Р Е Ш Е Н И Е

                             90                                        25.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на девети май                                                                                две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело № 44 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.83, ал.5 и ал.6 от ЗОБВВПИ /Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/.

В.В.В., ЕГН ********** *** обжалва решение №348з-864/29.12.2016г. на началника на РУ – Дупница. Релевира се основанието по чл.146, т.4 от АПК. Претендираната материална незаконосъобразност на акта е във връзка с наличието на нужда от самозащита. Жалбоподателят сочи, че е инвалид със 73% трайно намалена работоспособност, живее в обезлюдено планинско село, притежава селскостопанска техника в двора на къщата, отглежда домашни животни, с които се препитава, бил е нападан от крадци през годините и пенсията си държи вкъщи, поради което оръжието му е необходимо за кураж и респект спрямо крадците и дивите животни и за охрана на техниката. Моли за отмяна на оспореното решение.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.

Началникът на РУ – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на заявеното разрешение. Прокурорът сочи, че органът е взел предвид събраните доказателства и правилно е счел, че същите не сочат за потенциална или непосредствена опасност за живота и здравето, за сигурността и имуществото на оспорващия, поради което правилно е постановил своя административен акт.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заявление вх.№348000-9077/15.12.2016г. до началника на РУ – Дупница жалбоподателят е поискал подновяване на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавания револвер калибър 357 Магнум. Като причина за искането е посочил необходимостта от самоотбрана, т.к. живее сам, има селскостопански машини на двора и дърводелска работилница /вж. л.14/. Към заявлението е приложил декларации по чл.58, ал.1, т.2-8 и по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, свидетелство за съдимост рег.№6771/12.12.2016г. от РС – Дупница, медицинско удостоверение от Психиатричен кабинет – Дупница на „А.П.“ ЕООД от 12.12.2016г., удостоверение от КОП от 13.12.2016г., диплома за завършено средно специално образование рег.№24/15.04.1982г., удостоверение за годност на оръжието №488/14.12.2016г., лична карта, разрешение за носене на оръжието със срок на валидност до 04.01.2012г. /вж. л.19-28/ и квитанция за внесена такса.

Със заповед №348з-826/19.12.2016г. началникът на РУ – Дупница е разпоредил на началник сектор „ОП“ – Дупница да възложи на служител от звено КОС проверка съгласно чл.76 във вр. с чл.58 от ЗОБВВПИ, която да приключи в 30-дневен срок /вж. л.17/.

Във връзка с проверката полицейски служители са изготвили Докладни записки от 20.12.2016г., 22.12.2016г. и 23.12.2016г., видно от които заявителят не е настаняван на задължително лечение по ЗЗ, не е лекуван пред последните 3 години за употреба на наркотични вещества, не са му налагани мерки по ЗЗДН, няма данни за отправени заплахи за неговия живот и на семейството му, осигурил е необходимите условия за съхраняване на оръжието и боеприпасите, няма психични отклонения, не е осъждан, няма образувани ДП за умишлени престъпления от общ характер и не е получавано по надлежен ред уведомление по чл.182, ал.2, т.2, б.“б“ или по чл.221, ал.6, т.2 от ДОПК /вж. л.15, 16 и 18/.

С оспореното решение №348з-864/29.12.2016г. началникът на РУ – Дупница е приел за установени посочените по-горе фактически обстоятелства по искането, но е извел извод, че няма доказателства за наличие на необходимост по отношение на заявителя, сочеща по несъмнен начин, че изложената в заявлението причина е основателна. Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Органът е посочил, че в резултат на извършената проверка е установено, че срещу лицето няма данни да са получавани сигнали за отправени заплахи във връзка с живота и здравето му. По посочените правни доводи и на основание чл.153, т.6 във вр. с чл.152, ал.1 във вр. с чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ органът е отказал издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – револвер „Таурус“ кал.357мм №QG547033. Решението е връчено на адресата на 09.01.2017г., който го е оспорил с жалба до директора на ОД на МВР – Кюстендил от 13.01.2017г. /вж. л.33/. С решение УРИ 277з-205/06.02.2017г. директорът на Дирекцията е отхвърлил оспорването като неоснователно поради наличие на предпоставката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Контролният орган е коментирал като несъществено процесуално нарушение начинът на произнасяне по заявлението като отказ за издаване на разрешения, вместо за тяхното подновяване, поради идентичния дължим правен резултат от оспорването и еднаквите правни последици. Решението на органа е връчено на В. на 16.02.2017г., а жалбата по делото е подадена на 24.02.2017г.

По делото е приложено ЕР №0585/08.03.2016г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „С.И.Р.“ ЕООД – гр.Дупница, съгласно което на В. е определена 73% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизацията 09.10.2013г. с водеща диагноза „Полиартроза“ със срок на определения процент и степен на увреждане до 01.03.2019г. /вж. л.4/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Решението на началника на РУ -Дупница е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер, т.к. съдържа отказ за удовлетворяване на искането да получи заявеното подновяване на разрешенията. Отказът в този вид по см. на изричната законова регламентация на чл.83, ал.6 по препращане от чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ подлежи на съдебно оспорване. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл.132 и чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Във връзка с предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореното решение, преценено на основанията по чл.146 от кодекса, е законосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:

Решението е издадено от компетентен орган, т.к. началникът на РУ - Дупница е оправомощено от закона длъжностно лице по см. на чл.83, ал.5, пр.2 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ.

Решението е издадено при спазване на установената за него мотивирана писмена форма съгласно чл.83, ал.5 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ. Изпълнени са и общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В решението е посочено фактическото и правно основание за неговото издаване, органа-издател, адресата, датата на издаване, налице е разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя. Мотивите на директора на ОД на МВР – Кюстендил са част от мотивите на органа по см. на задължителните указания в ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.

При издаване на решението не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Спазен е редът по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ за подаване на заявление от жалбоподателя до компетентния орган за подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него. Заявлението е придружено с документите по чл.79 и чл.81, ал.1 от закона, към които препраща нормата на чл.87, ал .1, т.1 от същия. Органът е изпълнил задължението по чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ да разгледа заявлението относно неговата пълнота и съответствие с изискванията на закона, установявайки всички релевантни за произнасянето му фактически обстоятелства. Органът е изпълнил и задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдил е обясненията на заявителя и е събрал служебно всички относими писмени доказателства. Спазен е принципа на чл.7 от АПК за истинност на административното производство.

Решението съответства на материалния закон.

В нормите на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани пречките за издаване на исканите разрешения, които са относими към всички производства по издаване, респ. подновяване на разрешенията по арг. от чл.83, ал.4 от закона. От доказателствата по делото е видно, че спрямо жалбоподателят е налице пречката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, изискваща наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. В случая като такава причина в заявлението е посочена самоотбрана. Тази причина обаче не се обосновава от доказателствата по преписката. Сравнително тежкото здравословно състояние на жалбоподателя, неговото отдалечено от оживени населени места местоживеене, притежаваната движима собственост и обикновените му ежедневни занятия по отглеждане на домашни животни за препитаване и обработка на земеделски имоти сами по себе си не обосновават по несъмнен начин основателна причина за издаване на разрешението. Посочените характеристики на ежедневието му са типични без особености, налагащи завишени критерии за защита на личността или нейната собственост. Нападения от крадци през годините не са доказани. Евентуалната опасност от подобни нападения не налага засилената охрана на живота и здравето на В. посредством притежаване и използване на огнестрелно оръжие. Следователно, по делото не е доказано наличието на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Целта на исканите разрешения - за кураж и респект спрямо евентуални крадци на имуществото не се включва в предпоставката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

В тежест на заявителя е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по закона. Декларираните от него предпоставки за необходимост от самозащита не покриват законовите критерии за издаване на исканите разрешения. В този смисъл законосъобразен е извода на административния орган за липса на една от материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт. Предпоставките следва да са в кумулативна връзка, поради което липсата само на една от тях е достатъчно основание за отказ.

Заповедта е съответна с целта на закона. Издаването на разрешенията е крайна мярка, целяща опазване на обществено значими блага. В настоящият случай не е доказана нуждата от използване на тази мярка.

С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.83, ал.6 и чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ съдът ще отхвърли оспорването.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на В.В.В. /с посочени лични данни/ срещу решение №348з-864/29.12.2016г. на началника на РУ – Дупница.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: