Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 14.03.2017 г.

 

Номер              40                       2 0 1 7 година                                 гр. Кюстендил

 

                             В     И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Кюстендилски административен съд

на седми март                                                                                2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                         Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Л.С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 20 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България.

       Д.М., гражданин на Р. Македония, чрез процесуалния си представител адв. Д.М., обжалва Заповед № 4485ОЧ-02/10.01.2017 г. на Началник на ГПУ І ст. Гюешево към РДГП Кюстендил за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане в Република България” за срок от 5 /пет/ години, считано от 10.01.2017 г. до 10.01.2022 г. на чужденеца Д.М., гражданин на Р. Македония. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта, правните основания не кореспондират с установената фактическа обстановка и целта на закона и се иска отмяната й.

       Ответната страна, чрез юр. М., изразява становище за отхвърляне на жалбата. Представя и писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

       По делото е разпитан и свидетелят А.А. С..

       Приети са и писмените доказателства по преписката, приложени в писмо вх. № 196/18.01.2017 г., както и писмени такива приети в с.з. от 07.03.2017 г., съгласно текста.

       Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

       В атакуваната заповед е посочено, че на 06.01.2017 г. в 17.00 часа в района на бившата гранична застава в с. Ветрен, общ. Невестино, с посочени GPS координати, при проверка от граничните органи е локализиран чуждия гражданин Д.М., с македонски паспорт № СОО27343, издаден на 25.08.2015 г. и валиден до 24.08.2025 г. При проведени оперативно - издирвателни мероприятия се установява, че лицето е преминало незаконно държавната граница в района на 79 ГП. При проведена беседа в присъствие на преводач, по представени данни се потвърждава, че лицето е преминало незаконно българо – македонската граница на 100 м. южно от 79 ГП, в зоната на отговорност на ГПУ Гюешево. При извършена проверка и направени справки е установено, че македонският гражданин има регистрирано излизане от територията на Р. България на 06.01.2017 г. в 09.33 ч. през ГКПП „Станке Лисичково“. До установяването му от ГПН в 17.00 ч. на територията на Р. България няма регистрирано законно влизане в  страната и чужденецът не може да удостовери влизането си в Р. България по законоустановения ред.

       Образувано е незабавно производство № 24/2017 г. по описа на РП Кюстендил и незабавно производство № 1/2017 г. по описа на ГПУ – Гюешево за извършено престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК. Видно от Протоколно определение № 5 от 09.01.2017 г. на КРС по НОХД № 30/2017 г. македонският гражданин Д.М. се е признал за виновен за незаконно преминаване на държавната граница на 06.01.2017 г. в района на 79 ГП. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което да изтърпи „ефективно“, като същевременно е приведено в изпълнение наложеното му наказание с Определение № 75/27.02.2015 г. на РС – Свиленград по НОХД № 170/2015 г. – „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца.

.     Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 44 ал. 1 и на основание чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 от Закона за ужденците в Р.България, поради това, че чужденецът Д.М. е влязъл в страната не по установения ред, като същият е осъден с присъда на КРС по НОХД № 30/2017 г. Този факт е констатиран с изготвеното и представено по делото предложение рег. № 4485р-375/10.01.2017 г. по описа на ГПУ І ст. Гюешево, което е отразено в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и с всички приети писмени и устни доказателства. Горното е обосновало и издаването на принудителната административна мярка по чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 6 и чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ. АНО притежава оперативна самостоятелност относно преценката за срока на наложената ПАМ, съгласно ТР № 4 на ОСС на ВАС.                         

       Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на установените от закона правомощия /Заповед рег. № УРИ 4077з-636/24.08.2015 г. на Директора на РДГП – Кюстендил/, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 10.01.2017 г., като същият изрично е записал, че владее писмено и говоримо български език и не се нуждае от преводач, който факт е документиран с подписа на свидетел  - служител в Съдебни арести - гр. Кюстендил. Не са били нарушени законовите права на М..

       Административният акт е съобразен и със законовите изисквания – налице са визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие  с целите му.

       Съгласно чл. 42 ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Р. България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 ал. 1. С нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗЧРБ са предвидени основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, като предвиденото в т. 6 основание е: чужденецът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода.

       Съгласно чл. 279 ал. 1 от НК, който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Разпоредбата на чл. 279 ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от сто до триста лева, ако деянието по ал. 1 е извършено повторно. Нормата е императивна и при установяване на юридическия факт – осъждане за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ.

      В конкретният случай е доказано безспорно, че са налице основанията за прилагане на ПАМ, посочени в чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Р. България, съгласно приложените по делото доказателства за това.

      Подробни мотиви за налагане на забрана за влизане в Р. България на чуждия гражданини се съдържат и в предложение УРИ № 4485р-375/10.01.2017 г. по описа на ГПУ – Гюешево Б.С., отразено в мотивите на оспорената заповед. Изложеното в същото кореспондира изцяло с показанията на свидетеля А.А. С..

      Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.    

      Съгласно изхода на спора по делото и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, съдът ще присъди на ответника дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

      Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И:

 

      ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.М., гражданин на Р. Македония, роден на *** г. в Р. Македония, чрез процесуалния му представител адв. Д.М.,***, срещу  Заповед рег. № 4485ОЧ-2/10.01.2017 г. на Началник на ГПУ І ст. Гюешево за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане в Р. България” за срок от 5 /пет/ години, считано от 10.01.2017 г. до 10.01.2022 г. на чужденеца Д.М. /DJELAL MEFAIL/, гражданин на Р. Македония.

      ОСЪЖДА Д. Мафаил, гражданин на Р. Македония, роден на *** г. в Р. Македония, притежаващ паспорт № СОО27343, издаден на 25.06.2015 г. валиден до 24.06.2025 г., да заплати на РДГП – Кюстендил сумата от 500 /петстотин/ лева дължимо  юрисконсултско възнаграждение.

      Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: