Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 42

гр.Кюстендил, 22.03.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№8/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр.с §49 от ПЗР ЗИНЗС.

Б.Н.М., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр.Бобов дол е предявил иск против ГД „ИН“ – София за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 01.01.2015г. – 01.05.2015г., изразяващи се в преживени болки и страдания, гняв, безпокойство, безпомощност, безсъние, нервен срив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.01.2015г. до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че вредите са настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора – неосигуряване спазване правилника за вътрешния ред от други пребиваващи в този затвор лишени от свобода.

                Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява писмено становище за неоснователност на предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е за недоказаност на иска по основание и размер.

               Делото е върнато за ново разглеждане след отмяна на постановения съдебен акт по адм.д.№123/2015г. по описа на КАС от ВАС с решение №105/06.01.2017г. по адм.д.№13077/2015г.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Б.Н.М. *** наказание „доживотен затвор без замяна“ /срав. справка за правното положение на осъдения/.

Във връзка с наведените в исковата молба факти за нарушаване реда и дисциплината от лишени от свобода, настанени в съседни килии на ищеца за периода 01.01.2015г. – 01.05.2015г., са събрани писмени доказателства – жалби на Б.М., докладни записки на служители на затвора, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания /същите са част или от адм.д.№123/2015г. на КАС, или са част от доказателствения материал по настоящото дело/. От жалбите на ищеца се установява, че на 08.01.2015г. същия е сигнализирал началника на затвора, че не се предприемат никакви действия от администрацията спрямо затворника Ж., настанен в килия №15 – същия продължава по цял ден да крещи и псува, да рита по парното, да се качва по прозорците, да обижда хората, които минават по коридора. С жалба от 27.04.2015г. ищецът отново моли за действия от страна на началника на затвора за спазване реда и дисциплината от страна на Ж., доколкото продължава да крещи и да тормози с поведението си останалите затворници. На следващия ден 28.04.2015г. Б.М. с жалба моли за преместване на лишения от свобода Ж., тъй като поведението му е непоносимо, предизвикало е вдигане на кръвното му налягане, чувства се зле, на успокоителни медикаменти е. С жалба от 29.04.2015г. ищецът сочи, че тормоза от Ж. продължава – крещи по цял ден и цяла нощ, общува с други лишени от свобода, като псуват и викат. Отново съобщава за високо кръвно налягане, невъзможност да спи, да се храни. На 01.05.2015г. депозира нова жалба, в която сочи, че тормоза продължава и става нетърпим – Ж., Тигъра и настанения в карцера крещят по цял ден на прозорците. Никой от служителите не предприема никакви мерки спрямо дразнителите. Продължава да взима успокоителни и да е с високо кръвно. След процесния период са налични и други жалби за същите обстоятелства, които обаче съдът не обсъжда, доколкото са извън предмета на доказване.

Като доказателства по делото са приобщени докладни записки и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на Ж. И., Б.М., В. Б., Р. К., Г. Д. за неспазване на установените правила, но същите се отнасят за случаи на 06.05.2015г., 09.05.2015г., 10.05.2015г. и 11.05.2015г., т.е. след процесния период. За сочения в исковата молба период ответната страна не е ангажирала писмени доказателства в тази насока, въпреки протоколното определение на съда от 09.02.2017г.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.П., дадени по адм.д.№123/2015г. на КАС, които е заявил в настоящото производство, че поддържа изцяло, се установява, че за периода от януари до април на 2015г. положението в коридора, в който е бил настанен ищецът, е било нетърпимо. В килия №15 /до Б./  бил настанен Ж., който непрекъснато викал, крещял, тропал.  Ищецът стигнал до положение да тропа по вратата, да иска съдействие от полицаи, от дежурни офицери, но никой не правел забележка на Ж.. Поради бездействието на служителите Б. се чувствал безсилен, бил обзет от безпокойство, безсъние. Пиел хапчета за успокоение. Св.К. свидетелства за проблеми с лишения от свобода Ж. за периода 01.01.2015г. – 01.05.2015г. относно поведението и олелията, която вдигал всекидневно. Същият постоянно тропал и удрял в стените, по цял ден не спирал да вика, да тропа по радиатора, качвал се по прозорците, викал по хората, псувал ги, обиждал ги и създавал дискомфорт на целия коридор. Сочи и за други „елементи“, настанени в коридора, които  също псували, крещели, обиждали. И доколкото Б.М. бил настанен в съседната на Ж. килия, не издържал на цялата олелия и викане, и изпаднал в нервен срив. Писал жалби до началника, уведомявал го всеки ден, по време на безредиците викал дежурния офицер, охранителите, надзирателите, но те не взели никакви мерки, даже написали срещу него докладни и го наказали. От това бездействие на администрацията на затвора ищецът се чувствал безсилен, гневен, не можел да спи, взимал от доктора хапчета – успокоителни, имал проблеми с кръвното. Отслабнал, появили се отоци под очите му, станал нервен, избухлив, защото тормоза от Ж. и от други затворници бил нетърпим. Имало е моменти когато друг затворник се оплаче от Ж. и служителите предприемат мерки, но когато се оплаче Б., те му отговарят „ами какво да направим“. За процесния период на Ж. не са му налагани наказания.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.

 Основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.  

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  бездействие на администрацията на затвора – неосигуряване спазване правилника за вътрешния ред от други пребиваващи в този затвор лишени от свобода, т.е. от бездействие, с което се нарушава чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява доказан по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. Същевременно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото; диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им; осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им; публичност, откритост и осъществяване на независим контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията; взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица. В изложения аспект специализираните органи по изпълнение на наказанията имат ясно разписани задължения във връзка с режимната дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода /чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.7 от ППЗИНЗС/, в т.ч. и контрол по спазване реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода. Неизпълнението на това задължение съдът счита, че представлява нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, несъответстващи на зачитането на човешкото достойнство, предизвикващи унижение и чувство на малоценност, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Непредприемането на действия от специализирания орган по изпълнение на наказанието във връзка с контрола на реда и дисциплината в затвора Бобов дол би представлявало нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, не се гарантират законовите изисквания.

Анализът в съвкупност и поотделно на събраните по делото доказателства, обуславя извода на съда, че Б.М. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и унижения, вследствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора Бобов дол, довело до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Вземайки предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието „доживотен затвор без замяна“ в периода 01.01.2015г. – 01.05.2015г. и продължителността, съдът приема, че Б.М. е бил поставен в положение да претърпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като уронване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, чл.3 от ЗИНЗС и чл.29 от Конституцията на РБългария. Кредитирайки гласните доказателствени средства /показания на св.П. и св.К./, доколкото се подкрепят и от писмените такива – жалбите на ищеца от 08.01.2015г., 06.04.2015г., 27.04.2015г., 28.04.2015г., 29.04.2015г. и 01.05.2015г., и преценени на база отсъствието и неангажирането на писмени доказателства от ответника при условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът счита за доказано, че за процесния период специализираните органи по изпълнение на наказанията в затвора Бобов дол са бездействали по отношение спазване реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода, като са допуснали безконтролното поведение на лишения от свобода Ж.. Последният е крещял постоянно, ритал е по стените на килията, която е в съседство с тази на ищеца, блъскал и ритал е вратата на килията, качвал се е по прозорците, като е псувал и обиждал – противоправно поведение, предизвикващо нетърпимост, гневност и раздразнителност у другите затворници. В този смисъл са оплакванията в жалбите на ищеца – „блъска и рита по парното и крещи на прозорците ден и нощ“, а свидетелите сочат, че „по цял ден не спира да вика, да тропа по радиатора, по тръбите, по стените, отделно се качва по прозорците, вика по хората, псува ги“. Представените докладни записки и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания касаят период, различен от исковия /06.05.2015г. - 11.05.2015г./, поради което не се ценят от съда като годни доказателства за доказване отсъствието на бездействие на органите, нарушаващо чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и липсата на настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца. Последните се установяват от гласните доказателства, доколкото свидетелите сочат за повишено кръвно налягане у ищеца, взимането на успокоителни, настъпило безсъние, отслабване, отоци под очите, гневност, избухливост – все последици от тормоза, оказван от Ж. и необуздаването му от органите на затвора. Съдът приема, че това са вреди, настъпили от незачитане на човешкото достойнство, както и от неизпълнението на вменените задължения на специализираните органи по изпълнение на наказанията по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.7 от ППЗИНЗС. С бездействието ищецът бил е подложен на отчаяние и унижение, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда. Само по себе си неупражняването на контрол по спазване реда и дисциплината в затвора чрез допускане на всекидневен тормоз на лишените от свобода от противоправното поведение на отделни затворници, води до негативен резултат за всички потърпевши, в т.ч. и върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност.

Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането /периодът на неконтролируемото и дразнещо поведение на затворника Ж., съответстващ на периода в който ищецът е търпял негативни последици върху психическото си състояние/, вида на негативните последици и характера и обема на вредите, намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 1 200 лв., в какъвто искът се явява основателен и доказан. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/. В останалата част до претендираната сума от 10 000 лв. и за лихва, считано от 01.01.2015г., искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.

Разноски се присъждат на ищеца, платими от ответника, в размер на 10 лв. държавна такса, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.

Воден от горното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на Б.Н.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр.Бобов дол сумата от      1 200 лв. /хиляда и двеста/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора – неосигуряване спазване правилника за вътрешния ред от други пребиваващи в този затвор лишени от свобода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото в размер на 10 лв. /десет/. За разликата до претендираните 10 000 лв. главница и за лихва, считано от 01.01.2015г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: