Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер  81                       Година  2017, 19.05., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                        

 

НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АПРИЛ                                                  Година       2017

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                                                                                                        СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

при секретаря И.С.

като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 37/2017г. по описа и за да се произнесе, взе предвид следното:

Г.Т. с ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, представляван по пълномощие от адв. А.И., е предявил жалба срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000037 от 01.02.2017г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е разпоредено прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година. Развиват се съображения за липса на компетентност на издателя на заповедта да приложи принудителната административна мярка по отношение на МПС, регистрирано в чужда държава, за липса на мотиви, включително недостатъчно ясна и конкретна обстоятелствена част на заповедта. Иска се отмяна на оспорената заповед и  присъждане на строените деловодни разноски. В случай, че жалбата не бъде приета за основателна, се иска намаляване на срока, за който  е наложена принудителната административна мярка.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил не се явява и представлява в съдебното производство и не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна :

Със заповед № 17-1139-000037 от 01.02.2017г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил на оспорващия Г.Т. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДП е наложена на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за една година“, като са отнети свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели с № КU 4110 АС. Посочено е, че е издаден акт за установяване на административно нарушение № Г828742/01.02.2017г. срещу същото лице. Изложени са обстоятелствата, че Т. на 01.02.2017г., 21, 45 часа, при описани факти за място в община Кюстендил, е управлявал описаното МПС с цитиран регистрационен номер, след употреба на алкохол, видно от протокол за химическа експертиза № 53/03.02.2017г. Посочено е, че в изследваните проби кръв е установено съдържание на етилов алкохол в количество – 1, 48 промила. Прието е, че при тези обстоятелства, водачът е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила, което е установено по надлежния ред. Съставеният акт за установяване на административно нарушение като част от преписката по издаване на оспорената заповед е представен и приет като доказателство по делото. В АУАН са изложени обстоятелствата, че лицето управлява при същите факти за време и място процесното МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство. Цитирани са показанията последното, както и издаването на талон за медицинско изследване. Копие от издадения талон за изпращане на медицинско изследване също е приложено и прието като доказателство по делото.

Приет е като доказателство и изготвеният Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 53/03.02.2017г. на експерт от специализираната химическа лаборатория при ОД на МВР Кюстендил. В заключението по протокола е материализиран резултат – 1 ,48 промила етилов алкохол в изпратените за изследване проби кръв.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индвидуалния административен акт, който е утежняващ за него. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Индивидуалният административен акт, който е предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган - началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, който е компетентният административен орган по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДП в качеството си на ръководител на съответната служба за контрол.  

Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК.

Спазени са и изискванията за форма на разглеждания административен акт съгласно чл. 59 от АПК. В оспорената заповед е налице пълно, ясно и точно изложение на релевантната фактическа обстановка и формулиране на фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка. Налице е прецизно цитиране и на приложимото правно основание, както и корелация между него и релевантните факти. В заповедта е налице и изрично препращане към текста на съставения и връчен на същата дата /01.02.2017г./ АУАН, който в разглежданата хипотеза следва да се възприема като съпровождащ издаването й документ. Изложените в АУАН фактически констатации са допълващи, като логично предхождащи на тези по оспорената заповед..

Оспореният индивидуален административен акт е и материалнозаконосъобразен. Въз основа анализа на писмените доказателствени средства по - горе в настоящите мотиви се формира изводът, че възприетото от компетентния административен орган фактическо основание за издаването му, е доказано по несъмнен и категоричен начин. 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е следвало прилагане на принудителната административна мярка по отношение на регистриран в друга държава лек автомобил, както и по отношение на чужденец, какъвто е Т..

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че въпросът за приложимостта на закон или разпоредба от закон касае материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт.

Не се спори по делото, че процесният лек автомобил е с регистрация в Р Македония, както и че Г.Т. с ЕНЧ ********** е чужденец по см. на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Правният режим във връзка с пребиваването на чужденци в Република България е регламентиран именно в ЗЧРБ.

Съгласно чл. 6 от с.з. чужденците, които се намират на територия под сувернитета на Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност, както българските граждани, доколкото специален закон, международен договор или нормите на международното обичайно право не предвиждат друго.

Цитираната разпоредба от ЗЧРБ очертава действието по отношение на лицата, имащи качеството на чужденци по см. на чл. 2 от същия и намиращи се на територия под сувернитета на Р България, на позитивното българско право, в това число като част от него и на Закона за движението по пътищата.

Предвидените в ЗДП принудителни административни мерки имат за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и  преустановяване на административните нарушения на правилата за безопасност на движението – чл. 171 ЗДП. За постигане на тези цели и по общото правило на чл. 6 от ЗЧРБ предвидените в чл. 171 от ЗДП принудителни административни мерки са приложими и спрямо всички лица, имащи качеството на чужденци по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ. Липсва разпоредба в особения закон изключваща тази приложимост. От друга страна в случая е налице и предпоставката лицето – чужденец да се намира на територия под сувернитета на Република България. Следва изводът, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДП, послужила като основание за налагане на разгледаната принудителна административна мярка, има качеството на приложимо право спрямо жалбоподателя Г.Т., намиращ се на територията на Република България.

Несъстоятелно е възражението в частта му, касаеща регистрацията на процесното МПС в друга държава. Принудителната административна мярка се налага на определен правен субект – в случая физическо лице и въпросът за приложимостта на нормативната разпоредба, която я предвижда, подлежи на разглеждане единствено от гледна точка на действието й спрямо лицата, по място и във времето. Обектът, чрез въздействие върху който се изразява принудителната административна мярка, в случая МПС с регистрация извън Р България, е без правно значение. В случая обектът – МПС е само „средството“ за осъществяване на наложената спрямо адресата на заповедта принудителна административна мярка. Поради това за разрешаване на поставения въпрос правно значение има единствено приложимостта на разпоредбата спрямо субекта, неин адресат.            

Оспорената по съдебен ред заповед е съобразена и с целта на закона, а именно преустановяване и предотвратяване на нарушенията и осигуряване безопасността на движението по пътищата – по арг. от чл. 171 ЗДП. В тази връзка е неоснователно и оплакването за несъразмерност на срока, за който е наложена процесната принудителна административна мярка. За тази преценка с правно значение е фактът, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС със съдържание на алкохол в кръвта 1, 48 промила, т.е. над 1, 2 промила - границата, съобразно която за съответните деяния е предвидена  наказателна отговорност. Този факт, отнесен към съдържанието на приложимата разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДП, предвиждаща процесната ПАМ за случаи на съдържание на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, обосновава съразмерността на определения от административния орган срок – една година.

Крайният решаващ извод е за неоснователност на жалбата. Следва отхвърлянето й.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК , на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т. с ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, представляван по пълномощие от адв. А.И., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000037 от 01.02.2017г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата е разпоредено „прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година“ чрез отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № 0491058 и на два броя регистрационни табели с № КU4110AC.    

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ :