Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 102

                                           гр.Кюстендил, 16.06.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря  С.К., като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело  22  по описа за 2017од.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Д.А.Ц. ***,  оспорва  Разпореждане от 10.01.2017г. на орган по пожарна безопасност и защита на населението – инспектор „държавен противопожарен контрол и превантивна дейност” /ДПК и ПД/ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” /РСПБЗН/ - Кюстендил. Правят са доводи за нищожност на оспорения акт поради липса на материална компетентност на издателя и поради липса на законово основание за издаването му. Алтернативно се развиват  съображения за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на всички основания по чл.146 от АПК. Претендира се отмяна на акта и присъждане на сторените в производството разноски.  В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява по пълномощие от неговия син Р Ц., който поддържа предявената жалба и направените възражения.

Ответникът – инспектор „държавен противопожарен контрол и превантивна дейност” /ДПК и ПД/ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” /РСПБЗН/ - Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата.  Поддържат се доводи за  законосъобразност на оспореното разпореждане като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми на Наредба №8121з-647/2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите и с целта на закона. Прави  се искане за присъждане на деловодни разноски.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна:

С оспореното Разпореждане от 10.01.2017г.,  издадено  на основание чл.125, ал.1, т.4 от Закона за МВР, от инспектор „ДПК и ПД” при РСПБЗН-Кюстендил, е разпоредено  на адресата Д.Ц.  да премахне въздуховода, свързващ кухненския абсорбатор с коминното тяло и да възстанови целостта на коминното тяло съгласно изискванията на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че при извършена на осн. чл.125, ал.1, т.2 от ЗМВР, проверка  на 10.01.2017г.  на първи етаж на жилищната сграда на ул. „Морава“ №2а в гр.Кюстендил , е констатирано, че въздуховодната тръба на кухненски абсорбатор в жилището, е включена към коминното тяло. Прието е, че с горното се нарушават изискванията на чл.32, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност.

Административното производство, приключило с издаване на оспореното разпореждане, е започнало по жалба с вх.№ 1390/21.12.2016г. на Е.Е.С., живуща *** сградата, с адресат началника на РС „ПБЗН“-Кюстендил. В същата са изложени твърдения за включен абсорбатор в комина на сградата от живущия на първия етаж Д.Ц.. Счита се, че по този начин се създава опасност от пожар от минаващите през комина мазнини, доколкото  подателката на жалбата се отоплява на дърва. С резолюция от 22.12.2016г. върху жалбата, сезираният административен орган  възлага на инсп. А. да извърши проверка и да изготви решение по предложението.

Следва издаване на оспореното разпореждане, което е връчено на   жалбоподателя Д.А.Ц. на 11.01.2017г., а последният го е подписал  с „особено мнение“ . С писмо рег.№75/12.01.2017г., началникът на РСПБЗН – Кюстендил е уведомил Е.С. за резултатите от извършената проверка и за издаденото разпореждане. 

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и становището на ответника, както  и за изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства , както следва:

От жалбоподателя е представен нотариален акт №46 том ІІІ дело №872/1993г. на нотариус при КРС за дарение на недвижим имот – първи етаж и стая от тавански етаж на жилищна сграда в парцел ІІ-5190 в кв.373 по плана на гр.Кюстендил , ведно с гараж и ½ ид.ч. от парцела с дарители Д.А.Ц. и К  С Ц и надарен А Д Ц.. 

От административният орган са представени: заповед №5/19.10.2016г. на началника на РСПБЗН – Кюстендил, с която са определени териториалните участъци  на служителите от РС, осъществяващи ДПК и ПД, като за издателя на оспореното разпореждане инсп. В А. е определено да осъществява ПДК и ПД в обекти в участъка, намиращ се западно от улица „Бенковски“ и улица „Свети Мина“  и южно от река Банщица и в участъка, намиращ се източно от ул. „Христо Ботев“, ул. „Радослав Нотев“ и ул. „Беласица“ и южно от река Банщица в гр.Кюстендил;  Списък  рег. №111/16.01.2017г. на обектите, подлежащи на контролна проверка по чл.17 от Наредба №8121з-882/2014г.  за РОДПК от район, обслужван от инсп. А., утвърден от началника на РСПБЗН; График рег. №113/16.01.2017г. за извършване на контролни проверки на обекти в експлоатация по чл.17 от Наредба №8121з-882/2014г.  за РОДПК от район, обслужван от инсп. А., утвърден от началника на РСПБЗН. В писмо рег. №1071/21.04.2017г. на началника на РСПБЗН, с което са изпратени списъците на обектите, подлежащи на контролна проверка, се пояснява, че жилищните сгради /еднофамилни и многофамилни/  с клас на функционална пожарна опасност  Ф 1.3 и Ф 1.4 не подлежат на контролни проверки по реда на чл.17 от Наредба №8121з-882/2014г. 

 Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е изпълнена от вещото лице инж. И.Ф. със специалност „инженер по топлотехника“.  След извършения оглед на място и въз основа на административната преписка съдебният експерт представя  заключение вх.№1734/25.04.2017г.,  което съдът обсъжда при усл. на чл.202 от ГПК  заедно с другите събрани доказателства. Констатациите на вещото лице са следните:  жалбоподателят Д.Ц. е свързал посредством гъвкав въздуховод  аспиратор марка „Faber“ към един от димоходите /димоходен клон/  на общ за сградата комин; този димоход не се използва на втория етаж от сградата, тъй като същият е прекъснат и оставен свободно отворен към сутеренното помещение, като по този начин целостта му е нарушена.  Вещото лице сочи, че аспиратора се ползва с цел отвеждане на вредности, водна пара и изпарения на растителни и биологични мазнини при готвене, като уредът е оборудван с вентилатор, който при работа създава изкуствено налягане в димохода и към него не могат да бъдат присъединяване уреди и съоръжения, отделящи дим и топлина; че при продължителна експлоатация  на кухненският аспиратор  може да доведе до промени в конструкцията на димоотвода, към който е монтиран, тъй като стените на димохода не са гладки, което е предпоставка за задържане на отделените от аспиратора  водни пари и мазнини в димохода и при продължително използване на уреда, отделените вредности „омокрят“ стените на димохода, което води до нарушаване целостта и плътността му.  По отношение вида на монтирания уред, инж. Ф. посочва, че същият е аспиратор, доколкото  извежда всмукания въздух  чрез въздуховодна тръба извън сградата, а във връзка с предназначението на комина –  посочва, че същият служи за димоотвеждане, т.е. не е въздуховод. Към заключението е приложена инструкция за монтаж на аспиратор от процесната марка, според указанията в която, уредът следва да бъде свързан към изходящ комин с въздуховод и  не следва да бъде свързан към комини, пренасящи дим от горене.   При изслушването си в с.з. вещото лице пояснява, че аспиратора е монтиран с гъвкав въздуховод и е вързан към розетката на комина.  

В о. с.з. на 05.04.2017г. оспорващият заявява, че обитава първия етаж на жилищната сграда на ул. „Морава“ №2а в гр.Кюстендил, а във връзка с монтажа на процесния уред, неговият пълномощник признава, че е монтиран и се ползва повече от 10 години.

В о.с.. на 05.04.2017г.  са разпитани и свидетелите Б.В. и Е.С.. Първият от тях е служител на РСПБЗН – Кюстендил   и е участвал в извършената  проверка. Същият дава подробни показания за начина на извършване на проверките, времето на извършване, участващите и присъстващи лица, твърденията и  оплакванията им, констатациите при огледа на място. Свид. В. сочи, че процесният уред, според него абсорбатор, е включен с гъвкава връзка към комина, преминаващ през кухненския бокс на първия етаж на сградата, който комин има за предназначение да отвежда дима, т.е. представлява димоотводен канал, а не въздуховод; че целостта на комина не е нарушена, доколкото уреда е включен през розетката с гъвкава връзка; че  сградата, в която е монтиран процесния уред е разположена в участъка, в който проверките се извършват от инсп. А., съобразно заповед на началника на РСПБЗН – Кюстендил. Свидетелката С. живее на втория етаж на жилищната сграда и е подател на жалбата, въз основа на която е започнало административното производство. Същата сочи, че уредът  е  бил монтиран още през 2006год., когато се е нанесла в жилището и че кухненските боксове на двата етажа са разположени един над друг.

Останалите писмени доказателства, вкл. подадените от оспорващия жалби до началника на РСПБЗН – Кюстендил и издадените от последния актове, съдът не обсъжда поради неотносимост към предмета на спора.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146, счита следното:

Жалбата е допустима. Оспореното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 11.01.2017г., а жалбата е подадена на 20.01.2017г.   Същата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. При тези обстоятелства изводът е, че са налице предпоставките за редовност и допустимост на съдебното оспорване – подадено е в срока по чл.149,   ал.1 от АПК, срещу акт, подлежащ на обжалване пред съда, от страна, снабдена с правен интерес, като адресат на оспорения акт, който е утежняващ за нея.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Административният акт, който е предмет на съдебния контрол, е издаден от орган, комуто законът е предоставил такава компетентност съгласно чл. 125, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Доводите на оспорващия за липса на материална компетентност на издателя на оспореното разпореждане са неоснователни. Същият заема длъжността инспектор ДПК и ПД към РСПБЗН – Кюстендил и съгласно чл.58, ал.1 от ЗМВР е орган за пожарна безопасност и защита на населението по см. на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР. Правомощията му за извършване на държавен противопожарен контрол, произтичащи от функциите на изпълняваната длъжност, са конкретизирани по обхват със заповед №5/19.10.2016г. на началника на РСПБЗН – Кюстендил, издадена с правно основание чл.7 от Наредба №8121з-882/2014г. за реда за осъществяване на ДПК. Видно от съдържанието на същата и от показанията на свид. В., територията в която е разположена процесната сграда попада в  участъка, в който на  издателя на оспореното разпореждане инсп. Владислав А. е възложено да осъществява ПДК и ПД.   От друга страна, в правомощията  на органите, осъществяващи ДПК, влиза издаването на писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В този смисъл са общата разпоредба на чл.125, ал.1,т.2 и т.4 от ЗМВР и  специалните разпоредби на чл.14,ал.2 т.2 и т.4 и чл.22 от  Наредба №8121з-882/2014г. за реда за осъществяване на ДПК. Писмените разпореждания, съобразно цитираните норми,  могат да са насочени спрямо граждани, а не само спрямо собствениците на жилищата – обект на проверките, както неоснователно твърди оспорващия, поради което съдът счита последния за  надлежен адресат на издаденото разпореждане.  Доколкото по делото е безспорно, че актът е издаден при проверка, извършена въз основа на  постъпила жалба, т.е. предложение  по терминологията на чл.15,т.7 от Наредба №8121з-882/2014г., неотносими за компетентността на издателя на разпореждането са поддържаните от оспорващия възражения, касаещи реда за контролните и тематични проверки, вкл. за обектите на същите, уредени в чл.17 и чл.18 от Наредба №8121з-882/2014г. Изводите от гореизложеното са за наличие на материална и териториална компетентност на издателя на оспореното разпореждане, което е валиден административен акт.     

 Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 от АПК. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че разпореждането е издадено след извършване на оглед и проверки по повод подаден сигнал  и при наличие на условията по чл. 125, ал.1, т.2 от ЗМВР. Спазена е и  разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗМВР, според която проверките се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилищата. От административната преписка е видно, че административното производство е започнало по подадена жалба от свид. С., съдържаща твърдения за нарушения на правилата за пожарна безопасност. Жалбата е квалифицирана като предложение по см. на чл.107, а.3 от АПК, във връзка с което е издадено решение на началника на РСПБЗН – Кюстендил, обективирано в писмо рег.№75/12.01.2017г. С оглед възраженията в жалбата, следва да се посочи,  производството по предложението е отделно и самостоятелно производство, различно от административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед. В този смисъл основателно жалбоподателят сочи, че за образуването и  провеждането на производството не е уведомен, респ. че е налице неизпълнение на задължението по чл.26, ал.1 от АПК. Допуснатото процесуално нарушение съдът не счита за съществено, доколкото  проверката е извършена в присъствието на засегнатото лице, на което е предоставена възможност да се защити, вкл. чрез представяне на доказателства  /вж. съдържанието на разпореждането и показанията на свид. В./. Неоснователно е и възражението за недопустимост на административното производство.  Посочената норма на чл.27, т.5 от АПК, въвеждаща като условие  за допустимост на производството наличието на правен интерес на заявителя, е неотносима  към казуса, доколкото оспорения административен акт  не е издаден по заявление на оспорващия, респ. последния няма качеството на заявител, а само на адресат и то на утежняващ административен акт.

Оспореното разпореждане е индивидуален административен акт, опорочен по своята форма.  От съдържанието му е несъмнено, че негов адресат е жалбоподателя, обитаващ  първия етаж на жилищната сграда. Материализирана е констатацията, че кухненският абсорбатор в жилището е включен към коминното тяло с въздуховодна тръба, както и че това е в нарушение на изискванията на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО.  Разпоредителната част на индивидуалния административен акт се състои в разпореждането да се премахне въздуховода, свързващ кухненския абсорбатор с коминното тяло и да се възстанови целостта на коминното тяло.  Това съдържание  на  оспорения  акт  сочи  на пълна липса на обстоятелства, в които се изразява фактическото основание за издаването му. Изцяло неясно е какво представлява  констатираното състояние “въздуховодната тръба на кухненския абсорбатор е включена към коминното тяло“ по принцип като пожаротехническо понятие, както и в какво се изразява нарушението на  изискванията на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО в конкретния случай. До изясняване в пълнота  на фактическото основание, въз основа на което е издадено оспореното разпореждане, не   води и отразеното в разпоредителната част задължение „ да се възстанови целостта на коминното тяло“. При отсъствието на данни  с какво и по какъв начин е нарушена целостта на комина, за адресата на акта остава неясно как да я възстанови.  Изводите са за   непосочване на конкретни обстоятелства в съдържанието на индивидуалния административен акт, които да съставляват фактическо основание за издаването му и които да съответстват на приложеното правно основание по чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР вр. с чл.32,т.6 от  Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО. Липсата им ограничава възможността на адресата на акта да се защити срещу него, прави невъзможна и съдебната проверка за материална законосъобразност на разпореждането. Нещо повече, липсата на изложение в оспорения акт за фактическото му основание, пряко сочи на отсъствието му въобще. Същата непълнота не се преодолява както с твърденията за релевантни факти в съдебния процес /например чрез становището на ответника/, така и чрез събраните гласни доказателствени средства и експертно заключение. Разпореждането е незаконосъобразно по см. на чл. 146, т. 2 от АПК. Следва отмяната му.

Оспореният индивидуален административен акт е и материалнонезаконосъобразен.  От разпоредителната му част, би могло да се приеме / с резервите по съдържанието посочени по-горе/, че  въздуховодната тръба, която свързва  кухненския абсорбатор с комина нарушава целостта на последния,  на коминното тяло. Горното съдът извлича от съпоставката между описаните обстоятелства и регламентираните хипотези в цитираната норма на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014г. , т.е. макар и неясно административният орган е  констатирал нарушена цялост на комина и е разпоредил възстановяване на целостта му. Цитирана е разпоредбата на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014г., съгласно която  в сградите и помещенията не се разрешава нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им. Тази разпоредба е послужила за правно основание на компетентния административен орган. Както вече се посочи, в оспореното разпореждане не са изложени обстоятелствата, съобразно които органът е приел, че е нарушена целостта на комина и в какво конкретно се изразява. Не са посочени и други факти, предвид които органът е приел, че е налице приложената хипотеза на цитираната разпоредба - чл. 32, т. 6 от Наредбата. Събраните показания на свид. В., участвал заедно с ответника в извършената по случая проверка  /вж. анализът им по горе/, не установяват наличие на нарушена цялост на комина. Обратното,  свидетелят твърди, че процесният уред, според него абсорбатор, е включен с гъвкава връзка към комина и че целостта на комина не е нарушена, доколкото уреда е включен към него през розетката с гъвкава връзка. Идентични са констатациите и на вещото лице, което при изслушването си в съдебно заседание сочи, че аспиратора е монтиран с гъвкав въздуховод и е вързан към розетката на комина.   Въз основа анализа на свидетелските  показания  и на експертното заключение, се формира изводът, че констатацията за нарушена цялост на комина, не е доказана. В приетото заключение вещото лице сочи, че димохода /комина/, в който е включен аспираторът е с нарушена цялост, но поради това, че е прекъснат от плочата под кота 0,00 на сградата и е оставен свободно отворен към сутерена. Горното обаче съставлява фактическо обстоятелство, различно от  изложеното в оспорения акт. В административното производство по издаване на оспорения акт и в съдебното производство по оспорването му,  не се доказа, че целостта на комина е нарушена от включването към коминното тяло на въздуховода на кухненския абсорбатор.   Атакуваното разпореждане  противоречи на материалноправните норми на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР вр. с чл.32,т.6 от  Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО.  Следва отмяната му  и поради  порок по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид  основателността на жалбата и на осн. чл.143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя се присъждат сторените деловодни разноски в размер на 63,06лв. /10,00лв. - държавна такса и 53,06лв. – възнаграждение за вещо лице/, платими от РСПБЗН – Кюстендил.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

           

            ОТМЕНЯ   Разпореждане  от  10.01.2017г.,  издадено  на основание чл.125, ал.1, т.4 от Закона за МВР, от инспектор „ДПК и ПД” при РСПБЗН-Кюстендил,  с което е разпоредено  на Д.  А.Ц.  да премахне въздуховода, свързващ кухненския абсорбатор с коминното тяло и да възстанови целостта на коминното тяло съгласно изискванията на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014г. за ПНПБЕО.     ОСЪЖДА Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Кюстендил при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - Кюстендил да заплати на Д.  А.Ц. ***, сумата от 63,06лв., съставляваща сторени от страната деловодни разноски в съдебното производство, от които 10,00лв. - държавна такса и 53,06лв. – възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане  на преписи.

 

           

                                                                                               СЪДИЯ :