Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 68

                                           гр.Кюстендил, 05.05.2017год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря И.С., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело №13 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.118 КСО  във  вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            Производството по делото е образувано по жалба на Ф.Д.Т. *** срещу Решение №2153-09-51/19.12.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му  против разпореждане №**********  от  27.10.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказано отпускане  на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 от КСО.  Изложени са доводи за  незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Счита се, че незаконосъобразно пенсионният орган  е отказал да зачете доказателствената сила на записванията в трудовата книжка, както и издадените от осигурителя „О.Б. – 98“ АД удостоверения за осигурителен стаж за периода 01.01.2004г. – 31.12.2010г.  Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се деловодни разноски.  

            Ответната страна – директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Андонова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Доводите са за законосъобразност на оспореното решение. Твърденията са за липса на доказателства за установяване на осигурителен стаж за релевантния период 01.01.2004г. – 31.12.2010г. от  вида на предвидените в чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС, доколкото счетоводството на осигурителя  „О.Б. – 98“ АД – Кюстендил не е водено според изискванията на Закона за счетоводство. С горните съображения се обосновава постановения отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         От фактическа страна, относимите за спора обстоятелства се установяват от приложената пенсионна преписка, както и от събраните в съдебното производство писмени доказателства.

            Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със заявление вх. №2113-09-198/20.08.2015г. на оспорващия Ф.Д.Т.   до директора на ТП на НОИ – Кюстендил, съдържащо  искане да му бъде отпусната лична пенсия  за осигурителен стаж и възраст.  За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, заявителят представя трудова книжка №18/20.05.1972г., осигурителна книжка – дубликат №269602/04.06.2015г., УП -15  изх. №ОАС-АС-04-6092/26.06.2015г., изд. от ОАС-Невестино и УП-2 изх.№50/12.08.2015г., изд. от „Рамира“ ООД-Кюстендил.  Относими за правния спор са следните данни:

В трудовата книжка с №18/20.05.1972г., издадена на името на оспорващия, на стр. 20-21 има запис, че през периода 09.10.1998г. - 20.12.2000г. същият е работил на длъжността „изпълнителен директор“ на „О.Б.“ АД-Кюстендил, а през периода  20.12.2000г.-31.12.2010г. – е  работил на длъжността „изпълнителен директор“ на „О.Б. -98“ АД-Кюстендил. Налице е вписване  на всичко прослужено време в двете дружества  - 12 години, 02 месеца и 23 дни, удостоверено с подпис на главен счетоводител и изпълнителен директор и печат на дружеството /вж. л.54 от делото/.

В удостоверение, обр. УП 2, изх.№01/18.04.2016г., издадено от „О.Б.-98“АД, са вписани данни, извлечени от разплащателните ведомости на дружеството, за  длъжност „управител“ , заемана от Ф.Т. през периода  09.10.1998г. -31.12.2010г., вкл. и размер на брутно трудово възнаграждение /вж. л.28/.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх.№2113-09-198-1/31.08.2015г. началник Сектор „ОП“  е поискал от Обединен осигурителен архив – гр.Кюстендил издаване на удостоверение УП-15 – образец за осигурителен доход, за периода 09.10.1998г.-31.12.2010г. от „О.Б.“ АД – Кюстендил за длъжността изпълнителен  директор. Видно от изпратения отговор с писмо изх.№1042-09-209-1/09.09.2015г. на началник Отдел „ООА“,  е отказано издаване на исканото удостоверение поради това, че разплащателната документация на осигурителя „О.Б.“ – Кюстендил, предадена  с  Приемо-предавателен протокол №334-09-А/01.07.2010г.,  е с крайна дата 30.11.2000г. и за периода м.10.1998г. - м.11.2000г. липсват данни за Ф.Д.Т..

С писмо изх.№2113-09-198-7/18.05.2016г. началник отдел „Пенсии“ уведомява заявителя, че за установяване на осигурителния му  стаж от „О.Б. – 98“АД е изпратен сигнал до сектор „КРДОО“ при ТП на НОИ-Кюстендил за извършване на проверка. Последната приключва с Констативен протокол №КП-5-09-0018538/17.09.2016г., съставен от главен инспектор по осигуряване  при ТП на НОИ-Кюстендил. Данните, обективирани в КП са следните:

Търговско дружество „О.Б.“ ООД е вписано в търговския регистър с решение на КОС от 31.07.1991г., а с решение от 12.05.1999г. на КОС същото е преобразувано в АД с изпълнителен директор Ф.Т.. Търговско дружество „О.Б.-98“ ООД е вписано в търговския регистър с решение на КОС от 08.04.1998г., а с решение от 07.10.1998г. е вписан като съдружник Ф.Т., който   е и управител на дружеството. С решение на КОС от 29.02.2001г., същото е преобразувано в АД, което притежава 75% от акциите на „О.Б.“ АД, а изпълнителен директор  е  Ф.Т..  В регистъра на трудовите договори липсват подадени  уведомления от „О.Б.“ АД , а от „О.Б.-98“АД е подадено на  02.11.1999г. уведомление за сключен трудов договор с жалбоподателя Т. за длъжността „изпълнителен директор“. В регистъра на осигурените лица – „О.Б.“ АД е подало данни с Декларация обр.№1 за периода м.01.1997г.-м.11.2000г., като за Ф.Т. е подадена само за месеците 01,02,03,04,05 и 06  на 1999г., а  „О.Б.-98“АД – е подало данни с Декларация обр.№1 за периода м.01.2002г.-м.04.2003г. общо за 4 лица, но липсва информация за жалбоподателя. По отношение на счетоводната документация на „О.Б.-98“АД на проверяващото длъжностно лице при ТП на НОИ са представени разчетно-платежни ведомости за 1999г.,2000г.,2001г.,2002г. и 2003г.; ведомости за заплати за 2004г.; разчетно-платежни ведомости за 2005г., 2006г. и 2007г. помесечно; ведомости за заплати за периода 01.01.2008г.-31.12.2010г. и за 2004г. Разплащателните ведомости за 1999г.,2000г.,2001г.,2002г. и 2003г. са с различен брой списъчен състав; във ведомостите за 2004г., 2005г., 2006г. и 2007г. фигурират 3 лица, вкл.  Ф.Т.; във ведомостите за 2008г., 2009г., и 2010г. – фигурират 3 лица, вкл. Ф.Т., който единствен е положил подписи срещу чистата сума за получаване.

В КП е посочено, че във връзка с изискана информация от ТД на НАП-София, офис Кюстендил, е постъпил отговор за това, че осигурителят „О.Б. - 98“ АД не е подавал декларации по реда на ЗКПО и ЗДДС, както и декларации обр.№6 от Наредба №Н-8/2005г. на МФ , а лицето Ф.Д.Т. – не е подавало декларации по реда на ЗДДФЛ.  В разчетно - платежните ведомости на осигурителя липсват данни за брутните възнаграждение на жалбоподателя за спорния период 2004г.-2010г., а са отразени данни  за получени срещу подпис на същия трудови възнаграждения  за 1999г.,2000г., 2001г., 2003г. и 2003г. В КП се съдържат констатации за нарушения на разпоредбите на чл.23 и чл.24 от Закона за счетоводството относно  изискванията за водене на счетоводството  и  за изготвянето на финансови отчети на дружеството, от което е направен извод за това, че същото не е извършвало стопанска дейност след 2003г.   

Изготвеният констативен протокол е изпратен с писмо на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Кюстендил и е връчен на жалбоподателя.

Към преписката са приложени служебни справки от Персоналния регистър на НОИ за осигурените лица за заявителя Ф.Д.Т., видно от които за спорните периоди липсва информация.

В съставения опис на осигурителния стаж, длъжностното лице е описало осигурителен стаж  на жалбоподателя в „О.Б.“ АД  само за периода 09.10.1998г.-31.12.2003г. на длъжността „изпълнителен директор“, като е признало осигурителен стаж  общо 32г. 00м. 15дни, съотв. недостигащ осигурителен стаж по чл.68 КСО - 5г. 11м. 15дни.   

            Въз основа на представените писмени доказателствени средства,  длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ответното ТП на НОИ,  издава Разпореждане №**********/ 27.10.2016г., с което отказва  отпускане на лична пенсия за ОСВ на оспорващия Т. по съображения, че същият на отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 от КСО  - няма необходимият осигурителен стаж от 38 години. За да постанови горното, органът  не е зачел  за осигурителен стаж времето от 01.01.2004г. до 31.12.2010г. като се е позовал на данните в КП №5-09-00185381/17.09.2016г. на отдел КПК в ТП на НОИ.  Към преписката липсват данни относно датата на съобщаване на разпореждането на заявителя, но последният е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Кюстендил на 23.11.2016г. и при съпоставка с датата на постановяване на оспорения акт -  на 27.10.2016г., следва да се приеме, че е в срока по чл.117 ал.2 КСО.

Директорът на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася по жалбата с Решение №2153-09-51/19.12.2016г., като я приема за неоснователна и я отхвърля. Изложени са доводи за това, че заявителят не е представил редовни документи по см. на чл.40, ал.1 от НПОС за установяване на осигурителен стаж за периода 01.01.2004г.-31.12.2010г.; че представената трудовата книжка не доказва осигурителен стаж, доколкото не е издадена въз основа на изплащателните ведомости, други разхооправдателни документи и договори за възлагане на труд, каквото е предвиждането в чл.40, ал.3 от НПОС. Горният извод  се основава на данните в съставения Констативен протокол   №5-09-00185381/17.09.2016г. на отдел КПК, относно липсата на счетоводни документи за установяване на извършвана стопанска дейност от осигурителя „О.Б.-98“ АД след 2003год., включително относно начислени възнаграждения на Ф.Т., за удостоверяването на които ЗСчет. изисква съответни счетоводни справки и мемориални ордери,  хронологични записвания и счетоводни регистри, които да намерят отражение във финансовите отчети. 

Към преписката липсват данни относно датата на съобщаване на решението на адм. орган  на заявителя, но същият е подал жалба на 30.12.2016г. и  при съпоставка с датата на постановяване на оспорения акт -  на 19.12.2016г., следва да се приеме, че оспорването е в  срока по чл.118, ал.1 от КСО.

В съдебното производство са представени заверено копие от трудовата книжка на жалбоподателя, както и удостоверение  от 07.03.2017г. по ф.д.№335/1998г. на Кюстендилския окръжен съд, видно от което „О.Б.-98“ АД е вписано с решение от 08.04.1998г. с изпълнителен директор Ф.Д.Т.; че дружеството не е пререгистрирано по реда на §4, ал.2 от ПЗР на ЗТР към 31.12.2011г.  и на осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗТР, считано от 01.01.201г. дейността на дружеството се прекратява.  

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.118 ал.1 от КСО и от заявителя в административното производство и адресат на оспорения административен акт, който засяга пряко неговите права и интереси като  осигурено лице. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 от АПК. 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени  събраните доказателства, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт  по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, отменя същия и връща преписката на административния орган за ново разглеждане. Съображенията са следните:  

            Предмет на обжалване е решение на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена  жалбата на  Ф.Т.  против разпореждане  на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане  на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 от КСО.   Оспореният  акт е  постановен от административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, но в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с  материалноправните разпоредби на КСО  и на целта на закона. Налице са отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5  от АПК.

Решението  е издадено в нарушение на процесуалните правила за разкриване на обективната истина чрез установяване на действителните факти от значение за случая по чл.7, ал.1 от АПК и за служебното начало при събиране на доказателствата по чл.9, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО.

Решението е издадено и в нарушение на материалния закон.

Основният спор по делото е относно наличието на надлежни доказателства за установяване на осигурителен стаж на заявителя Т. за процесния период 01.01.2004г. – 31.12.2010г. Отрицателният отговор на пенсионният орган е незаконосъобразен.  Същият е мотивиран с констатациите от извършената проверка по реда на чл.107 и сл. от КСО, обективирани в съставния констативен протокол,  за това, че при осигурителя „О.Б.-98“АД – Кюстендил  липсват счетоводни документи за установяване на извършвана стопанска дейност след 2003год., включително за начислени възнаграждения на оспорващия Ф.Т., за удостоверяването на които Закона за счетоводството  изисква съответни счетоводни справки и мемориални ордери,  хронологични записвания и счетоводни регистри, които да намерят отражение във финансовите отчети. Горните доводи са в противоречие с разпоредбите на НПОС, регламентиращи допустимите доказателствени средства за установяване на осигурителен стаж и доход и  се основават на предположения за нередовност на съществуващата, макар и непълна, счетоводна документация, която от друга страна не  е анализирана обективно.

По  смисъла  на чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж е установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки или с документ по утвърден образец. Посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /арг.чл.40, ал.3/. Липсата на документите се замества с удостоверения от осигурителите за стаж или доход въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за стажа и дохода /арг. чл.40, ал.5/.  В случая оспорващия е представил на пенсионния орган,  трудова книжка и удостоверение обр. УП 2, издадено от осигурителя „О.Б.-98“АД, т.е. документи за установяване на осигурителен стаж по чл.40, ал.1,т.1 от НПОС.  В  трудовата книжка с №18/20.05.1972г., издадена на името на Ф.Д.Т., на стр. 20-21 има запис, че през периода  20.12.2000г.-31.12.2010г. ,  същият е  работил на длъжността „изпълнителен директор“ на „О.Б. -98“ АД-Кюстендил. Налице е вписване  на всичко прослужено време  12 години, 02 месеца и 23 дни, удостоверено с подпис на главен счетоводител и изпълнителен директор и печат на дружеството /вж. л.54 от делото/. Горното сочи на трудова книжка, оформена по реда на чл.6, ал.1 от НТКТС, която съгласно  чл.347 от КТ  е  официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, т.е. притежава материална доказателствена сила  /арг. чл.179, ал.1 ГПК/.   От съдържанието на трудовата книжка е видно, че жалбоподателят е работил на длъжността „изпълнителен директор“ в търговското дружество през спорния период  и същият следва да се зачете за осигурителен стаж по чл.68, ал.1 КСО.  Идентични данни съдържа и удостоверението, обр. УП 2 с  изх.№01/18.04.2016г., издадено от „О.Б.-98“АД. Видно от  вписаните в него  данни, извлечени от разплащателните ведомости на дружеството, Ф.Т.  е заемал  длъжност „управител“  през периода  09.10.1998г. - 31.12.2010г.  и е получавал  брутно трудово възнаграждение в посочените  размери /вж. л.28/. Действително, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от НПОС трудовата книжка се издава въз основа на изплащателни ведомости и други разходооправдателни документи, които съставляват първичен документ за  данните за осигурителен стаж.   В този аспект контролната проверка на пенсионните орган е оправдана.  Резултатите от същата обаче са превратно интерпретирани, а основаващите се тях изводи за отсъствие на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране на жалбоподателя -  са незаконосъборазни. 

Обратно на приетото от   административния орган, съдът счита, че съдържанието  на  трудовата книжка  се  потвърждава и  от данните в  проверените разплащателни ведомости на осигурителя, т.е. от първичните документи по чл.40, ал.3 от НПОС. Видно от констативния протокол, от осигурителя са представени разчетно-платежни ведомости за 1999г.,2000г.,2001г.,2002г. и 2003г.; ведомости за заплати за 2004г.;  разчетно-платежни ведомости за 2005г., 2006г. и 2007г. помесечно; ведомости за заплати за  2004г. и за периода 01.01.2008г.-31.12.2010г.  Конкретно във ведомостите за 2004г., 2005г., 2006г. и  2007г. са вписани 3 лица, вкл.  Ф.Т.; във ведомостите за 2008г., 2009г., и 2010г. –  също фигурират 3 лица, вкл. Ф.Т., който единствен е положил подписи срещу чистата сума за получаване. Налице е съответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, и в трудовата книжка на лицето, съотв. в удостоверението, обр. УП 2, издадено от осигурителя. Спорният осигурителен стаж е доказан със събраните в административното производство документи по чл.40, ал.1 вр. с ал.3 НПОС и жалбоподателят  незаконосъобразно е лишеи от правото на лична пенсия за ОСВ.

В подкрепа на горното, съдът ще посочи, че разумът на разпоредбите в социалното осигуряване и по-точно тези, отнасящи се до документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж.  Липсата на документация  или  непълната такава  при  осигурителя  не  може да бъде пречка за реализиране на правото на пенсия, както неправилно е приел административният орган.   Липсата на  надлежно водени, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, счетоводни документи за установяване на извършвана стопанска дейност, в това число на счетоводни справки и мемориални ордери,  на хронологични записвания и счетоводни регистри, които да намерят отражение във финансовите отчети на осигурителя,  както и неподаването на такива по реда на ЗКПО и ЗДДС, не съставляват  отрицателна предпоставка за предоставяне на пенсия, а са основание за търсене на административнонаказателна отговорност на представляващите осигурителя длъжностни лица.  Изложените  в обратния  смисъл доводи  на административния орган са формирани въз основа на предположения и са в противоречие с водещата идея, застъпена в практиката на СЕС,  че никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период, респ. осигурителен доход, за който са представени редовни документи /вж. Решение на СЕС по дело №С-103/2013г./ В случая към преписката са налице доказателства, относими за определяне на осигурителния стаж и за придобиването на право на лична пенсия по чл.68 от КСО на жалбопоадтеля.

Извършеният по горе анализ на събраните доказателства в контекста на  приложимите нормативни разпоредби, сочи на незаконосъобразност на правните изводи  в оспореното решение. Следва отмяната му от съда, както и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил. При усл. на чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне  на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по приложението на закона. Дължимо е определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя съобразно редовните документи по чл.40, ал.1 от НПОС.

Независимо от основателността на жалбата, съдът не присъжда деловодни разноски на оспорващия  поради липса на доказателства за сторени такива. 

Водим  от гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът

                                                                  Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно Решение №2153-09-51/19.12.2016г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ф.Д.Т., ЕГН ********** *** против разпореждане №**********  от  27.10.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което му  е отказано отпускане  на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 от КСО, като връща преписката  на административния орган за ново разглеждане съобразно дадените указания по приложението на закона.

            Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: