Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 83            Година  2017, 19.05., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                        

 

НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АПРИЛ                                                  Година       2017

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                                                                                                        СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

при секретаря И.С.

като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 390/2016г. по описа и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.М.Г. *** е предявил жалба срещу заповед № 16 – 1139 – 000581 от 26.10.2016г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Развиват се съображения за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Отричат се фактическите констатации, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка, като се твърди, че не е било налице основанието „управлява ППС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества“ и това е доказано по категоричен начин въз основа на извършеното медицинско изследване. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил не се явява и представлява в съдебното производство, не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна :

Със заповед № 16-1139-000581 от 26.10.2016г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, на В.М.Г. *** е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДП принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”. На същата дата срещу Г. е издаден и акт за установяване на административно нарушение бл. № 979788/26.10.2016г. Изложени са обстоятелствата, че Г. на 26.10.2016г., 15, 05 часа, при описани факти за място, е управлявал описаното МПС с цитиран регистрационен номер, след употреба на упойващи и наркотични вещества. Посочено е, че нарушението е установено с еднократен полеви тест DREGER DRUG CHEK 3000, с цитиран фабричен номер. Посочено е, че същият е отчел употреба на кокаин, както и че резултатът е показан на водача, който е заявил, че не е съгласен с тези показания, както и че иска да даде кръв за анализ. На лицето е издаден талон за извършване на медицинско изследване № 086808. Извършено е изпробване и за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с посочен фабричен номер, чиято индикаторна скала е отчела 0, 00 промила в 15, 05 часа. Съставеният АУАН е предявен и връчен на 26.10.2016г. В него Г. е вписал възраженията си, че не е употребил наркотични или други упойващи вещества, а 2 хапчета по 50 mg, съдържащи вид анаболни стероиди.

На 26.10.2016г. актосъставителят – О.Х.Г. в качеството си на полицейски орган е издал на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ разпореждане по отношение на оспорващия В.М.Г. „Да не управлява МПС след употреба на алкохол или други упойващи вещества“. Разпореждането  е получено на същата дата срещу подпис.

Оспорената заповед № 16 – 1139 – 000581 от 26.10.2016г. е връчена на оспорващия на 19.12.2016г. Жалбата е постъпила на 21.12.2016г.

С преписката е представена заповед № 277з-91 от 23.01.2015г., чрез която директорът на ОД на МВР е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил да налага принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДП.

Приети са като писмени доказателствени средства Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и други упойващи вещества от 26.10.2016г., цитирания в заповедта талон за медицинско изследване, както и докладна записка от актосъставителя О.Х.Г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил.

По делото са изискани и приети като доказателства Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество – л. 39, в който са отразени констатациите от извършения еднократен полеви тест, както и от извършената проба с техническо средство за употреба на алкохол. Отразени са и твърденията на оспорващия, че е употребил анаболи – 2х50 mg по повод упражняван от него „бодибилдинг“. Отразено е и това, че лицето отрича употребата на упойващи вещества. С постановление от 26.10.2016г. по досъдебно производство № 1111/2016г. по описа на РУ МВР Кюстендил срещу В.Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НПК е назначена физико-химична експертиза със задача да се установи във взетата на 26.10.2016г. от лицето кръвна проба има ли наличие на наркотични вещества или техни аналози, други токсични или упойващи вещества или медикаменти и ако има такива, какви са по вид, произход и в какво количество. За целите на експертизата е предоставен етикетиран и парафиниран пластмасов контейнер, съдържащ проба от кръв, взета от В.Г. *** на 26.10.2016г. на 26.10.2016г. В изготвената експертиза е посочено, че пробите са поучени в съответната токсикохимична лаборатория на 31.10.2016г., лабораторните анализи са извършени на 01.11.2016г., а експертното заключение е изготвено на 04.11.2016г. В резултат е дадено заключение, че в предоставената проба кръв не се установява наличие на алкохол, токсични, наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти.

По делото са разпитани свидетелите О.Х.Г. и В.И.С. – първият актосъставител, вторият свидетел по съставения АУАН. И двамата свидетели дават ясни, безпротиворечиви и израз на непосредствени възприятия показания за начина на извършване на проверката с полевия тест и останалите произтекли след това обстоятелства. Сочат точни и конкретни данни за мястото и времето на извършване на първоначалната проверка при спиране на водача. Същите утвърждават изводите за вярност на показанията им. Обясняват, че най-напред е извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство, която е била отрицателна. Дават показания, че е последвало извършване на проба за наркотични вещества, която е отчела употреба на кокаин. Обясняват, че лицето е отрекло употребата на наркотични или други упойващи вещества и че е поискало да му бъде извършено медицинско изследване на кръвна проба. Сочат, че след като са му издали талон за медицинско изследване са го придружили до ЦСМП Кюстендил, където в тяхно присъствие /на свидетелите/ му е взета кръвната проба. Сочат, че след това са закарали лицето в полицейското управление, където е било задържано за 24 часа. Свидетелите дават показания, че лицето се е държало напълно адекватно, съдействало за извършване на проверката и не са били налице външни признаци в поведението, походката му и други за употреба на наркотични или други упойващи вещества. Пресъздават твърдения на Г. по време на проверката, че употребява хранителни добавки, които при друг подобен случай са дали отражение върху показанията на полевия тест за употреба на наркотични и упойващи вещества.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индвидуалния административен акт, който е утежняващ за него. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Индивидуалният административен акт, който е предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган - началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, който е компетентният административен орган по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДП в качеството си на ръководител на съответната служба за контрол.

 Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК.

Спазени са и изискванията за форма на разглеждания индивидуален административен акт съгласно чл. 59 от АПК. В оспорената заповед е налице пълно, ясно и точно изложение на релевантната фактическа обстановка и формулиране на фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка. Налице е прецизно цитиране и на приложимото правно основание, както и корелация между него и релевантните факти. Отразено е и несъгласието на проверения водач с показанията на техническото средство при извършения полеви тест, както и искането му да даде кръв за медицинско изследване. В заповедта е налице и изрично препращане към текста на съставения и връчен на същата дата /26.10.2016г./ АУАН, който в разглежданата хипотеза следва да се възприема като съпровождащ издаването й документ. Изложените в АУАН фактически констатации са аналогични на тези в оспорената заповед..

Оспореният индивидуален административен акт – принудителна административна мярка е материално незаконосъобразен, като издаден при липса на посоченото в него фактическо основание. Липсата на последното всъщност съставлява липса на основанието, предвидено в материалноправната разпоредба на чл. 171, ал. 1, б. б от ЗДП за упражняване на властническата воля да се наложи предвидената принудителна административна мярка. В това се изразява в разглежданата хипотеза материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.

Въз основа анализа на писмените и гласни доказателствени средства, по горе в настоящите мотиви се формира изводът, че не е било налице при описаните в заповедта обстоятелства за дата, час и място управление на ППС от адресата на заповедта под въздействие на наркотични и/или други упойващи вещества. За това категорично сочи резултатът от медицинското изследване на дадената кръвна проба. Обстоятелствата във връзка с вземането на кръвната проба и извършване на медицинското изследване, удостоверени с приетите писмени доказателствени средства и утвърдени с кредитираните от съда свидетелски показания, респективно крайният резултат от извършеното изследване на взетата кръвна проба, изцяло оборват обвързващата иначе /по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП/ доказателствена сила на АУАН относно факта, че Г. е управлявал описаното МПС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. Следва, че заповед № 16-1139-000581/26.10.2016г. е издадена при порок по чл. 146, т. 4 от ЗДП.

Следва на основание чл. 172, ал. 2 от ЗДП отмяната й.

Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК присъждане в полза на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на 20 лева.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК , на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ заповед № 16 – 1139 – 000581 от 26.10.2016г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движението по пътищата на В.М.Г. *** е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

           

ОСЪЖДА сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил да заплати на В.М.Г. *** сумата от 20 лева, съставляваща сторени в производството деловодни разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ :