Р Е Ш Е Н И Е

  32                                                                   22.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети януари                                                        две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 36 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013г. /редакция ДВ, бр.24/20114г./.

            П.Й.Й., ЕГН ********** *** обжалва Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/ по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013г. с изх.№02-100-6500/2336 от 29.11.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон се свързва с обективна невъзможност за подаване на заявлението поради липса на подновяване на договора за аренда с Община Т.. Моли за отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и допълва основанието по чл.146, т.3 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се свързва с липса на уведомяване по чл.26, ал.2 от АПК по телефона и нарушение на чл.35 от АПК.

            Пълномощникът на ответника оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски, а в условията на евентуалност оспорва като прекомерно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            На 24.04.2012г. жалбоподателят е подал в ДФЗ общо заявление за подпомагане по схемите СЕПП /Схема за единно плащане на площ/, НДП /Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя/ и по мярка 211 /Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони – НР1/ с УРН 401994, УИН 10/100512/42039. Към заявлението е приложена таблица за четири парцела в землището на с.У. с №75232-104-1-2, №75232-122-1-3, №75232-123-1-2 и №75232-123-2-1 по ИСАК по договор за наем. През периода 19.09.2012г. - 21.09.2012г. от РТИ – Благоевград е извършена проверка на място. Парцелите са измерени по обработваеми граници. Установено е, че са засадени с окопни култури. Контролният  лист от проверката е подписан от жалбоподателя без възражения. Декларираните площи са определени като допустими за подпомагане. В документите по заявлението жалбоподателят фигурира с адрес и телефон 0898417590. /вж. л.24-39 и л.107-117/.

            Първото компенсаторно плащане по мярка НР1 е извършено на 20.12.2012г. /вж. л.80-83/.

На 13.09.2016г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е изготвил писмо изх.№02-100-6500/1700 на основание чл.26, ал.1 от АПК до жалбоподателя за откриване на производството по издаване на оспорения АПМА. В писмото е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на заявлението на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, за кампания 2014 Й. не е заявил участие по мярка 211 от Наредба №11/03.04.2008г., с което не е спазил изискванията на чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата във връзка с поетия през кампания 2012 петгодишен ангажимент по заявлението, който ангажимент го задължава да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане. Дадена е възможност на адресата за представяне на доказателства в 7-дневен срок от получаване на писмото /вж. л.18-19/. Писмото е изпратено с известие за доставяне чрез куриерска фирма на адреса на Й. в заявлението, но е върнато като непотърсено /вж. л.20/. На основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.61, ал.3 от АПК е изготвено Уведомление от ДФЗ, ОД – Кюстендил за поставяне на писмото до жалбоподателя и до други лица на информационното табло на дирекцията, като е даден 14 – дневен срок за получаване на писмата, считано от 10.11.2016г. С Констативен протокол от 28.10.2016г. служители от ОДЗ, ОД – Кюстендил са установили липсата на получаване на писмата /вж. л.21-23/.

            Оспореният АПМА е издаден на 29.11.2016г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Актът съдържа обстоятелствата в писмото по чл.26, ал.1 от АПК с допълнението, че кампания 2014г. се явява трета година от ангажимента, през която няма подадено заявление за участие по мярката, което действие е задължително съгласно чл.3, §2 от Регламент №65/2011г. във вр. с чл.4, т.2 и т.3 от Наредба №11/03.04.2008г. за всяка година след първото компесаторно плащане, като е задължително кандидатите да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от плащането. Органът е посочил, че липсата на подадено заявлението на основание чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата води до изключване от подпомагане и възстановяване на получените до момента компесаторни плащания. С оглед на изложеното, на основание чл.21 от Регламент /ЕС/ №65 на Комисията от 27.01.20111г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №1698/2005, както и на основание чл.14, ал.1 от Наредбата органът е прекратил поетия от Й. през кампания 2012 петгодишен ангажимент по мярка 211. АПМА е изпратен на адреса на Й. с писмо с известие за доставяне, но пратката е върната като непотърсена, поради което е връчен на ръка на 25.01.2017г. /вж. л.13-17/. Жалбата е подадена на 08.02.2017г.

            В т.6 и т.8 от заповед №03-РД/323 от 11.03.2015г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП, чл.10, т.1 и т.2 и чл.11, ал.2 от УП на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Ж. Т. Ж.  правомощията да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АПМА по мярка 211 и мярка 212, вкл. да издава и подписва АПМА /вж. л.42-43/. Ж. Ж. е издател на писмото и оспорения АПМА.

Съгласно писмо рег.№9391/13.06.2017г. от БТК АД, Дирекция „Сигурност“ и писмо изх.№15414/26.09.2017г. от „Теленор България“ ЕАД мобилен номер 0898417590, вписан в заявлението за подпомагане от жалбоподателя като форма за контакт, до 07.01.2016г. е собственост на В. Е. Н., а от 08.01.2016г. – на жалбоподателя /вж. л.76 и л.94/.

В справка от ИСАК, Регистър „Директни плащания“ жалбоподателят е вписан като бенефициер на заявените фермерски блокове /вж. л.89-90/. В с.з. на 19.09.2017г. обаче представителят на ответника сочи, че в административната преписка по заявлението не е представен договор за наем на имотите /вж. л.84-гръб/. Такъв договор не се съхранява в ОСЗ – Кюстендил с офис Т. /вж. л.68/. Кметът на община Т. е уведомил съда, че през периода 2011-2017г. няма сключени договори за наем с жалбоподателя за посочените в справката от ИСАК земеделски имоти /вж. л.97/.

От заключението на вещо лице инж.Б.Л.Г. се установява, че фермерските блокове в справката от ИСАК отговарят на имоти с кадастрални номера от КВС и представляват пътища, пасища, ниви и ливади. Част от тях са с различни площи в ИСАК и КВС. С Протоколно решение №1/18.03.2009г. ОДЗ – Кюстендил е предала на Община Т. част от имотите като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в землището на с.У., а други два имота не са предадени, т.к попадат в сервитут /200-метрова ивица покрай граничната бразда/. С договори №17/19.05.2014г. и №126/30.05.2014г. Община Т. е отдала под наем част от имотите на С. П. С. /вж. л.123-128/. При проверката в общината вещото лице не е открило договор за наем с жалбоподателя. По данни от общината за стопанската 2012/2013г. е било възможно изчертаване на имотите без да се представя договор за наем или други документи, потвърдено от служители при ДФЗ, ОД – Кюстендил.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмени доказателствени средства по делото. Страните не го оспорват.

От показанията на св.Й. /майка на жалбоподателя/ се установява, че В. Е. Н. е негова баба. До 07.01.2016. Н. е предоставила ползването на мобилен номер 0898417590 на жалбоподателя. Свидетелката обяснява, че има договор за ползване на заявените от Й. имоти, който бил оставен във фонда в с.Т. и потвърждава извършената на имотите проверка на място. Според нея, през 2013г. Й. е бил уведомен за предстоящ търг за имотите. Подал е документи за участие в търга, но никой не се обадил. През стопанската 2013/2014г. разбрали, че друг човек обработва имотите. Уведомили устно служителката от службата, където подали заявлението и изчертали имотите им, че нямат възможност да ги обработват. Никой не им казал, че трябва писмено да подават нещо.

Показанията на свидетелката, с изключение на данните за сключен договор за ползване на имотите, съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на останалите доказателства по делото. Страните не ги оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима.  Подадена  е от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения АПМА е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

АПМА е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Нормата на чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г.  в редакцията, обн. Дв, бр.24/2014г., в сила от 18.03.2014г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК определя, че ДФЗ прекратява многогодишния ангажимент. По см. на чл.11, ал.1, т.4 от ЗПЗП Фондът изпълнява функциите на РА от датата на неговата акредитация. Едно от правомощията на РА по чл.11а, ал.1, т.1, пр.1 от ЗПЗП е да приема, проверява и взема решения по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл.20а, ал.1 от закона изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. На основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на ОД на фонда съобразно териториалната им компетентност /редакция ДВ, бр.12/2015г./. Уредената законова делегация отговаря на постановките в ТР №4/2004г. на ВАС по тълк.д.№4/2002г. на ОС на съдиите. Делегацията е осъществена и доказана със заповед №ОЗ-РД/323 от 11.03.2015г. на изпълнителния директор на Фонда в полза на заместник изпълнителния директор Живко Живков, който е издател на оспорения АПМА.

            При издаване на АПМА са спазени общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат, фактически и правни основания за постановеното прекратяване на многогодишния ангажимент и ясна разпоредителна част. Правното основание за издаване на АПМА е посочено в неговото съдържание – това е чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г. и на чл.21 от Регламент /ЕС/ №65/2011г. във връзка с изискванията на чл.4, т.2 и т.3 от Наредбата. Фактическите мотиви са във връзка с твърдението на органа, че липсва подадено заявление за участие по мярка 211 за кампания 2014г. Нормата на чл.14, ал.1 от Наредбата в посочената редакцията, задължава ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Налице е корелативна връзка между изложените в АПМА фактически обстоятелства и дадената за тях правна квалификация. Налице е ясна разпоредителна част във връзка с волеизявлението на органа за прекратяване на ангажимента. Разпореденото прекратяване, но във вид на изключване от подпомагане остава в правомощията на органа, съгласно действащата редакция на чл.14, ал.1 от Наредбата.

АПМА е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е образувал и провел производството по издаване на АПМА по правилата и реда на чл.35 и чл.36 от АПК. Взети са предвид депозираните от кандидата документи по заявлението, извършени са съответните административни проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП, установено е първото компенсаторно плащане по мярката и липса на подадено заявление за кампания 2014, с което органът е изпълнил процесуалното задължение да изясни фактите и обстоятелствата по случая.

Налице е нарушение на чл.26 от АПК, т.к. съобщаването по чл.61, ал.3 от АПК чрез поставяне на таблото за съобщения е извършено без органа да изпълни задължението по чл.26, ал.2 от АПК да уведоми лицето по телефона, посочен в заявлението за подпомагане. От справките на мобилните оператори и показанията на св.Й. се установи, че посоченият в административната преписка мобилен номер е използван от жалбоподателя. По делото липсват доказателства Й. да е уведомен по телефона, респ. да са правени опити за това. Нарушението на процедурата обаче не е със съществен характер, т.к. не е довело до нарушаване, респ. ограничаване правото на защита на жалбоподателя. От една страна, същият е имал възможност да изложи възраженията си в жалбата по делото и в хода на съдебното производство по спора, включително да иска и представя доказателства по тях. От друга страна, възражението не води до друга фактическа обстановка от приетата от органа и не налага формиране на други правни изводи, различни от тази в оспорения акт. Следва да се има предвид, че съдържанието на писмото по чл.26, ал.1 от АПК е възпроизведено в оспорения акт без съществени допълнения или изменения в предмета на административното производство и фактите по случая. Трайна е практиката на ВАС, че пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на органа. Правилата на административното производство се разглеждат и с другите изисквания за законосъобразност на акта и преди всичко с изискването за материална законосъобразност. Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от органа на значимите за случая обстоятелства, които в конкретния случай се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Възражението на жалбоподателя за обратното е неоснователно.

            АПМА е съответен на материалния закон.

Фактическият състав на прекратяването по чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. предполага качеството „земеделски стопанин“ на жалбоподателя, наличие на поет многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредбата и липса на подадено заявление през времетраене на ангажимента. Й. е земеделски стопанин по легалната дефиниция на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.4, §1, буква а) от Регламент /ЕС/ №1307/2013г. Със заявеното и получено първоначално плащане през 2012г. същият е поел многогодишен ангажимент по ПРСР за периода 2007-2013г. по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани  за природни ограничения в планинските райони“. От административната преписка и финансовите документи от ответника се установи, че земеделският стопанин не е изпълнил задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата да подаде заявление за подпомагане с декларираните площи за района, в който извършва земеделска дейност за 2014г., която година следва първото компенсаторно плащане. Неподаването на заявление за която и да било година в рамките на ангажимента води до неговото прекратяване. Изключението по чл.14, ал.4 от Наредбата не е налице, т.к. заявлението не е ново по дефиницията на §1, т.4 от ДР на Наредбата.

Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 във вр. с §1, т.3 от ДР на Наредбата, в каквато насока е възражението на жалбоподателя за липса на подновяване на договора за ползване на парцелите. Съдът дължи преценка за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, т.к. същите са факти, относими към основанията за прекратяване на ангажимента /вж. решение №7511/14.06.2017г. на ВАС по адм.д.№1204/2017г., решение №1225/29.01.2018г. на ВАС по адм.д.№11098/2016г., двете на III о./.

От доказателствата по делото се установи, че за заявените парцели няма писмен договор за наем между жалбоподателя и Община Т., нито договор за аренда по правилата на Закона за арендата в земеделието, противно на твърдението в жалбата. Договорът не е приложен към заявлението за подпомагане. Същият не се намира в община Т. и ОСЗ – Кюстендил, офис Т.. Парцелите обаче са реално ползвани от жалбоподателя през стопанската 2012/2013г., съгласно данните в Контролния лист от проверката на място през м.09.2012г., показанията на св.Й. и заключението на вещото лице. Жалбоподателят не е ползвал парцелите през стопанската 2013/2014г., т.к. земите са дадени под наем на друго лице, сключило договори с Община Т. за срок от 7 и 5 години, за което кандидата по мярката е уведомен. Следователно, налице са обективни причини за лишаване на кандидата от ползване на земите. Тези обективни причини обаче не представляват форсмажорни или изключителни обстоятелства, водещи до прекратяване на ангажимента без изискване за частично или пълно възстановяване на получената помощ, с оглед дефиницията по §1, т.3 от ДР на Наредбата. Случаят по делото не попада в нито една от уредените в Наредбата хипотези. Не попада и в случаите, изключващи възстановяване на помощта в правото на ЕС /ПЕС/.

Наредба №11/2008г. е издадена по делегация от §35, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр.18/2006г./ за прилагане на ПРСР през периода 2007 – 2013г. ПРСР е изработена за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС. В частта за мярка 211 приложимото право на ЕС включва следните актове:

1/Регламент /ЕО/ № 817/2004 на Комисията от 29.04.2004г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието /ФЕОГА/.

ФЕОГА е създаден през 1962г. за осигуряване на средства за провеждане на общата селскостопанска политика на ЕО. През 2007г. фондът е разделен на два отделни фонда - Европейски фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. 

2/Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005г. относно подпомагане развитието на селските райони от ЕЗФРСР – този регламент е единна правна рамка за подпомагане от ЕЗФРСР на развитието на селските райони в рамките на ЕО.

3/Регламент /ЕО/ №1974/2006 на Комисията от 15.12.2006г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №1698/2005 на Съвета – с този регламент се допълва правната рамка за подпомагане от ЕЗФРСР с въвеждане на подробни правила, съгласно чл.1 от същия.

Още в чл.39, §1, ал.1 на Регламент № 817/2004 на Комисията се предвижда възможност държавите-членки да могат да признаят посочените в буква а) до е) категории форсмажорни обстоятелства без да се засягат конкретните обстоятелства за отделните случаи, които бенефициера следва да съобщи на компетентния орган в определен срок /съгласно §2/. Тези обстоятелства са идентични с посочените такива в §1, т.3 от ДР на Наредба №11/2008г., като последните две по б.“д“ и б.“е“ /инцидентно унищожение на постройките за животни в стопанството и епизодично заболяване, засегнало всички или част от животните на земеделския стопанин/ са отменени в ДВ, бр.97/2009г. и бр.17/2011г.

В чл.15, §1 от базовият Регламент /ЕО/ №1698/2005 на Съвета е посочено, че ЕЗФРСР действа в държавите-членки чрез ПРСР, които осъществяват стратегията  за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, групирани в съответствие с осите, определени в дял IV. В Ос 2 „Подобряване на околната среда и ландшафта“ помощите се отнасят до два вида мерки, посочени в чл.36 от Регламента. В мерките по чл.36, буква а), i) целящи устойчивото използване на земеделски земи се включват плащанията за неблагоприятни природни условия на земеделски производители в планински райони, които в ПРСР 2007 – 2013г. се осъществяват по мярка 211.

В чл.47, §1 от Регламент /ЕО/ №1974/2006 на Комисията е дадена възможност на държавите-членки да признаят определени категории като непреодолима сила или извънредни обстоятелства, при които да не изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. Тези случаи са идентични със случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от Регламент /ЕО/ №817/2004 на Комисията, съответно на тези по §1, т.3 от ДР на Наредба №11/2008г. преди посочените изменения в ДВ, като експроприацията на голяма част от стопанството от Регламент /ЕО/№817/2004 се включва в по-общото понятие „лишаване от голяма част от стопанството“ по Регламент /ЕО/ №1974/2006.

При съобразено тълкуване на националните норми с приложимите такива от съюзното право се налага извод, че понятието „форсмажорни или изключителни обстоятелства“ е равнозначно на понятието „непреодолима сила или извънредни обстоятелства“. Съгласно принципът за непосредствена приложимост на ПЕС, посочените норми от Регламентите са действащо право в Република България. При установеното частично противоречие на §1, т.3, б.“в“ от ДР на Наредба №11/2008г. с чл.47, §1, буква в) от Регламент /ЕО/ № 1974/2006 въз основа на принципа за примат на ПЕС приложима се явява нормата на общностното право.

Изхождайки от горното, казусът не попада в нито един от уредените от ПЕС случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства за мярка 211. Лишаването от голяма част от стопанството касае публичните мерки с принудителен характер, извършени въз основа на закон с цел задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от принудително изпълнение, насочено към дадено имущество. Случаят с жалбоподателя не е такъв, т.к. е резултат от неспазване на договорни отношения между гражданскоправни субекти. Липсата на писмен договор за наем за заявените парцели със срок на действие, най-малкото съвпадащ със срока на поетия многогодишен ангажимент, води до евентуална предвидимост за жалбоподателя на поведението на наемодателя по неговото отстраняване от парцелите още от деня, в който е поет ангажимента. В решение №2870/28.02.2012г. на ВАС по адм.д.№12569/2011г. съдът е имал възможност да се произнесе, че неудачното развитие на отношенията между наемател и наемодател не представлява форсмажорно или изключително обстоятелство.

Следва да се отчете и факта, че земеделският стопанин не е съобщил писмено за случая в предвидения за това срок, нарушавайки чл.47, §2 от Регламент /ЕО/ 1974/2006, респ. чл.15, ал.2 от Наредбата. Показанията на св.Й. не сочат за обратното. Всеки правен субект следва да познава правото и да го прилага в предвидените за това срокове.

Неприложими са правилата за запазване на стопанството при неговото прехвърляне или преразпределение по чл.44 и чл.45 от Регламент /ЕО/  №1974/2006, респ. чл.14, ал.4 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на ДФЗ на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на П.Й.Й. /с посочени лични данни/ срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/ по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013г. с изх.№02-100-6500/2336 от 29.11.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

            ОСЪЖДА П.Й.Й. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” деловодни разноски в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: