Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                              01.06.2017 г.

 

Номер            92                      2 0 1 7 година                             гр. Кюстендил

 

                         В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на девети май                                                                          2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:     

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 4 по описа на 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     “Е.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, чрез управителя си К.И.З., е подал жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ843-1/08.11.2016 г., издаден от орган по приходите при  Община Дупница. Актът се обжалва по основание и размер, като са изложени доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици. Претендират се и съдебни разноски.

     Ответната страна, чрез процесуалният си представител адв. Ч., изразява по същество становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата.  

     По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива с вх. № 64/06.01.2017 г.; вх. № 175/17.01.2017 г.; вх. № 706/21.02.2017 г.; вх. № 642/16.02.2017 г.; вх. № 825/06.03.2017 г.; вх. № 1062/21.03.2017 г.; вх. № 1092/24.03.2017 г. и вх. № 1305/10.04.2017 г., съгласно текста,

     Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима,  а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

     От фактическа страна не се спори, че “Е.“ ЕООД, със седалище в гр. София, с БУЛСТАТ – ********* е собственик на недвижим имот, представляващ земя и сгради, в строителните граници на населеното място, четвърта зона, с производствено предназначение, имоти с партиден № ********* 001, с адрес: гр. Дупница, ул. „Т.“ № **. Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 0848001326/28.06.2010 г. като имота е с отчетна стойност 158422.00 лв., а данъчната оценка е 82138 лева.

     ТБО е определена, съгласно действащата Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница /НОМТЦУАТОД/, приета по делегация от чл. 9 от ЗМДТ и публикувана в Интернет – страницата на Община Дупница.   

     НОМТЦУАТОД е приета с Решение № 22/27.01.2011 г. на ОбС – Дупница, в последствие изменяна и допълвана, която е била в действие към датата на издаване на акта.     

     С Акт за установяване на задължение по декларация № АУ843-1/08.11.2016 г. на гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, на “Е.” ЕООД  е установено да заплати задължения общо в размер на 936.59 лева /главница и лихви/. Актът е връчен на адресата на 24.11.2016 г., като е последвала жалба срещу същия с вх. № 26-00-2452/06.12.2016 г. Началникът на отдел „МДТ“ в Община Дупница с писмо № 26-00-2452-1/08.12.2016 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал.  1 и 2 от ДОПК.      

     В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.

     В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

     В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху недвижими имоти по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

     В случая е издадена Заповед № 1243/21.06.2012 г. на Кмета на Община Дупница, с която С.Й.Т. – ст. специалист в дирекция “Местни данъци и такси” е определен и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения  за  местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.

     Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.

     Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото  произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.   

     По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и целите на закона, т.е. констатира се съответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.

     Деклараторът на имота – “Е.” ЕООД *** е задължено лице по смисъла на чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ.

     Определянето и администрирането на местните данъци и такси е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 9 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

     Дружеството е било поканено да заплати начислените данъци в посочените в тях размери, като Община Дупница е осигурила онлайн достъп на данъчно –задължените лица до база данни с дължимите от тях суми на сайна на общината.   

     Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е налице яснота за реда на изчисляване на определената ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

     Съгласно чл. 64 ал. 1 във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, дружеството - жалбоподател в качеството си на собственик на облагаем недвижим имот в гр. Дупница е данъчно задължено лице и за такса битови отпадъци, която се заплаща за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата е образувана в съответствие със ЗМДТ, като размерът е определен, съгласно чл. 17 ал. 1 от Наредбата за определянето на местните данъци, такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, която е била в действие към датата на издаване на акта. Същите са съобразени с  Решение № 22/27.01.2011 г. на ОбС – Дупница и Заповед № 2242/28.10.2015 г. на Кмета на Община Дупница.

     Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност. План – сметката включва необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др., събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или др. инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и др. територии от населените места, предназначени за обществено ползване. ТБО се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци – чл. 67 ал. 1, но когато не може да се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от ОС – чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ.

     За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /чл. 63 ал. 1 от ЗМДТ/. Такъв се явява и конкретният случай.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

     Притежаваният от дружеството имот се намира в строителните граници на Община Дупница, съгласно попълнено служебно каре в подадената декларация с вх. №  848001326/28.06.2010 г. /лист 32 – 33 по делото/. Горното се доказава от приложените скици на сгради и имоти № 3103/08.06.2009 г.; № 3104/08.06.2009 г.; № 3105/08.06.2009 г.; № 3106/08.06.2009 г. и № 3102/08.06.2009 г., както и от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 103, том І., рег. № 9907, дело № 649/2008 г. / лист 34 – 42 по делото/.

     За нежилищните имоти на юридическите лица, съгласно горецитираната Наредба на ОбС – Дупница, общият размер на таксата битови отпадъци е 5.8 промила върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ, която е по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2. За имота притежаван от дружеството, облагаемата основа е 158 422 лв. или общият размер на ТБО за 2016 г. е 918.84 лв., като в тази сума са включени /такса за сметосъбиране и сметоизвозване, която е 2.55 промила от данъчната оценка на имота или размерът и е 403.97 лв; такса за ползване на депо за битови отпадъци, която е 0.52 промила от данъчната оценка на имота или размерът и е 82.38 лв. и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Дупница, която е 2.73 промила от данъчната оценка на имота или размерът и е 432.49 лв./.  

     Административният орган се е позовал на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал. 1 – 5, чл. 1 ал. 2, чл. 9 от ЗМДТ. С неплащането на задълженията за ТБО в нормативно регламентираните срокове, задълженото дружество е изпаднало в забава и дължи лихви, като административният орган по чл. 9б, вр. с чл. 4 ал. 3 и чл. 4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

     Посочените по – горе дължими суми се потвърждават изцяло и от вещото лице Н.С.С., по приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза.

     Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0848001326/28.06.2010 г., подадена от „Е.“ ЕООД ***, не е декларация, с която се заявява обстоятелство, че имотът не се използва. Декларацията е подадена съгласно чл. 14 ал. 2 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., за нежилищните имоти собственост ноа юридически лица, върху които имат право на собственост, съответно ими е учредено ограничено вещно право на ползване. За тази цел в § 21 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, която регламентира, че за притежаваните нежилищни имоти, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г., като декларират същите обекти и в същата поредност, посочени в подадената преди това декларация по чл. 17 от ЗМДТ. За деклариране на обстоятелство, че имотът не се ползва е необходимо всяка година в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година, да се подава декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Такава декларация в съдебното производство не беше представена, а и не съществува в материалите по делото.

     Имотът попада в района на строителните граници на Община Дупница, което е основание да бъдат включени всички компоненти на ТБО, съгласно Решение № 22/27.01.2011 г. на ОбС Дупница. Таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на конкретно предприятие или в непосредствена близост до него, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Материалният закон не предоставя възможност за индивидуализиране размера на дължимата ТБО в различни стойности от тези, които са установени от ОбС. Да се възприеме обратното означава да се наруши разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в приетите от ОС начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ, а именно: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В случая тези изключения не се доказва да са налице, въпреки дадената възможност на жалбоподателя да представи доказателства за това. Изложените по – горе съображения и писмени доказателства, категорично потвърждават дължимите суми за услугата ТБО.

     Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ843/08.11.2016 г. на гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.         

     Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.

      

     Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Е.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.И.З. – управител срещу Акт за установяване на задължение № АУ843-1/08.11.2016 г., издаден от гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.

             

     Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

     Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: