото не съществувала възможност да се стигне до втория етаж, където се намирала изборната секция. Липсвала подвижна рампа. Обяснено му било, че трябва да си намери четирима човека, които да го внесат вътре, за да осъществи правото си да гласува. Чакането на студено отвън продължило близо два часа, като К. се чувствал безкрайно унизен, обиден и застрашен, защото не се решавал проблема с гласуването му. Следствие на стоенето отвън измръзнал и се разболял, като така и не успял да гласува.

       Счита, че като не са му били осигурени условия за достъпна среда, ответникът го е дискриминирал по признак „увреждане“ и е засегнал достойнството и правата му на гражданин, гарантирани от Конституцията на РБългария, Закона за защита от дискриминация и Закона за интеграция на хората с увреждане. В резултата на горното е претърпял неимуществени вреди, под формата на душевни страдания, изразяващи се в дълбоко огорчение и унижение, дискомфорт, емоционален стрес, силно нервно напрежение, чувство за малоценност, че е човек „втора ръка“, защото не може да получи безпрепятствен достъп, а трябва да бъде носен или обслужван. Тези неимуществени вреди са били предизвикани от бездействието на ответника, който не е осигурил достъпна архитектурна среда за гласуване. Искането му е да бъде установена от страна на ответника, извършена дискриминация по признак „увреждане“, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискриминация, като е налице нарушение, изразяващо се в неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания. Също така да бъде преустановено нарушението и да се предприемат необходимите действия за осигуряване на достъп за хора с увреждания в Кметството на с. С., община Сапарева баня, както и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 5 000 лева, включително и направените по делото разноски.

       По делото е приета и съдебно – техническа експертиза /вх. № 1171/31.03.2017 г./, с приложени 3 бр. скици, изготвена от в.л. Н.Г., неоспорена от страните, която съдът приема като обективна и компетентно изготвена и като такава ще я кредитира. В заключението на същата в.л. е посочило, че „достъпа до втория етаж е през съществуващото стълбище – няма монтирана платформа за вертикално придвижване на лица с увреждане, няма асансьор до втория етаж, нито рампа до входа на сградата за преодоляване  терасирания терен пред постройката“. 

       По делото е разпитан и свидетеля Й.К.З., който подкрепя изцяло изложените от ищеца твърдения в исковата молба.  

       По делото са приети като доказателства писмени такива, вх. № 5086/13.12.2016 г.; вх. № 7/04.01.2017 г.; вх. № 554/13.02.2017 г.; вх. № 815/02.03.2017 г.; вх. № 686/20.02.2017 г.; вх. № 681/20.02.2017 г., съгласно текста; вх. № 719/22.02.2017 г.; вх. № 829/06.03.2017 г.; писмо изх. № З-1971/15.03.2017 г.; вх. № 1441/20.04.2017 г.; вх. № 1419/19.04.2017 г.; вх. № 3037/03.08.2017 г., както и преписката по адм. дело № 6859/2017 г. по описа на ВАС на РБългария.

       Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени   по делото доказателства, която не се оспорва от страните.

       По допустимостта на подадената искова молба:

       Исковата молба е предявена пред компетентния административен съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на ищеца и в този смисъл се явява допустима.

      По основателността на подадената жалба:     

      За да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени изчерпателно в тази разпоредба. Законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира отговорността на нарушителя.        Поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците посочени в чл. 4 ал. 1 от закона, не съставлява дискриминация и за подобно третиране не следва да се носи отговорност.

      Съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация, пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа привадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Републиса България е страна, по признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

      За да възникне правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ, към който ред препраща нормата на чл. 74 ал. 2 от ЗЗД, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки на фактическия състав – незаконен акт – действие или бездействие, на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, нанесена вреда на физическо лице /в случая ищецът по делото/ и причинна връзка между вредата и незаконния акт. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълнение хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на държавата, респективно на общинската администрация.

      За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна, каквито в конкретният случай са налице. 

      От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът не е осигурил адекватна архитектурна среда и възможност на ищеца безпрепятствено и без чужда помощ да влезе в сградата на кметството в с. С. с ползваното помощно средство, а именно инвалидна количка, за да упражни правото си на глас, гарантирано му от Конституцията на РБългария. Безспорно се установява, че за да гласува, К. е трябвало да бъде носен от придружаващи го лица. Това е довело до дискомфорт и неприятни усещания за същия, като се е почувствал дискриминиран в достъпа си до изборната урна. Настоящият съдебен състав намира, че е налице неравно третиране на К. като гласоподавател в сравнение с останалите гласоподаватели, упражнили правто си на глас в Кметството в с. С., община Сапарева баня. Налице е твърдяното дискриминационно третиране спрямо Р.К., от което последният е претърпял неимуществени вреди.

      Цел на Закона за защита от дискриминация е да осигури на всяко лице правото на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, като чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на редица признаци, сред които и увреждане. Аналогично чл. 3 от ЗИХУ разпорежда, че не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по – неблагоприятно положение  в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Една от формите, чрез които се осъществява интеграцията на хората с увреждания и чрез която те придобиват реална възможност да упражняват правата си, е задължението на държавата, в това число и общинските ортани, да изграждат и поддържат достъпна жизнена и архитектурна среда. Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, изброени по – горе, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация.

      В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискриминация е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“ – всеки акт, действие или бездействие, които водят до по – малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4 ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4 ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от същия закон се съдържа определение на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат, се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица, в по – неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискриминация цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране, според признаците изброени в разпоредбата на чл. 4 ал. 1. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактически състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а да се докаже, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците изброени в чл. 4 от ЗЗДискриминация, като следва да е налице и пряка причинно – следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.    

     В случая, за настоящият състав на съда не остава съмнение, че е налице хипотезата на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация – по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, а именно по признак увреждане, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, искът за установяване на нарушение на правата, уреждащи равенство в третирането по смисъла на чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискриминация е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.

     За да е налице равноспоставеност, достъпната среда предполага лицето с увреждания абсолютно самостоятелно да може да се придвижи с инвалидната количка до сградата на кметството, съответно до втория етаж на същото, където се извършва гласуването, а не с помощта на други лица, които да го подпомагат, така както е възможен достъпа на останалите лица без увреждания. Наличието на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, по презумпция представлява дискриминация, т.е. достатъчно е да е затруднен, а не невъзможен достъпа до публично място на лице с увреждане, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискриминация.

     Искът за неимуществени вреди също ще бъде уважен, доколкото той е обективиран от обстоятелства, настъпили при опитът на К. да гласува в Кметството в с. С. и невъзможността да го стори. Всички доказателства по делото /писмени  и устни /сочат, че ищецът е преживял чувство на безсилие и онеправданост, малоценност, унижение на човешкото достойнство, затова че за разлика от другите граждани, които са упражнили конституционното си право на глас в сградата на Кметството в с. С., не е могъл да се придвижи до изборната секция, за да гласува. Свидетелят З. подробно в с.з. подкрепи с показанията си всичко изложено от ищеца, а именно опитите, които същият е направил, за да осъществи правото си на глас и невъзможността от съответните длъжностни лица да му осигурат това му законово право. Изрично сочи, че пред Кметството в с. С. не е имало информационно табло с телефони за връзка. Изготвената експертиза от в. л. Г. също по – категоричен начин сочи, че достъпът за лица с увреждания, които ползват инвалидна количка, не е осигурен в сградата на Кметството в с. С. – липсва платформа, съответно рампа за обслужване на граждани с увреждания. Така преживените от ищеца, най – общо казано негативни емоции, са в пряка причинно – следствена връзка с установеното бездействие на Община Сапарева баня, стопанисваща сградата на Кметството на с. С., да изпълни своите произтичащи по силата на закона задължения да осигури достъпна жизнена и архитектурна среда, като по този начин са налице всички кумулативно дадени елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Представените заповеди от ответника, относно наличието на секция в гр. Сапарева баня, в която лица с увреждания да могат да гласуват, не се доказа в рамките на съдопроизводството, да са били обявени на населението в с. С., община Сапарева баня. Съгласно т. 3 от Решение № 3563 – ПВР/НР/21.09.2016 г. на Централната избирателна комисия /лист 20 - 21 по делото/, „избирател/гласоподавател с увредено зрение или със затруднения в придвижването може да гласува в избрана от него подходяща секция“, т.е. става въпрос за информиран избор и възможност на човек затруднен в придвижването си, сам да прецени къде е най – удобно и най – безопасно да гласува, в предвид на здравословното му състояние. Представеното писмо изх. № З-1971/15.03.2017 г., с което ищецът е уведомен за реда за гласуване и възможността къде и как да направи това, касае изборите за народни представители на 26.03.2017 г., а не тези от 06.11.2016 г. за президент и вицепрезидент на РБългария и насрочения за същия ден национален референдум.

     При определяне на дължимото обезщетение, съдът ще изходи от една страна от изпитаните емоционални травми и чувство на физическа непълноценност и неравнопоставеност, представляващи дискриминационно третиране при явяването на К. ***, за да упражни правото си на глас в изборите за президент и вицепрезидент на РБългария и насрочения референдум, а от друга страна преценява интензитета и продължителността на посочените по – горе психически субективни преживявания на ищеца. Преценявайки всички тези обстоятелства, съдът определя по справедливост размера на обезщетението, което следва да присъди в полза на ищеца, а именно сума в размер на 1000 лева. В останалата част, намира предявения иск за присъждане на обезщетение до претендирания размер от 5000 лева за неоснователен и недоказан и същият ще бъде отхвърлен до този размер.   

    От всичко изложено по – горе, съдът намира за установено, че в настоящият случай е осъществена хипотезата на чл. 5 от ЗЗДискриминация, съгласно която поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се счита за дискриминация. Установи се, че ответникът, въпреки направените опити за това, не е осигурил необходимата архитектурна среда и възможност на ищеца безпрепятствено, без помощта на други лица, да влезе в сградата в Кметството в с. С. с използваната от него инвалидна количка, което води до неравното му третиране в сравнение с останалите гласоподаватели в с. С., поради което съдът намира, че спрямо ищеца Р.Д.К., е осъществено дискриминационно третиране по смисъла на ЗЗДискриминация по признак „увреждане“, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди. Предвид установеното по делото дискриминационно третиране на ищеца от страна на ответника, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да преустанови дискриминационното третиране спрямо ищеца и да се въздържа за в бъдеще от по – нататъшни нарушения, чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до изборните секции.

    По отношение на искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ищеца, то същото с оглед изхода на делото се явява основателно. Предвид на това, че по – голямата част от претендираната искова сума е отхвърлена, съдът намира искането за присъждане на разноски – възнаграждение за адвокат, за основателно в размер на 300 лева, определени при приложение на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в останалата част ще го отхвърли. Основателно се явява искането за присъждане на направените разноски по делото в размер на 220 лева – възнаграждение за в. л. за изготвената експертиза.   

             

    Воден от горното, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че Община Сапарева баня, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета на общината К.Г., че спрямо Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъществена дискриминация, по признак увреждане по чл. 4 ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, изразяваща се в неосигуряване на достъп до сградата на Кметство с. С., община Сапарева баня, стопанисвана от Община Сапарева баня, за упражняване на правото на гласуване на проведените на 06.11.2016 г. избори за президент и вицепрезидент на РБългария и национален референдум.

    ОСЪЖДА Община Сапарева баня, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискриминация, да преустанови дискриминационното третиране спрямо Р.Д.К., ЕГН **********, да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения, чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда в района на Кметството на с. С., която да не затруднява достъпа до лица с увреждания до сградата.

    ОСЪЖДА Община Сапарева баня, на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискриминация, да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, под формата на душевни страдания, представляващи дълбоко огорчение и унижение, емоционален стрес, силно нервно напрежение, дискомфорт, чувство на малоценност, че е „втора ръка“ човек, от дискриминационното поведение на ответника в размер на 1000 /хиляда/ лева, като в останалата част до пълния размер от 5000 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като неоснователен.

    ОСЪЖДА Община Сапарева баня, да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********, общо сума в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева, представляващи разноски по делото – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска, както и разноски за изготвената експертиза.

    Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

                                                                                 Административен съдия: