Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 134

                                          гр.Кюстендил, 26.07.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №45 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството е при усл. на чл.226 от АПК, след като с решение №1234/21.02.2017г. по адм.д. №1482/2016г. по описа на ВАС  е отменено решение № 151/ 10.12.2016г. по адм. д. №86/2015г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по същата жалба, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

„П.т.“ АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор А.В.Б., оспорва  Акт №809/10.10.2014год.  за установяване на задължение по декларация, издаден от Е. Ж.Ц.– старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“  при  община  Кюстендил, потвърден при условията на чл.155, ал.2 от ДОПК  с Решение №1/09.02.2015год.  на Б.С.- началник  отдел  „Местни приходи“ при Община Кюстендил. Предмет на оспорване е акта в частта, с която  е определено задължение за дружеството  за ТБО за  периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г.   в  общ размер  от 39 708,22 лв., както и лихва в общ размер от 6 889,40лв.,  за недвижими имоти в община Кюстендил   по  декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ 1230/18.06.2010г.  и 1233/18.06.2010г. на „П.т.“ АД.  Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения  административен акт поради нарушение на материалния закон. Оспорва се предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване  от Община Кюстендил по отношение на имота, находящ се на бул. „Б.“ №1 – хотел „П.“, поради което се счита, че е налице хипотезата на чл.71, ал.1, т.1  от ЗМДТ. Извън горното, оспорващото дружество твърди, че посочения имот не се е ползвал през процесния период, което обстоятелство е декларирано с  декларации по утвърден от Общински съвет – Кюстендил, образец. В този аспект се оспорва като незаконосъобразен и противоречащ на законовата норма на чл.71 от ЗМДТ, отказът за освобождаване на дружеството от заплащане на ТБО за имота на основание чл.23, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуга на територията на Община Кюстендил, като се претендира прилагане на закона  на основание  чл.15, ал.3 от ЗНА. По отношение останалите услуги по чл.62 от ЗМДТ, предоставени за този имот, респ. за определените за същите  задължения, както и по отношение на  услугите по чл.62 от ЗМДТ, предоставени за имота, находящ се на бул. „Б.“ №** – хотел „В.“,  жалбоподателят не излага конкретни доводи и възражения.  Прави се искане за отмяна на  административния акт в обжалваната му част. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

            Горните съображения и искания се поддържат от адв. М.Ш.   като процесуалния представител на оспорващото дружество, и в настоящото производство. 

Ответникът – началникът на отдел „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалните си представители юк В. и юк С., изразява становище за неоснователност на жалбата, като  твърди, че оспорения АУЗД е законосъобразен. Съображенията са за това, че  общината предоставя  услугите по чл.62 от ЗМДТ, което се счита за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства; че задълженията за ТБО са определени за всяка  от услугите по чл.62 от ЗМТД в размерите, определени от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и в съответствие с одобрените план-сметки  за  процесните периоди, а лихвата за забава е изчислена съобразно нормите на ЗЛДТДПДВ.  Оспорват  се доводите за неприложимост на нормата  на чл.23, ал.2 от Наредбата  по съображения, че същата е  валиден подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период.  Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Акт №809/10.10.2014год.  за установяване на задължение по декларация, издаден  издаден на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ  от Е.ия Ж.Ц.– старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ при община Кюстендил в оспорената му част,  търговско дружество „П.т.“ АД  е задължено да заплати  такса за битови отпадъци за  периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г.   в  общ размер  от 39 708,22 лв., както и лихва в общ размер от 6 889,40лв.,  за недвижими имоти в община Кюстендил   по  декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ 1230/18.06.2010г.  и 1233/18.06.2010г. на „П.т.“ АД.  Същите са с правно основание чл.14 от ЗМДТ  - подадени са от търговското дружество като собственик на следните недвижими имоти:

С декларация  вх. №1230/18.06.2010г.,  „П.т.“ АД  декларира недвижим имот  - земя и сграда в гр.Кюстендил, бул. „Б.“ №** с облагаема основа  - данъчна оценка общо 7131710,00лв., в т.ч. земя  - с данъчна оценка 33611,00лв. и сграда хотел „В.“ -  с данъчна оценка 7 098099,00лв.; като документ за собственост е представен Акт за държавна частна собственост №387/29.11.2001год.

С декларация вх.№ 1233/18.06.2010г.,  „П.т.“ АД  декларира недвижим имот  - земя и сграда в гр.Кюстендил, бул. „Б.“ №1 с облагаема основа  - данъчна оценка  общо 6936218,20лв.,  в т.ч. земя -  с данъчна оценка 44 376,70лв.  и сграда хотел „П.“ -  с данъчна оценка 6 891 841,50лв.; като документ за собственост е представен нотариален акт №98, том І, рег. № 7523, дело №452 от 30.10.2001г.

 С АУЗД в оспорената му част, размерът  на ТБО за услугата по сметосъбирание и сметоизвозване е определен съобразно правилото  на чл.16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил /наричана в настоящото изложение Наредбата/,  като за 2013год. е съобразена редакцията на същата, след  изменението с решение №174/20.12.2012г. на ОБС-Кюстендил, а именно според количеството на битовите отпадъци в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, а за услугите поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване  и за обезвреждане на битови отпадъци – съобразно Решение №765/31.01.2011г. и Решение №174/20.12.2012г.,  както следва: 

за имота по декларация  вх. №1230/18.06.2010г. –  земя и сграда  хотел „В.“ ,  за 2012г.  -  ТБО е в общ размер от 11 177,57лв., както и лихва в размер на 2 378,19лв.,   като  ТБО  включва 480,00лв. за сметоизвозване и сметосъбиране и за обезвреждане на битови отпадъци за един контейнер, деклариран с декларация №26-П-53/18.11.2011г.,  за извозване веднъж месечно на цена от 40,00лв. в т.ч.  за сметосъбиране и сметоизвозване  26,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 14,00лв. /1 бр. Х 40,00лв. Х 1 път Х 12мес./,  както и 1,5 промила върху данъчната оценка на земята и сградата за поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. върху 7 131 710,00лв., като от задължението за ТБО са приспаднати внесените от дружеството 2000,00лв. и  начисленият остатък по акта е в размер на 9 177,57лв. ;  за имота по декларация  вх. №1230/18.06.2010г. –  земя и сграда хотел „В.“ ,  за 2013г.  -  ТБО е в общ размер от 10 407,61лв., както и лихва в размер на 1176,20лв., като ТБО  включва 480,00лв. за сметоизвозване и сметосъбиране и за обезвреждане на битови отпадъци  за един контейнер, деклариран с декларация №26-П-75/09.11.2012г., за извозване веднъж месечно на цена от 40,00лв., в т.ч.  за сметосъбиране и сметоизвозване 26,00лв.  и за обезвреждане на битови отпадъци -14,00лв. /1 бр. Х 40,00лв. Х 1 път Х 12мес./, както и 1,4 промила върху данъчната оценка на земята и сградата за поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. върху 7 091 149,40лв.; 

за имота по декларация  вх. №1233/18.06.2010г. –  земя и сграда  хотел „П.“ ,  за 2012г.  -  ТБО е в общ размер от 10 408,33лв., както и лихва в размер на 2237,11лв.,   като  ТБО  включва 4,00лв. за  сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци  за един брой кофа, декларирана с декларация №26-П-56/18.11.2011г., за извозване веднъж годишно на цена от 4,00лв. в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци -2,00лв.  /1 бр. Х 4,00лв. Х 1 път Х 1год./ , както и 1,5 промила върху данъчната оценка на земята и сградата за поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. върху 6 936 218,20лв.;  за имота по декларация  вх. №1233/18.06.2010г. –  земя и сграда хотел „П.“ ,  за 2013г.  -  ТБО е в общ размер от  9 714,71лв., както и лихва в размер на  1097,90лв., като ТБО  включва 4,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване за един брой кофа, декларирана с декларация №26-П-103/30.11.2012г., за извозване веднъж годишно на цена от 4,00лв. в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 2,00лв. /1 бр. Х 4,00лв. Х 1 път Х 1год./ , както и 1,4 промила върху данъчната оценка на земята и сградата за поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. върху 6 936 218,20лв.

Видно от издадения акт, задълженията  на дружеството са определени  в таблици по години, по партиди  за всеки от имотите и поотделно за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ, като са посочени  и общите размери на задълженията за ТБО, вкл. на лихвите, определени по реда и на основание ЗЛДТДПДВ.

С АУЗД е определено задължение за дружеството и за данък  върху недвижимите имоти, но в тази част същият не е предмет на оспоравне.

   Издаденият АУЗД е връчен на адресата на 01.12.2014г. по реда на чл.32 от ДОПК,  като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба вх. №26-П-416/13.12.2014год. пред началника на отдел “МП” при Общината, определен  от  кмета на община Кюстендил за решаващ орган. Последният   се е произнесъл  с Решение №1 от 09.02.2015год., с което  потвърждава оспорения АУЗД. Приема се, че жалбоподателят  е задължено лице по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ и за всеки от имотите по декларациите на дружеството, съобразно разпоредбите на ЗМДТ и  Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от ОбС – Кюстендил, при спазване на  правилото по чл.16 от Наредбата и предвид подадените декларации – Приложение №5 към чл.16 от Наредбата; че  лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ към 10.10.2014г.

Решението на  решаващият орган е връчено на адресата на 10.02.2015г., а жалбата срещу АУЗД е изпратена по пощата на 24.02.2015год., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

   Във  връзка с основата за определяне  на ТБО  и  с  размера на същата, относно районите за сметосъбиране и честотата на извършването му, както и относно предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ, от ответната страна са представени писмени доказателства, както следва:

Решение №765/31.01.2011год.  на ОбС-Кюстендил, с което е приета  Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил /наричана Наредбата/. Относима за спора е разпоредбата на  чл.16, съобразно която размерът на годината такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя в левове според количеството битови отпадъци в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване  - 1,5 промила върху данъчната оценка по чл.21 от ЗМДТ и еднократна такса за всяко извозване, както следва :  за 1 брой кофа  - 4,00лв. , в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци -2,00лв.; за 1 бр. контейнер тип „Бобър“  - 20,00лв., в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване -13,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 7,00лв.; за 1бр. контейнер – 40,00лв. в т.ч.  за сметосъбиране и сметоизвозване 26,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 14,00лв.;

Решение № 174/20.12.2012г. на ОбС – Кюстендил, с което е приет проект на Наредба за изменение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил. Според изменената норма на  чл.16, годишната  такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване  - е определена на  1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21 от ЗМДТ. Приета е и нова разпоредба  - чл.22а, според ал.1 на която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни имоти на юридически лица, когато данъчнозадълженото лице подаде декларация в общината до 31 декември за предходната година, че имота няма да се ползва  /Приложение №7А/.

 С оглед възраженията на жалбоподателя следва да се посочат нормите на чл.22, ал.1 от Наредбата, според която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато данъчнозадължените  физически лица  до 30 ноември на предходната година са заявили в общинската администрация, че имота няма да се ползва, както на чл.23, ал.2, според която не се извършва освобождаване по чл.22, ал.1 ако собственикът на имота има задължения за местни данъци и такса битови отпадъци за предходни години.

С решения  №№ 69/17.02.2012г. и 544/30.12.2013г.,  на основание чл.66 от ЗМДТ, ОбС – Кюстендил е одобрил план-сметката за необходимите разходи за 2012год  и  2013г.         

Със заповед №РД-00-1388/28.10.2011год.  на кмета на община Кюстендил, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периода на 2012година,   са определени границите и районите, както и честотата на сметоизвозване на територията на общината, като процесните имоти на бул. „Б.“ попадат във 2-ри район  с честота на сметоизвозване: кофи – 1 път седмично и контейнери – 3 пъти седмично.  Със заповед №РД-00-1255/17.10.2012год.  на кмета на община Кюстендил, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периода на 2013година,   са определени  границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които ще се предоставят услугите по събирането, извозването, обезвреждането в депо на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на общината,  като процесните  имоти на бул. „Б.“  попадат във     2-ри район  с честота на сметоизвозване: кофи – 1 път седмично и контейнери – 3 пъти седмично.  

За процесния период на 2012г. и на 2013г., на л.149-170, вкл. от  адм. дело         № 86/2015г., като доказателства са приложени пътни листове за превоз на смет от районите, определени с цитираната заповед до сметището, като от същите се установява  извършен  превоз  на битови отпадъци с различни автомобили и с различна периодичност на превоза през отделните месеци.  

Видно от решение №226 по Протокол №21/22.12.2000г. на ОбС – Кюстендил, дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на общинското сметище, метене и миене на улици, площади и паркове, озеленяване  и поддържане на зелените площи, градини и паркове, зимно поддържане, контрол на аварии в инженерните мрежи, маркировка и светофарни уредби, както и контрол по опазване на обществения ред, са възложени като предмет на дейност на създаденото общинско предприятие „Чистота“.

Във връзка с дейността по обезвреждане на отпадъци на Община Кюстендил, ответната страна е представила писмени доказателства, от които е видно, че общината е собственик на  депо за обезвреждане /сметище/, представляващо имот №000105 в землището на с.Радловци, м. „Гладни рид“  /вж. Акт №1092/14.03.2005г. да публична общинска собственост/, което е приведено  в съответствие с нормативните изисквания с План, утвърден от кмета на община Кюстендил през м. март 2005год., а  превози на битови  отпадъци с автомобили на ОП „Чистота“  са извършвани ежедневно в рамките на процесния период  /вж. извлеченията от отчетната книга  и брояча за сметището на л. 25 – л. 86 от делото/.

Във връзка с услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ответникът е представил като доказателства трудови договори, сключени с четири лица за длъжностите „чистач на улици“ и „метач на улици“, както и планове за поддържане на уличната мрежа, ведно със заповеди на директора на ОП „Чистота“ за определяне на  група за действие при извънредни ситуации /вж. л.11- л. 20 от делото/.

По делото са представени и цитираните в оспорения АУЗД декларации и договори  на търговското дружество, както следва: Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата с рег. №26-П-53/18.11.2011г. , с която е декларирано, че за имот – хотел „В.“ на бул. „Б.“ №** през 2012г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО и ще се ползва 1 бр. контейнер месечно;  Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата с рег. №26-П-56/18.11.2011г. , с която е декларирано, че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2012г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО, като е посочено, че обекта е неработещ; Договор, сключен на 31.01.2012год. между ОП „Чистота“ и „П.т.“ АД със срок на действие до 31.12.2012г.,   за извозване на съдове за битови отпадъци – 1 брой контейнер  от имот в гр.Кюстендил, бул. „Б.“ №** – хотел „В.“  всеки месец; Договор, сключен на 31.01.2012год. между ОП „Чистота“ и „П.т.“ АД   със срок на действие до 31.12.2012г., за извозване на съдове за битови отпадъци – 1 брой кофа  от имот в гр.Кюстендил, бул. „Б.“ №1 – хотел „П.“  по един път годишно, като обекта е неработещ; Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата с рег. №26-П-75/09.11.2012г. , с която е декларирано, че за имот – хотел „В.“ на бул. „Б.“ №** през 2013г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО и ще се ползва 1 бр. контейнер месечно; Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата с рег. №26-П-77/09.11.2012г. , с която е декларирано, че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2013г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО, като е посочено, че обекта е неработещ  и  Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата с рег. №26-П-103/30.11.2012г. , с която е декларирано, че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2013г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО и ще се ползва 1 бр.  малка кофа, като е посочено, че обекта е неработещ.

Към делото е приложено Възражение рег. №26-П-28/12.03.2013г. от изп. директор на „П.т.“ АД до началника а отдел „Местни приходи“ при община Кюстендил, срещу  решение №174/20.12.2012г. на ОбС – Кюстендил и приетата Наредба за определяне на ТБО в частта по чл.23, ал.2, като се иска освобождаване от ТБО за 2013год.  на основание чл.22а от Наредбата  и подадените декларации, че имотите на дружеството  няма да се ползват. С писмо рег. №26-П-28/14.03.2013г. кметът на община Кюстендил отказва да освободи дружеството от заплащане на ТБО за 2013год. , като се мотивира с констатации за  непогасени от дружеството задължения за местни данъци и такси,  които съгласно чл.23, ал.2 от Наредбата изключват приложимостта на чл.22а от същата. Допълнително в подкрепа на горното, в писмото кметът на общината   цитира подадените декларации  от дружеството за  ползване на съдове за битови отпадъци, като дава указания да се посочи честотата на извозване на кофата, ползвана в имота хотел „П.“. Следва отговор  на „П.т.“ АД с рег. №26-П-28/22.03.2013г., в който се възразява  срещу чл.23, ал.2 от Наредбата като противоречащ на ЗМДТ и е посочена честота на извозване на кофата в имота веднъж годишно.  

Във връзка с услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и с дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, от страна на ответника са поискани и съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. От показанията на свид. Г.К., който е шофьор на сметоизвозващ автомобил  на ОП „Чистота“  при Община Кюстендил, се установява, че при хотел „П.“ е имало една кофа за битови отпадъци през процесния период, разположена вътре в имота, зад оградата,  която е извозвана един-два пъти годишно поради това, че в нея е имало малко количество изхвърлени отпадъци; че в хотел „П.“ през този период е имало адвокатски офис и помещение, ползвано за предизборен щаб. От показанията на свидетелите М. М. и Е. П., които са шофьори на контейнеровози на ОП „Чистота“  при Община Кюстендил, се установява, за хотел „В.“  дружеството е ползвало един контейнер, който е извозван веднъж месечно, а при необходимост и след постъпило обаждане – по-често.

По делото е разпитан, по искане на жалбоподателя, и свид. С. Динов, който работи в дружеството като поддръжка. В показанията си същия твърди, че хотел „П.“ не се ползва отдавна, вкл. че не се е ползвал през 2012г.-2013г. и  че там не е разполагана кофа за събиране на битови отпадъци, респ. че такива не са събирани от ОП „Чистота“.   

По делото е разпитана и  свид. Н., която работи в Община Кюстендил и в непосредствена близост до хотел „П.“ и от показанията и  се установява, че през 2012г.-2013г.  в помещение до входа на ресторанта на хотела е имало адвокатски офис.    

Компетентността на издателя на оспорения АУЗД се установява със заповед №РД-00-620/23.05.2014г. на кмета на община Кюстендил,   с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и  ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел “МП” са определени да упражняват правата и задълженията  на органи по приходите,  вкл.  Е.ия Ж.Ц.– старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“.  Със заповед № РД-00-1506/01.12.2014г.  е определена Б.С.– началник отдел „МП“,  да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.

            Видно от удостоверение от 26.04.2017г., изд. от Административен съд – Кюстендил, по протест на прокурор от ОП – Кюстендил срещу разпоредбите на чл.23, ал.2, ал.и и ал.4, на чл.35, ал.2, на чл.44, ал.2 и на чл.63 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, е образувано адм. дело №85/2017год. по описа на съда.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като прецени  посочените доказателства  по делото, доводите и възраженията на страните, както и след  проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните:

            Във връзка с допустимостта на оспорването следва да се посочи, че оспореният АУЗД  засяга пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното задължение за ТБО и лихви за забава; че жалбата е подадена от законен представител на легитимиран от закона правен субект  и в срока по 156, ал.1 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация, издаден от административен орган с материална и териториална компетентност – от  Е.ия Ж.Ц.– старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“, която по силата на заповед №РД-00-620/23.05.2014г. на кмета на община Кюстендил, има качество на орган по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му. Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата  с  диференциране на ТБО за отделните периоди и яснота за реда за изчисляването й с оглед правилата на чл.67 ал.1 и 2 от ЗМДТ и Наредбата на ОбС - Кюстендил по чл.9 от ЗМДТ ; налице е разграничение по отделните видове услугите и  данни за използвания метод за изчисляването по чл.67, ал.1 и ал.5  от ЗМДТ. Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва -  посочено е, че лихвата е изчислена на основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен съобразно сроковете за заплащане на ТБО в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а  крайният срок е вписан изрично до 10.10.2014г. Следователно още в административното производство, до етапа на  съдебното оспорване, задълженото лице е имало яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват, поради което няма ограничаване на процесуалните му права.

При издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадените от дружеството декларации по чл.14 от ЗМДТ, доколкото задълженията за ТБО не са платени в сроковете, определени в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Актът е връчен на адресата, който е провел задължителното му оспорване по административен ред пред началника на отдел “МП” при Община Кюстендил. Последният  като  решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,   се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1  от ДОПК с решение за потвърждаване на акта.

Проверявайки съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията на жалбоподателя в тази им част, съдът  констатира следното: Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ размерът на ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка за всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер се определя за всяка от услугите поотделно. Услугите, формиращи общата стойност на ТБО са визирани в чл.62 от ЗМДТ както следва: сметосъбиране и сметоизвозване,  обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За процесия период  2012г. – 2013г. включително, размерът на таксата е определен с приложените по делото решения на Общински съвет-Кюстендил, с които е приета, а впоследствие и изменена Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, като е налице диференциация по отношение длъжниците, местонахождението на имотите, вида на предлаганата услуга и способа за определяне на ТБО.  Този начин за определяне размера на таксата не нарушава правилото на чл.66, ал.1 от ЗМДТ, тъй като ставките са разделени по видове услуги и  са във връзка с необходимите разходи за всяка една от дейностите по одобрени план-сметки. Както се посочи, редът за заплащане на таксата  и способа за изчисляване на размера на таксата са определени в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. За периода 2012г.-2013г., включително  горните правила се регламентирани в  глава втора, раздел І от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, приета с решение №765/31.01.2011год.  и изменена с решение №174/20.12.2012г., двете на ОбС - Кюстендил. Относимият към правния спор способ за определяне на ТБО е предвиден в чл.16  от Наредбата, според  който  размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци. Същият способ е приложен и за задълженията за ТБО за 2013год., като изменението касае  задължението за услугата за поддържане чистотата на  териториите за обществено ползване –  прието е намаление от 1,5 промила за 2012г. на 1,4 промила за 2013г. върху данъчната оценка на имотите.  Горното сочи на съобразяване от ОбС на правилото по чл.67, ал.1 и ал.4  от ЗМДТ в относимата към периода редакция на нормата. Жалбоподателят  не оспорва правилността на приетия способ за определяне размера на таксата. При определяне размера на ТБО, административният орган е приложил горния способ, съобразно доказателства за вида на декларираните от дружеството съдове за битови отпадъци и честотата на извозването им, респ. съобразно данъчната оценка на имотите, поради  което изводите на съда са за законосъобразност на  АУЗД по горния критерий. Следователно дължимата ТБО  за  услугите по чл.62 от ЗМДТ,  правилно е изчислена  по правилото на чл.67, ал.1 и ал.4  от ЗМДТ.          

По отношение дължимостта на ТБО, оспорения АУЗД се приема за законосъобразен и  съотв. възраженията за недължимост на жалбоподателя, основаващи се на чл.71, т.1,  т.2 и т.3 от ЗМДТ, са неоснователни.

На първо място, за периодите  на 2012год. и на 2013год., съдът счита за доказано реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на Община Кюстендил. Горните изводи се основават на анализ на събраните доказателства. Не се спори, че имотите на дружеството са разположени в строителните граници и урбанизираната територия на гр.Кюстендил, т.е. сред районите  за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване  с приложените заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. Булевард „Б.“,  където са разположени имотите на „П.т.“ АД, ***, за който е разпоредено извозване с честота 1 път седмично - за кофите за битови отпадъци и два- три пъти седмично - за контейнери.  От друга страна,  за всяка от годините  ответникът е представил пътни листове, в които се съдържат данни за превоз на битови отпадъци /смет по използваната терминология/ по маршрути,  включващи  части от градската зона  до сметището.  Действително в рамките на  двугодишния период на начисленото задължение по оспорения АУЗД,  не са приложени всички пътни листове, което обаче е обяснимо предвид  големия брой на същите и отдалечеността във времето. Информацията в пътните листове, макар и покриваща само част от спорния период, е достатъчна за да се приеме, че автомобили на ОП “Чистота” са осъществявали събиране и извозване на битови отпадъци, вкл. от  територията, в която се намират имотите на дружеството. Горното се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели К., М. и П.. Същите съдържат конкретни и обективно верни данни, които са резултат от пряко участие на лицата в процеса на сметосъбиране и сметоизвозване на териториите, в които са двата хотела.  Обратно,  показанията на свид. Динов са лишени от конкретика по време; в тях липсва категоричност на твърденията за отсъствие на кофа за битови отпадъци в имота на хотел „П.“, а и същите се основават на предположения, доколкото имота е бил ограден и заключен. Горното дискредитира обективността на  показанията на този свидетел, данните в които  противоречат  на събраните писмени доказателства и конкретно на декларациите, подадени от дружеството за ползване на съдове за битови отпадъци за двата имота, съотв. на контейнер за хотел „В.“ и на кофа за хотел „П.“, както и на сключените договори с ОП „Чистота“ на 31.01.2012г. за обслужване на двата имота.   Доказва се предоставянето на услугата от Община Кюстендил, вкл. за имота на хотел „П.“, което изключва приложимостта на чл.71, т.1 от ЗМДТ, респ. възраженията на жалбоподателя  в обратния смисъл са неоснователни.

Следва да се посочи, че нормата на чл.71, т.1 от ЗМДТ в приложимата и редакция за процесните периоди, съгласно изм. ДВ бр.119/2002г., в сила от 01.01.2004г., предвижда, че такса не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, т.е.  липсва втората хипотеза в сега действащата редакция на нормата за недължимост на таксата  когато имота не се ползва и това обстоятелство  е  надлежно декларирано.  Действително, в нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за общинските съвети, да определят с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Горното е при съобразяване с характера на задължението, което е за такса и за разлика от задълженията за данък,  за дължимостта на таксата не е достатъчна само установена в закона връзка между недвижимия имот и съответния правен субект, а е  необходимо  още и фактическо престиране и ползване на услугата.  В този аспект е основното релевирано възражение от жалбоподателя, а именно за недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за недвижимия имот в гр.Кюстендил, бул.“Б.“ №*, представляващ хотел „П.“ поради това, че същият не се ползва. Ползването на имота обаче не е елемент от фактическия състав, пораждащ задължението за такса, в който смисъл е константната съдебна практика /вж. р.№218/09.01.2015г. на ВАС по адм. д. №3708/2014г., VІІ о./.   Както се посочи, общинските съвети са задължени с нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, да установят реда за освобождаване от заплащане на такса на лицата, които не ползват услугата, а не които не ползват имота. Горното разграничение е съществено в аспекта на защитната теза на оспорващото дружество.

В наредбата по чл.9 от ЗМДТ, е установен ред за освобождаване от заплащане на ТБО с разпоредбата на чл.22, ал.1  за 2012г.  и с разпоредбата на чл.22а, ал.1 – за 2013год.  Видно от приетата регламентация, през 2012г. възможност за освобождаване от заплащане на ТБО е предвидена само за физическите лица, като едва с изменението на наредбата и приемането на чл.22а – такава възможност е предвидена и за юридическите лица. Липсата на нормативно установен ред не може да доведе автоматично до пораждане на това задължение  / вж.  р.№218/09.01.2015г. на ВАС по адм.д.№3708/2014г., VІІ о., р.№9945/02.07.2013г. на ВАС по адм.д.№1910/2013г./. Абстрахирайки се от горното  нормативно разрешение в Наредбата, което очевидно е в противоречие със законовото правило, следва да се посочи, че  и в двете хипотези е било задължително, задължените за таксата лица да подадат декларация в общината в определен срок на предходната година, че имота няма да се ползва.   В Наредбата ясно е посочен образеца на декларацията, а именно декларация - Приложение №7, сътов. №7а. Нещо повече, в ал.2 на чл.22 от Наредбата  изрично е установено, че подаването на други  писмени документи, различни от образеца не водят до освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. В този смисъл дружеството - жалбоподател следва да докаже, че  е уведомило Общината, че няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване.  Представените по делото декларации на „П.т.“ АД  обаче  не установяват надлежно деклариране на посоченото обстоятелство за имота хотел „П.“, за който се отнасят възраженията.  За  процесната 2012год., за същия е представена Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата,  с рег. №26-П-56/18.11.2011г. , с която е декларирано,  че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2012г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството битови отпадъци, като е посочено, че обекта е неработещ. Очевидно подадената декларация е различна от изискуемия образец – същата е Приложение №5, вместо Приложение №7 и общината не е надлежно уведомена за това, че „П.т.“ АД няма да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.  За дружеството-жалбоподател реда е бил ясен, доколкото по делото от него е представена декларация – Приложение №7А за друг имот, собственост на „П.т.“ АД  на л. 143 от адм. д. №86/2015г.  От друга страна,  от съдържанието на декларацията  не се установява релевантния факт по чл.8, ал.5 от ЗМДТ на неползване на услугата, който е  материалноправната   предпоставка за освобождаване от задължението за плащана на ТБО за тази услуга.  Нещо повече, по делото е представен   договор, сключен на 31.01.2012год. между ОП „Чистота“ и „П.т.“ АД   със срок на действие до 31.12.2012г., за извозване на съдове за битови отпадъци – 1 брой кофа  от имот в гр.Кюстендил, бул. „Б.“ №1 – хотел „П.“  по един път годишно. Извършването на тази дейност се доказва и с показанията на свидетелите К. и П.. От  показанията на свид. Н. се установява и фактическо ползване на част от помещенията в хотел „П.“ през спорните периоди, за адвокатска кантора и за предизборен щаб.  Изводите от анализа на събраните писмени и гласни доказателства са за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от дружеството,  респ. за  липса на основания за освобождаване от задължението за такса през 2012год. 

Идентични са констатациите и правните изводи и за процесната 2013год. Както се посочи, реда за освобождаване от задължението за заплащане на услугата  през този период вече е уреден  с новоприетата разпоредба на чл.22а от Наредбата.  В  същата е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни имоти на юридически лица, когато данъчно задълженото лице подаде в общината до 31 декември на предходната година декларация – Приложение №7А, че имота няма да се ползва.  Като доказателство по делото, са представени две декларации от дружеството за имота хотел „П.“ , а именно: Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата,  с рег. №26-П-77/09.11.2012г., с която е декларирано, че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2013г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО, като е посочено, че обекта е неработещ  и  Декларация за определяне на такса за битови отпадъци от юридически лица, Приложение №5 към чл.16 от Наредбата,  с рег. №26-П-103/30.11.2012г., с която е декларирано, че за имот – хотел „П.“ на бул. „Б.“ №1 през 2013г., ТБО ще се определя в зависимост от количеството БО и ще се ползва 1 бр.  малка кофа, като е посочено, че обекта е неработещ. И двете декларации не съответстват на нормативно изискуемия образец - Приложение №7а към Наредбата, и не съдържат деклариране на релевантния юридически факт за неползване на услугата, поради което съдът приема, че липсва надлежно уведомяване на общината съгласно изискванията на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, респ. на чл.22а, ал.1 от Наредбата.  Подадените декларации отразяват  единствено факта, че обекта е неработещ, който е ирелевантен за задължението за ТБО. За дружеството-жалбоподател реда е бил ясен, доколкото по делото от него е представена декларация – Приложение №7А за друг имот, собственост на „П.т.“ АД  на л. 143 от адм. д. №86/2015г. Извън горното,  следва да се посочи, че съдът дава приоритет на  втората декларация от 30.11.2012год., доколкото е  по-късно подадена, което предполага, че  допълнително се осмислени и преценени  декларираните обстоятелства  и  съответно  втората декларация е с по-голяма степен на  достоверност. Видно от съдържанието и, освен, че обекта е неработещ, е вписано изрично, че за 2013год. за него ще се ползва един  брой кофа, като е  заявено  изрично, че ТБО ще се определя в зависимост от количеството битови отпадъци. Такива данни се съдържат  и в отговора  на „П.т.“ АД с рег. №26-П-28/22.03.2013г., в който е посочена честота на извозване на кофата в имота веднъж годишно.   Горното сочи, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване  се е  ползвала  през периода, в който смисъл са и показанията на свидетелите, работещи в ОП „Чистота“ – К. и П..  От  показанията на свид. Н. се установява и фактическо ползване на част от помещенията в хотел „П.“ , вкл. през 2013год.  за адвокатска кантора и за предизборен щаб.  Изводите от анализа на събраните писмени и гласни доказателства са за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от дружеството,  респ. за  липса на основания за освобождаване от задължението за такса през 2013год. 

За жалбоподателя, като  задължен субект по чл.64 вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ,   е възникнало задължението за заплащане на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г. От преценката на писмените и гласни доказателства,  се доказа предоставянето на същата от общината чрез ОП „Чистота“, респ. не се доказа тезата на дружеството, че услугата не е ползвана и че не са генерирани битови отпадъци.  Предвид горното съдът счита, че законосъобразно административния орган е установил задължение за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за недвижимите имоти на „П. трус“ АД, вкл. за имота  в гр.Кюстендил, бул.“Б.“ №1, представляващ хотел „П.“. Размерът на същото е определен съобразно правилото на чл.16 от Наредбата  - според количеството на битовите отпадъци. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното, поради което възраженията му  срещу размера са останали недоказани и неоснователни.

По отношение на  услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, анализът на доказателства сочи на реално предоставяне на същата през процесните  периоди от общината. Горните изводи се основават на анализ на събраните доказателства.  В приложените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ и графиците към тях, изрично е посочен района на бул. „Б.“ на гр.Кюстендил, където са разположени имотите на оспорващото дружество. От ответника  са представени и писмени доказателства, с които се установява ангажиране,  по трудово правоотношение,  на работници, които изпълняват длъжностите „чистач на улици“ и „метач на улици“. От друга страна, с  решението  №226 по Протокол №21/22.12.2000г. на ОбС – Кюстендил, за създаване на ОП „Чистота“, в предмета на дейност на същото са включени и дейностите по метене и миене на улици, площади и паркове, озеленяване  и поддържане на зелените площи, градини и паркове, изпълнението на което се доказва с представените  планове за поддържане на уличната мрежа, ведно със заповеди на директора на ОП „Чистота“ за определяне на  група за действие при извънредни ситуации /вж. л.11- л. 20 от делото/. Доказва се предоставянето на услугата от Община Кюстендил, което изключва приложимостта на чл.71, т.2  от ЗМДТ, респ. възраженията на жалбоподателя  са неоснователни. Търговското дружество се явява задължено лице  и оспорения АУЗД в посочената му част е законосъобразен.

Идентични на последните, са правните изводи  по отношение на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Таксата за същата е дължима, тъй като по делото е установено, че  депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Кюстендил се осъществява в депо за битови отпадъци /наричано сметище в приложените документи/. Същото, представляващо имот №000105 в землището на с.Радловци, м. „Гладни рид“,  е собственост на Община Кюстендил, съгласно  Акт №1092/14.03.2005г. да публична общинска собственост и е приведено  в съответствие с нормативните изисквания с План, утвърден от кмета на община Кюстендил през м. март 2005год., а  превози на битови  отпадъци с автомобили на ОП „Чистота“  са извършвани ежедневно в рамките на процесния период  /вж. извлеченията от отчетната книга  и брояча за сметището на л. 25 – л. 86 от делото/. Анализът на събраните доказателствени средства сочи на осъществявана от Община Кюстендил  дейност по поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци  през процесните периоди,  за която услуга се дължи такса. Оспореният АУЗД в  тази част е законосъобразен.

Предвид горното, съдът счита, че административният орган законосъобразно е задължил  оспорващото дружество да заплати ТБО за  услугите по чл.62 от ЗМДТ за процесните периоди.  Размерите на задълженията са  определени съобразно правилото на чл.16 от Наредбата , респ. на чл.67, ал.1 и ал.4 от ЗМДТ. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното, поради което възраженията му  срещу размера са останали недоказани и неоснователни.

За горните изводи е без значение дали нормата на чл.23, ал.2 от Наредбата противоречи на ЗМДТ, каквито доводи релевира оспорващия.  Последният дължи ТБО поради това, че услугите по чл.62 от ЗМТД са предоставяни от общината и ползвани от дружеството, поради което не са налице основанията за недължимост на ТБО, предвидени в чл.71, т.1 от ЗМДТ и в чл.8, ал.5 от ЗМДТ, респ. в чл.22, ал.1 и чл.22а, ал.1 от Наредбата. В този смисъл, отказът на административния орган да освободи жалбоподателя от заплащане на процесната такса е законосъобразен. Действително, с писмо рег. №26-П-28/14.03.2013г.,  кметът на община Кюстендил отказва да освободи дружеството от заплащане на ТБО за 2013год. , като се мотивира с констатации за  непогасени от дружеството задължения за местни данъци и такси,  които съгласно чл.23, ал.2 от Наредбата изключват приложимостта на чл.22а от същата. Освен, че кметът на общината не е компетентен да се произнася по искания за освобождаване от ТБО, но и същия е визирал норма, която към този момент е действащо право. Евентуалната отмяна на същата, предвид оспорването и с протеста на прокуратурата по адм. дело №86/2017г. по описа на Административен съд – Кюстендил, би имала действие занапред съгласно чл.195, ал.1 от АПК, т.е не е основание за преуреждане на вече възникнали задължения.

Предвид характера на задължението  като местна такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ, която съгласно  чл.7, ал.2 от ЗМДТ се заплаща в сроковете и по реда на  същия закон и на наредбата, и доколкото жалбоподателят не се е издължил  своевременно,  то съгласно  чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци /и такси във вр. с препращането от чл.9б от закона/ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за ТБО представляват публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задължения субект изпада в забава и дължи лихви. Същите са определени правилно съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.  Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства за противното.

 С оглед на изложеното, Акт №809/10.10.2014год.  за установяване на задължение по декларация в оспорената му част, е законосъобразен като постановен в съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми  и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът ще отхвърли оспорването.

 Предвид изхода по делото и изричната претенция на представителя на ответника,  както и на осн. чл.143, ал.4 ат АПК,  съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по реда на  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което следва да плати жалбоподателя. Поради неоснователността на жалбата, на последния не се дължат разноски.

Водим от горното,  Административният съд

                                                 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  оспорването с жалбата  на  „П.  т.“ АД със седалище и адрес на управление ***, против Акт за установяване на задължение по декларация №809/10.10.2014год.,  в частта, с която  е определено задължение за дружеството  за ТБО за  периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г.   в  общ размер  от 39 708,22 лв., както и лихва в общ размер от 6 889,40лв.,  за недвижими имоти в община Кюстендил   по  декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ 1230/18.06.2010г.  и 1233/18.06.2010г. на „П.т.“ АД. 

ОСЪЖДА  „П.  т.“ АД със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Кюстендил юрисконсултско  възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: