Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                        108                                            30.06.2017г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на пети юни                                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело 387 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.257 от АПК.

            К.Г.К., ЕГН ********** *** е предявил срещу ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 иск с правно основание чл.257, ал.1 от АПК за осъждане на ответника да предприеме действия по осъществяване на контрол върху:

1/решението на председателя на 12-та ловна дружина  - с.Радловци от 08.08.2015г., с което същият е отказал да издаде на ищеца разрешително за индивидуален лов и

2/решението на ОС на дружината от 20.03.2015г. ищецът да не бъде допускан до лов, респ. да не му се издават разрешителни за лов поради отказа му да заплаща допълнителни такси, извън определените такива в Тарифата на МС.

Ищецът моли за определяне на срок за предприемане на контролните действия от органа /вж. молбата на л.10-12/. Счита за приложими правилата на чл.14, т.2-7 във вр. с чл.16 от ЗЛОД. Сочи нарушаване на чл.16, ал.1, чл.36н и чл.66 от ЗЛОД.

            В писмена молба вх.№2072/31.05.2017г. ищецът поддържа иска и претендира деловодни разноски.

            В с.з. представителят на ответника намира иска за недопустим, евентуално неоснователен поради липса на правен интерес от неговото предявяване, респ. липса на пряко задължение на органа за удовлетворяване на притезанието.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представени билет за лов и членска карта ищецът е заплатил членски внос за 2015г. и 2016г. и притежава билет за лов, валиден за 2015г., издаден от ДГС/ДЛС, ТП София. Ч в ЛРС „София Запад“ /вж. л.70-71 от адм.д.№288/2015г./. Притежава и разрешение за носене на ловно оръжие серия АЛ **** валидно до 13.02.2016г. /вж. л.72 от делото/. През периода 2012-2014г. е заплащал с квитанции по 10лв. такса гости за лов в с.Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, издавани от СЛРД „Елен“,  видно от документите на л.22 от посоченото дело и показанията на св.Г, З и К.

Съгласно списък на инструктираните членове на ЛРД №12 – с.Радловци в СЛРД „Елен“ за ловен сезон 2015/2016г. жалбоподателят не е член на ловната дружина /вж. л.79 от посоченото дело/.

Видно от Протокол от 20.03.2015г. от годишното отчетно събрание на ЛРД №12 с.Радловци по точка „Разни“ е коментирано поведението на ищеца като гост-ловец в ловната дружина, свързано с липса на желание да заплаща парична вноска – гост, определена от ОС на дружината в размер на 10лв. Предложено е К. да не бъде допускан да ловува в ловностопанския район на дружината и да не му се издават разрешителни за индивидуален и групов лов. Предложението е прието с гласовете на всички присъствали 35 члена /вж. л.102-105 от адм.д.№288/2015г./. Протоколът е приет на заседанието на УС на СЛРД „Елен“ – гр.Кюстендил от 16.04.2015г. /вж.  л.106-108/.

На 07.08.2015г. е проведено събрание на ЛРД №12 с.Радловци във връзка с откриване на сезона за пернат дивеч. Прочетени са указанията за откриване на ловния сезон във връзка с промените в закона за ловуване, указанията за носене на ловно оръжие и боравенето с него, въпросите по опазване на дивеча и неговото подхранване, указанията на ТП ДЛС „Осогово“ – гр.Кюстендил за противопожарните изисквания за защита на горските територии от пожари и др. /вж. л.88 от адм.д.№288/2015г./.

По делото е представен Протокол от ОС на дружината – с.Радловци от 11.08.2010г., на което е взето решение по т.3.1 таксата за гости да бъде 10лв.

Съгласно  Протокол от годишно отчетно събрание на дружината от 18.02.2011г. отново е определена такса, която да се заплаща от ловците гости, които не са членове да дружината в размер на 10лв., които суми ще се използват за ловностопански мероприятия. Прието е таксата да важи за издаване на индивидуално разрешително за лов /вж. л.112-115 от посоченото дело/. Този протокол е разгледан и решенията са утвърдени на заседанието на УС на СЛРД „Елен“ по Протокол №11 от 31.903.2011г. /вж. л.116-117 от посоченото дело/.

Съгласно Устава на СЛРД /Сдружение на Ловно-рибарско дружество/ „Елен“ от 12.06.2009г. /вж. л.29-49 от адм.д.№228/2015г./ Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейността си в съответствие със ЗЮЛНЦ, ЗЛОД и ППЗЛОД, ЗРА, Устава на Националното ловно-рибарско движение, цялото законодателство на страната и Устава. Една от целите на Сдружението е да упражнява контрол при ползване на дивеча и рибата и да следи за спазването на законоустановения ред за лов и риболов /чл.10, т.7/. Органи на Сдружението са Общо събрание и Управителния съвет. Съгласно чл.32, т.1 ловните дружини са организационни звена на Сдружението и биват ловни, ловно-рибарски и рибарски. На територията на един ловностопански район по чл.7, ал.5, т.1 от ЗЛОД се създава само една ловна дружина с най-малко 20бр. ловци и ловци-риболовци. Дружините се регистрират в ДГС/ ДЛС, в чиито район на дейност се намират ловностопанските райони /вж. чл.32, т.2 и т.4/. Една от основните задачи на дружината е организиране на ползването на дивеча и рибата по законоустановения ред /чл.33, т.4/. Висш орган на дружината е Общото събрание, което се състои от всички нейни членове /чл.43, т.1/. Общото събрание на дружината се произнася по организационни въпроси, съгласно Устава на Сдружението /чл.6, пр.последно/. Ръководството на дружината се състои от председател, секретар-касиер, членове от 3 до 7 души и контролен съвет. Сдружението осъществява дейността си при пълна финансова самоиздръжка, като част от набраните средства включват допълнителни такси, определени от Общото събрание. Сдружението включва 30 ловни дружини, между които под №12 е ЛД – Радловци и 10 риболовни дружини.

От показанията на св.Г /сестра на ищеца/ се установява, че К ловува в ловна дружина в с.Петърч, Софийска област, на която е член, но от 12 години участва в ловни мероприятия /групов и индивидуален лов/ на ловната дружина с.Радловци, за която дейност е таксуван от ръководството на дружината по 10лв. на мероприятие. На 08.08.2015г. ищецът пристигнал от гр.София да се срещне с председателя на дружината и да си вземе разрешителното за лов. В телефонен разговор с председателя ищецът разбрал, че дружината е взела решение да не ловува в нея, т.к. е писал писма до различни институции и е уронил нейния престиж. Причина за писмата е липсата на издавани документи за заплащане на таксата от 10лв.

Св.Зрънчев /председател на Контролната комисия на дружината/ е присъствал на общото събрание на дружината на 07.08.2015г., когато са раздадени разрешителните за индивидуален лов на прелетен дивеч от председателя на дружината. Ищецът е отсъствал от събранието. Свидетелят е очевидец на телефонния разговор между председателя на дружината и ищеца. Свидетелят сочи, че причината ищецът да не получи разрешението за лов е отказа му да заплати такса, която е установена отдавна с решение на Общото събрание на дружината. Таксата се събира, защото гостите ловци не участват в ловностопанските мероприятия, провеждани от членовете на дружината.

От показанията на св.Калинчев /ръководител на СЛРД „Елен“/ се установява, че по същество таксата за гостите ловци представлява вноска за стопанисване на дивеча. Средствата от тези вноски се изразходват само за ловностопански мероприятия – за засяване на дивечова нива, закупуване на фураж и др. Свидетелят сочи, че разрешителните за индивидуален лов се получават от председателя на дружината, след подпис на ловеца, че е инструктиран.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно непротиворечиви, логични и във връзка едни с други. Страните не ги оспорват.

На 15.08.2015г. ищецът е подал жалба по директора на РДГ – Кюстендил и директора на ТП ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, във връзка с отказа на председателя на ловната дружина от 08.08.2015г. да бъде допуснат до лов, като е искал извършване на проверка и даване на предписания на председателя на дружината да издаде разрешително за индивидуален лов, респ. да му се наложи административно наказание /вж. л.13-14 от адм.д.№288/2015г./.

На 18.08.2015г. директорът на ТП ДЛС „Осогово“ – Кюстендил е отговорил, че съгласно ЗЛОД и ППЗЛОД дивечът на част от територията на стопанството е предоставен за стопанисване на СЛРД „Елен“, като ТП ДЛС „Осогово“ контролира изпълнението на програмата за стопанисване и опазване на дивечовите запаси в ловните дружини на територията на стопанството и законността на ловните излети. В писмото е посочено, че СЛРД „Елен“ е независима организация и няма законно основание за даване на предписания за издаване на разрешително за лов на един или друг ловец /вж. л.13/.

С рег.индекс 2413/04.09.2015г. директорът на РДГ – Кюстендил е уведомил ищеца, че за ползването на дивеча в границите на определения му ловностопански район отговоря ловното сдружение, в конкретния случай ловната територия е на 12-та ловна дружина – с.Радловци, която е част от ЛРД „Елен“, като стопанисването и ползването на дивеча е подчинено на ЗЛОП и ППЗЛОД. Тъй като ищецът не е член на ловната дружина, решенията дали да бъде допуснат до ловуване, респ. да му се издаде разрешително за лов се вземат от ОС на дружината, като по този начин се взимат и решенията дали да се събират „такси-гост“. В писмото е посочено, че РДГ – Кюстендил няма правомощия да контролира дейностите на сдружението относно ползването на дивеча, които са предоставени за доброволно уреждане между членовете на сдружението по ЗЮЛНЦ /вж. л.15 от адм.д.№288/2015г./. Това писмо е повод за предявяване на иска по делото.

Във връзка с друга молба на ищеца с вх.№440/09.10.2015г. до НС „Съюз на ловците и риболовците в България“ за събираната такса и недопускането му до лов, с писмо изх.№576/24.11.2015г. председателят на Съюза е уведомил молителя, че сумата за такса гост се предоставя за подпомагане осъществяване на ловностопански мероприятия, свързани със задължението на ловното сдружение за подхранване и разселване на дивеч по реда на чл.37 от ЗЛО. Останалите изявления в писмото са свързани с приложение на ЗЛОД и ППЗЛОД /вж. л.14-17/.

Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът притежава активна процесуална легитимация с оглед претендираното за нарушено субективно право на лов. Ответникът притежава качеството на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК. Искът се предявява без ограничение във времето. Бездействието на органа да изпълни произтичащо пряко от нормативен акт задължение може да се оспори безсрочно.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на претенцията по чл.257, ал.1 от АПК включва кумулативно наличие на два елемента: 1/защитимо от закона субективно право и 2/регламентирано в правна норма действие на административния орган по реализиране на това право без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.

Ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които е възникнало задължението, а органът – тяхната липса или наличието на правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти.

Налице е първият елемент от фактическия състав на иска.

Ищецът притежава защитимо от закона субективно право. Това е правото на лов, което по см. на чл.21, ал.1 от ЗЛОД включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти. Условията за упражняване правото на лов са посочени в чл.23, ал.1 от закона и включват притежаване на членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година и разрешително за лов. По делото е безспорно установено, че ищецът е имал членска карта и билет за лов за 2015г., но не му е издадено разрешително за лов. Това разрешително е за индивидуален лов на мигриращ дивеч. По см. на чл.87, ал.1 от ППЗЛОД във вр. с чл.57, ал.1 от ЗЛОД разрешителното се издава за ловностопанския район на СЛРД „Елен“ – Кюстендил и се предоставя от специалиста по ловно стопанство към Сдружението на председателя на ловна дружина - Радловци в два екземпляра въз основа на утвърден план за ползване. Липсата на издадено разрешително за лов е препятствало упражняването на правото на ищеца на лов.

Не е налице обаче втория елемент от фактическия състав на иска.

Според твърденията в исковата молба, дължимото действие на директора на РДГ – Кюстендил за реализиране на правото на лов от ищеца е задължението на органа да упражни контрол върху отказа на председателя на ловната дружина за издаване на разрешителното за лов от 08.08.2015г. и върху решението на ОС на дружината от 20.03.2015г. ищецът да не бъде допускан до лов, респ. да не му се издават разрешителни за лов. Причината за отказите на посочените органи е без значение за дължимото действие на органа. Следователно, ищецът следва да се установи, че административният орган има пряко нормативно задължение за контрол върху решенията на председателя и ОС на дружината. Такова доказване по делото не е осъществено.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост с изключение на случаите, определени в закона. Дивечът се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип /чл.2, ал.2 от закона/. Опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча, неговите местообитания, екосистеми и процеси, които протичат в тях и упражняване правото на лов, сочи чл.3, ал.2 от закона. Опазването включва дейностите по защита, охрана и контрол при стопанисване на дивеча и упражняване правото на лов. Министърът на земеделието и храните осъществява организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЛОД. Организацията на ловната площ и управлението на ловното стопанство са дейности, уредени в Глава втора от закона.  Организацията е в чл.7-13, а управлението на ловното стопанство в чл.14-19 от закона. Контролът по стопанисването на дивеча е включен в чл.66-67 от закона. В управлението на ловното стопанство по чл.14-16 от закона се включа правомощието на РДГ – Кюстендил да контролира дейностите по чл.14, т.2-7 в определения район на действие. Измежду тези дейности по т.2 и т.3 е ползването на дивеча и придобиването и упражняването на правото на лов. Ползването на дивеча като правно понятие, съгласно нормата на чл.43, ал.1 от закона, се осъществява чрез ловуване, което включва дейностите по чл.43, ал.2 и ал.3 от закона. Такова ловуване ищецът не е осъществил, поради което условията за упражняване на контрол от директора на РДГ не са осъществени. Спорът по делото не касае и контролът върху придобиването на правото на лов. Правото на лов се придобива след положен изпит по чл.22, ал.1 от закона, като страните не спорят за това. Единствено контролът върху упражняване на правото на лов е свързан с ловуването по см. на чл.23, ал.1 от закона, включващо притежаването на разрешително за лов. Упражняването на едно субективно право се свързва с реализиране на предписаното в закона поведение на правния субект. Упражняването на правото на лов се изразява в осъществяване на конкретни фактически действия по ползване на дивеча от вида на визираните в чл.43, ал.2 и ал.3 от закона. Липсата на подобни действия от ищеца сочи, че правото на лов не е упражнено. Липсва издадено разрешението за лов. Следователно, по пътя на граматическото, логическо и систематично тълкуване на правната норма на чл.14, т.3, пр.2 от ЗЛОД контролът от РДГ – Кюстендил е последващ. Същият не е дължим, т.к. правото на лов не е упражнено от неговия титуляр. Идентични правни доводи се извеждат и по приложението на чл.11, ал.1, т.17 от Устройствения правилник на РДГ /обн. ДВ, бр.104/27.12.2011г., изм./. Правилникът въвежда нормативните изисквания от ЗЛОД.

Отделно от горното, контролът по чл.14, т.3, пр.2 от ЗЛОД не налага проверка на решенията на председателя на дружината и ОС на същата. ЗЛОД не дава контролни правомощия на ответника върху волеизявленията на посочените органи на дружината, каквото е искането на ищеца. Съгласно Решение №15/31.05.2001г. на КС на РБ по конст.д.№3/2001г. законодателят е предоставил на ловните сдружения функциите по стопанисване и опазване на дивеча в ловностопанските райони. Дружините са организационни звена на сдруженията. Ловците се организират в ловни дружини по см. на чл.29 от ЗЛОД и учредяват ловното сдружение. Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводтсвото, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им с договор с ДЛС/ДГС ловностопански райони /вж. чл.30, ал.2 от ЗЛОД/. Сдруженията са юридически лица, регистрирани при условията и реда на ЗЮЛНЦ. Дружините са организационни звена на сдружението, а не негови органи съгласно Устава на СЛРД „Елен“ – Кюстендил. ОС на дружината се произнася по организационни въпроси, какъвто е въпроса за участието на ищеца в провеждания лов, а председателят на дружината изпълнява решенията на общото й събрание. Контролът върху взетите решения се осъществява от УС на сдружението съгласно чл.29, т.2 от Устава. Това е органът, който може да упражни контрол върху решенията на председателя и на ОС на дружината за недопускане до лов на ищеца. Евентуалното решение на УС подлежи на оспорване пред ОС на сдружението по см. на чл.25, ал.1, т.12 от ЗЮЛНЦ, а решенията на ОС могат да се оспорват пред съда. Легитимирани да оспорват решенията на органите на сдружението са лицата по чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, а легитимирани да оспорват решенията на ОС на сдружението са лицата по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Измежду тези лица не са субекти без членствено правоотношение със сдружението, какъвто е ищецът. Следователно, сравнителното изследване на статута на сдружението, неговите органи и тяхната компетентност налага извод, че ответникът няма контролни правомощия върху решенията на ОС и председателя на дружината. Волята на дружината и нейните органи по въпросите за организиране на лова в предоставения за стопанисване ловностопански район не подлежи на административен контрол. Законът не забранява ловуване в ловностопанския район на дружина от лица, които не членуват в нея, но и не въвежда нормативни правила за административно регулиране на възникналите правоотношения.

Изводът от изложеното е, че защитимото от закона субективно право на ищеца не може да се реализира чрез административния контрол по чл.14 и чл.16 от ЗЛОД.

Текущият контрол по чл.36н от ЗЛОД е неотносим по делото. Същият касае изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци във връзка със задълженията на сдружението по чл.37 от закона. Този контрол не включва проверка на решения на органите на дружините във връзка с условията и реда за провеждане на лова. Това се отнася и за контрола по опазването на дивеча, регламентиран в чл.66 от ЗЛОД.

Предявеният иск е неоснователен и ще се отхвърли.

Поради изхода от спора ищецът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Г.К. /с посочени лични данни/ срещу директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил иск по чл.257, ал.1 от АПК за осъждане на ответника да предприеме действия по осъществяване на контрол върху:

1/решението на председателя на 12-та ловна дружина  - с.Радловци от 08.08.2015г., с което същият е отказал да издаде на К. разрешително за индивидуален лов и

2/решението на ОС на дружината от 20.03.2015г. К. да не бъде допускан до лов, респ. да не му се издават разрешителни за лов поради отказа му да заплаща допълнителни такси, извън определените такива в Тарифата на МС.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: