Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                            24                                        13.02.2018г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на двадесет и девети януари                                                          две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело 11 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284, ал.1 във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./.

            Делото е образувано след решение №184/09.01.2017г. на ВАС по адм.д.№8969/2015г., III о.

            А.Д.И., ЕГН ********** *** е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв. за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНС. Нарушенията на чл.3 от ЗИНС са заявени като: 1/назначаване на неподходяща работа – лоша хигиена в миялното помещение на затвора и другите неблагоприятни условия на работното място; 2/липса на адекватно и ефективно първоначално лечение, довело до възникване и обостряне на заболяването „улцерозен колит“ през периода 01.03.2011г. /назначаването на работа като мияч в затвора/ - 26.04.2011г. /диагностицирането му в МБАЛ „Св.И.Р.“ ЕООД – гр.Дупница/ и 3/неосигуряване на необходимата диетична храна във вид на кисело мляко. Ищецът твърди, че в резултат на кумулативното въздействие на посочените условия, заболяването се е превърнало в хронично и е причина за възникване на други заболявания като високо артериално налягане и подагра. Периодът на претендираните вреди е от възникване на заболяването до освобождаване на ищеца от затвора на 20.10.2016г. Сочат се нарушения на задълженията на администрацията по чл.77, ал.1 от ЗИНЗС, чл.143 от ЗИНЗС и чл.12 и сл. от Наредба №2/22.03.2001г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Претендира се присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от подаване на исковата молба по адм.д.№46/2015г. на КАС /16.02.2015г./ до окончателното му изплащане.

             В с.з. и писмено становище представителят на ищеца поддържа иска.

            В писмен отговор вх.№531/10.02.2017г. пълномощникът на ответника намира иска за неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне /вж. л.22-23/.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за недоказаност и неоснователност на иска и моли същият да се отхвърли.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2010г. ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол за изтърпяване на наказание от 7 години „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда №26/21.12.2010г. на КОС по н.о.х.д.№258/2010г. Със заповед №Л-1135/3 от 10.02.2012г. на главния директор на ГДИН е преместен в затвора в гр.Пазарджик, считано от 16.02.2012г.

При постъпването на ищеца в затвора в гр.Бобов дол му е извършен първоначален медицински преглед, от който е установено, че е здрав /вж. становището на директора на МЦ към затвора на л.71 от адм.д.№46/2015г. на КАС/. В затвора е посещавал спортната зала и се е занимавал активно с физически упражнения. Преди заболяването е работил в кухненския блок. На 26.04.2011г. е хоспитализиран в инфекционно отделение на градската болница в гр.Дупница по повод изхождане на изпражнения, примесени с оскъдни количества слуз и кръв. След многократни посявки е отхвърлена вероятността за дизентерия, а след провеждане на колоноскопия е доказан улцерозен колит. Данните за обективирани в Епикриза на И. от МБАЛ „Св.И.Р.“ЕООД – гр.Дупница. В епикризата е записано, че И. е постъпил на 26.04.2011г. и изписан на 05.05.2011г. с окончателна диагноза „Бактериална чревна инфекция“ и придружаващо заболяване „Улцерозен колит“. От снетата анамнеза по данни на болния е установено, че оплакванията са около 2 седмици, започнали с болки в корема и чести воднисти изхождания, с кръв и слуз в диеричните изхождания без повръщане. Болният е настанен за лечение в инфекциозно отделение чрез спешна помощ. Заболяването е протекло тежко с подобрение на общото състояние и диарийния синдром при изписването. Дадени са указания за ХДР и е насочен за по-нататъшното лечение на улцерозния колит /вж. л.98 от адм.д.№46/2015г./.

На 05.05.2011г. е преведен в СБАЛЛС – София за продължаване на лечението. На 09.05.2011г. е подписал информирано несъгласие да се лекува в болницата и е изписан по собствено желание. Изписано е медикаментозно лечение и диетично хранене.

На 17.05.2011г. е извършена консултация с гастроентеролог в БМАЛ „Св.И.Р.“ – гр.Дупница. Д-р Бачев е издал медицинско направление за необходимост от спазване на ХТР – без пържено, мазно, прясно мляко, подправки, груба целулоза, като може да се употребява месо, сирене, извара, супи, кашкавал, печена чушка, домати без люспи, леща, колбаси, обелена ябълка, банан. Назначено е лечение със Салофалк и Дехидрокортизон и е изписана терапевтична схема с лекарствени препарати /вж. л.100 от посоченото дело/. Въз основа на указанията на гастроентеролога в затвора е изготвена индивидуална диета на ищеца и са назначени периодични контролни прегледи през 30 дни /вж. л.71 от посоченото дело

Съгласно ДЗ на директора на МЦ в затвора в гр.Бобов дол, на 01.06.2011г. д-р Бачев е провел пореден контролен преглед на ищеца. Установено е добро повлияване от приложеното лечение. Ищецът е диспансеризиран и заведен на отчет към МЦ /вж. л.73 от посоченото дело/. Ежемесечно са извършвани контролни прегледи. Видно от седмичното меню на л.74 и л.75 от адм.д.№46/2015г., през м.06.2011г. ищецът е поставен на диета, съобразена с указанията на гастроентеролога.

Съгласно ДЗ от д-р Чаушев от 23.06.2011г., ищецът е отказал поредния медицински преглед и назначаване на нов курс на лечение, с което е саботирал собственото си лечение. Лечението е скъпо, заплащано от бюджета на затвора /вж. л.72 от посоченото дело/.

В Епикриза от последващо лечение на ищеца в МБАЛ „Св.И.Р.“ през периода 29.10-05.11.2012г. е записано, че е проведен 8-месечен курс със Селофалк през периода 2011 - 2012г. Установен е Хроничен улцерозен колит /ХУК/ в обостряне и прудружаващо заболяване „чернодробна стеатоза“ /вж. л.99 от посоченото дело/.

Съгласно ксерокопия от страници на Дневник за външно лечение на ищеца на л.58-61 от адм.д.№46/2015г. на КАС е видно, че от 16.05.2011г. до края на 2011г. ищецът многократно е бил превеждан от затвора за лечение в болничното заведение в гр.Дупница.

След превеждането му в затвора в гр.Пазарджик на 16.02.2012г. ищецът многократно е превеждан в МЦ на затвора, приеман в стационара и хоспитализиран в СБАЛЛС – гр.София с прекъсване изпълнението на наказанието поради необходимост от извършване на специализирани изследвания и лекуван в други болнични заведения, както следва:

-през м.09-10.2012г. е лекуван в СБАЛЛС – гр.София. Изготвен е протокол на ЛКК за прекъсване на наказанието поради необходимост от извършване на фиброколоноскопия и е насочен за диагностично уточняване и лечение по местоживеене /вж. Епикризата на л.76 от посоченото дело/.

-през м.04-05.2013г. ищецът отново е бил на лечение в СБАЛЛС – София по повод обострен ХУХК /хроничен улцеро-хеморагичен колит/ с прекъсване на изпълнението на наказанието за срок от 2 месеца и насочване за лечение към специализирано гастроентерологично отделение /вж. л.47 от посоченото дело/.

-съгласно Епикризи от МБАЛ „Д-р Н.В.“ АД – гр.Кюстендил ищецът е лекуван в болничното заведение през периодите 04-12.06.2013г. и 08-12.07.2013г. по повод активен стадии на заболяването ХУК с придружаващо заболяване „Артериална хипертония“ по повод болки в корема и кишави изпражнения с примеси от кръв. По време на лечението е установено наличие на тежки възпалителни промени в ректума, лигавицата е била във вид на глаз папир с напълно заличен съдов рисунък, неконфлуиращи язви, покрити с налепи. След проведеното второ лечение е насочен към Клиника по гастроентерология в гр.София /вж. л.103-104 от посоченото дело/.

-през периода 01-08.08.2013г. в УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД – гр.София, Първо отделение по гастроентерология е извършена оценка за активността на наличното чревно заболяване. Установен е левостранен улцерозен колит с активност в ректума. Ищецът е изписан с подобрение и продължаване на лечението амбулаторно с предписани лекарства и контролни прегледи на 1 месец /вж. л.102 от посоченото дело/.

            -през периода м.10-м.12.2013г. съгласно Епикриза от СБАЛЛС – гр.София ищецът е бил отново на лечение по повод обостряне на състоянието и завишени стойности на артериалното налягане /вж. л.49 от посоченото дело/.

            - през м.04, м.06, м.07 и м.11.2014г. ищецът е лекуван в СБАЛЛС – гр.София, насочен от затвора в гр.Пазарджик, по повод обострен улцерозен колит, подагрозен пристъп и ставен синдром.  От поредното изследване е установено, че ХУХК не е в ремисия /вж. л.48, л.51-52 от посоченото дело/.

            -на 25.03.2015г. отново е преведен в затвора в гр.София за поредния контролен преглед и едноскопско изследване /вж. справката на л.42-45 от посоченото дело/.

На 04.01.2013г. на ищеца е издадена рецептурна книжка с изписван медикамент за лечение на колита през периода 2013-2015г. /вж. л.54-55 от посоченото дело/.

На 20.10.2016г. ищецът е освободен от затвора в гр.Пазарджик поради изтърпяване на наказанието /вж. писмото на л.36 по адм.д.№8969/2015г. на ВАС/.

От показанията на св.С., св.Стоянов и св.Г. по адм.д.№46/2015г. на КАС се установява, че през 2011г. ищецът е започнал работа в кухнята на затвора в гр.Бобов дол. След 15-20 дни се оплакал от болки в стомаха, ходел често по голяма нужда и имал кръв и слуз в изпражненията. Спрели го от работа. Лежал на легло 15 дни, през което време му давали хапчета. Искал да го изпратят в болница. Поради влошеното му здравословно състояние групата отказала да слезе да се храни. След това го изпратили в болница, след което бил поставен на диета. При повторния разпит по настоящето дело свидетелите потвърждават изложеното. Сочат допълнително, че за оплакванията на ищеца били уведомени инспектор „социални дейности“ и лекаря в затвора. Св.С. сочи, че по време на работата в кухнята на затвора ищецът чистел масите и миел съдовете. Свидетелят по-късно също работел в кухнята. Работило се е с обикновени дрехи, имало е остатъци от храна и хлебарки. Храната се сервирала в стола на затвора. Останалите затворници нямали достъп до кухнята. Кухнята и столовата били в едно помещение, отделено с шубер /вж. л.40 и л.93/.

Св.Чаушев е лекар в МЦ на затвора в гр.Бобов дол. Обяснява, че заболяването на ищеца се е появило в пълно здраве, когато същият тренирал и работел в кухнята. Появило се с кървава диария. Това било много тревожен сигнал и веднага бил консултиран с инфекционист. Направени са посявки за да се отхвърли вероятността от дизентерия. След това е установен вида на заболяването.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. не противоречат на писмените доказателства по делото и няма данни за предубеденост на далите ги лица.

В изпълнение на указанията по адм.д.№8969/2015г. на ВАС, по делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист вътрешни болести и гастроентерология д-р К.П.С..

В експертизата по делото вещото лице сочи, че оплакванията на ищеца датират от края на м.02.2011г., когато се появила коремната болка, а по-късно е съобщено за наличие на диария с кръв. Спешността на случая се касае до установяване дали при пациента има данни за остър корем – перитонит, перфорация на кух коремен орган или масивно кървене. Останалите оплаквания винаги налагат уточняване в планов порядък. Заболяването хроничен улцеро-хеморагичен колит има хронично-рецидириращо или хронично-персистиращо протичане. Заболяването е автоимунно с по-голяма честота при бялата раса. При него собствените клетки на имунната защита атакуват клетките на дебелото черво и създават язвено-гнойно възпаление с последващо кървене и диария. Възможни усложнения при много тежко протичане са кървене, застрашаващо живота, спукване на червото, сепсис, които не е имало при ищеца. Заболяването протича в лека към средно тежка форма /много лека анемия, без нисък белтък, ускорена утайка, сърцебиене и ниско артериално налягане според епикризите/. Вещото лице сочи, че е прилагано адекватно лечение и диетично хранене. След направения преглед на ищеца експертът установява, че се касае за пациент в добро общо състояние, със запазена, дори наднормена телесна маса, без анемия, температура и по анамнеза за продължаване на диаричните изхождания. За да се установи дали заболяването е в ремисия е необходима ФКС. Вещото лице сочи, че няма връзка между колита, артериалната хипертония и подаграта. Улцеларният колит има връзка като автоимунно предразположение с болест на гръбначния стълб – анкилозиращ спонтилит. В заключение вещото лице сочи, че заболяването улцерозен колит е генетично предразположено, а чревната инфекция е допълнително насложена върху увреденото вече черво. По време на обостряне на състоянието се забранява спор и активна физическа работа. При ищеца адекватно е прилагано поддържащо лечение, хоспитализации при обостяни състояния и диетично хранене.

При изслушване в съдебно заседание вещото лице допълва, че като всяко едно автоимунно заболяване не се знае каква част от дебелото черво ще обхване заболяването като разпространеност, а не толкова като давност. Трудно е поставянето на диагноза дори извън затвора, т.к. хората не търсят помощ по повод разстройство или банални коремни болки. Поставената диагноза подлежи на преоценка в много случаи и може да се отхвърли след години. Според вещото лице, на нивото на което се намира една амбулатория при коремна болка може да се прецени дали има нещо спешно и животозастрашаващо. По спешност може да се установи кръвоизлив, обилно кървене, перфорация на червото и др. Според вещото лице, тежестта на заболяването не зависи от това кога ще бъде открито - на 10-тия или 100-ния ден. Добавената бектериална инфекция е във връзка с възникналото разраняване на червото, Тя е суперинфекция. Върху разранения терен може да възникнат дори бактерии от собственото дебело черво. Вещото лице сочи, че на ищеца не е давано кисело мляко, въпреки включването на продукта в диетата, като този продукт не е най-подходящата храна за заболяването. Перспективата за заболяването е строго индивидуална при всеки пациент, като заболяването може да премине в дълготрайна ремисия или в по-тежка форма. Трудоспособността не се нарушава при лек персистиращ колит. При средно тежка форма пациентите не трябва да упражняват физически труд, а при много тежките форми се налага по-спешно лечение.

Заключението на вещото лице и обясненията му съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на доказателствения материал. Вещото лице притежава призната медицинска специалност по водещото заболяване на ищеца, която не се оспорва от страните по делото.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ към датата на подаване на исковата молба – 16.02.2015г. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Нормата е материалноправна, но има обратно действие съгласно §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ и намира приложение през процесния период по отношение на твърдяните вреди. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата в конкретния случай по делото включва следните кумулативни елементи: 1/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушенията. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД. При определяне наличието на нарушения по чл.3 от ЕКПЧ съдът е длъжен да приложи утвърдения от ЕСПЧ стандарт на доказване, да приложи принципът на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установени нарушения.

В случая по делото не се установяват нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, респ. чл.3 от ЗИНЗС.

Първото твърдение на ищеца е за назначаването му на неподходяща работа, свързана с лоша хигиена в миялното помещение на затвора и другите неблагоприятни условия на работното място.

От доказателствата по делото се установи, че при постъпване в затвора в гр.Бобов дол на 20.05.2010г. ищецът е бил подложен на първоначален медицински преглед. От прегледа е установено, че е здрав. За това свидетелстват и последващите негови занимания с физически упражнения в затвора. Установи се и че в началото на 2011г. същият е започнал работа в кухненския блок на затвора. Трудовите задължения включвали чистене на масите и миене на съдовете в кухнята. Кратко време след това започнал да се оплаква първо от болки в стомаха, а след това от ходене по голяма нужда с кръв и слуз в изпражненията. След появата на посочените физически неразположения ищецът е спрян от работа. От посочените фактически обстоятелства не може да се формира извод за изначално поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за полагане на труд. Преди започване на работа ищецът не е имал здравословни противопоказания за работа в кухнята на затвора. По делото липсват преки и косвени доказателства, свързващи появилото се заболяване с условията на труд. Вещото лице определя хроничния улцеро-хеморагичен колит като автоимунно заболяване, а не бактериално такова. Това ще рече, че появата му не се свърза с привнесена отвън бактериална инфекция. При това заболяване собствените клетки на имунната защита атакуват клетките на дебелото черво и създават язвено-гнойно възпаление с последващо кървене и диария. Не е доказано също и че констатираната вторична бактериална чревна инфекция е резултат от упражнявания труд, изключвайки всички останали рискови фактори от средата на живот в затвора. Вещото лице е категорично, че откриването на заболяването е трудно дори в условия извън затвора, а в много случаи с течение на годините подлежи на преоценка. Следователно, възможно е заболяването на ищеца да датира от преди постъпването на работа, а бактериалната инфекция да е причинена от фактор, извън трудовия процес. Остава недоказано твърдението, че работата на ищеца в затвора и неблагоприятните условия на работното място са фактори, отключили появата на заболяването и вторичната бактериална инфекция. Работата на ищеца е отговаряла на изискването по чл.77, ал.1 от ЗИНЗС. Същата законосъобразно е прекратена след диагностициране на заболяване и предписаното лечение.

Второто твърдение на ищеца е за липса на адекватно и ефективно първоначално лечение, довело до възникване и обостряне на заболяването „улцерозен колит“ през периода 01.03.2011г. /назначаването на работа/ - 26.04.2011г. /неговото диагностициране/.

Необходими са следните предварителни бележки относно приложимото материално право:

По см. на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Такова право е поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, съгласно чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Продължение е дефиницията по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която жестоко, нечовешко и унизително отношение е налице при поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в това число липсата на медицинско обслужване. В контекста на задължителната съдебна практика на ЕСПЧ, съгласно решение от 27.01.2015г. на Съда по делото „Нешков и други срещу България по жалби №36925/2010г., №21487/2012г., №72893/2012г., №73196/2012г., №77718/2012г. и №9717/2013г.“ е прието, че по отношение на лишените от свобода, които страдат от заболяване, независимо дали физическо или психическо, трябва да се вземат предвид три елемента във връзка със съвместимостта на здравето им със задържането: (а)здравословно състояние на затворника, (б)адекватността на оказана медицинска помощ при задържане и (в)целесъобразността от поддържане на мярката за задържане с оглед на състоянието на здравето на затворника. Особено внимание се обръща на препоръките в т.39-48 от Европейските правила за затворите, въпреки техния незадължителен характер. Посочените препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки касаят минималните стандарти за прилагане в затворите. Правилата са приети на 12.02.1987г. /включени като приложение към Препоръка №R (87)3/ и са актуализирани с Препоръка Rec(2006)2 относно Евпорейските правила в затворите, приета на 11.01.2006г. от Комитета на министрите. Основните правила в Препоръките са свързани с достъп до лекар по всяко време на денонощието, съответствие на здравното обслужване с националната здравна политика, отчетност, условия за специализирана помощ извън затвора и незабавен прием при спешно или неотложно състояние. Посочените правила са въведени в нормите на чл.128-151 от ЗИНЗС и Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /ДВ, бр.31/23.04.2010г./. Съгласно чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода  се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За целта нормата на чл.129 от ЗИНЗС регламентира осъществяване на медицинското обслужване в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях следва да съответства на общите медицински стандарти. Съгласно нормата на чл.130, ал.1 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два вида – специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове. По см. на чл.134, ал.1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравното състояние на лицата. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва при липса на условия за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания, съгласно чл.135, ал.1 от ЗИНЗС. Част от медицинското обслужване на лишените от свобода е задължението на лекаря да приеме лицето, пожелало медицински преглед в срок до 24 часа, а при спешно състояние – по всяко време /вж. чл.143 от ЗИНЗС/. В тази насока са и разпоредбите от посочената по-горе Наредба, регламентираща първичния медицински преглед на лишен от свобода при неговото постъпване в затвора/чл.10, ал.1/, приемът по график в медицинския център на затвора, респ. заявка за посещение при специалист /чл.12/ и отчетността чрез въвеждане на личен здравен картон /чл.76/.

В контекста на посочената правната рамка, твърдението на ищеца следва да се разглежда в светлината на въпроса дали през заявения период 01.03.2011г. – 26.04.2011г. му е осигурено адекватно, своевременно и ефективно медицинско обслужване.

От показанията на св.Стоянов и св.Чаушев е установено, че след началото на оплакванията на ищеца е приложена медикаментозна терапия. Съгласно снетите анамнестични данни от ищеца и медицинската документация от първоначалното му постъпване в болнично заведение /Епикризата от МБАЛ „Св.И.Р.“ – гр.Дупница от м.05.2011г./ тази терапия е проведена за сравнително кратък период от време - около две седмици. Съгласно заключението на вещото лице, оплакванията на ищеца не са налагали действия в спешен порядък за хоспитализация. Не е установен остър корем – перитонит, перфорация на кух коремен орган или масивно кървене, като всички останали оплаквания са налагали уточняване в планов порядък. Пак според експерта, преценката относно оплакванията на ищеца са били от компетентността на специалист в абмулатория, каквото качество е имал докторът в МЦ на затвора. Следва да се има предвид и че първоначално заболяването е изразено с коремна болка, а по-късно е съобщено за наличие на диарични изхождания с кръв и слуз, които са мотивирали доктора от МЦ да извърши консултация с инфекционист и превеждане на ищеца за болнично лечение за изключване на инфекциозно заболяване, а не процесното такова. Ищецът не оспорва последващите действия на администрацията по здравно обслужване.

Изложените данни във връзка с характеристиките на заболяването, неговото проявление в обективната действителност и предприетите действия за затворническата администрация се характеризират с осигурен навременен достъп до компетентна лекарска помощ в затвора, липса на спешно и неотложно състояние на лицето, налагащо незабавен прием за болнично лечение и осигуряване в кратък срок на достъп до специализирана помощ извън затвора. Осигуреното медицинско обслужване е било адекватно и своевременно. Видът и обхватът на това обслужване не е причина за възникване и обостряне на заболяването „улцерозен колит“ и в последствие превръщането му в хронично. Налице са данни, че в противовес на усилията на администрацията на затвора, през м.06.2011г. ищецът е саботирал собственото си лечение с отказ да приема предписаните медикаменти и да бъде прегледан от специалист.

 Третото твърдение на ищеца е за неосигуряване на необходимата диетична храна във вид на кисело мляко. От изготвеното дневно меню на ищеца се установи, че затворническата администрация е предвидила дневна дажба на мляко след констатиране на заболяването. Тази храна обаче, съгласно заключението на вещото лице, не следва да се включва в диетата на ищеца. Установено е, че практически млякото не е давано. Следователно, неприемането на мляко не може да доведе до хроничен ход на заболяването, като такава връзка не се коментира и от вещото лице.

Недоказано е твърдението на ищеца, че хроничният характер на заболяването е причина за възникване на другите заболявания артериална хипертония и подагра. Вещото лице отрича подобна връзка на зависимост.

Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два. Заболяването „улцерозен колит“ е безспорно установено в рамките на пребиваването на ищеца в затвора в гр.Бобов дол, но не е доказано, че е резултат от заявените по иска нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска.

Поради неоснователност на иска, неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху размера му от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

С оглед изхода от спора и по арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС съдът не присъжда разноски за ответника, т.к. такова искане не се поддържа в становището на ответника при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Д.И. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” иск по чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на 100 000лв. /сто хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ през периода 26.04.2011г. – 20.10.2016г. в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /неподходяща работа; липса на адекватно и ефективно първоначално лечение, довело до възникване и обостряне на заболяването „улцерозен колит“ през периода 01.03.2011г. - 26.04.2011г.; неосигуряване на необходимата диетична храна; поява на високо артериално налягане и подагра поради хроничния характер на заболяването/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба по адм.д.№46/2015г. на КАС /16.02.2015г./ до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: